Девета глава

Един велик учител ни показва Създателя по–ясно

НАСЕЛЕНИЕТО на Палестина от първи век ‘било в очакване’. На какво? На „Христос“, или ‘Месията’, предсказан от божиите пророци преди векове. Хората били уверени, че Библията е писана под божие ръководство и че съдържа предварителни разкази за бъдещето. Един такъв разказ, намиращ се в книгата Даниил, посочвал, че Месията ще дойде в началото на техния век. — Лука 3:15, „Верен“; Даниил 9:24–26.

Но те трябвало да бъдат внимателни, тъй като щели да се появят самозвани месии. (Матей 24:5) Юдейският историк Йосиф Флавий говори за някои от тях: Тевда, който повел последователите си към река Йордан и твърдял, че водите ѝ ще се разделят; един мъж от Египет, който повел хората към Маслиновата планина, твърдейки, че стените на Йерусалим ще се срутят по негова заповед, и един измамник, който по времето на управителя Фест обещал избавление от проблемите. — Сравни Деяния 5:36; 21:38.

За разлика от такива подмамени последователи, една група хора, които били наречени „християни“, видели, че Исус от Назарет е велик учител и истинският Месия. (Деяния 11:26; Марко 10:47) Исус не бил самозван месия; за него имало сериозни свидетелства, както потвърждават изобилно четирите исторически книги, наречени евангелия.a Например, юдеите знаели, че Месията ще бъде роден във Витлеем, ще бъде в родословната линия на Давид и ще върши чудеса. Исус изпълнил всичко това, както се вижда от свидетелства, дадени дори и от противниците му. Да, Исус отговарял на всички критерии за библейския Месия. — Матей 2:3–6; 22:41–45; Йоан 7:31, 42.

Множества от хора, които видели Исус, наблюдавали забележителните му дела, чули уникалните по своята мъдрост думи, които той изрекъл, и били свидетели на прозрението, което той притежавал, били убедени, че той е Месията. В течение на неговата служба (29–33 г. от н.е.) се натрупали много доказателства за това, че той е Месията. Всъщност той доказал, че е нещо повече от Месия. Един запознат с фактите ученик направил заключението, че „Исус е Христос, Божият Син“b. — Йоан 20:31.

Тъй като имал такива близки взаимоотношения със Създателя, Исус можел да обясни и разкрие какво представлява Той. (Лука 10:22; Йоан 1:18) Исус свидетелствувал, че неговата близост с Баща му започнала в небесата, където той работил заедно с Бога при създаването на всички други неща, живи и неживи. — Йоан 3:13; 6:38; 8:23, 42; 13:3; Колосяни 1:15, 16.

Библията съобщава, че Синът бил пренесен от духовната област и ‘се намерил в човешки образ’. (Филипяни 2:5–8) Това не е нещо обикновено, но дали е възможно? Учените потвърждават, че един природен химичен елемент, като например уран, може да бъде преобразуван в друг, те дори могат да изчислят резултатите, когато масата се превръща в енергия (E=mc²). Тогава защо трябва да се съмняваме, когато Библията казва, че едно духовно създание е било преобразувано така, че да живее като човек?

Нека да онагледим това по друг начин. Помисли за постиженията на някои лекари в областта на оплождането ин витро. Един живот, който започва в „епруветка“, бива прехвърлен в женската утроба и по–късно бива роден като бебе. В случая с Исус Библията ни уверява, че чрез „силата на Всевишния“ неговият живот бил пренесен в една девица на име Мария. Тя била от родословната линия на Давид, така че Исус могъл да бъде дълговечният наследник на месианското Царство, обещано на Давид. — Лука 1:26–38; 3:23–38; Матей 1:23.

Въз основа на своите близки взаимоотношения и сходство със Създателя Исус казал: „Който е видял Мене, видял е Отца.“ (Йоан 14:9) Той казал също: „Никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.“ (Лука 10:22) Следователно като научим за това, което Исус учил и вършел, докато бил на земята, ще можем да видим личността на Създателя по–ясно. Нека разгледаме това, използувайки случките с мъже и жени, които познавали Исус.

