Носители на светлина — с каква цел?
„Поставих те за светлина на народите.“ — ДЕЯНИЯ 13:47.
1. Как повлияла на апостол Павел заповедта, спомената в Деяния 13:47?
„ТАКА ни заповяда [Йехова], казвайки: ‘Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ — казал апостол Павел. (Деяния 13:47) Той не само казал това, но и разбирал сериозността му. След като станал християнин, Павел отдал живота си на изпълняването на тази заповед. (Деяния 26:14–20) Дали и на нас ни е възложена тази задача? Ако е така, защо тя е важна в наше време?
Кога ‘изгаснали светлините’ за човечеството
2. (а) Какво нещо, което дълбоко повлияло на духовния и морален климат, се случило, когато светът навлязъл във времето на своя край? (б) Как един британски държавник реагирал на онова, ставало през август 1914 г.?
2 Преди да се родят повечето от хората, живеещи днес, този свят навлязъл във времето на своя край. Големи събития се случили в бърза последователност. Сатан Дяволът, главният подбудител на духовна и морална тъмнина, бил изхвърлен на земята. (Ефесяни 6:12; Откровение 12:7–12) Човечеството вече било въвлечено в своята първа световна война. В началото на август 1914 г., когато войната вече явно била неизбежна, сър Едуард Грей, британският държавен секретар по външните работи, застанал на прозореца на своята канцелария в Лондон и казал: „Светилниците изгасват из цяла Европа; няма да ги видим повече запалени, докато сме живи.“
3. Какъв успех са постигнали световните ръководители в опитите си да подобрят перспективите за човечеството?
3 Стремежът тези светлини да засветят отново довел до създаването на Обществото на народите през 1920 г. Но светлините едва мъждеели. В края на Втората световна война световните водачи опитали пак, този път с Организацията на Обединените нации. И този път светилниците не пламнали с ярък пламък. Обаче с оглед на неотдавнашните събития, световните водачи заговориха за „нов световен ред“. Само че едва ли може да се каже, че какъвто и да било „нов свят“ по техен модел, е осигурил истински мир и безопасност. Точно обратното, въоръжените конфликти, етническите вражди, престъпленията, безработицата, бедността, замърсяването на околната среда, болестите — всички тези неща продължават да съсипват радостта на хората от живота.
4, 5. (а) Кога и как тъмнината се спуснала над човешкия род? (б) Какво е необходимо, за да се постигне облекчение?
4 Всъщност, светлините изгаснали за човечеството много преди 1914 г. Това станало преди около шест хиляди години, в Едем, когато първите ни човешки прародители предпочели да вземат свои собствени решения, без оглед на изразената воля на Бога. Печалните преживявания на човешкия род оттогава насам са просто епизоди от онова, за което Библията казва, че е под „властта на тъмнината“. (Колосяни 1:13) Под влиянието на Сатан Дявола първият човек, Адам, вкарал света в грях; и от Адам грехът и смъртта се разпространили върху цялото човечество. (Битие 3:1–6; Римляни 5:12) Така човечеството загубило одобрението на Йехова, Източника на светлината и живота — Псалм 36:9.
5 Единственият начин светлината отново да засияе истински за всеки човек би бил хората отново да спечелят одобрението на Йехова Бог, техния Създател. Тогава „покривалото, което е метнато върху всички племена“ — осъждането поради греха, — би могло да бъде вдигнато. Как би било възможно да стане това? — Исаия 25:7.
Онзи, който е даден „като светлина на народите“
6. Какви грандиозни перспективи Йехова е направил възможни за нас чрез Исус Христос?
6 Още преди Адам и Ева да бъдат изгонени от рая, Йехова предсказал едно „семе“, което щяло да бъде изкупител на обичащите праведността. (Битие 3:15, „Български превод на Библията“, 1885 г.) Непосредствено след раждането на това обещано Семе като човек, Йехова направил така, че в храма в Йерусалим, възрастният Симеон го идентифицирал, като „светлина за премахването на булото върху народите“. (Лука 2:29–32, NW) Чрез вяра в жертвата на Исусовия съвършен живот, хората можели да бъдат освободени от бремето на присъдата, произтичаща от вродения грях. (Йоан 3:36) В хармония с волята на Йехова, те вече можели да се надяват на вечен живот в съвършенство, било като част от небесното Царство, било като негови поданици на райската земя. Какъв прекрасен дар е това!
7. Защо както обещанията в Исаия 42:1–4, така и тяхното изпълнение през първи век ни изпълват с надежда?
