който изпратил писмо до императора в защита на християнството. Квадратий писал: „Делата на нашия Спасител винаги можеха да бъдат видени от всички, защото бяха истински — хората, които бяха излекувани, и онези, които бяха възкресени от мъртвите, които не бяха видени само в мига, когато бяха излекувани или възкресени, но бяха винаги там, за да бъдат видени, не само когато Спасителят бе сред нас, но и дълго време след Неговото заминаване; всъщност, някои от тях са доживели чак до моето време.“ Ученият Уилям Баркли забелязал: „Квадратий казва, че и по негово време хората, върху които са били извършени чудесата, били налице. Ако това не било истина, нямало да има нищо по–лесно за римското правителство от това да го нарече лъжа.“

Вярата в чудесата на Исус е логична, рационална и изцяло в хармония с доказателствата. Но чудесата на Исус не са мъртва история. Евреи 13:8 ни напомня: „Исус Христос е същият вчера днес и до века.“ Да, той е жив в небесата днес, в състояние е да използува чудодейни сили по много по–грандиозен начин, отколкото направил това, като бил като човек на земята. Освен това евангелските повествования за неговите чудеса (1) са практически уроци за християните днес, (2) разкриват привлекателни аспекти от личността на Исус и (3) насочват към едно време в близко бъдеще, когато ще станат дори още по–величави неща!

Следващата статия ще се съсредоточи върху три много познати библейски разказа, за да онагледи тези мисли.

Уроци от чудесата на Исус

„НА ТРЕТИЯ ден имаше сватба в Кана галилейска . . . И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.“ Тази случка подготвила обстоятелствата за първото чудо на Исус. — Йоан 2:1–3.

Дали един такъв проблем не бил твърде маловажен, твърде обикновен, за да бъде занимаван Исус с него? Един библейски учен обяснява: „В Ориента гостоприемството било свещен дълг . . . Истинското гостоприемство, особено по време на сватбено тържество, изисквало свръхизобилие. Ако запасите свършели по време на едно сватбено тържество, семейството, както и младоженците, никога нямало да могат да изтрият срама от това.“

Затова Исус предприел нещо. Той видял „шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение“. Церемониалното измиване преди храна било обичай сред юдеите, и за да бъдат обслужени всички присъствуващи, били необходими големи количества вода. „Напълнете делвите с вода“ — поръчал Исус на онези, които прислужвали на гостите. Исус не бил „настойникът на угощението“, но говорел директно и авторитетно. Повествованието съобщава: „И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега [беше] превърната на вино.“ — Йоан 2:6–9; Марко 7:3.

Може би изглежда странно, че едно такова обикновено нещо като сватба ще послужи за сцена на първото чудо на Исус, но тази случка разкрива много за Исус. Той не бил женен и по–късно говорил за предимствата на безбрачието със своите ученици. (Матей 19:12) Но неговото присъствие на сватбеното тържество показало, че той съвсем не е бил противник на брака. Той бил уравновесен, подпомагал брачната уредба; гледал на нея като на нещо заслужаващо почит в очите на Бога. — Сравни Евреи 13:4.

Исус не бил такъв мрачен аскет, какъвто започнали да го рисуват по–късно църковните художници. Той явно се радвал на компанията на хората и не бил против това да се събира с тях. (Сравни Лука 5:29.) По този начин действията му създали прецедент за неговите последователи. Исус лично показал, че те не трябвало да бъдат излишно превъзнесени или мрачни, сякаш праведността означава безрадостност. Точно обратното, по–късно на християните било наредено: „Радвайте се всякога в Господа.“ (Филипяни 4:4) Християните днес внимават в това да държат почивката в правилните ѝ граници. Те намират радост в службата на Бога, но следвайки примера на Исус, понякога те намират време да се радват на компанията си в неофициална обстановка.

Обърни внимание също и на нежните чувства на Исус. Той не бил задължен да извърши чудо. В това отношение нямало пророчество, което трябвало да бъде изпълнено. Явно Исус просто бил подтикнат от загрижеността на своята майка и от тягостната ситуация на младоженците. Той изпитвал загриженост към техните чувства и искал да им спести срама. Нима това не изгражда у теб доверието, че Исус е истински загрижен за теб — дори и по отношение на всекидневните ти проблеми. — Сравни Евреи 4:14–16.

Тъй като всяка делва можела да побира „по две или три мери“ вода, чудото на Исус се отнасяло за голямо количество вино — може би 390 литра (105 галона)! (Йоан 2:6) Защо било необходимо толкова голямо количество? Исус не подкрепял пиянството — нещо, което Бог осъжда. (Ефесяни 5:18) Не, той просто показвал подобна на божията щедрост. Тъй като виното било често срещана напитка, каквото останело, можело да бъде използувано при други случаи. — Сравни Матей 14:14–20; 15:32–37.

Първите християни подражавали на щедростта на Исус. (Сравни Деяния 4:34, 35.) И хората на Йехова днес също са насърчавани ‘да дават’. (Лука 6:38) Но първото чудо на Исус има и пророческо значение. То сочи към едно бъдещо време, когато Бог щедро ще осигури „угощение от тлъсти неща, угощение от вина дългостояли на дрождията си“, като напълно премахне глада. — Исаия 25:6.

Но какво може да се каже за многобройните чудеса, които Исус извършил във връзка с физическо изцеление? Какво можем да научим от тях?

Правене на добро на сабат

„Стани, дигни постелката си и ходи.“ Исус казал тези думи на един мъж, който бил болен 38 години. Евангелското повествование продължава: „И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи.“ Колкото и да е чудно, не на всички се харесал този обрат на събитията. Повествованието казва: „Юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота [по време на сабат — NW].“ — Йоан 5:1–9, 16.

Сабатът бил замислен като ден за почивка и радост за всички. (Изход 20:8–11) Но по времето на Исус той се бил превърнал в хаос от потиснически, създадени от човека правила. Ученият Алфред Едерсхайм писал, че в обширните части на Талмуда, отнасящи се до закона за сабата, „сериозно се обсъждат, сякаш са от изключително важно религиозно естество, такива неща, за които едва ли някой би могъл да помисли, че ще предизвикат сериозен размисъл у човек със здрав разум“. (The Life and Times of Jesus the Messiah [„Животът и времето на Исус Месията“]) Равините придавали изключително значение на деспотични, произтичащи от лични хрумвания