Глава 121
Пред синедриона, след това при Пилат
НОЩТА наближава към края си. Петър се е отрекъл от Исус за трети път, а членовете на синедриона са приключили своята пародия на съд и са се разотишли. Но веднага с настъпването на утрото в петък, те се събират отново, този път в залата на синедриона. Тяхната цел вероятно е да придадат вид на законност на среднощния процес. Когато Исус е заведен пред тях, те казват същото, което са казвали и през нощта: „Ако ти си Христос, кажи ни.“
„Дори и да ви бях казал, не бихте повярвали — отговаря Исус. — Освен това, дори и да ви бях разпитвал, не бихте отговаряли.“ Но Исус смело посочва кой е с думите: „Отсега нататък Човешкият син ще седи до могъщата десница на Бога.“
„Тогава ти ли си Синът на Бога?“ — искат да знаят всички.
„Вие самите казвате, че съм аз“ — отговаря Исус.
За тези хора, възнамеряващи да го убият, този отговор е достатъчен. Те го смятат за богохулство. „Защо ни са още свидетелства? — питат те. — Ние лично чухме това от неговата уста.“ И връзват Исус, отвеждат го навън и го предават на римския управител Понтий Пилат.
Юда, предателят на Исус, наблюдава процеса. Когато вижда, че Исус е осъден, той изпитва съжаление. Затова отива при главните свещеници и стареите, за да върне тридесетте сребърника с обяснението: „Съгреших, като предадох праведна кръв.“
„Какво ни засяга това? То си е твоя работа!“ — отговарят коравосърдечно те. Тогава Юда хвърля сребърниците в храма, отива си и опитва да се обеси. Явно обаче клонът, на който връзва въжето, се счупва и тялото му пада върху скалите отдолу и се разкъсва на парчета.
Главните свещеници не знаят какво да направят със сребърниците. „Не е по закона да ги пуснем в светата съкровищница — казват те, — защото те са цена за кръв.“ И след като се съветват помежду си, те купуват с парите нивата на грънчаря, за да погребват там чужденци. Затова тази нива е наречена „Нива на кръвта“.
Все още е ранна утрин, когато Исус е заведен в двореца на управителя. Но юдеите, които го придружават, отказват да влязат вътре, защото смятат, че подобна близост с езичниците ще ги омърси. И за да им угоди, Пилат излиза навън. „Какво обвинение имате против този човек?“ — пита той.
„Ако този човек не беше злодей, нямаше да го предадем на теб“ — отговарят те.
Като иска да избегне своята намеса, Пилат отговаря: „Вземете си го и го съдете според вашия закон.“
Разкривайки убийствените си намерения, юдеите заявяват: „Не е по закона да убием някого.“ И наистина, ако убият Исус по време на празника на пасхата, това вероятно ще предизвика силно недоволство сред хората, тъй като мнозина ценят високо Исус. Но ако успеят да накарат римляните да го екзекутират по политическо обвинение, това навярно ще им помогне да бъдат освободени от отговорност пред народа.
Затова, без да споменават своя предишен съд, по време на който са осъдили Исус за богохулство, религиозните водачи скалъпват други обвинения. Те повдигат едно обвинение от три части: „Установихме, че този човек [1] покварява нашия народ и [2] забранява да се плащат данъци на кесаря, и [3] казва, че той самият е Христос, цар.“
Обвинението, че Христос твърди, че е цар, събужда интереса на Пилат. Затова той отново влиза в двореца, вика Исус при себе си и пита: „Ти ли си цар на юдеите?“ С други думи, нарушил ли си закона, като си се провъзгласил за цар, противопоставяйки се на кесаря?
Исус иска да знае какво е чул вече Пилат за него, затова пита: „От себе си ли казваш това, или другите ти казаха за мен?“
Пилат показва, че не знае нищо за него и иска да научи фактите. „Аз не съм юдей, нали? — отговаря той. — Твоят собствен народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“
Исус изобщо не се опитва да отклонява повдигнатия въпрос за царската власт. Отговорът, който той дава, несъмнено изненадва Пилат. Лука 22:66–23:3; Матей 27:1–11; Марко 15:1; Йоан 18:28–35; Деяния 1:16–20.
▪ С каква цел синедрионът се събира отново на сутринта?
▪ Как умира Юда, и какво става с тридесетте сребърника?
▪ Защо юдеите искат римляните да убият Исус, вместо да го убият сами?
▪ Какви обвинения отправят юдеите срещу Исус?