Глава 116

Исус подготвя апостолите за своето заминаване

ВЪЗПОМЕНАТЕЛНАТА вечеря е завършила, но Исус и апостолите все още са в горната стая. Макар че скоро Исус ще си отиде, той има да каже още много неща. „Не позволявайте сърцата ви да се тревожат — утешава ги той. — Вярвайте в Бога.“ Но добавя: „Вярвайте и в мен.“

„В дома на Баща ми има много обиталища — продължава Исус. — Отивам по пътя си, за да приготвя място за вас, ... та където съм аз, там да бъдете и вие. А където отивам, вие знаете пътя.“ Апостолите не разбират, че Исус говори за отиване на небето, затова Тома пита: „Господарю, ние не знаем къде отиваш. Как ще знаем пътя?“

„Аз съм пътят и истината и животът“ — отговаря Исус. Да, само като приеме Исус и като подражава на неговия начин на живот, човек може да влезе в небесния дом на Бащата, защото, както казва Исус: „Никой не може да отиде при Бащата, освен чрез мен.“

„Господарю, покажи ни Бащата — моли Филип, — и това ни стига.“ Филип явно иска Исус да покаже видимо изявление на Бога, каквото било давано в древни времена във видения на Моисей, Илия и Исаия. Но в действителност апостолите имат нещо много по–добро от такива видения, както казва Исус: „Не съм ли аз с вас толкова дълго време, и въпреки това ти, Филипе, не ме познаваш? Който е видял мен, видял е и Бащата.“

Исус толкова съвършено отразява личността на своя Баща, че да живееш с него и да го наблюдаваш всъщност е като да виждаш Бащата. Но Бащата превъзхожда Сина, както потвърждава Исус: „Нещата, които ви говоря, не ги говоря от себе си.“ Исус правилно отдава цялата заслуга за своите учения на небесния си Баща.

Колко насърчаващо трябва да е за апостолите да чуят как Исус им казва: „Който проявява вяра в мен, той ще върши също и делата, които аз върша; и ще върши дори по–големи дела от тези“! Исус няма предвид, че последователите му ще проявяват по–големи чудодейни сили от него. Не, той има предвид, че те ще извършват службата много по–дълго време, в много по–обширна област и за много повече хора.

Исус няма да изостави учениците си след своето заминаване. „Каквото и да поискате в мое име — обещава той, — ще го направя.“ И казва още: „Ще помоля Бащата и той ще ви даде друг помощник, който ще бъде с вас завинаги — духът на истината.“ По–късно, когато се възнася на небето, Исус излива върху своите ученици светия дух, този друг помощник.

Заминаването на Исус е близо, както казва и той: „Още малко и светът вече няма да ме вижда.“ Исус ще бъде духовно творение, което никой човек няма да може да вижда. Но Исус отново обещава на своите верни апостоли: „Вие ще ме видите, защото аз живея и вие ще живеете.“ Да, Исус не само ще се появи пред тях в човешка форма след своето възкресение, но когато дойде времето за това, той ще ги възкреси за живот с него в небето, като духовни творения.

Исус изрича едно просто правило: „Който има моите заповеди и ги съблюдава, той именно ме обича. На свой ред който обича мен, ще бъде обичан от Бащата, и аз ще го обичам и ясно ще му покажа себе си.“

Тогава апостол Юда, наричан също Тадей, се обажда: „Господарю, какво е станало, та ти имаш намерение да се покажеш ясно на нас, а не на света?“

„Ако някой ме обича — отговаря Исус, — той ще спазва словото ми и Баща ми ще го обича ... Който не ме обича, не спазва думите ми.“ За разлика от неговите послушни последователи, светът пренебрегва Христовите учения. Затова той не се разкрива пред хората от света.

