Глава 35

Най–известната проповед, произнасяна някога

ТОВА е една от най–незабравимите сцени в библейската история: Исус е седнал на един планински склон и изнася своята знаменита Проповед на планината. Това става край Галилейското езеро, вероятно близо до Капернаум. След като прекарал цялата нощ в молитва, Исус току–що е избрал дванадесет от своите ученици да бъдат апостоли. След това заедно с тях той слиза на това равно място в планината.

Бихме могли да предположим, че Исус е вече много уморен и би искал да поспи малко. Но са надошли големи множества, някои хора са дошли чак от Юдея и Йерусалим, над 100–110 километра път. Други са дошли от крайбрежието на Тир и Сидон, намиращи се на север. Те са дошли, за да чуят Исус и да бъдат излекувани от болестите си. Има дори и хора, които са измъчвани от демони — злите ангели на Сатан.

Когато Исус слиза от планината, болните се приближават до него, за да го докоснат, и той изцелява всички. След това Исус явно се качва на едно планинско възвишение. Там той сяда и започва да поучава множествата, които са се насъбрали на равното място пред него. Представи си само! Сред слушателите му няма нито един, който да страда от сериозна болест!

Хората горят от желание да чуят учителя, който може да извършва такива смайващи чудеса. Исус обаче изнася проповедта си главно за своите ученици, които вероятно са насядали заедно най–близо до него. Но за да можем и ние да извлечем полза от тази проповед, тя е записана и от Матей, и от Лука.

Повествованието на Матей относно тази проповед е около четири пъти по–дълго от това на Лука. Освен това Лука представя части от записаното от Матей като казани от Исус по друго време от неговата служба, както може да се забележи при сравняването на Матей 6:9–13 с Лука 11:1–4, и Матей 6:25–34 с Лука 12:22–31. Но това не бива да ни учудва. Явно Исус поучавал едни и същи неща няколко пъти и Лука решил да запише някои от тези учения в различна обстановка.

Онова, което прави проповедта на Исус толкова ценна, е не само дълбочината на духовното ѝ съдържание, но и простотата и яснотата, с които той представя тези истини. Той се позовава на случки от всекидневието и използува неща, познати на хората, като по този начин всички, които търсят по–добър живот чрез божиите напътствия, могат по–лесно да разберат мислите му.

Кои са истински щастливи?

Всеки иска да бъде щастлив. Съзнавайки това, Исус започва своята Проповед на планината, като описва онези, които са истински щастливи. Както можем да си представим, това веднага привлича вниманието на многобройните му слушатели. И все пак встъпителните му думи сигурно изглеждат противоречиви за мнозина.

Насочвайки думите си към своите ученици, Исус започва: „Щастливи сте вие, бедните, защото е ваше царството на Бога. Щастливи сте вие, които гладувате сега, защото ще бъдете наситени. Щастливи сте вие, които плачете сега, защото ще се смеете. Щастливи сте, когато хората ви мразят ... Радвайте се в този ден и подскачайте от радост, защото — ето! — възнаграждението ви в небесата е голямо.“

Това е разказът на Лука за встъплението на Исусовата проповед. Но според онова, което Матей е записал, Исус казва още, че са щастливи онези с мек нрав, милостивите, онези с чисто сърце и онези, които са миролюбиви. Те са щастливи, отбелязва Исус, защото ще наследят земята, спрямо тях ще бъде проявена милост, те ще видят Бога и ще бъдат наречени божии синове.

Но това, което Исус има предвид, като казва „щастливи“, не е просто, че те ще изпитват радост или възторг, както когато човек се забавлява. Истинското щастие е по–дълбоко, то е състояние на удовлетворение, чувство за задоволство и пълноценен живот.

Така че според Исус истински щастливи са тези хора, които разпознават духовната си нужда, опечалени са от грешното си състояние и опознават Бога и му служат. Тогава, дори и да са мразени и преследвани за това, че вършат божията воля, те са щастливи, защото знаят, че са угодни на Бога и че ще получат от него наградата на вечния живот.