Една самарянка

„Да не би Той да е Христос?“ — се чудела една самарянка, след като разговаряла известно време с Исус. (Йоан 4:29) Тя дори подканила други хора от близкия град Сихар да се срещнат с Исус. Какво я подтикнало да приеме Исус като Месията?

Тази жена срещнала Исус, докато той почивал след като цяла сутрин бил ходил по прашните пътища из хълмовете на Самария. Макар и уморен, Исус разговарял с нея. Като забелязал нейния силен духовен интерес, Исус споделил дълбоки истини с нея, съсредоточени върху необходимостта ‘да се покланяме на Отца с дух и истина’. После той разкрил, че наистина бил Христос, факт, който дотогава не бил заявявал публично. — Йоан 4:3–26.

За тази самарянка срещата с Исус била изпълнена с много значение. Предишната ѝ религиозна дейност се съсредоточавала върху поклонение на планината Гаризин и се основавала само върху първите пет книги на Библията. Юдеите отбягвали самаряните, повечето от които произхождали от смесени бракове на хора от десетте израилски племена и от други народи. Колко по–различно се държал Исус! Той с желание поучавал тази самарянка, макар че бил изпратен при „загубените овце от Израилевия дом“. (Матей 15:24) Тук Исус отразявал готовността на Йехова да приеме искрените хора от всички народи. (3 Царе 8:41–43) Да, и Исус, и Йехова са над тесногръдата религиозна враждебност, която царува в света днес. Познанието за това трябва да ни привлече към Създателя и към неговия Син.

Има и други поуки, които можем да извлечем от готовността на Исус да поучава тази жена. Тогава тя живяла с мъж, който не бил неин съпруг. (Йоан 4:16–19) Но Исус не позволил на този факт да му попречи да говори с нея. И е напълно разбираема признателността ѝ, че с отношението си Исус не накърнил нейното достойнство. Тази случка не била единствена от този род. Когато част от юдейските водачи (фарисеите) осъдили Исус, че сяда на трапеза с разкайващите се грешници, той казал: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Но идете и научете се що значи тази дума: ‘Милост искам, а не жертви’, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните.“ (Матей 9:10–13) Исус предлагал помощта си на хората, които пъшкали под бремето на греховете си — нарушенията, които вършели спрямо божиите закони и стандарти. Колко стоплящо сърцето е да научим, че Бог и Синът му ще помогнат на онези, които имат проблеми, произтичащи от предишното им поведение! — Матей 11:28–30.c

Нека не пропускаме да отбележим, че в случая, станал в Самария, Исус любезно и със стремеж да помогне разговарял с една жена. Защо е важно това? По онова време мъжете юдеи били учени, че навън не бива да разговарят с жена, дори и със собствените си съпруги. Юдейските равини не смятали, че жените са способни да приемат задълбочени духовни напътствия, защото според тях били „с плитък ум“. Някои казвали: „По–добре е думите на закона да бъдат изгаряни, отколкото да бъдат казвани на жени.“ Учениците на Исус били израснали в такава атмосфера, затова ‘се почудили, че Исус се разговаря с жена’. (Йоан 4:27) Този разказ — един от множеството такива — показва, че Исус бил в образа на своя Баща, който създал както мъжа, така и жената, и смята и двамата за достойни за уважение. — Битие 2:18.

След това самарянката убедила съгражданите си да изслушат Исус. Много от тях изследвали фактите и повярвали, казвайки: „Знаем, че Той е наистина Христос, Спасителят на света.“ (Йоан 4:39–42) Тъй като ние сме част от „света“ на човечеството, Исус е изключително важен и за нашето бъдеще.

Възгледът на един рибар

Сега нека погледнем Исус през очите на двама от неговите близки съобщници — Петър и Йоан. Тези обикновени рибари били сред първите му последователи. (Матей 4:13–22; Йоан 1:35–42) Фарисеите ги смятали за „неграмотни и неучени човеци“, част от простолюдието (амхаа̀ретс), което те презирали, защото не били образовани като равините. (Деяния 4:13; Йоан 7:49) Много такива хора, които били „отрудени и обременени“ от ярема на водачите на традиционната религия, желаели силно да бъдат просветени духовно. Професор Шарл Гинибер от Сорбоната казал, че „техните сърца принадлежали изцяло на Яхве [Йехова]“. Исус не отхвърлил тези смирени хора заради богатите и влиятелните. Напротив, той разкрил Баща си пред тях чрез своите учения и дела. — Матей 11:25–28, „Верен“.

