Глава 124

Предаден и отведен

КОГАТО, подтикнат от спокойното достойнство на изтезавания Исус, Пилат отново се опитва да го освободи, главните свещеници се разгневяват още повече. Те са решени да не позволят нещо да попречи на злата им цел. Затова отново започват да викат: „Разпъни го! Разпъни го!“

„Вземете го и вие го разпънете“ — отговаря Пилат. (Противно на предишните им твърдения, юдеите може би имат власт да екзекутират престъпници за достатъчно тежки религиозни престъпления.) Тогава, най–малко за пети път, Пилат обявява Исус за невинен с думите: „Не намирам никаква вина у него.“

Като виждат, че политическите им обвинения не дават резултат, юдеите отново се връщат към религиозното обвинение в богохулство, което са използували преди няколко часа по време на съда над Исус пред синедриона. „Ние имаме закон — казват те, — и според този закон той трябва да умре, защото се правеше на син на Бога.“

Това обвинение е ново за Пилат и го кара да се страхува още повече. Той вече е разбрал, че Исус не е обикновен човек, както показват сънят на жена му и необикновената сила на личността на Исус. Но да е „син на Бога“? Пилат знае, че Исус е от Галилея. Но дали е възможно той да е живял преди това? Като го отвежда отново в двореца, Пилат пита: „Откъде си?“

Исус мълчи. Преди той вече е казал на Пилат, че е цар, но че неговото Царство не е част от този свят. Сега не би имало полза от никакво по–нататъшно обяснение. Отказът на Исус да отговори засяга гордостта на Пилат и той избухва срещу Исус с думите: „Не ми отговаряш, така ли? Не знаеш ли, че имам власт да те освободя или да те разпъна?“

„Ти изобщо не би имал власт спрямо мен, ако не ти беше дадена отгоре“ — отговаря с уважение Исус. Той говори за това, че Бог е дал на човешките владетели власт, за да управляват земните дела. Исус добавя: „Именно затова човекът, който ме предаде на теб, има по–голям грях.“ Наистина, първосвещеникът Каиафа и неговите съучастници, както и Юда Искариотски носят много по–сериозна отговорност от Пилат за несправедливото отношение към Исус.

Впечатлен още повече от Исус и уплашен, че Исус може да има божествен произход, Пилат подновява усилията си да го освободи. Юдеите обаче рязко му се противопоставят. Те повтарят политическите си обвинения, като коварно го заплашват: „Ако освободиш този човек, не си приятел на кесаря. Всеки, който прави себе си цар, говори против кесаря.“

Въпреки злокобните намеци Пилат извежда Исус още веднъж. „Ето вашия цар!“ — призовава той още веднъж.

„Махни го! Махни го! Разпъни го!“

„Вашия цар ли да разпъна?“ — пита в отчаяние Пилат.

Юдеите изнемогват под управлението на римляните. Да, те презират римското господство! Но сега главните свещеници лицемерно заявяват: „Нямаме друг цар освен кесаря!“

Уплашен за политическото си положение и за своята репутация, Пилат накрая се поддава на безмилостните настоявания на юдеите. Той предава Исус. Войниците събличат пурпурната одежда от Исус и го обличат с неговата горна дреха. Когато го водят да бъде разпънат, те принуждават Исус да носи сам мъченическия си стълб.

Вече е късно сутринта на 14 нисан, петък; вероятно дори наближава пладне. Исус е на крак от ранната утрин в четвъртък и е преживял едно след друго много мъчения. Разбираемо е, че под тежестта на стълба силите му скоро се изчерпват. Затова един минаващ наблизо човек, някой си Симон от Киренея в Африка, бива заставен да го носи вместо него. Докато вървят, много хора, сред които и жени, ги следват, като се удрят в гърдите от мъка и оплакват Исус.

Като се обръща към жените, Исус казва: „Дъщери на Йерусалим, престанете да плачете за мен. А плачете за себе си и за своите деца; защото, ето, идват дни, в които хората ще кажат: ‘Щастливи са бездетните жени, и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили!’ ... Защото ако те правят тези неща, когато дървото има влага, какво ли ще стане, когато то изсъхне?“

Исус говори за дървото на юдейския народ, което все още има живителна влага в себе си, заради присъствието на Исус и наличието на един остатък, който вярва в него. Но когато те бъдат взети от народа, тогава ще остане само духовно мъртво дърво, да, един изсъхнал народ. И наистина ще има причина за плач, когато римските войски, служещи като екзекутори в името на Бога, ще опустошат юдейския народ! Йоан 19:6–17; 18:31; Лука 23:24–31; Матей 27:31, 32; Марко 15:20, 21.

▪ Какво обвинение срещу Исус отправят религиозните водачи, когато политическите им обвинения не дават резултат?

▪ Защо Пилат започва да се страхува все повече?

▪ Кой има по–голям грях за това, което става с Исус?

▪ Как накрая свещениците принуждават Пилат да предаде Исус за екзекуция?

▪ Какво казва Исус на жените, които плачат за него, и какво има предвид той, като говори за това, че дървото още има „влага“ и след това е ‘изсъхнало’?