7 Самият Исус Христос е гаранция за осъществяването на тези грандиозни перспективи. Във връзка с Исусовите изцелявания на измъчвани от различни недъзи хора, апостол Матей отнесъл към Исус записаното в Исаия 42:1–4. Този стих казва отчасти: „Ето моя служител, когото подкрепям, моя избраник, в когото благоволи душата ми; сложих духа си на него; той ще постави правосъдие за народите.“ А нима хората от всички народи нямат нужда именно от това? Пророчеството продължава: „Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси.“ В съгласие с това, Исус не се отнасял грубо с хора, които и без това вече страдали. Той проявявал съжаление към тях, учел ги за целите на Йехова и ги лекувал от болестите им. — Матей 12:15–21.
8. В какъв смисъл Исус бил даден от Йехова „като договор на хората“ (NW) и като „светлина на народите“?
8 Онзи, който дал това пророчество, се обръща към своя служител, към Исус, и казва: „Аз, [Йехова], те призовах в правда, и като хвана ръката ти, ще те пазя, и ще те поставя за завет [договор — NW] на людете, за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвора и седещите в мрак из тъмницата.“ (Исаия 42:6, 7) Да, Йехова дал Исус Христос като договор, като тържествена гаранция за обещанието. Колко насърчително е това! Исус проявил истинска загриженост за хората, когато бил на земята; той дори дал живота си за човечеството. Той е онзи, на когото Йехова поверил управлението над всички народи. Нищо чудно, че Йехова го нарекъл светлина на народите. Сам Исус казал: „Аз съм светлината на света.“ — Йоан 8:12.
9. Защо Исус не се посветил на подобряването на тогавашната система на нещата?
9 С каква цел Исус служил като светлина на света? Несъмнено това не била някаква светска или материалистична цел. Той отказал да се опитва да оправя съществуващата тогава политическа система и не приел царска власт нито от Сатан, владетеля на света, нито от народа. (Лука 4:5–8; Йоан 6:15; 14:30) Исус проявил огромно съчувствие към страдащите и им донесъл облекчение по начини, недостъпни за който и да било друг. Но той знаел, че трайно облекчение не било възможно в рамките на едно човешко общество, което се намирало под божествена присъда поради вроден грях и което било манипулирано от невидими зли духовни сили. С дадено от Бога прозрение, Исус поставил в центъра на своя живот вършенето на божията воля. — Евреи 10:7.
10. По какви начини и с каква цел Исус служел като светлината на света?
10 Тогава по какви начини и с каква цел Исус служел като светлина на света? Той се посветил на проповядването на добрата новина на Царството на Бога. (Лука 4:43; Йоан 18:37) Свидетелствувайки за истината относно целта на Йехова, Исус също така прославил името на своя небесен Баща. (Йоан 17:4, 6) Освен това, като светлина на света, Исус изобличил религиозните лъжи и така осигурил духовна свобода за онези, които били държани в религиозни окови. Той разкрил Сатан като невидимия манипулатор на онези, които се оставят да бъдат използувани от него. Освен това Исус ясно посочил делата, които принадлежат на тъмнината. (Матей 15:3–9; Йоан 3:19–21; 8:44) По изключителен начин той доказал, че е светлината на света, като положил своя съвършен човешки живот като откуп, откривайки за онези, които проявяват вяра в тази мярка, пътя към прощаването на греховете, към одобрени взаимоотношения с Бога и към перспективата за вечен живот като част от всемирното семейство на Йехова. (Матей 20:28; Йоан 3:16) И накрая, запазвайки съвършена преданост на Бога през целия си живот, Исус подкрепил върховенството на Йехова и доказал, че Дяволът е лъжец, като по този начин направил възможни вечни облаги за обичащите праведността. Но дали Исус трябвало да бъде единственият носител на светлина?
„Вие сте светлината на света“
11. Какво трябвало да правят Исусовите ученици, за да бъдат носители на светлина?
11 В Матей 5:14 („Български превод на Библията“, 1925 г.) Исус казал на учениците си: „Вие сте светлината на света.“ Те трябвало да следват неговите стъпки. Както чрез начина си на живот, така и чрез проповядването си, те трябвало да насочват другите към Йехова като Източник на истинското просветление. Наподобявайки Исус, те трябвало да известяват името на Йехова и да подкрепят неговото върховенство. Точно както правел Исус, и те трябвало да провъзгласяват Царството на Бога като единствената надежда на човечеството. Те също трябвало да изобличават религиозните лъжи, делата, които принадлежат на тъмнината, както и лукавия, който се крие зад тези неща. Последователите на Исус трябвало да кажат на хората навсякъде за любещата мярка за спасение, която взел Йехова чрез Исус Христос. И с какъв плам ранните християни изпълнявали тази задача, започвайки първо в Йерусалим и Юдея, а после продължавайки и в Самария, както им наредил Исус! — Деяния 1:8.