Петър изпитал загрижеността на Исус лично. Скоро след като той започнал да придружава Исус в проповедната служба, тъща му се разболяла от треска. Като дошъл в дома на Петър, Исус я хванал за ръката и треската престанала! Точният процес, използуван в това чудо, може да е неизвестен за нас, така както и лекарите днес не могат да обяснят напълно на какво се дължи дадено изцеление, но треската на тази жена престанала. Много по–важно от това да познаваме Исусовия метод е това да разберем, че като изцелявал болните и страдащите, Исус проявявал жалостта, която изпитвал към тях. Той наистина искал да помогне на хората, както иска и Баща му. (Марко 1:29–31, 40–43; 6:34) От своя личен опит с Исус Петър могъл да види, че Създателят смята всекиго за заслужаващ грижи. — 1 Петър 5:7.

По–късно Исус бил в Двора на жените в йерусалимския храм. Той наблюдавал хората, правещи дарения в съкровищниците на храма. Богатите пускали много монети. Като внимавал добре, Исус забелязал как една бедна вдовица пуска две монети с много малка стойност. Исус казал на Петър, Йоан и другите: „Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше.“ — Марко 12:41–44.

Можеш да видиш, че Исус търсел доброто у хората и че ценял усилията на всекиго. Как мислиш, че въздействувало това на Петър и другите апостоли? Като разбрал от примера на Исус какво представлява Йехова, Петър по–късно цитирал един псалм: „Очите на Господа [Йехова — NW] са върху праведните, и ушите Му към тяхната молитва.“ (1 Петър 3:12; Псалм 34:15, 16) Нима не си привлечен към един Създател и към неговия Син, които искат да видят доброто у тебе и ще слушат твоите молби?

След около две години, прекарани заедно с Исус, Петър бил сигурен, че Исус е Месията. Веднъж Исус попитал учениците си: „Какво казват човеците, кой съм Аз?“ Той получил различни отговори. После ги попитал: „А вие какво казвате, кой съм?“ Петър уверено отговорил: „Ти си Христос.“ Може би ще ти се стори странно това, което Исус направил после. Той ‘им заръчал да не казват на никого’ за това. (Марко 8:27–30, „Верен“; 9:30; Матей 12:16) Защо? Исус присъствувал там лично и не искал хората да си правят изводи, основани на слухове. Не е ли логично? (Йоан 10:24–26) Това означава, че и нашият Създател иска ние да разберем кой е той, като сами проучим съществуващите сериозни доказателства. Той очаква ние да изградим убежденията си върху факти. — Деяния 17:27.

Както можеш да си представиш, някои от сънародниците на Исус не го приели, въпреки изобилните доказателства, че той бил подкрепян от Създателя. Много от тях, прекалено загрижени за собствената си позиция или за политическите си цели, не харесали този искрен, но скромен Месия. Когато службата му наближила своя край, Исус казал: „Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца ..., но не искахте! Ето, вашият дом ви се оставя пуст.“ (Матей 23:37, 38, „Верен“) Промяната в положението на този народ представлявала значителна стъпка в осъществяването на целта на Бога да бъдат благословени всички народи.

Скоро след това Петър и трима други апостоли чули Исус да изрича едно подробно пророчество относно „завършека на системата на нещата“ (NW).d Предсказаното от Исус се изпълнило първоначално, когато римляните нападнали и разрушили Йерусалим през 66–70 г. от н.е. Историята показва, че предсказанието на Исус се сбъднало. Петър видял с очите си много от нещата, които Исус предсказал, и това е отразено в 1 и 2 Петър — две книги, които Петър написал. — 1 Петър 1:13; 4:7; 5:7, 8; 2 Петър 3:1–3, 11, 12.

