Глава 114

Възпоменателната вечеря

СЛЕД като Исус измива краката на апостолите си, той цитира стиха от Псалм 41:9: „Този, който се хранеше с моя хляб, вдигна петата си срещу мен.“ После, обезпокоен в духа си, той обяснява: „Един от вас ще ме предаде.“

Апостолите се натъжават и казват на Исус един по един: „Не съм аз, нали?“ Дори и Юда Искариотски се присъединява към питащите. Йоан, който лежи до Исус край трапезата, се обляга назад върху гърдите на Исус и пита: „Господарю, кой е това?“

„Един от дванадесетте, който топи с мен в общия съд — отговаря Исус. — Вярно, Човешкият син си отива, точно както е писано за него, но горко на онзи, чрез когото Човешкият син бива предаден! Щеше да бъде по–добре за този човек да не се беше раждал.“ След това Сатан отново влиза в Юда, възползувайки се от пролуката в неговото сърце, което е станало зло. По–късно през нощта Исус уместно нарича Юда „сина на унищожението“.

Исус казва на Юда: „Каквото ще правиш, свърши го по–бързо.“ Никой от другите апостоли не разбира какво има предвид Исус. Някои си мислят, че понеже Юда държи касата, Исус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“, или че трябва да отиде и да раздаде нещо на бедните.

След като Юда излиза, Исус въвежда едно съвсем ново тържество, или възпоменание, със своите верни апостоли. Той взема хляб, казва благодарствена молитва, разчупва го и им го раздава с думите: „Вземете, яжте.“ Той обяснява: „Това означава моето тяло, което ще бъде дадено за вас. Продължавайте да правите това за мое възпоменание.“

След като всеки е ял от хляба, Исус взема чаша вино, явно четвъртата чаша, използувана в пасхалното тържество. Той казва и благодарствена молитва над нея, подава им я, моли ги да пият от нея и казва: „Тази чаша означава новия договор посредством моята кръв, която ще бъде пролята за вас.“

Това е всъщност възпоменание на Исусовата смърт. Всяка година на 14 нисан то трябва да се чествува отново, както казва Исус, като възпоменание за него. То ще извиква в паметта на празнуващите онова, което са направили Исус и неговият небесен Баща, за да осигурят избавление за човечеството от осъждането на смърт. За юдеите, които стават последователи на Христос, това чествуване ще смени пасхата.

Новият договор, който е въведен в действие чрез Исусовата пролята кръв, заменя стария Договор на Закона. Негов посредник е Исус Христос и договорът е между две страни: от едната страна Йехова Бог, а от другата — 144 000 заченати с духа християни. Освен че осигурява прошка за греховете, този договор позволява и формирането на един небесен народ от царе–свещеници. Матей 26:21–29; Марко 14:18–25; Лука 22:19–23; Йоан 13:18–30; 17:12; 1 Коринтяни 5:7.

▪ Кое библейско пророчество цитира Исус относно близък другар, и как го прилага към действителността?

▪ Защо апостолите се опечаляват дълбоко, и какво пита всеки един от тях?

▪ Какво казва Исус на Юда да направи, но как другите апостоли тълкуват това напътствие?

▪ Какво чествуване въвежда Исус, след като Юда излиза, и каква е неговата цел?

▪ Кои са двете страни на новия договор, и какво се постига чрез него?