Много от слушателите на Исус обаче — точно както някои хора днес — вярват, че човек е щастлив, ако преуспява и живее в наслади и удоволствия. Но Исус знае, че не е така. Той посочва една разлика, която сигурно учудва мнозина от неговите слушатели:

„Горко на вас, богаташи, защото вие сте получили своята утеха изцяло. Горко на вас, които сте наситени сега, защото ще ходите гладни. Горко на вас, които се смеете сега, защото ще жалеете и плачете. Горко ви, когато всички говорят добре за вас, защото техните прадеди вършеха такива неща спрямо фалшивите пророци.“

Какво има предвид Исус? Защо богатството, удоволствията, придружени със смях, и одобрението на хората да причиняват горест? Защото когато човек притежава тези неща и се стреми да ги задържи, тогава в живота му не остава място за службата на Бога, която единствено може да донесе истинско щастие. В същото време Исус няма предвид, че е достатъчно човек просто да е беден, гладен и опечален, за да бъде щастлив. Често обаче такива онеправдани хора откликват на Исусовите учения и тогава биват благословени с истинско щастие.

След това, обръщайки се към своите ученици, Исус казва: „Вие сте солта на земята.“ Разбира се, той няма предвид, че те са сол в буквалния смисъл, а това, че солта се използува, за да запазва от разваляне. В храма на Йехова близо до олтара се намирала една голяма купчина сол и свещениците, които служели там, я използували, за да солят жертвите.

Учениците на Исус са „солта на земята“ в смисъл, че имат запазващо влияние върху хората. Да, посланието, което те носят, ще запази живота на всички онези, които откликнат! То ще внесе в живота на тези хора постоянство, лоялност и вярност, като ще ги запази от всяко духовно или морално разваляне.

„Вие сте светлината на света“ — казва Исус на своите ученици. Светилникът не се слага под кош, а на поставка, затова Исус казва: „Също и вие оставете своята светлина да свети пред човеците.“ Исусовите ученици правят това чрез своето публично свидетелствуване, а също и като служат за блестящи примери на поведение, което е в съгласие с библейските принципи.

Високи критерии за неговите последователи

Религиозните водачи смятат, че Исус нарушава божия закон и неотдавна дори са заговорничели да го убият. Затова, продължавайки с Проповедта на планината, той обяснява: „Не мислете, че съм дошъл да разруша Закона или Пророците. Дойдох не да разруша, а да изпълня.“

Исус изпитва най–високо уважение спрямо божия Закон и насърчава другите също да го уважават. Той дори казва: „Така че който наруши една от най–малките заповеди и учи хората на това, ще бъде наречен ‘най–малък’ във връзка с царството на небесата“, като има предвид, че такъв човек изобщо няма да влезе в Царството.

Далеч от това да показва пренебрежение към божия Закон, Исус осъжда дори нагласата, която довежда до там някой да го наруши. След като отбелязва, че Законът казва „Не бива да убиваш“, Исус добавя: „Но аз ви казвам, че всеки, който се гневи непрестанно на своя брат, ще отговаря пред съда на справедливостта.“

Тъй като да се гневиш непрестанно на своя ближен е нещо толкова сериозно и може да доведе дори до убийство, Исус онагледява с пример какво трябва да предприеме човек, който иска да постигне мир. Той наставлява: „Ако донесеш своя [жертвен] дар на олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там, пред олтара, и си иди; първо се помири със своя брат, и тогава, като се върнеш обратно, принеси дара си.“

Като насочва вниманието към седмата от Десетте заповеди, Исус продължава: „Чули сте, че е било казано: ‘Не бива да прелюбодействуваш.’“ Но Исус осъжда дори постоянната нагласа към прелюбодейство. „Казвам ви, че всеки, който не престава да гледа към една жена така, че да изпитва страст към нея, вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си.“