По време на своята служба Исус търпеливо проявявал милост към юдеите покрай себе си. Но не се въздържал от това да осъжда злото. Това помогнало на Петър — и трябва да помогне и на нас — да разбере Създателя по–пълно. Като видял другите неща, изпълняващи пророчеството на Исус, Петър написал, че християните трябва ‘винаги да помнят присъствието на деня на Йехова’. Петър казал още: „Йехова не е бавен относно своето обещание, както някои хора смятат това за бавене, но е търпелив с вас, защото не желае някой да бъде унищожен, а иска всички да стигнат до разкаяние.“ После Петър написал насърчителни думи относно ‘новото небе и новата земя, в които ще живее праведност’. (2 Петър 3:3–13, NW) Дали и ние като Петър ценим качествата на Бога, отразени в Исус, и дали проявяваме доверие в неговите обещания за бъдещето?

Защо умрял Исус?

През последната вечер със своите апостоли Исус споделил с тях една специална вечеря. Обикновено при такова събиране домакинът юдей проявявал гостоприемството си, като измивал краката на своите гости, които вероятно били дошли обути в сандали по прашните пътища. Но никой не предложил да направи това за Исус. Затова той смирено станал, взел кърпа и съд и започнал да мие краката на апостолите. Когато дошъл редът на Петър, той се засрамил и не искал да приеме това действие от Исус. Петър казал: „Изобщо няма да измиеш краката ми!“ „Ако не те измия — отговорил Исус, — няма да имаш дял с мен.“ Той знаел, че скоро ще умре, затова добавил: „Ако аз, който съм Господар и Учител, ви измих краката, вие също трябва да си миете краката един на друг. Защото ви давам образец, и както аз направих за вас, така и вие трябва да правите.“ — Йоан 13:5–17, NW.

Десетилетия по–късно Петър подканил християните да подражават на Исус, но не в някакъв ритуал за измиване на краката, а в смирена служба на другите вместо едно ‘господаруване’ над тях. Петър съзнавал също, че примерът на Исус показал, че „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“. Какъв чудесен урок относно Създателя! (1 Петър 5:1–5; Псалм 18:35) Но Петър научил още неща.

След тази последна вечеря Юда Искариотски, който бил апостол, но станал крадец, повел една тълпа от въоръжени мъже да арестуват Исус. Петър реагирал на това. Той извадил меч и наранил един от мъжете в тълпата. Исус поправил Петър: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които хващат меч, от меч ще загинат.“ И пред очите на Петър Исус докоснал мъжа и го излекувал. (Матей 26:47–52, „Верен“; Лука 22:49–51) Ясно е, че Исус живял според това, което поучавал — „продължавайте да обичате враговете си“, — подражавайки на своя Баща, който „кара слънцето си да изгрява и над злите хора, и над добрите“. — Матей 5:44, 45, NW.

През тази изпълнена с напрежение нощ Исус бил подложен на едно организирано набързо разследване от юдейския висш съд. Той бил обвинен фалшиво в богохулство, бил заведен при римския управител и след това несправедливо бил предаден на римляните за екзекуция. Юдеите и римляните му се подигравали. Той бил жестоко малтретиран и накрая бил разпънат. Голяма част от това малтретиране изпълнявала пророчества, написани преди векове. Дори и войниците, които гледали Исус на мъченическия стълб, признали: „Наистина тоя беше Син на Бога.“ — Матей 26:57–27:54; Йоан 18:12–19:37.

Тези събития трябва да са накарали Петър и другите да се питат: ‘Защо Христос трябваше да умре?’ Едва по–късно те разбрали това. Първо, тези събития изпълнили пророчеството в Исаия, 53 глава, което показвало, че Христос ще донесе освобождение не само на юдеите, но на цялото човечество. Петър писал: „[Той] сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.“ (1 Петър 2:21–25) Петър схванал смисъла на истината, която Исус бил представил: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28) Да, Исус трябвало да се откаже от правото си на живот като съвършен човек, за да откупи човечеството от грешното състояние, наследено от Адам. Това е основно библейско учение — за откупа.

