Глава 86

Разказът за един изгубен син

СЛЕД като разказал на фарисеите двете притчи за намирането на изгубената овца и изгубената монета от една драхма, Исус продължава с друга притча. Тя е за един любещ баща и отношението му към двамата му сина, всеки от които има сериозни недостатъци.

Първо, той има един по–млад син, който е главният персонаж в притчата. Той иска своето наследство, което неговият баща му дава без колебание. След това той напуска дома и започва да живее по много неморален начин. Но чуй как Исус разказва притчата и се опитай да разбереш кого са замислени да представят персонажите.

„Един човек — започва Исус — имал двама сина. По–младият казал на баща си: ‘Татко, дай ми онази част от имуществото, която е моят дял.’ Тогава [бащата] разделил имота си между двамата.“ Какво прави по–младият син с онова, което е получил?

„После — обяснява Исус, — не минали много дни и по–младият син събрал всичко свое и тръгнал на път за далечна страна, и там пропилял имота си, като живял развратен живот.“ Всъщност той изхарчил парите си по проститутки. Но настъпили тежки времена, както разказва по–нататък Исус:

„Когато похарчил всичко без остатък, в онази страна настъпил жесток глад и той изпаднал в нужда. Той дори се присламчил към един от жителите на тази страна, който го изпратил по нивите да пасе свине. И на него му се искало да се нахрани с рошковите, които ядяли свинете, но никой не му давал нищо.“

Колко позорно било да бъде принуден да пасе свине, тъй като според Закона тези животни били нечисти! Но онова, което измъчвало сина най–много, бил жестокият глад, който го карал да желае дори храната, давана на прасетата. Поради ужасната си беда — казва Исус — „той дошъл на себе си“.

Продължавайки своя разказ, Исус обяснява: „Той [си] казал: ‘Колко много наемни работници на моя баща имат хляб в изобилие, а аз тук умирам от глад! Ще стана и ще отида при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и против тебе. Не съм достоен повече да се наричам твой син. Вземи ме като наемен работник.“’ И станал и отишъл при баща си.“

Тук има нещо, върху което да се замислим: Ако баща му се беше нахвърлил върху него и гневно го беше наругал, когато той се готвел да напусне дома си, вероятно синът нямало да бъде толкова сигурен как да постъпи. Можеше той да реши да се върне в родината си и да се опита да си намери работа другаде, за да не се среща с баща си. Но такава мисъл не му минавала през ума. Той искал да се върне в къщи!

Ясно е, че бащата в притчата на Исус представя нашия любещ, милостив небесен Баща, Йехова Бог. И може би също разбираш, че изгубеният, блудният син представя хората, известни като грешници. Фарисеите, на които говори Исус, го бяха критикували преди това, че сяда на трапеза с такива хора. Но кого представя по–възрастният син?

Когато изгубеният син се завръща

Как бива посрещнат изгубеният, блудният син в Исусовата притча, когато се завръща в бащиния си дом? Чуй как Исус описва това:

„Още докато бил далеч, баща му го видял и бил подтикнат от жал, и се затичал и го прегърнал, като го целувал нежно.“ Какъв милостив, сърдечен баща, който толкова добре представя нашия небесен Баща, Йехова!

Вероятно бащата бил чул за развратния живот на сина си. Но той го приветствува с добре дошъл, без да чака подробни обяснения. Исус също притежава такъв сърдечен дух, като поема инициативата да говори с грешници и данъчни служители, които в притчата са представени от блудния син.

Вярно е, че проницателният баща от Исусовата притча безспорно се досеща за разкаянието на сина си, като вижда печалния, потиснат израз на лицето му при завръщането му. Но любещата постъпка на бащата улеснява сина да признае греховете си, както разказва Исус: „Тогава синът му казал: ‘Татко, съгреших против небето и против тебе. Не съм достоен повече да се наричам твой син. Вземи ме като наемен работник.’“

Но едва синът изрекъл тези думи, и бащата започва да действува, като нарежда на робите си: „Бързо! Донесете най–хубавата роба и го облечете с нея, и поставете пръстен на ръката му и сандали на нозете му. И доведете младото угоено теле, заколете го и нека ядем и се веселим, защото моят син беше мъртъв и отново се върна към живот; той беше изгубен и се намери.“ И те започнали ‘да се веселят’.

През това време „по–възрастният син бил на нивата“. Опитай се да разбереш кого представя той, докато слушаш останалата част от разказа. Исус казва за по–възрастния син: „Като наближил, връщайки се у дома, той чул музика и танци. Затова той извикал един от слугите и го разпитал какво означава това. Онзи му казал: ‘Брат ти се върна и баща ти закла угоеното младо теле, защото той се върна в добро здраве.’ Но той се разгневил и не искал да влезе вътре. Тогава баща му излязъл и започнал да му говори. В отговор той казал на баща си: ‘Ето, аз толкова години ти робувам и нито веднъж не наруших заповедите ти, а ти нито веднъж не ми даде дори едно яре, та да се повеселя с приятелите си. Но щом този син, който изяде имота ти с блудниците, дойде, ти закла угоеното младо теле за него.’“

Кой, подобно на по–възрастния син, критикувал милосърдието и вниманието, отделени на грешниците? Нима това не са книжниците и фарисеите? Тъй като именно техните укори към Исус, че той поздравява грешниците, са предизвикали тази притча, тогава е ясно, че по–възрастният син представя тях.

Исус завършва разказа с думите, с които бащата призовава по–възрастния си син: „Синко, ти винаги си бил с мен и всички мои неща са твои; но ние трябва да се веселим и да се радваме, защото твоят брат беше мъртъв и се върна към живот, той беше изгубен и се намери.“

Така Исус не казва как постъпил в крайна сметка по–възрастният син. И наистина, по–късно, след смъртта и възкресението на Исус, ‘голямо множество от свещеници станали послушни на вярата’, като вероятно сред тях били и някои от класа на ‘по–възрастния син’, на които Исус говори тук.

Но кой в днешно време е представен от двамата сина? Тези, които са научили достатъчно за целите на Йехова, за да имат основа да влязат във взаимоотношения с него. По–възрастният син представя някои от членовете на ‘малкото стадо’, или на „сбора на първородния, които са записани в небесата“. Те възприели нагласа, подобна на нагласата на по–възрастния син. Те не искали да приветствуват един земен клас, ‘другите овце’, за които те смятали, че им отнемат от славата.

От друга страна, блудният син представя онези от хората на Бога, които напускат, за да се наслаждават на удоволствията, предлагани от света. След време обаче те се разкайват и се връщат, като отново стават активни служители на Бога. Да, колко любещ и милостив е Бащата към тези, които осъзнават колко се нуждаят от прошка и се обръщат към него! Лука 15:11–32; Левит 11:7, 8; Деяния 6:7; Лука 12:32; Евреи 12:23; Йоан 10:16.

▪ На кого разказва Исус тази притча, или разказ, и защо?

▪ Кой е основният персонаж в разказа, и какво се случва с него?

▪ Кого представят по Исусово време бащата и по–младият син?

▪ Как Исус подражава на примера на състрадателния баща от своята притча?

▪ Как гледа по–възрастният син на посрещането на брат си, и как фарисеите се държат като по–възрастния син?

▪ Как Исусовата притча се отнася за нашето време?