‘Дадох ви пример’
„Вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете.“ — ЕВРЕИ 5:12.
1. Защо е нормално думите от Евреи 5:12 да накарат един християнин да изпитва притеснение?
ДАЛИ се притесняваш, когато четеш вдъхновените думи от стиха, върху който е основана тази статия? Ако е така, знай, че не си единствен. Като последователи на Христос, ние знаем, че трябва да бъдем учители. (Матей 28:19, 20) Знаем, че поради времето, в което живеем, е неотложно да бъдем колкото се може по–добри учители. Освен това знаем, че нашето поучаване може да бъде дори въпрос на живот или смърт за онези, които учим! (1 Тимотей 4:16) Тогава разумно е да се запитаме: „Наистина ли съм такъв учител, какъвто трябва да бъда? Как мога да напредвам в това отношение?“
2, 3. (а) Как един учител обяснил основата на доброто обучение? (б) Какъв пример ни оставил Исус по отношение на поучаването?
2 Но това притеснение не бива да ни обезсърчава. Ако мислим за поучаването единствено като за овладяване на специални умения и методи, може да се чувстваме съкрушени при мисълта, че трябва още да напредваме. Основата на доброто поучаване обаче не са уменията и методите, а нещо много по–важно. Обърни внимание на онова, което писал един опитен учител в една книга на тази тема: „Доброто обучение не е въпрос на определени умения или определен стил, на методи или действия. ... Обучението е главно въпрос на любов.“ Разбира се, той се изказва от гледната точка на светски учител. Но неговата мисъл може да бъде още по–приложима в дейността по поучаване, която ние извършваме като християни. По какъв начин?
3 Нашият образец за учител е самият Исус Христос, който казал на своите последователи: ‘Дадох ви пример.’ (Йоан 13:15) Той говорел за пример в проявяването на смирение, но образецът, който Исус ни оставил, несъмнено включва и неговата главна дейност като човек на земята — да учи хората на добрата новина за божието Царство. (Лука 4:43) С оглед на това, ако трябва да избереш една дума, с която да опишеш службата на Исус, вероятно ще избереш думата „любов“, нали? (Колосяни 1:15; 1 Йоан 4:8) Най–силна била любовта на Исус към неговия небесен Баща, Йехова. (Йоан 14:31) Като учител обаче, Исус проявявал любов и по други два начина. Той обичал истините, които поучавал, и хората, които учел. Нека се съсредоточим върху тези два аспекта на примера, който той ни оставил.
Дълготрайна любов към божиите истини
4. Как Исус развил любов към поученията на Йехова?
4 Нагласата на учителя към предмета, който преподава, има голямо значение за качеството на неговото обучение. Всяко безразличие от негова страна ще бъде забелязано от учениците му и ще им повлияе. Исус не бил безразличен към скъпоценните истини за Йехова и Неговото Царство, за които поучавал. Той изпитвал дълбока любов към тези истини. Исус развил тази любов, когато бил ученик. През дългите епохи на своето предчовешко съществуване единородният Син бил усърден ученик. В Исаия 50:4, 5 са записани следните подходящи думи: „Господ Йехова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения; всяка заран Той събужда, събужда ухото ми, за да слушам като учащите се. Господ Йехова ми отвори ухото; и аз не се разбунтувах, нито се обърнах назад.“
5, 6. (а) Какво преживял Исус при покръстването си, и как му въздействало това? (б) Какъв контраст виждаме между Исус и Сатан при използването на божието Слово?
5 Докато растял като човек на земята, Исус продължавал да обича мъдростта от Бога. (Лука 2:52) По–късно, по време на своето покръстване, той преживял нещо уникално. „Отвори се небето“ — се казва в Лука 3:21. Явно тогава Исус могъл да си спомни своето предчовешко съществуване. След това той прекарал четирийсет дни, през които постел в пустинята. Исус трябва да е изпитвал голяма наслада от размисъла върху многобройните случаи, когато Йехова му бил давал наставления в небето. Не след дълго обаче любовта му към божиите истини била поставена на изпитание.