Какво означава откупът? Можеш да го осмислиш по следния начин: Представи си, че имаш компютър, но един от неговите електронни файлове е развален поради грешка (или вирус), която някой е вмъкнал в иначе съвършената програма. Това онагледява последствията от действията на Адам, когато умишлено не послушал Бога, тоест, съгрешил. Да продължим с примера. Дубликатите, които ще правиш на разваления електронен файл, ще бъдат засегнати от това. Но положението не е безнадеждно. С една специална програма можеш да откриеш и да премахнеш разваленото от своите файлове и от компютъра. Подобно на това, и човечеството получило „вирус“, греха, от Адам и Ева и ние имаме нужда от помощ отвън, за да го изчистим. (Римляни 5:12) Според Библията Бог осигурил това очистване чрез смъртта на Исус. Това е любеща мярка, от която можем да извлечем полза. — 1 Коринтяни 15:22.

Признателността за направеното от Исус подтикнала Петър да „живее останалата част от своето време в плът вече не за желанията на човеците, но за божията воля“ (NW). За Петър — както и за нас — това означавало да избягва покварените навици и неморалния начин на живот. Другите могат да се опитват да правят проблеми за този, който полага усилия да върши „божията воля“. Но въпреки това този човек ще установи, че животът му е станал по–богат, по–смислен. (1 Петър 4:1–3, 7–10, 15, 16) Така било с Петър, така може да стане и с нас, като ‘предаваме душите си, или своя живот, на верния Създател, като вършим добро’. — 1 Петър 4:19.

Един ученик на Исус, който разбрал какво е любовта

Апостол Йоан бил друг ученик на Исус и негов близък съобщник, затова може да ни помогне да разберем Създателя по–добре. Йоан написал едно евангелие, а също и три писма. (1, 2 и 3 Йоан) В едно от писмата той ни казва следното: „Знаем, че Синът на Бога дойде и ни даде умствени способности, за да можем да придобием познание за истинския [за Създателя]. И ние сме в единство с истинския, посредством Сина му Исус Христос. Това е истинският Бог и вечен живот.“ — 1 Йоан 5:20, NW.

За това Йоан да придобие познание за „истинския“, било необходимо използуването на „умствени способности“. Какво разбрал Йоан за качествата на Създателя? „Бог е любов — писал Йоан, — и който остава в любовта, остава в единство с Бога.“ (NW) Защо Йоан могъл да бъде сигурен в това? „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си“, за да принесе изкупителната жертва за нас. (1 Йоан 4:10, 16) Както Петър, Йоан също бил развълнуван от любовта на Бога, проявена чрез това, че Той изпратил своя Син да умре за нас.

Тъй като Йоан бил много близък с Исус, могъл да разбере чувствата му. Една случка във Витания, близо до Йерусалим, направила изключително силно впечатление на Йоан. На Исус било съобщено, че приятелят му Лазар е много болен и Исус тръгнал към Витания. Когато той и апостолите стигнали до там, Лазар вече бил мъртъв най–малко четири дни. Йоан знаел, че Създателят, изворът на човешкия живот, подкрепял Исус. Дали Исус можел да възкреси Лазар? (Лука 7:11–17; 8:41, 42, 49–56) Исус казал на сестрата на Лазар Марта: „Брат ти ще възкръсне.“ — Йоан 11:1–23.

След това Йоан видял другата сестра на Лазар, Мария, която идвала да посрещне Исус. Каква била реакцията на Исус? Той ‘изстенал в духа си и се обезпокоил’. За да опише реакцията на Исус, Йоан използувал една гръцка дума (предадена с „изстенал“ на български), която означава силни чувства, изтръгващи се направо от сърцето. Йоан могъл да види, че Исус ‘се обезпокоил’, тоест, изпитвал вътрешен смут, голяма мъка. Исус не бил равнодушен или безучастен. Той ‘дал воля на сълзите си’. (Йоан 11:30–37, NW) Явно Исус изпитвал силни и нежни чувства, които помогнали на Йоан да разбере чувствата на Създателя, и това би трябвало да помогне и на нас.