Тук Исус не говори само за една минаваща през ума неморална мисъл, а за състояние, в което човек „не престава да гледа“. Такова ‘непрестанно гледане’ събужда страстно желание, което, щом се появи възможност, може да стигне до прелюбодейство. Как човек може да не допусне да се случи такова нещо? Исус показва с пример, че може да бъдат необходими крайни мерки, като казва: „Тогава ако дясното ти око те кара да се спъваш, извади го и го хвърли далеч от себе си. ... И ако дясната ти ръка те кара да се спъваш, отрежи я и я хвърли далеч от себе си.“

Хората често са готови да пожертвуват дословен болен крайник, за да спасят живота си. Но според Исус е още по–важно да ‘хвърлиш далеч от себе си’ всяко нещо, дори и нещо толкова ценно като око или ръка, за да избегнеш неморалното мислене и действия. Иначе, обяснява Исус, такива хора ще бъдат хвърлени в Геена (едно горящо бунище близо до Йерусалим), която е символ на вечно унищожение.

Исус обсъжда също и как да се отнасяме към хора, които ни нараняват или обиждат. „Не се противопоставяй на онзи, който е зъл — е неговият съвет. — Но като те удари някой по дясната буза, обърни към него и другата.“ Исус няма предвид, че човек не бива да защищава себе си или семейството си, ако бъде нападнат. Плесницата по бузата не е предназначена да нарани физически другия, а по–скоро да го обиди. Така че Исус всъщност казва, че ще бъде погрешно да се отвръща на някой, който се опитва да предизвика бой или кавга, било чрез буквална плесница с длан, или чрез жегване с обидни думи.

След като насочва вниманието към божия закон да обичаме своя ближен, Исус заявява: „Но аз ви казвам: Продължавайте да обичате враговете си и да се молите за онези, които ви преследват.“ Той добавя една основателна причина за това: „[Така] можете да покажете, че сте синове на своя Баща, който е на небесата, тъй като той кара слънцето си да изгрява и над злите хора, и над добрите.“

Исус завършва тази част от проповедта си с подканата: „Така и вие трябва да бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Баща.“ Исус не смята, че хората могат да бъдат съвършени в абсолютен смисъл. Но те могат, подражавайки на Бога, да разширят любовта си, така че да обхване дори и враговете им. Паралелното повествование на Лука записва Исусовите думи: „Продължавайте да бъдете милостиви, точно както е милостив вашият Баща.“

Молитва и упование в Бога

Като продължава своята проповед, Исус заклеймява лицемерието на хората, които излагат на показ своята привидна набожност. „Когато принасяш милостиви дарове — казва той, — не надувай тръба пред себе си, както правят лицемерите.“

„А също така — продължава Исус, — когато се молите, не бива да бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоейки в синагогите и по ъглите на широките пътища, за да бъдат видени от хората.“ Вместо това той наставлява: „Когато се молиш, влез в своята стая и като затвориш вратата, се помоли на Баща си, който е скрит.“ Самият Исус е изричал публични молитви, така че тук той не осъжда тях. Онова, което отрича той, са молитвите, казани с цел да впечатлят слушателите и да предизвикат тяхното възхищение.

Исус продължава да съветва: „Когато се молите, не повтаряйте едни и същи неща много пъти, както правят хората от народите.“ Исус няма предвид това, че повторението само по себе си е нещо лошо. Веднъж той самият много пъти използувал „същата дума“ в молитва. Но той не одобрява повтарянето на наизустени фрази „много пъти“, както правят хората, които използуват молитвена броеница и повтарят механично едни и същи молитви.

За да помогне на слушателите си да се молят, Исус им дава молитва–образец, която включва седем молби. Съвсем основателно първите три признават върховенството на Бога и неговите цели. Те се отнасят за това името на Бога да бъде осветено, Царството му да дойде и волята му да бъде извършена. Останалите четири са лични молби — за ежедневната храна, за прошка на греховете, да не идва изкушение, надхвърлящо силите ни, и да бъдем избавени от злия.