По време на своята земна служба Исус е учил апостолите си на много неща. Как ще запомнят те всичко, особено след като дори и до този момент не разбират толкова много неща? За щастие Исус обещава: „Помощникът, светият дух, който Баща ми ще изпрати в мое име, той ще ви учи на всичко и ще ви припомня всичко, което съм ви казал.“

Исус ги утешава отново, като казва: „Оставям ви мир, давам ви своя мир ... Не позволявайте сърцата ви да се тревожат.“ Вярно, Исус заминава, но той казва: „Ако сте ме обичали, ще се радвате, че отивам по своя път при Бащата, защото Бащата е по–велик от мен.“

Времето, което остава на Исус да бъде с тях, е кратко. „Няма вече да говоря много с вас — казва той, — защото владетелят на света идва. И той няма власт над мен.“ Сатан Дяволът, онзи, който успял да влезе в Юда и да го постави под своя власт, е владетелят на света. Но в Исус няма грешна слабост, която Сатан може да използува, за да го отвърне от службата му на Бога.

Радвайки се на близки взаимоотношения

След възпоменателната вечеря Исус насърчава своите апостоли с приятелски, сърдечен разговор. Може би вече минава полунощ. Затова Исус ги подканя: „Станете, да тръгваме оттук.“ Но преди да тръгнат, подтикнат от любовта си към тях, Исус продължава да говори, като разказва една подбуждаща притча.

„Аз съм истинската лоза и Баща ми е лозарят“ — започва той. Великият лозар, Йехова Бог, посадил тази символична лоза, когато помазал Исус със светия дух при неговото покръстване през есента на 29 г. от н.е. Но Исус показва по–нататък, че лозата не символизира само него: „Всеки клон в мен, който не дава плод, той премахва, а всеки, който дава плод, той почиства, за да може да дава повече. ... И както клонът не може сам да дава плод, ако не остане на лозата, така и вие няма да можете, ако не останете в единство с мен. Аз съм лозата, вие сте клоните.“

След 51 дена, на Петдесетница, апостолите и другите стават клони на лозата, когато свети дух бива излят върху тях. В крайна сметка 144 000 души стават клони на фигуративната лоза. Заедно със стеблото на лозата, Исус Христос, те образуват една символична лоза, която дава плода на божието Царство.

Исус обяснява какъв е ключът към даването на плод: „Който остане в единство с мен, и аз в единство с него, той дава много плод; защото отделно от мен не можете да направите нищо.“ Но ако човек не дава плод — казва Исус, — „той бива отрязан като клон и изсъхва; и хората събират тези клони и ги хвърлят в огъня, и те изгарят“. От друга страна, обещава Исус: „Ако останете в единство с мен и моите думи останат във вас, поискайте каквото желаете и то ще се изпълни за вас.“

После Исус казва на апостолите си: „Баща ми бива прославен, ако вие давате много плод и показвате, че сте мои ученици.“ Плодът, който Бог иска от клоните, е те да проявяват подобни на Христовите качества, и особено любов. И освен това тъй като Христос бил възвестител на божието Царство, желаният плод включва също и тяхната дейност по правенето на ученици, както правел и той.

„Останете в любовта ми“ — подканя Исус. Но как могат да направят това неговите апостоли? „Ако съблюдавате заповедите ми — казва той, — ще останете в любовта ми.“ После Исус продължава с обяснението: „Това е моята заповед — да се обичате един друг, както аз ви обичах. Никой няма по–голяма любов от това да даде душата си за своите приятели.“

След няколко часа Исус ще прояви тази надвишаваща всичко любов, като даде живота си за своите апостоли, както и за всички други, които ще проявяват вяра в него. Неговият пример трябва да подтикне последователите му да изпитват същата самопожертвувателна любов един към друг. Тази любов ще ги идентифицира, както казал по–рано Исус: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици — ако имате любов помежду си.“

Исус посочва кои са неговите приятели, като казва: „Вие сте мои приятели, ако вършите каквото ви заповядвам. Не ви наричам вече роби, защото робът не знае какво прави господарят му. Но ви наричам приятели, защото всички неща, които чух от Баща си, ги известих на вас.“

Какви скъпоценни взаимоотношения — да бъдеш близък приятел на Исус! Но за да продължават да се радват на тези взаимоотношения, неговите последователи трябва ‘да продължават да дават плод’. Ако правят това, Исус казва: „Каквото и да поискате от Бащата в мое име, той [ще] ви го даде.“ Несъмнено това е голямо възнаграждение за принасянето на плодовете на Царството! След като отново подканя апостолите ‘да се обичат помежду си’, Исус обяснява, че светът ще ги мрази. Но той ги утешава: „Ако светът ви мрази, знайте, че е мразил мен, преди да мрази вас.“ После Исус разкрива защо светът мрази неговите последователи: „Тъй като вие не сте част от света, но аз ви избрах от света, поради това светът ви мрази.“