Йоан знаел, че чувствата на Исус са свързани с положителни действия, защото чул как Исус вика: „Лазаре, излез!“ И така и станало. Лазар оживял и излязъл от гробницата. Каква радост трябва да е донесло това на сестрите му и на другите присъствуващи! Много от тях повярвали в Исус. Неговите врагове не могли да отрекат, че той извършил това възкресение, но когато вестта за него се разнесла наоколо, те ‘се наговорили да убият Лазара’, както и Исус. — Йоан 11:43; 12:9–11.

Библията описва Исус като ‘точния образ на самата същност на Създателя’. (Евреи 1:3, NW) Следователно службата на Исус осигурява изобилни доказателства за неговото силно желание, както и за силното желание на Баща му да премахнат опустошенията на болестите и смъртта. И то далеч надхвърля няколкото случая на възкресение, записани в Библията. Йоан дори присъствувал, когато Исус казал: „Не се чудете на това, защото идва часът, когато всички онези в паметните гробници ще чуят гласа му и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29, NW) Обърни внимание, че вместо обикновената дума за гроб тук Йоан използувал един израз, предаден ‘паметни гробници’. Защо?

Това е свързано с божията памет. Несъмнено Създателят на огромната вселена може да помни всяка подробност относно всеки един от починалите вече наши близки хора — както вродена, така и придобита. (Сравни Исаия 40:26.) И от значение е не само това, че той може да помни. Както той, така и неговият Син искат да направят това. Верният Йов казал на Бога относно чудесната перспектива на възкресението: „Ако човек умре, ще може ли да живее отново? ... Ти [Йехова] ще повикаш и аз ще ти отговоря. За делото на ръцете си ти ще копнееш.“ (Йов 14:14, 15, NW; Марко 1:40–42) Какъв чудесен Създател имаме, заслужаващ нашето поклонение!

Възкресеният Исус — ключ към изпълнен със смисъл живот

Любимият ученик на Исус, Йоан, го наблюдавал отблизо до смъртта му. И нещо повече — Йоан записал най–великото възкресение, ставало някога, едно събитие, което поставя здрава основа за това ние да имаме дълготраен и изпълнен със смисъл живот.

Враговете на Исус го предали за екзекуция и той бил прикован на един стълб като някакъв престъпник. Зрителите — сред които имало и религиозни водачи — му се подигравали през часовете на неговите страдания. Въпреки че бил в мъки на стълба, Исус видял майка си и ѝ казал относно Йоан: „Жено, ето син ти!“ По това време Мария трябва вече да е била вдовица, а другите ѝ деца още не били ученици на Исус.e Затова Исус поверил грижите за остарялата си майка на своя ученик Йоан. Това отново отразява мисленето на Създателя, който насърчавал грижите за вдовиците и сирачетата. — Йоан 7:5; 19:12–30; Марко 15:16–39; Яков 1:27.

Но Исус бил мъртъв, как тогава можел да изпълни ролята си на ‘семето’, чрез което „ще се благословят всичките народи“? (Битие 22:18, ЦБ–1871) Със смъртта си през онзи априлски следобед на 33 г. от н.е. Исус дал живота си като основата на откупа. Неговият чувствителен Баща несъмнено се е измъчвал от мъките, на които е бил подложен невинният му Син. Но по този начин били взети мерки за осигуряване на цената на откупа, необходима за освобождаването на човечеството от оковите на греха и смъртта. (Йоан 3:16; 1 Йоан 1:7) Бил проправен пътят за грандиозния финал.