12. (а) Колко далеч трябвало да достигне духовната светлина? (б) Какво прозрял с помощта на божия дух Павел относно Исаия 42:6, и как това пророчество трябва да влияе върху живота ни?
12 Но проповядването на добрата новина не трябвало да остане ограничено само в тези области. Исус дал напътствия на учениците си да научат хора „от всичките народи“. (Матей 28:19) По времето, когато Савел от Тарс бил обърнат към християнството, Господарят конкретно посочил, че Савел (който станал апостол Павел) щял да проповядва не само на юдеите, но и на езичниците. (Деяния 9:15) С помощта на светия дух Павел разбрал какво трябва да се прави. Така той разбрал, че пророчеството от Исаия 42:6, което е пряко изпълнено в Христос, съдържа също и косвена заповед за всички, които проявяват вяра в Христос. Затова в Деяния 13:47, когато цитирал от Исаия, Павел казал: „Така ни заповяда [Йехова], казвайки: ‘Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.’“ Как стои въпросът с теб? Дали ти лично си приел присърце задължението да бъдеш носител на светлина? Дали ти, подобно на Исус и на апостол Павел, поставяш вършенето на божията воля в центъра на своя живот?
Светлина и истина от Бога, за да ни водят
13. В хармония с Псалм 43:3, каква е нашата искрена молитва, и от какво ни пази това?
13 Ако ние сами, със собствени средства се опитваме да ‘запалим отново светлините’, за да осветим бъдещето на човечеството, то бихме показали сериозно неразбиране на вдъхновеното божие Слово. Обаче независимо от това какво прави светът като цяло, истинските християни уповават на Йехова като на истинския Източник на светлина. Тяхната молитва е като записаната в Псалм 43:3: „Изпрати светлината си и истината си; те нека ме водят, да ме заведат в твоя свят хълм и в обиталищата ти.“
14, 15. (а) По какви начини сега Йехова изпраща своята светлина и истина? (б) Как можем да покажем, че божията светлина и истина действително ни водят?
14 Йехова продължава да отговаря на тази молитва на верните си служители. Той изпраща светлина, като заявява целта си, като дава възможност на служителите си да я разберат, и след това като привежда в изпълнение онова, което е заявил. Когато се молим на Бога, това не е просто формалност, вършена за да си придадем свят вид. Нашето искрено желание е светлината, която идва от Йехова, да ни води, както казва псалмът. Ние поемаме отговорността, която придружава получаването на светлината, осигурена от Бога. Като апостол Павел, и ние разбираме, че изпълнението на Словото на Йехова носи със себе си косвена заповед за всички, които проявяват вяра в него. Ние се чувствуваме като длъжници на другите хора, докато не им дадем добрата новина, която Бог ни е поверил за тази цел.—Римляни 1:14, 15.
15 Светлината и истината, които Йехова изпраща в наше време, изявяват, че Исус Христос активно управлява от небесния си престол. (Псалм 2:6–8; Откровение 11:15) Исус предсказал, че по времето на неговото царско присъствие, добрата новина за Царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство. (Матей 24:3, 14) Тази работа се извършва сега, и то много интензивно, по цялото земно кълбо. И ако ние превърнем тази работа в най–важното нещо в нашия живот, то тогава действително божията светлина и истина ни водят, както казва псалмистът.
Самата слава на Йехова засия
16, 17. Как Йехова направил славата му да засияе върху неговата подобна на жена организация през 1914 г., и каква заповед ѝ дал той?
16 С вълнуващи сърцето изрази Писанието описва начина, по който божествената светлина бива разпръсвана навсякъде при хората. Исаия 60:1–3, адресиран към „жената“ на Йехова, или неговата небесна организация от верни служители, казва: „Стани, светѝ [жено — NW], защото светлина дойде за тебе и славата на [Йехова] те осия. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената; а над тебе ще осияе [Йехова] и славата му ще ти се яви. Народите ще дойдат при светлината ти, и царете при бляскавата ти зора.“
17 Славата на Йехова засия над небесната му, подобна на жена организация през 1914 г., когато след дълъг период на чакане тя роди месианското Царство, с Исус Христос като Цар. (Откровение 12:1–5) Славната светлина на Йехова сияе върху това правителство с божествено одобрение, като за едно законно правителство за цялата земя.