Исус продължава да обяснява причината за омразата от страна на света: „Те ще правят всичко това против вас заради моето име, защото не познават онзи [Йехова Бог], който ме е изпратил.“ Чудодейните дела на Исус всъщност осъждат онези, които го мразят, както отбелязва той: „Ако не бях извършил сред тях делата, които никой друг не е вършил, нямаше да имат грях; но те хем ги видяха, хем ме мразеха, както мразеха и Баща ми.“ По този начин — както казва Исус — се изпълнява стихът от Библията: „Те ме мразеха без причина.“

Както и по–рано, Исус отново ги утешава, като им обещава да изпрати помощника, светия дух, който е мощната действена сила на Бога. „Той ще свидетелствува за мен; и вие на свой ред също трябва да свидетелствувате.“

Още наставления на раздяла

Исус и апостолите се готвят да излязат от горната стая. „Казах ви тези неща, за да не се спънете“ — продължава той. След това ги предупреждава сериозно: „Хората ще ви изгонят от синагогата. Всъщност дори идва часът, когато всеки, който ви убива, ще смята, че принася свята служба на Бога.“

Явно апостолите са силно обезпокоени от това предупреждение. Макар че преди Исус бил казал, че светът ще ги мрази, той не бил разкрил така пряко, че ще бъдат убити. „Не ви казах [това] отначало — обяснява Исус, — защото бях с вас.“ Но колко е хубаво да ги въоръжи с тези сведения, преди да замине!

„Но сега — продължава Исус — отивам при онзи, който ме изпрати, и въпреки това никой от вас не ме пита: ‘Къде отиваш?’“ В началото на вечерта те са питали къде отива, но сега са толкова поразени от това, което им е казал, че не разпитват повече за заминаването му. Както казва Исус: „Заради нещата, които ви казах, мъка изпълни сърцата ви.“ Апостолите са опечалени не само защото са научили, че ще понесат ужасно преследване и ще бъдат убивани, но и защото Господарят им ги напуска.

Затова Исус обяснява: „За ваша полза е, че си отивам. Защото ако не си отида, помощникът изобщо няма да дойде при вас; но ако отида по своя път, ще го изпратя при вас.“ Като човек Исус може да бъде само на едно място в даден момент, но ако е на небето, той може да изпрати помощника, божия свети дух, при своите последователи, където и да са те на земята. Следователно това, че Исус си отива, ще донесе полза.

Светият дух — казва Исус — „ще даде на света убедително доказателство относно греха и относно праведността, и относно присъдата“. Грехът на света — това, че светът не проявява вяра в божия Син, — ще бъде изобличен. Освен това убедително доказателство за праведността на Исус ще бъде дадено чрез възнасянето му при Бащата. А това, че Сатан и неговият зъл свят не са успели да пречупят моралната безкомпромисност на Исус, е убедително доказателство, че владетелят на света е получил неблагоприятна присъда.

„Имам още много неща да ви кажа — продължава Исус, — но не можете да ги понесете сега.“ Затова Исус обещава, че когато излее светия дух, който е божията действена сила, той ще ги води към разбиране на тези неща, в съгласие с тяхната способност да ги разберат.

Апостолите не могат да разберат най–вече това, че Исус ще умре и после ще им се яви, след като бъде възкресен. Затова се питат един другиго: „Какво означава това, че той ни казва: ‘Скоро няма да ме виждате, и после — скоро ще ме видите’ и ‘защото отивам при Бащата’?“

Исус разбира, че те искат да го питат, затова обяснява: „Наистина ви казвам, ще плачете и жалеете, а светът ще се радва; ще изпитвате печал, но вашата печал ще се обърне в радост.“ По–късно през този ден, следобед, когато Исус е убит, светските религиозни водачи се радват, а учениците изпитват печал. Но тяхната печал е сменена от радост, когато Исус бива възкресен! И радостта им продължава, когато на Петдесетница той им дава сила да бъдат негови свидетели, като излива върху тях божия свети дух!

