-
От Седер до спасение1990 Стражева кула | 1 март
-
-
към „голямото разноплеменно множество“, което също беше напуснало Египет, не можеха да се ползват с такива привилегии, но все пак те можеха да се надяват заедно с евреите, да достигнат Обещаната земя и да водят нормален живот, като обожават Бога. Но предхристиянски служители на Йехова имаха основание за надежда, да живеят някога вечно на земята, където според Божието намерение трябваше да живеят хората. На това отговаря Исусовото обещание от Йоан 6:54.
16. На какъв вид спасение можеха да се надяват Божиите служители от древността?
16 Бог направи някои негови служители от древно време да напишат възторжени думи за това, че земята е създадена, за да бъде обитавана, и че праведните ще могат да живеят вечно на нея (Псалм 37:9–11; Притчи 2:21, 22; Исаия 45:18). Но как биха могли истински Божии обожатели да получат това спасение, след като умряха? Чрез това, че Бог ще ги възвърне към живот на земята. Например Йов изрази надеждата Бог да си спомни за него и да бъде върнат към живот (Йов 14:13–15; Даниил 12:13). Ясно е, че един вид от спасението ще се извърши за вечен живот на земята (Матей 11:11).
17. Какво дуго спасение според Библията получават други?
17 Библията говори също за спасение за живот на небето, където Исус се възнесе след неговото възкресение. „Той е отдясно на Бога, понеже се възнесе на небето; и ангели, власти и сили му се покориха“ (1 Петър 3:18, 22; Ефесяни 1:20–22; Евреи 9:24). Но Исус не беше единственият човек, който трябваше да отиде на небето. Бог е предвидил това и за други, за една относително малка група. Исус каза на своите апостоли: „В дома на моя Баща има много жилища. . . . Аз отивам там да ви приготвя място и пак ще дойда и ще ви взема при себе си, тъй щото, където съм аз, също и вие да бъдете“ (Йоан 14:2, 3).
18. Какво основание имаме сега да се занимаем със спасението за небесен живот?
18 Спасението за небесен живот в задружие с Исус е несъмнено далеч по–великолепно отколкото ограниченото спасение, за което ставаше въпрос при първоначалната Пасха (2 Тимотей 2:10). В течение на вечерта на последния валиден Седер или вечеря на Пасхата, Исус въведе новия празник за своите последователи, който се отнасяше за спасение за небесен живот. Той заповяда на апостолите си: „Правете това винаги за мое възпоминание“ (Лука 22:19). Преди да разгледаме, как християни трябва да посрещат този празник, нека най-напред да се занимаем с въпроса, кога трябва да се състои.
Едно „определено време“
19. Защо е логично, да има връзка между Пасхата и Вечерята на Господаря?
19 Исус беше обяснил: „С копнеж съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да страдам“ (Лука 22:15). След това очерта Вечерята на Господаря, която последователите му трябваше да празнуват за възпоминание на неговата смърт (Лука 22:19, 20). Пасхата се провеждаше един път в годината. Следователно е разумно, също и Вечерята на Господаря да се чествува един път в годината. Кога? Логично е, през пролетта, по време на Пасхата, но не винаги в петък — поради това, че Исус умря в този седмичен ден —, а в деня, в който се пада 14-ти нисан (според юдейския календар).
20. Защо свидетелите на Йехова се интересуват от 14-ти нисан?
20 Следователно Павел имаше пред вид 14-ти нисан, когато писа: „Всеки път когато ядете този хляб и пиете това вино, възвестявате винаги смъртта на Господаря, докато дойде“ (1 Коринтяни 11:26). През следващите две столетия много християни спазваха 14-ти нисан. Те станаха известни като квартодецимани (от латинската дума за „четиринадесети“). М’Клинток и Стронг пишат: „Църквите в Мала Азия празнуваха смъртта на Господаря в деня, който отговаряше на 14-тия ден на месеца нисан, в който ден, според мнението на всички църкви в древността, стана разпятието.“ В днешно време свидетелите на Йехова празнуват всяка година Вечерята на Господаря в деня, който отговаря на 14-ти нисан. Но на някои е направило впечатление, че тази дата не винаги съвпада с тази, на която юдеите празнуват Пасхата. Защо?
21. Кога трябваше да се пожертва агнето на Пасхата, но какво правят юдеите днес?
21 За евреите денят започваше при залеза на слънцето (около 18 часа) и свършваше на другия ден при залеза на слънцето. Бог заповяда, агнето на Пасхата да бъде заклано на 14-ти нисан „между двете вечери“ (Изход 12:6). Кога беше това? Днес юдеите поддържат схващането на равините, че агнето трябвало да се заколи към края на 14-ти нисан, между момента, когато слънцето започва да се накланя (около 15 часа) и истинския залез. По такъв начин се получава така, че те празнуват техния Седер след залеза на слънцето, когато е започнал вече 15-ти нисан (Марко 1:32).
22. По каква причина датата за Възпоминанието може да се отколони от тази на юдейското тържество на Пасхата? (Марко 14:17; Йоан 13:30).