18. (а) Защо тъмнина покрива земята, както било предзказано в Исаия 60:2? (б) Как отделни хора могат да бъдат избавени от тъмнината на земята?
18 В контраст с това, тъмнина покрива земята и непрогледен мрак племената. Защо? Защото народите отхвърлят правителството на възлюбения божи Син заради човешко управление. Те смятат, че като премахнат една форма на човешко правителство и приемат друга, ще разрешат проблемите си. Но това не донася облекчението, на което те се надяват. Те не съумяват да видят кой от духовната област манипулира народите иззад кулисите. (2 Коринтяни 4:4) Те отхвърлят Източника на истинската светлина и затова са в тъмнина. (Ефесяни 6:12) Обаче независимо от това, което правят народите, отделни хора могат да бъдат избавени от тъмнината. По какъв начин? Като вложат цялата си вяра в Царството на Бога и му се подчинят.
19, 20. (а) Защо и как славата на Йехова е засияла върху помазаните последователи на Исус? (б) По каква причина Йехова е направил своите помазани служители носители на светлина? (в) Както било предсказано, как „царе“ и „народи“ дошли при дадената от Бога светлина?
19 Псевдохристиянството не е вложило вярата си в божието Царство и не му се е подчинило. Но помазаните с дух последователи на Исус са го направили. В следствие на това светлината на божието одобрение на Йехова засия върху тези видими представители на небесната му жена, и неговата слава се явява върху тях. (Исаия 60:19–21) Помазаните последователи на Исус се радват на духовна светлина, която никаква промяна в политическата или икономическата сцена на света не може да им отнеме. Те изпитаха избавлението от Вавилон Велики, осъществено от ръката на Йехова. (Откровение 18:4) Те се радват на Неговата усмивка на одобрение, защото приеха Неговото наставление и корекция и вярно и предано подкрепиха Неговото всемирното върховенство. Те имат светли перспективи за бъдещето и се радват в надеждата, която Той е поставил пред тях.
20 Но с каква цел Йехова постъпи така с тях? Както самият Той казва в Исаия 60:21, за да ‘се прослави’, за да бъде почитано неговото име и още други да могат да бъдат привлечени към него като към единствения истински Бог — което ще им донесе трайна полза. В съгласие с това, през 1931 г. тези поклонници на истинския Бог приеха името „Свидетели на Йехова“. Дали в резултат на тяхното свидетелствуване, при светлината, която те отразяваха, дойдоха „царе“, както предсказал Исаия? Да! Не политическите владетели на земята, а останалата част от онези, които се надяват да управляват като царе с Христос в небесното му Царство. (Откровение 1:5, 6; 21:24) А „народите“? Дали те бяха привлечени от тази светлина? Безспорно! Бяха привлечени не цели отделни политически народи, а едно „голямо множество“ от хора, произлизащи от всички народи, застанаха на страната на божието Царство и с нетърпение очакват избавлението в новия свят на Бога. Това наистина ще бъде един нов свят, в който ще владее праведността. — 2 Петър 3:13; Откровение 7:9, 10.
21. Как можем да покажем, че не сме пренебрегнали целта на незаслужената милост на Йехова, проявена в това, че той ни е дал разбиране на волята му?
21 Дали ти си част от това растящо множество на носители на светлина? Йехова ни е дал разбиране за своята воля, така че ние, подобно на Исус, можем да бъдем носители на светлина. Нека всички ние покажем чрез своята пламенност в работата, която Йехова е поверил на служителите си в наши дни, че не сме пренебрегнали целта на незаслужената милост, която той ни е оказал. (2 Коринтяни 6:1, 2, NW) Няма работа, която да е по–важна от тази днес. Няма и по–голяма привилегия от тази, която можем да имаме — да прославяме Йехова, като отразяваме към другите славната светлина, която идва от него.
Как би отговорил?
◻ Къде се коренят причините за печалните проблеми на човечеството?
◻ По какви начини и Исус, и неговите последователи са „светлината на света“?
◻ Как светлината и истината на Йехова ни водят?
◻ Как Йехова е направил да засияе славата му върху неговата организация?
◻ С каква цел Йехова е направил членовете на своя народ носители на светлина?
[Снимки на страница 15]
Една случка в Едем ни помага да разберем печалните проблеми на човечеството днес
[Източници]
Tom Haley/Sipa
Paringaux/Sipa