По–нататък Исус посочва каква примка може да бъде това да се обръща прекалено внимание на материалните притежания. Той подканя: „Спрете да събирате за себе си съкровища на земята, където съсипват молци и ръжда, и където се вмъкват крадци и грабят.“ Освен че са нетрайни, тези съкровища не са никаква заслуга пред Бога.

Затова Исус казва: „По–добре събирайте за себе си съкровища на небесата.“ Това е възможно, като човек постави божията служба на първо място в своя живот. Никой не може да отнеме изградените по този начин заслуги пред Бога, нито пък грандиозното възнаграждение за тях. След това Исус добавя: „Където е твоето съкровище, там ще бъде и твоето сърце.“

По–нататък Исус онагледява примката на материализма със следния пример: „Светилникът на тялото е окото. Тогава, ако окото ти е просто, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде тъмно.“ Окото, което действува добре, е за тялото като един запален светилник на тъмно място. Но за да вижда правилно, окото трябва да бъде просто, тоест, да се фокусира върху едно нещо. Едно разфокусирано око води до погрешна преценка за нещата, до поставяне на материалните интереси пред службата на Бога и в резултат цялото „тяло“ е тъмно.

Исус завършва обсъждането на този въпрос с една въздействуваща словесна илюстрация: „Никой не може да е роб на двама господари; защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството.“

След като дава този съвет, Исус уверява своите слушатели, че не трябва да се тревожат за материалните си нужди, ако поставят службата на Бога на първо място. „Наблюдавайте внимателно птиците в небето — казва той, — защото те не сеят семе, нито жънат, нито събират в житници; и въпреки това вашият небесен Баща ги храни.“ След това той пита: „Нима вие не струвате повече от тях?“

После Исус говори за полските кремове и казва, че „дори и Соломон в цялата си слава не е бил облечен като един от тях. Тогава — продължава той, — ако Бог облича така полските растения, ... нима няма много повече да облича вас, които имате толкова малко вяра?“ Затова Исус завършва с думите: „Никога не се безпокойте и не казвайте ‘Какво ще ядем?’, или ‘Какво ще пием?’, или ‘Какво ще облечем?’ ... Защото вашият небесен Баща знае, че вие имате нужда от всички тези неща. Тогава продължавайте да търсите първо царството и Неговата праведност, и всички тези други неща ще ви бъдат прибавени.“

Пътят към живота

Пътят към живота е послушанието спрямо Исусовите учения. Но това не е лесно за следване. Фарисеите, например, са склонни да съдят строго другите и вероятно мнозина им подражават. Затова Исус продължава своята Проповед на планината със следната подкана: „Спрете да съдите, за да не бъдете съдени; защото както вие съдите, така и ще бъдете съдени.“

Опасно е да се следва водачеството на свръхкритичните фарисеи. Според повествованието на Лука Исус онагледява тази опасност с думите: „Слепец не може да води слепеца, нали? Нима няма и двамата да паднат в яма?“

Да бъдеш прекалено критичен спрямо другите, да преувеличаваш грешките им и постоянно да им натякваш, е сериозно прегрешение. Затова Исус пита: „Как можеш да кажеш на брата си ‘Дай да ти извадя сламката от окото’, като — виж! — в твоето око има греда? Лицемере! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брата си.“

Това не означава, че учениците на Исус не трябва да преценяват другите хора, защото той казва: „Не давайте каквото е свято на кучетата, нито хвърляйте бисерите си на свинете.“ Истините от божието Слово са святи. Образно казано те са като бисери. Но ако някои хора, подобно на кучета или на свине, не оценяват тези скъпоценни истини, Исусовите ученици трябва да ги оставят и да търсят други, които са по–възприемчиви.

Макар че по–рано в своята Проповед на планината Исус вече е говорил за молитвата, сега той набляга на необходимостта да постоянствуваме в нея. „Продължавайте да искате — подканя той — и ще ви бъде дадено.“ За да онагледи готовността на Бога да отговаря на молитви, Исус пита: „Няма измежду вас такъв човек, който ако синът му го помоли за хляб, ще му подаде камък, нали? ... Затова, ако вие, макар и зли, знаете как да давате добри дарове на своите деца, то колко повече вашият Баща, който е на небесата, ще дава добри неща на онези, които го молят?“

След това Исус съобщава нещо, което впоследствие става известно правило за поведение, обикновено наричано Златното правило: „Така че всички неща, които искате хората да правят на вас, трябва и вие да правите на тях.“ Да живееш според това правило означава по положителен начин да правиш добро на другите, да се отнасяш към тях така, както искаш те да се отнасят към теб.