22 Имаме добро основание да разбираме даденото време другояче. Според Второзаконие 16:6 на израелския народ беше ясно заповядано: „Заколи агнето на Пасхата вечер при залез-слънце“ („Бълг. синод. превод на Библията“, 1982 г.). От това идваме до заключение, че изразът „между две вечери“ се отнася за времето между залеза на слънцето (с който започва 14-ти нисан) и настъпването на тъмнината. Така го разбираха и карейцитеa и така го разбират и самаритянитеb до ден днешен. Една от причините защо датата на нашата Възпоминателна вечеря се различава от юдейската Пасха се състои в това, че ние приемаме, че агнето на Пасхата трябваше да се заколи и яде в „определеното време“ на 14-ти нисан, а не на 15-ти нисан (Числа 9:2–5).
23. Защо към юдейския календар се прибавят месеци и как правят това юдеите днес?
23 Друга причина, поради която нашата дата може да се различава от тази на юдеите, се състои в това, че те се направляват по календар, който предварително е направен — календар, който не беше въведен преди IV–ия век н.е. Според този календар могат с десетилетия или столетия наред предварително да се определят дати като например 1-ви нисан или определени празнични дати. Освен това към древния месечен календар трябваше от време на време да се притуря един тринадесети месец, за да може да съответства на годишните времена. Това притуряне се извършва при съвременния юдейски календар в определено време, а именно в един период от 19 години в 3–та, 6–та, 8–та, 11–та, 14–та, 17–та и 19-та година.
24, 25. (а) Как са били определяни месеци и прибавяни необходими допълнителни месеци по времето на Исус? (б) Как се определя датата за Вечерята на Господаря при свидетелите на Йехова?
24 Но както пише Емил Шюрер, „по времето на Исус юдеите нямали никакъв определен календар, а въз основа на съвсем емпирическо наблюдение всеки път с появяването на новолуние започвали нов месец и също така всеки път въз основа на наблюдение“ в зависимост от нуждите бил прибавян един месец. „Когато се забелязвало към края на годината, че Пасхата се пада преди пролетното равноденствие (около 21-ви март), тогава преди нисан бил прибавян един месец“ (История на юдейския народ в епохата на Исус Христос, немс. 1901 г. I-ви том). Следователно допълнителният месец се оказвал естествен и не бил добавян своеволно.
25 В съответствие с този стар метод ръководното тяло на свидетелите на Йехова определя датата за Вечерята на Господаря. Като 1-ви нисан се определя денят, в който новолунието, което стои най-близо до пролетното равноденствие, вероятно може да се види в Ерусалим при залеза на слънце. Ако се отброят още 14 дни, се стига до 14-ти нисан, който отговаря на деня на пълнолунието. (Виж Стражева кула от 15-ти септември 1977 г., стр. 575, немс.) Опирайки се на този библейски метод, свидетелите на Йехова са информирани по цялата земя, че Възпоминателното тържество тази година ще се състои на 10-ти април след залеза на слънцето.
26. Кои други аспекти на Вечерята на Господаря заслужават нашето внимание?
26 Датата отговаря на 14-ти нисан, на който Исус празнува̀ последната валидна Пасха. При тържеството на Възпоминанието се поставя в центъра на вниманието по-голямо спасение, от това за което Седера напомня на юдеите. Ние всички трябва да разбираме, какво става при Вечерята на Господаря, какво означава тя и каква връзка има това с нашето спасение.
-
-
‘Да се преценяваме сами’ във времето на Възпоминателната вечеря1990 Стражева кула | 1 март
-
-
‘Да се преценяваме сами’ във времето на Възпоминателната вечеря
„Ако ние . . . сами се преценяваме, няма да бъдем съдени . . ., за да не бъдем осъдени зедно със света“ (1 КОРИНТЯНИ 11:31, 32).
1. Какво искат да предотвратят със сигурност истински християни и защо?
ПОСЛЕДНОТО нещо, което би си пожелал един християнин е, да бъде осъден от Йехова. Неодобрението ни от „Съдията на цялата земя“ би довело до там, че „да бъдем осъдени със света“ и да загубим спасението. Такъв би бил случая, независимо от това, дали имаме надеждата за живот с Исус на небето, или се надяваме на безкраен живот на райската земя (Битие 18:25; 1 Коринтяни 11:32).
2, 3. В кое нещо бихме могли да бъдем осъдени, и какво казва Павел по този въпрос?
2 В 1 Коринтяни, глава 11, апостол Павел засяга една област, в която бихме могли да стигнем до съд. Наистина той отправи думите си към помазани християни, но неговият съвет е важен за всички нас, особено в днешно време. Ако сами се преценим, това би ни помогнало да не бъдем съдени, а одобрени от Бога. В своето обсъждане на годишното празнуване на Вечерята на Господаря, Павел писа:
3 „Господарят Исус взе, в ноща, в която трябваше да бъде предаден, един хляб . . ., и след като благодари, разчупи го и каза: ‘Това означава моето тяло, което е за вас. Правете това винаги за мое възпоминание.‘ След вечерята, подобно направи и относно чашата, като каза: ,Тази чаша означава новия съюз в силата на моята кръв. Правете това всеки път, когато я пиете, за мое възпоминание.‘ Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господаря, докато дойде“ (1 Коринтяни 11:23–26).a
4. Какво ще се състои вечерта на 10-ти април 1990 година?
