Въпроси на читатели
Как ползата от първосвещеническата служба на Христос Исус, спомената в Евреи 4:15, 16, се прилага за ‘другите овце’ сега?
Макар че ролята на Исус като първосвещеник има значение главно за онези, които ще бъдат с него в небесата, християните със земна надежда извличат полза от Исусовата свещеническа служба още сега.
От времето на Адам човечеството е обременено с грях. Ние страдаме от наследеното несъвършенство също като израилтяните. Те се обръщали към дълга поредица от първосвещеници и спомагателни свещеници, които принасяли жертви за своите собствени грехове, както и за греховете на хората. След време Исус бил помазан като свещеник „според чина Мелхиседеков“. След като бил възкресен, Исус отишъл пред Йехова, за да представи стойността на своята съвършена човешка жертва. — Псалм 110:1, 4.
Какво означава това за нас днес? В своето писмо към Евреите Павел разглежда Исусовата служба като първосвещеник. В Евреи 5:1 четем: „Всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците.“ След това в стихове 5 и 6 Павел показал, че Исус е станал първосвещеник, което може да ни донесе полза.
Как? Павел писал: „Ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни.“ (Евреи 5:8, 9) В началото този стих може да ни накара да се замислим как ще е възможно да извлечем полза в новия свят, когато от верните на Бога и Исус ще бъде премахнато грешното им състояние и ще получат вечен живот. Това е валидна перспектива, основана на изкупителната стойност на Исусовата жертва и на неговата служба като първосвещеник.
Фактически обаче ние можем още сега да извлечем полза от неговата служба като първосвещеник. Обърни внимание на Евреи 4:15, 16: „Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение [със свобода на изказа — NW] към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.“ Кога би било това „благовременно“? Когато се нуждаем от милосърдие и незаслужена милост. Поради несъвършенството си всички ние би трябвало да изпитваме тази нужда сега.
Евреи 4:15, 16 изяснява, че Исус — сега свещеник в небето — също е бил човек, затова може да изпитва състрадание. Спрямо кого? Спрямо нас. Кога? Сега. Когато бил човек, Исус преживял стрес и натиск, каквито изживяват хората. Понякога Исус бивал гладен и жаден. И макар че бил съвършен, той се уморявал. Това трябва да ни вдъхва увереност. Защо? Тъй като Исус изпитал естествена умора, той знае как се чувствуваме ние често. Припомнете си също, че Исус трябвало да се справя с ревнивите препирни сред своите апостоли. (Марко 9:33–37; Лука 22:24) Да, той имал разочарования. Нима не трябва това да ни вдъхне увереност, че той ни разбира, когато се разочароваме или обезсърчим? Безспорно.
Какво можеш да направиш, когато се обезсърчиш? Дали Павел казал, че трябва да чакаш, докато в новия свят твоят първосвещеник, Исус, ти помогне да станеш съвършен в ум и тяло? Не. Павел казал: „Да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“ и това включва настоящето. Освен това, когато Исус бил човек, той преживял страдания и трудности, като бил „във всичко изкушен като нас“. Затова, когато се сблъскаме с такива неща, той е готов да ни помогне, тъй като разбира какво преживяваме. Нима това не те приближава към него?
Сега обърни внимание на стих 16. Павел казва, че ние — и това включва както помазаните, така и другите овце — можем да се обръщаме към Бога със свобода на изказа. (Йоан 10:16) Апостолът нямал предвид, че в молитва ние можем да кажем всичко, каквото ни хрумне, дори гневни, непочтителни неща. А по–скоро — че въз основа на Исусовата жертва и на неговата роля като първосвещеник ние можем да се обръщаме към Бога, въпреки че сме грешници.
Друг начин, по който можем да извлечем полза дори сега от службата на нашия първосвещеник Исус Христос се отнася за нашите грехове или грешки. Безспорно ние не очакваме в настоящата система Исус да приложи спрямо нас пълните заслуги на своята жертва. Дори и да го направи, ние пак не бихме имали вечен живот. Спомняш ли си случая, записан в Лука 5:18–26, отнасящ се за един паралитик, чиято носилка била спусната през покрива? Исус му казал: „Човече прощават ти се греховете.“ Тук не ставало дума за някакви конкретни грехове, които причинили парализата. Явно ставало дума за греховете на човека изобщо, и в известна степен щяло да включва и наследеното му несъвършенство, което е причина за страдания.
Въз основа на жертвата, която щял да принесе, Исус могъл да понесе греховете на този човек, както козелът на отпущението, който понасял греховете на Израил в Деня на изкуплението. (Левит 16:7–10) Но паралитикът продължил да живее като човек. Той щял да продължи да греши, и след време умрял, както всички грешници. (Римляни 5:12; 6:23) Думите на Исус не означавали, че мъжът получил веднага вечен живот. Но по онова време мъжът бил благословен с прошка в известна степен.
Разгледай сега нашето положение. Тъй като сме несъвършени, ние грешим ежедневно. (Яков 3:2) Какво можем да направим във връзка с това? В небето ние имаме милосърден първосвещеник, чрез който можем да се обърнем към Йехова в молитва. Да, както писал Павел, всички ние можем да „пристъпваме с дръзновение [със свобода на изказа — NW] към престола [на Бога] на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“. В следствие на това днес всички, които са от другите овце, безспорно получават прекрасна полза, включително и чиста съвест, от първосвещеническата служба на Христос.
Всички християни със земна надежда могат да очакват по–голяма полза в наближаващия нов свят. Тогава нашият небесен първосвещеник ще приложи напълно заслугата на своята жертва, което ще доведе до пълно опрощаване на греховете. Той ще донесе по–голяма полза и като се грижи за физическото и духовно здраве на хората. Освен това Исус ще разшири много образованието на божиите хора на земята, тъй като поучаването на Закона било основно задължение на свещениците в Израил. (Левит 10:8–11; Второзаконие 24:8; 33:8, 10) Така че, макар и да извличаме полза от свещеническата служба на Исус още сега, очакват ни много повече неща!