Исус сравнява ситуацията на апостолите с тази на жена, която изпитва родилни болки: „Когато една жена ражда, тя изпитва мъка, защото е настъпило времето ѝ за това.“ Но Исус казва, че тя не помни повече своите мъки, когато детето се роди, и насърчава своите апостоли с думите: „Следователно и вие сега наистина изпитвате мъка; но аз ще ви видя отново [когато бъда възкресен] и сърцата ви ще се радват, и никой няма да ви отнеме радостта.“

До този момент апостолите никога не са отправяли молби в името на Исус. Но сега той казва: „Каквото и да поискате от Бащата, той ще ви го даде в мое име ... Тъй като Бащата ви обича, защото вие обичахте мен и вярвахте, че съм излязъл като представител на Бащата. Аз излязох от Бащата и дойдох в света. Сега напускам света и отивам по пътя си при Бащата.“

Думите на Исус са голямо насърчение за апостолите. „Чрез това вярваме, че си излязъл от Бога“ — казват те. „Вярвате ли сега? — пита Исус. — Ето! Идва часът — да, дошъл е, — когато ще бъдете разпръснати всеки към своята къща и ще ме оставите сам.“ Колкото и невероятно да изглежда, това става още преди да е изтекла нощта!

„Казах ви тези неща, за да имате чрез мен мир.“ Исус завършва: „В света сте угнетявани, но не се бойте! Аз победих света.“ Исус е победил света, като вярно е извършил божията воля въпреки всичко, което Сатан и неговият свят са се опитали да направят, за да пречупят моралната безкомпромисност на Исус.

Заключителна молитва в горната стая

Подтикван от дълбока любов към своите апостоли, Исус ги подготвя за своето предстоящо заминаване. След като ги наставлява и утешава доста време, той повдига очите си към небето и моли своя Баща: „Прослави сина си, за да може и синът ти да те прослави, съгласно това, че си му дал власт над всичката плът, та и на пълния брой на онези, които си му дал, той да може да даде вечен живот.“

Каква вълнуваща тема въвежда Исус — вечния живот! Тъй като му е дадена „власт над всичката плът“, Исус може да принесе ползата от своята изкупителна жертва на цялото умиращо човечество. Но той дава „вечен живот“ само на онези, които Бащата одобрява. Развивайки по–нататък темата за вечния живот, Исус продължава своята молитва:

„Това означава вечен живот — те да поемат непрестанно познание за теб, единствения истински Бог, и за онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ Да, спасението зависи от това да поемаме познание както за Бога, така и за неговия Син. Но е необходимо нещо повече от чисто интелектуално познание.

Човек трябва да ги опознае отблизо, развивайки с тях приятелство, основано на разбиране. Човек трябва да изпитва същото, каквото те изпитват относно нещата, и да вижда нещата през техните очи. И най–вече трябва да се стреми да подражава на техните несравними качества в отношенията с другите.

След това Исус се моли: „Аз те прославих на земята, като свърших работата, която ти ми даде да извърша.“ Като е извършил възложеното му до този момент и бидейки уверен в бъдещия си успех, той моли: „Татко, прослави ме до себе си със славата, която имах до теб, преди да съществува светът.“ Да, той моли да бъде възстановен в предишната си небесна слава посредством възкресение.

Като обобщава основната си работа на земята, Исус казва: „Аз изявих името ти на човеците, които ти ми даде от света. Те бяха твои и ти ги даде на мен, и те спазиха твоето слово.“ Исус използувал божието име Йехова в службата си и показал как е правилно да се произнася то, но направил и нещо много повече от това да изяви божието име пред своите апостоли. Той разширил също така и тяхното познание и ценене за Йехова, за неговата личност и за неговите цели.

