Глава 89

Отново в Юдея, подтикнат от милост

ПРЕДИ няколко седмици, по време на Празника на посвещаването, юдеите се опитали да убият Исус. Затова той се отправил на север, явно към област, която не е далеч от Галилейското езеро.

Скоро след това той тръгва на юг, отново към Йерусалим, като проповядва по пътя в селата на Перея, една област, намираща се на изток от река Йордан. След като разказва притчата за богаташа и Лазар, той продължава да учи своите ученици на нещата, които поучавал преди, докато бил в Галилея.

Например, той казва, че ще бъде по–добре за някой „да бъде вързан за врата му воденичен камък и да бъде хвърлен в морето“, отколкото да бъде причина за спъване на „един от малките“, които принадлежат на Бога. Той подчертава също необходимостта от прошка, като обяснява: „Дори и ако [брат] съгрешава седем пъти на ден спрямо теб и дойде при теб седем пъти и каже ‘Разкайвам се’, трябва да му простиш.“

Когато учениците молят: „Дай ни повече вяра“, Исус отговаря: „Ако имахте вяра колкото синапено зърно, бихте казали на това черничево дърво: ‘Изкорени се от тук и се посади в морето!’ И то би ви послушало.“ Така че дори и малко вяра може да извърши велики неща.

След това Исус разказва за една реалистична ситуация, която онагледява правилната нагласа на служител на всемогъщия Бог. „Кой от вас, който има роб, дето оре или гледа добитъка — казва Исус, — ще му каже, като той се върне от нивата: ‘Ела веднага тук и се разположи на трапезата’? Дали по–скоро няма да му каже: ‘Приготви ми нещо за вечеря, и си сложи престилка, та ми прислужвай, докато не свърша с яденето и пиенето, а след това и ти можеш да ядеш и да пиеш’? Той няма да изпитва благодарност за това, че робът е изпълнил възложените му неща, нали? Така и вие също, когато сте извършили всички неща, които са ви възложени, кажете: ‘Ние сме нищожни роби. Свършихме онова, което бяхме длъжни да свършим.’“ Следователно божиите служители никога не трябва да мислят, че вършат услуга на Бога, като му служат. По–скоро те трябва винаги да помнят привилегията, която имат — да му се покланят като членове на неговото домочадие, на които може да се окаже доверие.

Явно скоро след като Исус разказва тази притча, идва пратеник. Той е изпратен от Мария и Марта, сестрите на Лазар, които живеят във Витания, в Юдея. „Господарю! Онзи, когото обичаш, е болен“ — съобщава пратеникът.

Исус отговаря: „Тази болест не е заради смъртта, а за слава на Бога, за да бъде прославен чрез нея Синът на Бога.“ След като остава още два дни там, Исус казва на своите ученици: „Да отидем пак в Юдея.“ Но те му напомнят: „Рави, неотдавна хората от Юдея искаха да те убият с камъни, пак ли ще отидеш там?“

„Нима дневната светлина не трае дванадесет часа? — пита в отговор Исус. — Ако някой ходи през деня, той не се блъска в нищо, защото вижда светлината на този свят. Но ако някой ходи през нощта, той ще се блъсне, защото светлината не е в него.“

Това, което Исус явно има предвид, е, че „дневната светлина“, или времето, което Бог е оставил за земната служба на Исус, още не е изтекло, и докато не изтече, никой не може да му навреди. Той трябва да използува докрай краткото време на „дневната светлина“, което му остава, тъй като след това ще дойде „нощта“, когато враговете му ще го убият.

Исус добавя: „Лазар, нашият приятел, се оттегли да почива, но аз ще отида там да го събудя от съня му.“

Явно мислейки, че Лазар почива, спейки, и че това е добър знак, че състоянието му ще се подобри, учениците откликват: „Господарю, ако е отишъл да почива, тогава ще се оправи.“

Тогава Исус им казва открито: „Лазар умря, и аз се радвам заради вас, че не бях там, за да можете вие да повярвате. Но нека да вървим при него.“

Съзнавайки, че Исус може да бъде убит в Юдея, но желаейки да го подкрепи, Тома насърчава своите събратя ученици: „Хайде също да вървим, та да можем да умрем с него.“ Така, рискувайки живота си, учениците придружават Исус при това подбудено от милост посещение в Юдея. Лука 13:22; 17:1–10; Йоан 10:22, 31, 40–42; 11:1–16.

▪ Къде е проповядвал неотдавна Исус?

▪ Какви учения повтаря Исус, и каква реалистична ситуация описва той, за да онагледи каква мисъл?

▪ Каква вест получава Исус, и какво има предвид с думите „дневната светлина“ и „нощта“?

▪ Какво има предвид Тома, когато казва: ‘Хайде да вървим, та да можем да умрем с него’?