6 Когато Исус бил уморен и гладен, Сатан се опитвал да го изкуши. Какъв контраст виждаме между тези двама синове на Бога! И двамата цитирали от Еврейските писания, но с напълно различна нагласа. Сатан изопачавал божието Слово, като го използвал непочтително за своите егоистични цели. Наистина, този бунтовник изпитвал само презрение към божиите истини. От друга страна, Исус цитирал Писанията с очевидна любов, като използвал внимателно божието Слово във всеки свой отговор. Исус съществувал много преди тези вдъхновени думи да бъдат написани, но въпреки това гледал на тях със страхопочитание. Това били скъпоценни истини от неговия небесен Баща! Той казал на Сатан, че думите на Йехова са много по–важни от храната. (Матей 4:1–11) Да, Исус обичал всички истини, на които Йехова го бил учил. Как обаче проявявал тази любов като учител?
Любов към истините, които поучавал
7. Защо Исус се въздържал да измисля свои собствени учения?
7 Любовта на Исус към истините, които поучавал, била винаги ясно забележима. Той би могъл лесно да развие свои собствени идеи, тъй като имал обширно познание и мъдрост. (Колосяни 2:3) Въпреки това той многократно напомнял на слушателите си, че всичко, на което ги учел, не произлизало от него самия, а от небесния му Баща. (Йоан 7:16; 8:28; 12:49; 14:10) Той обичал твърде много божиите истини, за да ги заменя със своето собствено мислене.
8. Как в началото на своята служба Исус установил образец за това да основаваме поучаването си на божието Слово?
8 Когато започнал публичната си служба, Исус веднага установил един образец. Обърни внимание на начина, по който за първи път заявил на божия народ, че той е обещаният Месия. Дали просто се появил пред множествата, като заявил, че е Христос и след това извършил забележителни чудеса, за да докаже твърдението си? Не. Той отишъл в една синагога, където божиите хора имали обичая да четат от Писанията. Там той прочел на глас пророчеството в Исаия 61:1, 2 и обяснил, че тези пророчески истини се отнасят за него. (Лука 4:16–22) Многобройните чудеса, които вършел, му помагали да докаже, че има подкрепата на Йехова. Въпреки това той винаги основавал своето поучаване на божието Слово.
9. Как Исус показвал лоялната си любов към божието Слово в отношенията си с фарисеите?
9 Когато бил предизвикван от религиозните противници, Исус не ги въвличал в словесен двубой, въпреки че лесно би могъл да победи в такъв спор. Вместо това той оставял божието Слово да опровергае твърденията им. Припомни си например случая, когато фарисеите обвинили последователите на Исус, че били нарушили закона за сабат, като откъснали няколко житни класа от една нива и ги изяли, докато минавали през нея. Исус отговорил: „Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него?“ (Матей 12:1–5) Разбира се, тези праведни в собствените си очи мъже най–вероятно били чели вдъхновените думи, записани в 1 Царе 21:1–6. Но те явно не прозрели един важен урок, съдържащ се в тях. Исус обаче бил направил много повече от това само да прочете този разказ. Той разсъждавал върху него и взел присърце неговото послание. Той обичал принципите, на които Йехова ни учи чрез този откъс. Затова използвал този разказ като пример от Моисеевия закон, за да покаже уравновесения дух на Закона. По подобен начин лоялната любов на Исус го подбуждала да защитава божието Слово от усилията на религиозните водачи да го изопачат според собствените си цели или да го заровят в блатото на човешките традиции.
10. Как Исус изпълнил пророчествата относно качеството на своето поучаване?
10 Любовта на Исус към истините, които поучавал, не му позволявала да говори просто наизуст, по един скучен и механичен начин. Във вдъхновените пророчества се казва, че Месията щял да говори с ‘благодат на устните си’, като използва „угодни думи“. (Псалм 45:2; Битие 49:21) Исус изпълнил тези пророчества, като запазвал посланието си интересно и живо и използвал ‘благодатни думи’, когато поучавал истината, която толкова обичал. (Лука 4:22) Без съмнение неговият ентусиазъм се отразявал на изражението на лицето му и в очите му се виждало, че проявявал жив интерес към това, за което говорел. Какво удоволствие било да го слушаш и какъв хубав пример ни е дал да следваме, когато разговаряме с другите за това, което сме научили!