От следващото Исусово напътствие личи, че пътят към живота не е лесен: „Влезте през тясната порта; защото широк и просторен е пътят, който води към унищожение, и мнозина са онези, които поемат по него; докато тясна е портата и стеснен пътят, водещ към живот, и малцина са онези, които го намират.“

Опасността от това да бъдеш заблуден е голяма, затова Исус предупреждава: „Бъдете нащрек за фалшиви пророци, които идват при вас в овчи кожи, но отвътре са хищни вълци.“ Както добрите дървета и лошите дървета могат да се познаят по плодовете им, казва Исус, така и фалшивите пророци могат да бъдат разпознати по своето поведение и учения.

Исус обяснява по–нататък, че никой не може да стане негов ученик чрез онова, което казва, но чрез онова, което прави. Някои хора твърдят, че Исус е техният Господар, но той заявява, че ако не вършат волята на неговия Баща, той ще им признае: „Никога не съм ви познавал! Отдръпнете се от мен, вие, които вършите беззаконие.“

Накрая Исус завършва своята проповед по незабравим начин. Той казва: „Всеки, който чува тези мои думи и ги върши, ще бъде оприличен на разумен човек, който е построил къщата си на скала. И дъждът се изля, и пороите придойдоха, и ветровете задухаха и заплющяха с ярост срещу къщата, но тя не се събори, защото беше изградена върху скала.“

От друга страна, казва Исус: „Всеки, който чува тези мои думи и не ги върши, ще бъде оприличен на безразсъден човек, който е построил къщата си върху пясък. И дъждът се изля, и пороите придойдоха, и ветровете задухаха и заблъскаха къщата, и тя се събори, и сгромолясването ѝ беше голямо.“

Когато Исус завършва своята проповед, множествата са смаяни от неговия начин на поучаване, защото той ги учи като някой, който има власт, а не като техните религиозни водачи. Лука 6:12–23; Матей 5:1–12; Лука 6:24–26; Матей 5:13–48; 6:1–34; 26:36–45; 7:1–29; Лука 6:27–49.

▪ Къде се намира Исус, когато изнася най–забележителната си проповед, кой присъствува, и какво се е случило непосредствено преди той да я изнесе?

▪ Защо не е учудващо, че Лука е записал някои от ученията на проповедта в друга обстановка?

▪ Какво прави проповедта на Исус толкова ценна?

▪ Кои хора са истински щастливи, и защо?

▪ Върху кого ще дойде горест, и защо?

▪ В какъв смисъл Исусовите ученици са „солта на земята“ и „светлината на света“?

▪ Как Исус проявява високо уважение към Закона на Бога?

▪ Какво наставление дава Исус, за да се отстранят причините за убийството и прелюбодейството?

▪ Какво има предвид Исус, когато казва да обръщаме и другата буза?

▪ Как можем ние да бъдем съвършени, както Бог е съвършен?

▪ Какви напътствия относно молитвата дава Исус?

▪ Защо небесните съкровища са по–висши, и как се придобиват те?

▪ Какви онагледяващи примери са използувани, за да помогнат на хората да избегнат материализма?

▪ Защо Исус казва, че не е нужно човек да се безпокои?

▪ Какво казва Исус относно съденето на другите, но как той показва, че неговите ученици трябва да преценяват хората?

▪ Какво казва още Исус относно молитвата, и какво правило на поведение дава той?

▪ Как Исус показва, че пътят към живота няма да бъде лек и че има опасност човек да бъде заблуден?

▪ Как Исус приключва своята проповед, и какво е нейното въздействие?