15–17. (а) Как реагирал бащата, като видял сина си? (б) Какво показват дрехата, пръстенът и сандалите, които бащата дал на сина си? (в) Какво показва това, че бащата наредил да се направи угощение?

¹⁵ „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

Лука 15:20–24.

¹⁶ Всеки любещ родител копнее за духовното възстановяване на детето си. Затова можем да си представим как бащата на блудния син всеки ден се взирал към пътеката пред своята къща, изпълнен с искрена надежда, че синът му ще се върне. И ето — той го вижда да идва по пътеката! Несъмнено външният вид на младежа е променен. Но въпреки това бащата го разпознава, ‘когато е още далеч’. Той вижда нещо повече от изпокъсаните дрехи и съкрушения дух; той вижда своя син, и тича да го посрещне!

¹⁷ Когато стига до сина си, бащата го прегръща и нежно го целува.

18, 19. (а) На какво ни учи за Йехова притчата за блудния син? (б) Как Йехова „чака“ завръщането на грешниците, както личи от отношенията му с Юда и Йерусалим?

¹⁸ На какво ни учи дотук притчата за блудния син относно Бога, на когото имаме привилегията да се покланяме? Първо, че Йехова е „милостив и състрадателен, небързащ да се гневи и изобилствуващ с любеща милост и истина“. (Изход 34:6, NW) Наистина, милостта е забележително качество на Бога. Тя е неговата нормална реакция спрямо онези, които са в нужда. След това притчата на Исус ни учи, че Йехова е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) Той, образно казано, е нащрек и зорко бди, за да забележи всяка промяна в сърцата на грешните хора, която би му дала основание да прояви милост. — 2 Летописи 12:12; 16:9.

¹⁹ Например, да вземем отношенията на Бога с Израил. Пророк Исаия бил вдъхновен от Йехова да каже за Юда и Йерусалим, че ‘от стъпалото на ногата дори до главата няма здраво място’. Но той казал също, че „Йехова ще чака, за да ви покаже благоволение, и затова ще стане, за да прояви милост спрямо вас“. (Исаия 1:5, 6; 30:18, NW; 55:7; Езекиил 33:11) Като бащата от притчата на Исус, и Йехова образно казано ‘се взира към пътеката’. Той със силно желание очаква връщането на всеки, който е напуснал дома му. Нима не трябва да очакваме именно това от един любещ баща? — Псалм 103:13.