11. Защо способностите на Исус като учител никога не го накарали да се възгордее?
11 Дали дълбокото разбиране на Исус за божиите истини и неговият привлекателен начин на говорене го накарали да се възгордее? Това често се случва с човешките учители. Помни обаче, че Исус бил мъдър по богоугоден начин. Тази мъдрост не оставя място за надменност, защото „мъдростта е със смирените“. (Притчи 11:2) Имало и нещо друго, което възпирало Исус да бъде горд или надменен.
Исус обичал хората, които учел
12. Как Исус показал, че не иска последователите му да се страхуват от него?
12 В начина на поучаване на Исус винаги се виждала дълбоката му любов към хората. За разлика от гордите хора, той никога не заплашвал тези, които го слушали. (Еклисиаст 8:9) След като видял едно от чудесата на Исус, Петър бил обзет от удивление и паднал в краката му. Но Исус не искал последователите му да изпитват болезнен страх от него. Той милостиво казал „Не бой се“ и след това съобщил на Петър за вълнуващата работа по правене на ученици, в която той щял да участва. (Лука 5:8–10) Исус искал учениците му да бъдат подбуждани от любовта си към скъпоценните истини за Бога, а не от страх от техния учител.
13, 14. По какви начини Исус проявявал съчувствие към хората?
13 Любовта на Исус към хората, които учел, се виждала също в съчувствието, което изпитвал към тях. ‘Когато видял множествата, смилил се за тях, защото били отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.’ (Матей 9:36) Той им съчувствал в тяхното окаяно положение и бил подтикнат да им помогне.
14 Обърни внимание на съчувствието на Исус при един друг случай. Когато една жена, имаща кръвотечение, се приближила до него сред тълпата и докоснала крайчеца на дрехата му, тя била чудодейно изцелена. Исус почувствал, че сила излиза от него, но не видял кой бил изцелен. Той настоявал да разбере коя е жената. Защо? Не за да я порицае строго за това, че е нарушила Закона или правилата на книжниците и фарисеите, за което тя вероятно се опасявала. Вместо това той ѝ казал: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си с мир и бъди здрава от своята мъчителна болест.“ (Марко 5:25–34, НС) Забележи съчувствието в тези думи. Той не казал просто: „Бъди изцелена.“ Вместо това той казал: „Бъди здрава от своята мъчителна болест.“ Тук Марко използва една дума, която буквално означава „бичуване“, често използвана форма на мъчение чрез удари с бич. По този начин Исус потвърдил, че нейната болест ѝ причинявала страдание, вероятно силна физическа и емоционална болка. Той изпитал съчувствие към нея.
15, 16. Какви случки от службата на Исус показват, че той търсел доброто в хората?
15 Исус проявявал също любов към хората, като търсел доброто в тях. Нека да разгледаме какво се случило, когато той се запознал с Натанаил, който по–късно станал апостол. „Исус видя Натанаила да дохожда към Него и казва за него: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.“ По чудодеен начин Исус видял какво има в сърцето на Натанаил и от това научил много за него. Разбира се, Натанаил съвсем не бил съвършен. Той имал недостатъци, както всеки един от нас. Всъщност, когато чул за Исус, той откровено казал: ‘Може ли да произлезе нещо добро от Назарет?’ (Йоан 1:45–51) Но от всички неща, които биха могли да се кажат за Натанаил, Исус избрал да се съсредоточи върху нещо положително — неговата честност.
16 Подобно на това, когато един стотник — вероятно езичник, римлянин — се приближил до Исус и го помолил да излекува болния му слуга, Исус знаел, че стотникът имал грехове. По онова време един такъв стотник вероятно имал минало, изпълнено с много насилие, кръвопролитие и фалшиво поклонение. Но Исус се съсредоточил върху нещо добро — неговата забележителна вяра. (Матей 8:5–13) По–късно, когато говорел на престъпника, който висял на мъченически стълб до него, Исус не порицал мъжа за неговото престъпно минало, а го насърчил, като му дал надежда за бъдещето. (Лука 23:43) Исус добре знаел, че отрицателната и осъдителна нагласа към другите може само да ги обезсърчи. Без съмнение неговите усилия да намира доброто в другите насърчили мнозина да правят нещата още по–добре.