Като зачита Йехова за по–висш от себе си, за Онзи, под чието разпореждане той служи, Исус смирено признава: „Думите, които ти ми даде, аз дадох на тях и те ги приеха и несъмнено разбраха, че съм дошъл като твой представител, и те повярваха, че ти си ме изпратил.“

След това, като прави разлика между своите последователи и останалата част от света, Исус се моли: „Моля се не за света, но за онези, които ти ми даде ... Когато бях с тях, аз бдях над тях ... и ги опазих, и нито един от тях няма да бъде унищожен, с изключение на сина на унищожението“, тоест, Юда Искариотски. В този момент Юда вече върши своето позорно дело — предателството спрямо Исус. Така, без да знае, Юда изпълнява Писанията.

„Светът ги мрази — продължава да се моли Исус. — Моля те, не да ги вземеш от света, но да ги пазиш поради злия. Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ Последователите на Исус са в света — организираното човешко общество, управлявано от Сатан, — но са отделени от него и от неговото зло и винаги трябва да останат отделени.

„Освети ги чрез истината — продължава Исус, — твоето слово е истина.“ Тук Исус нарича вдъхновените Еврейски писания, от които непрекъснато цитира, „истината“. Но това, на което той учил учениците си и което те по–късно записали под вдъхновение като Християнски гръцки писания, също е „истината“. Тази истина може да освети човека, да промени напълно живота му и да го направи отделѐн от света.

Исус се моли „не само за тях, но и за онези, които ще повярват в [него] чрез тяхното слово“. Следователно Исус се моли за онези, които ще бъдат негови помазани последователи и други бъдещи ученици, които тепърва ще бъдат събрани в „едно стадо“. Какво моли той за всички тях?

„Нека те всички бъдат едно, точно както ти, Татко, си в единство с мен, и аз съм в единство с теб, ... така и те да бъдат едно, както и ние сме едно.“ Исус и Баща му не са буквално една личност, но са в съгласие относно всички неща. Исус се моли последователите му да се радват на същата единност, така че „светът да може да има познанието, че ти си ме изпратил и че ти си ги обикнал, точно както си обикнал мен“.

Исус моли своя небесен Баща за онези, които ще бъдат негови помазани последователи. За какво го моли? „Нека където съм аз, те също да бъдат с мен, за да видят моята слава, която ти си ми дал, защото ме обичаше преди основаването на света“, тоест, преди Адам и Ева да са заченали потомство. Много преди това Бог обичал своя единороден Син, който станал Исус Христос.

Завършвайки своята молитва, Исус отново набляга: „Известих името ти пред тях и ще продължавам да го известявам, за да може любовта, с която ти ме обичаше, да бъде в тях и аз да бъда в единство с тях.“ За апостолите да научат името на Бога означава лично да познаят любовта на Бога. Йоан 14:1–17:26; 13:27, 35, 36; 10:16; Лука 22:3, 4; Изход 24:10; 3 Царе 19:9–13; Исаия 6:1–5; Галатяни 6:16; Псалм 35:19; 69:4; Притчи 8:22, 30.

▪ Къде отива Исус, и какъв отговор получава Тома относно пътя дотам?

▪ Какво явно иска Филип от Исус?

▪ Защо онзи, който е видял Исус, все едно е видял Бащата?

▪ В какъв смисъл учениците на Исус ще вършат по–велики дела от тези, които вършил той?

▪ В какъв смисъл Сатан няма власт над Исус?

▪ Кога Йехова засадил символичната лоза, и кога и как другите стават част от лозата?

▪ В крайна сметка колко са клоните на символичната лоза?

▪ Какъв плод желае Бог от клоните?

▪ Как можем ние да бъдем приятели на Исус?

▪ Защо светът мрази Исусовите последователи?

▪ Какво предупреждение, направено от Исус, обезпокоява учениците му?

▪ Защо апостолите не питат Исус къде отива?

▪ Какво най–вече не могат да разберат апостолите?

▪ По какъв начин Исус онагледява това, че положението на апостолите ще се промени от мъка в радост?

▪ Какво казва Исус, че ще направят скоро апостолите?

▪ Как Исус побеждава света?

▪ В какъв смисъл Исус получава „власт над всичката плът“?

▪ Какво означава да поемаш познание за Бога и за неговия Син?

▪ По какви начини Исус изявява името на Бога?

▪ Какво е „истината“, и как тя ‘освещава’ един християнин?

▪ Как Бог, неговият Син и всички истински поклонници са едно?

▪ Кога е било „основаването на света“?