Глава 120
Отричане в двора
СЛЕД като изоставят Исус в Гетсиманската градина и бягат уплашени с останалите апостоли, Петър и Йоан в един момент спират бягството. Може би те застигат Исус, когато го водят в дома на Анна. Когато Анна го изпраща при първосвещеника Каиафа, Петър и Йоан следват на порядъчно разстояние, явно разкъсвани между страха за собствения си живот и дълбоката си загриженост за това какво ще стане с Господаря им.
Като стигат до просторния дом на Каиафа, Йоан успява да влезе в двора, тъй като е познат на първосвещеника. Петър обаче бива оставен отвън, застанал прав при вратата. Но скоро Йоан се връща и говори с прислужницата на вратата, и на Петър също му разрешават да влезе.
Вече е хладно и домашните прислужници и служителите на първосвещеника са запалили един мангал с дървени въглища. Петър отива при тях, за да се топли, докато чака резултата от съда над Исус. В светлината на яркия огън прислужницата, която е пуснала Петър, може да го разгледа по–добре. „Ти също беше с Исус Галилеянина!“ — възкликва тя.
Стреснат от това, че са го познали, Петър отрича пред всички, че изобщо познава Исус. „Нито го познавам, нито разбирам за какво говориш“ — казва той.
След това Петър отива по–близо до вратата. Там едно друго момиче го познава и също казва на околните: „Този мъж беше с Исус Назарянина.“ Отново Петър отрича, като се заклева: „Не познавам този човек!“
Петър остава в двора, като се опитва да бъде колкото се може по–незабележим. Вероятно в този момент той бива стреснат от кукуригането на петел в ранната утринна тъмнина. Междувременно съдът над Исус тече, като явно се провежда в тази част на къщата, която е издадена над двора. Без съмнение Петър и останалите, които чакат долу, за да разберат изхода от делото, виждат как идват и си отиват различните хора, водени да свидетелствуват.
Около час е минал, откакто Петър за последен път е разпознат като съобщник на Исус. Неколцина от онези, които стоят наоколо, идват при него и му казват: „Няма съмнение, че и ти си един от тях, защото всъщност твоят изговор те издава.“ Един от групата е близък на Малх, чието ухо Петър отрязал. „Аз те видях в градината с него, нали?“ — казва той.
„Не познавам този човек!“ — разпалено заявява Петър. Той се опитва да ги убеди, че всички те грешат, като се зарича и се кълне, призовавайки да го сполети зло, ако не казва истината.
Точно когато Петър се отрича за трети път, пропява петел. В този момент Исус, който явно е излязъл на един балкон над двора, се обръща и го поглежда. Петър веднага си спомня какво му е казал Исус само преди няколко часа в горната стая: „Преди да пропее петелът два пъти, дори ти ще се отречеш три пъти от мен.“ Смазан от тежестта на греха си, Петър излиза навън и се разплаква горчиво.
Как е възможно да се случи това? Как, след като е бил толкова сигурен в своята духовна сила, Петър може за кратко време да се отрече три пъти поред от своя Господар? Безспорно обстоятелствата заварват Петър неподготвен. Истината бива изопачена и Исус е изкаран зъл престъпник. Това, което е правилно, се представя за погрешно, невинният — за виновен. И поради напрежението около тези събития Петър е изгубил равновесието си. Изведнъж неговото правилно чувство за лоялност е объркано; за негова жалост той е парализиран от страха от човека. Дано това никога не се случи с нас! Матей 26:57, 58, 69–75; Марко 14:30, 53, 54, 66–72; Лука 22:54–62; Йоан 18:15–18, 25–27.
▪ Как Петър и Йоан влизат в двора на първосвещеника?
▪ Какво става в къщата, докато Петър и Йоан са на двора?
▪ Колко пъти кукурига петел, и колко пъти Петър отрича, че познава Христос?
▪ Какво означават заричанията и клетвите на Петър?
▪ Какво кара Петър да отрече, че познава Исус?