Готовност да служи на хората
17, 18. Как Исус показал, че е готов да служи на другите, като приел задачата да дойде на земята?
17 Друго силно доказателство за любовта на Исус към хората, които учел, била неговата готовност да им служи. В своя предчовешки живот божият Син винаги е обичал човешкия род. (Притчи 8:30, 31) Като „Словото“, или говорителят на Йехова, той може би се радвал на общуването с много хора. (Йоан 1:1) Но една от причините ‘да се откаже от всичко, като приеме образ на слуга’, и да остави своята висока позиция в небесата била да учи хората по–отблизо. (Филипяни 2:7; 2 Коринтяни 8:9) Докато бил на земята Исус не очаквал да му служат. Вместо това той казал: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28) Исус живял напълно според тези думи.
18 Исус смирено служел на нуждите на онези, които учел, като с готовност изразходвал силите си в тяхна полза. Той ходел пеша из Обетованата земя, като изминавал стотици километри по време на проповедните си обиколки и полагал усилия да достигне до колкото се може повече хора. За разлика от гордите фарисеи и книжниците, той останал смирен и достъпен. Всякакви хора — високопоставени личности, войници, правници, жени, деца, бедни, болни и дори хора, отхвърлени от обществото — се обръщали към него свободно и без страх. Въпреки че бил съвършен, Исус бил човек, подвластен на умората и глада. Но дори когато бил уморен или имал нужда от почивка, или от спокойствие, за да се моли, той поставял нуждите на другите пред своите собствени нужди. — Марко 1:35–39.
19. Какъв пример дал Исус, като се отнасял смирено, търпеливо и милостиво към учениците си?
19 Исус с готовност служел и на своите ученици. Той правел това, като ги учел милостиво и търпеливо. Когато им било трудно да разберат някои важни уроци, той не се отказвал, не губел самообладание, нито започвал да им се кара. Той продължавал да търси други начини, чрез които да им помогне да го разберат. Например помисли само колко често учениците спорели за това кой от тях е по–велик. Многократно, чак до нощта преди смъртта си, Исус прилагал нови начини, по които да ги учи да се отнасят смирено един към друг. По отношение на смиреността, както и за всички други неща, Исус с право могъл да каже: ‘Дадох ви пример.’ — Йоан 13:5–15; Матей 20:25; Марко 9:34–37.
20. Какъв метод на обучение различавал Исус от фарисеите, и защо този метод бил резултатен?
20 Обърни внимание, че Исус не просто казал на учениците какъв пример трябва да следват — той ‘дал този пример’. Той ги учел чрез своя пример. Не им говорел високомерно, сякаш бил над нещата, които им казвал да вършат. Това бил начинът на говорене на фарисеите. „[Те] говорят, а не вършат“ — казал Исус за тях. (Матей 23:3) Исус смирено показал на учениците си какво точно означават неговите учения, като ги прилагал на практика в живота си. Така че, когато насърчавал своите последователи да водят прост живот, необременен от материализъм, не било необходимо да гадаят какво имал предвид той. Те виждали колко реални са думите: „Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.“ (Матей 8:20) Исус служел на своите ученици, като смирено им давал пример.
21. Какво ще бъде разгледано в следващата статия?
21 Без съмнение Исус бил най–великият учител, живял някога на земята! Неговата любов към истините, които поучавал, и към хората, които учел, била явна за всички хора с честни сърца, които го видели и чули. Тя е толкова явна и за онези от нас днес, които изучават образеца, който той установил. Как обаче можем да следваме съвършения пример на Христос? Този въпрос ще бъде обсъден в следващата статия.
Как би отговорил?
• Каква е основата на доброто поучаване, и кой служи за пример в това отношение?
• По какви начини Исус проявявал любов към истините, които поучавал?
• Как Исус проявявал любов към хората, които учел?
• Кои примери показват смирената готовност на Исус да служи на онези, които учел?
[Снимка на страница 12]
Как Исус показал, че обича принципите, които се намират в божието Слово?