4 На 10-ти април 1990 г. след залеза на слънцето, свидетелите на Йехова ще отпразнуват Възпоминателното тържество по случай смъртта на Христос. Обикновено всяка еклезия се събира сама, за да има достатъчно място за хора, които още не са свидетели на Йехова. Как ще протече сбирката? Ще се изнесе библейска реч. Тогава, след молитва ще се поднесе хляб и след още една молитва ще се поднесе чашата. Това не се извършва по формален ритуал или вкостеняло правило. Броят на хлебовете и чашите както и начина и вида, как се поднасят, е съобразено с местните условия. Преди всичко е важно, да се даде на всички присъстващи възможността да вземат от символите, въпреки, че по-голямата част само ги предава по-нататък, без да взема от тях. Но всъщност какво се поднася от ръка на ръка и какво означават тези неща? Освен това, какво трябва предварително да съобразим, за да можем да се преценим сами?
„Това означава моето тяло“
5, 6. (а) Какво направи Исус с един хляб? (б) Какъв вид хляб употреби той?
5 Ние прочетохме какво Павел беше „приел от Господаря“ по отношение на Възпоминателната вечеря. Съществуват също така описания от трима евангелисти; един от тях присъстваше, когато Исус въведе това тържество (1 Коринтяни 11:23; Матей 26:26–29; Марко 14:22–25; Лука 22:19, 20). От тези описания прозлиза, че най-напред Исус взе един хляб, помоли се и след това го разчупи и раздаде. За какъв вид хляб става дума? Какво съответства днес на това? Какво означава или символизира той?
6 На разположение беше това, което обикновено се взимаше при юдейската Пасха, между другото безквасен хляб, който Моисей наричаше „безквасни хлебове“ или „хляб на печал“ (Второзаконие 16:3; Изход 12:8). За печене на този хляб се използваше само пшенично брашно, без всякакъв квас, без сол и без подправки. Тъй като беше безквасен (еврейски: мацца̀х), беше гладък и чуплив и трябваше да се разчупи на хапки (Марко 6:41; 8:6; Деяния на апостолите 27:35).
7. Какво използват свидетелите на Йехова за хляб на Възпоминателната вечеря?
7 При Вечерята на Господаря Исус използва̀ безквасен хляб и затова и свидетелите на Йехова днес също използват такъв. Този хляб отговаря на нормален юдейски матцен, когато не съдържа други прибавки, като например малц, лук или яйца. (За матцен с тези прибавки едва ли ще е подходящо наименованието „хляб на печал“). Или пък старейшините на еклезията казват на някого да приготви безквасен хляб от тесто от пшенично брашно и вода. Ако не се разполага с пшенично брашно, може да се използва ечемично, оризово, царевично или друго зърнено брашно. Тестото се разточва тънко и се пече в тава намазана с олио.
8. Защо безквасен хляб е подходящ символ, и какво означава да се вземе от него? (Евреи 10:5–7; 1 Петър 4:1).
8 Такъв хляб е подходящ, защото тестото не съдържа никакъв квас (никаква мая), който в Библията символизира поквареност или грях. По отношение на един неморален мъж, Павел писа на еклезията: ‘Малко квас заквасва цялото тесто. Изметете стария квас, за да бъдете безквасни. Христос, нашата Пасха, е пожертван. Нека не посрещнем празника с квас на лошотата и злото, а с безквасни хлебове на чистосърдечност и истина’ (1 Коринтяни 5:6–8; сравни Матей 13:33; 16:6, 12). Безквасен хляб е подходящ символ за човешкото тяло на Исус, понеже Исус беше „лоялен, невинен, неопетнен, отделен от грешните“ (Евреи 7:26). Исус беше в съвършеното си човешко тяло, когато каза на апостолите си: „Вземете, яжте! Това означава моето тяло“ (Матей 26:26). Да се вземе от хляба, означава, че съответният вярва в жертвата, която е принесъл Исус в негова полза и че я приема. Но това не е всичко.
Вино с едно значение
9. Какъв друг символ според думите на Исус трябваше да се употреби?
9 Исус използва още един символ: „Също взе една чаша, и след като благодари, даде им я и каза: ,Пийте от нея вие всички, защото това означаваb моята „кръв на съюза“, която ще се пролее в полза на мнозина за опрощаване на греховете‘“ (Матей 26:27, 28). Какво беше в тази чаша, която той поддаде и какво значение има съдържанието, що се отнася до нашето самопреценяване?
10. Как виното намерило своето място при юдейската Пасха?
10 Моисей не споменава никакво питие в описанието на празника на Пасхата. Много учени са на мнение, че виното при празнуването на Пасхата било прието много по-късно,
-