Синагога

(Виж it-2-E 1050-1052)

В ГРЪЦКИЯ превод „Септуагинта“ двете думи еклисѝа, означаваща „сбор“, и синагогѝ (събиране заедно) са равнозначни. Думата „синагога“ впоследствие е придобила значение на мястото или сградата, където се провежда събранието. Но тя не загубила напълно първоначалното си значение, тъй като Голямата синагога не била голяма сграда, а събрание на видни учени, за които се смята, че са установили канона на Еврейските писания за юдеите от Палестина. Предполага се, че това събрание води началото си от дните на Ездра или на Неемия и е продължило да съществува до времето на Великия синедрион около трети век пр.н.е. Яков използва думата в смисъла на християнско събрание, или публично събрание. (Яков 2:2)

В Откровение 2:9 и 3:9 думата „синагога“ се отнася за събрание под властта на Сатана. А в Деяния 6:9 четем за „синагогата на либертинците“.

Не се знае с точност кога била основана синагогата, но изглежда е било по време на 70–годишното изгнание във Вавилон, когато е нямало храм, или скоро след като юдеите се завърнали от това изгнание, когато свещеникът Ездра силно подчертал необходимостта да се познава Законът. По време на земната служба на Исус в Палестина във всеки град, независимо от големината му, имало синагога. В големите градове били няколко. А в Йерусалим имало много.

Характерна черта на древните синагоги било хранилището със свитъци от писанията. Явно най–старият обичай бил свитъците да се пазят извън главната сграда или в отделна стая, за по–голяма сигурност. Накрая започнали да ги съхраняват в преносим сандък, който бил донасян по време на поклонение. След време този сандък станал част от архитектурата на сградата, като бил вграждан в една от стените или прикрепян към нея. В близост до него и с лице към събранието били местата за сядане на председателите на синагогата и на някои видни гости. (Матей 23:6) Четенето на Закона се извършвало от издигната платформа, обикновено разположена в центъра на синагогата. Пред нея и встрани имало пейки за слушателите, като вероятно жените били в отделен сектор. Изглежда било важно накъде щяла да гледа сградата, тъй като поклонниците трябвало да са с лице към Йерусалим. (Сравни Даниил 6:10.)

Програма за поклонение

Синагогата служела като място за слушане на наставления, а не за правене на жертви. Жертви били принасяни само в храма. В синагогата се отдавало слава на Бога, били отправяни молитви към него, цитирало се от писанията и било четено от тях, също били включени разяснения, подкани към действия или проповеди. Възхвалите към Бога се основавали на Псалмите.

Част от поклонението в синагогата било цитирането на Шема, което за юдеите било изповядване на вярата. Името произлиза от първата дума на първия стих: „Слушай [Шема̀], Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ.“ (Второзаконие 6:4) Най–важна част от службата била четенето на Тора, тоест на Петокнижието, което ставало в понеделник, четвъртък и на всеки сабат. В много синагоги била направена програма за прочитането на целия Закон в рамките на една година, а в други четенето на Закона траело три години. Тъй като много се наблягало на четенето на Тора, ученикът Яков с основание казал на членовете на ръководното тяло в Йерусалим: „Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.“ (Деяния 15:21) В Мишна (Мегилах 4:1, 2) се споменава също за обичая да се четат части от книгите на пророците, наричани „хафтари“, които след това били разяснявани. Когато Исус влязъл в синагогата в родния си град Назарет, му подали да чете от свитък, съдържащ хафтари. След като прочел дадения откъс, той започнал да го разяснява, както бил обичаят. (Лука 4:17–21)

След като било четено от Тора и от хафтарите, и след разясняването им, идвало ред на проповедите или подканите към действие. За Исус четем, че поучавал и проповядвал в синагогите по цяла Галилея. Лука записал, че Павел и Варнава били поканени да говорят и да проповядват „след прочитането на закона и пророците“. (Матей 4:23; Деяния 13:15, 16)

Проповядването на Павел

След Петдесетница през 33 г., когато бил установен християнският сбор, апостолите, и най–вече Павел, проповядвали често в синагогите. Когато влизал в някой град, Павел първо отивал в синагогата да проповядва, като така давал възможност на юдеите първи да чуят добрата новина за Царството, и след това отивал при езичниците. В някои случаи той отделял много време, като проповядвал няколко сабата в синагогата. В Ефес проповядвал три месеца в синагогата, но след като някои започнали да се противопоставят, той отделил учениците, които вярвали, и използвал залата на Тирановото училище в продължение на две години. (Деяния 13:14; 17:1, 2, 10, 17; 18:4, 19; 19:8–10)

Павел не използвал юдейските синагоги като място за християнско събрание. Нито провеждал събрания в неделя, а използвал юдейския сабат, който е в събота, за да проповядва на юдеите, защото те се събирали в този ден.

Сходство с християните

За първите християни от юдейски произход не било трудно да провеждат организирани, образователни събрания за изучаване на Библията, защото преди правели нещо подобно в синагогите. Между християнските събрания и събранията в синагогите намираме много сходства. Както в юдейските синагоги, така и на християнските събрания нямало отделно духовенство, което единствено да има възможността да говори. В синагогата всеки отдаден юдеин можел да чете и да разяснява Писанията. В християнския сбор всички трябвало да правят публично изявление и да се подбуждат към любов и добри дела, но с приличие и ред. (Евреи 10:23–25) В юдейската синагога жените не поучавали, нито упражнявали някаква власт над мъжете, същото се отнася и за християнските събрания. В Първо послание към коринтяните, 14 глава, са дадени напътствия за събранията на християнския сбор, от които се вижда, че редът на процедиране е много подобен на този в синагогата. (1 Коринтяни 14:31–35; 1 Тимотей 2:11, 12)

В синагогата имало председатели и надзорници, както и в християнския сбор през първи век. (Марко 5:22; Лука 13:14; Деяния 20:28; Римляни 12:8) В синагогата имало служители, или помощници, същото било и в поклонението на християните. Имало и един човек, наречен пратеник на синагогата. Макар че не намираме съответствие в историческите сведения за ранния християнски сбор, подобна титла — „ангел“, се появява в посланията на Исус Христос, изпратени до седемте сбора в Мала Азия. (Лука 4:20; 1 Тимотей 3:8–10; Откровение 2:1, 8, 12, 18; 3:1, 7, 14)

Синагогата служи като предшественик на християнските събрания и в следните отношения. Местните синагоги признавали авторитета на Синедриона в Йерусалим, точно както християнските сборове признавали авторитета на ръководното тяло в Йерусалим, както ясно е описано в Деяния, 15 глава. Нито в синагогите, нито на християнските събрания се събирали пари, но и в двата случая имало уредба за правене на доброволни дарения за сбора, за служителите в него и за бедните. (2 Коринтяни 9:1–5)

И синагогата, и християнският сбор служели като съдилища. Синагогата била място, в което се разглеждали и разрешавали малки съдебни дела сред юдеите. Апостол Павел убеждавал събратята си да оставят зрелите мъже в сбора да отсъждат въпроси между християните, а не да отиват в светски съдилища да уреждат разногласията си. (1 Коринтяни 6:1–3) Но докато според уредбата в синагогата наказанието можело да бъде бой с бич, в християнския сбор такова наказание е ограничено до порицание. Подобно на уредбата за юдеите в синагогата, в християнския сбор най–строгата мярка, която може да се вземе срещу някой, който претендира да бъде християнин, е да бъде изгонен, изключен или отлъчен от християнския сбор. (1 Коринтяни 5:1–8, 11–13)