Тъй като Исус Христос играе централна роля в осъществяването на божиите цели, той трябвало да бъде върнат към живот. Точно това станало и Йоан бил очевидец на събитието. В началото на третия ден след смъртта и погребението на Исус някои от учениците отишли при гробницата. Тя била празна. Това ги объркало, докато Исус не се появил пред неколцина от тях. Мария Магдалина казала: ‘Видях Господаря!’ Учениците не приели думите ѝ. По–късно учениците се събрали в една стая и се заключили, и Исус отново се появил, като дори разговарял с тях. В течение на няколко дни над 500 мъже и жени били очевидци на това, че Исус наистина бил жив. Хората от онова време, които евентуално можели да проявят неверие, имали възможност да разпитат тези достойни за доверие свидетели и да проверят думите им. Християните можели да бъдат сигурни, че Исус бил възкресен и бил жив като духовно същество, също като Създателя. Доказателствата за това били толкова изобилни и надеждни, че мнозина били готови да умрат, но не и да отрекат, че Исус бил възкресен. — Йоан 20:1–29; Лука 24:46–48; 1 Коринтяни 15:3–8.f

Апостол Йоан също бил преследван за това, че свидетелствувал за възкресението на Исус. (Откровение 1:9) Но докато бил наказан с изгнание, той получил неочаквано възнаграждение. Исус му дал поредица от видения, които ни показват още по–ясно Създателя и разкриват какво ще донесе бъдещето. Ще намериш тези неща в книгата Откровение, която използува много символи. В нея Исус Христос е обрисуван като триумфиращ Цар, който скоро ще доведе докрай победата над своите врагове. Сред тези врагове са смъртта (враг на всички нас) и поквареното духовно същество, наречено Сатан. — Откровение 6:1, 2; 12:7–9; 19:19–20:3, 13, 14.

Към края на своето апокалиптично послание Йоан получил видение за времето, когато земята ще стане рай. Един глас описал условията, които ще съществуват тогава: „Сам Бог ще бъде с [хората]. И той ще изтрие всяка сълза от очите им, и смърт няма да има вече, нито ще има жалеене, нито плач, нито болка. Предишните неща са преминали.“ (Откровение 21:3, 4, NW) По време на осъществяването на божията цел ще бъде изпълнено и обещанието, дадено на Авраам. — Битие 12:3; 18:18.

Тогава животът ще бъде ‘истинският живот’, сравним с перспективата, която имал Адам, когато бил създаден. (1 Тимотей 6:19) Хората няма вече да търсят слепешком, за да намерят своя Създател и да разберат взаимоотношенията си с него. Но може би ще попиташ: ‘Кога ще стане всичко това? И защо нашият любещ Създател разрешава злото и страданията да съществуват до сега?’ Нека да разгледаме тези въпроси.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 150]

Сигурно ще ти е интересно да сравниш паралелните повествования, разказващи как Исус излекувал тъщата на Петър. (Матей 8:14–17; Марко 1:29–31; Лука 4:38, 39) Лекарят Лука отбелязал една медицинска подробност, че тя имала „силна треска“. Какво дало възможност на Исус да я излекува, а също и да излекува много други болни? Лука показал, че ‘сила от Йехова била с Исус, за да изцелява’ (NW). — Лука 5:17; 6:19; 9:43.

[Блок на страница 152]

Най–великата проповед на всички времена

Често са цитирани думите на индуския водач Мохандас Ганди, че ако следваме нейните учения, „ще разрешим проблемите ... на целия свят“. Видният антрополог Ашли Монтегю писал, че съвременните открития за психологическата роля на любовта са само „потвърждение“ на тази проповед.

Тези мъже имали предвид Исусовата Проповед на планината. Ганди казал още, че „ученията на Проповедта са насочени към всеки един от нас“. Неотдавна професор Ханс Дитер Бец отбеляза: „Общо взето влиянието, което оказва Проповедта на планината, далеч надхвърля границите на юдаизма и християнството, и дори на западната култура.“ Той добавя, че тази проповед притежава „уникална всеобща насоченост“.

Защо да не прочетеш тази сравнително кратка, но интригуваща реч? Ще я намериш в Матей, глави 5–7 и Лука 6:20–49. Ето някои от основните моменти, които можем да извлечем от най–великата проповед:

Как да бъдем щастливи — Матей 5:3–12; Лука 6:20–23.

Как да запазваме чувство за собствено достойнство — Матей 5:14–16, 37; 6:2–4, 16–18; Лука 6:43–45.

Как да подобрим отношенията си с другите — Матей 5:22–26, 38–48; 7:1–5, 12; Лука 6:27–38, 41, 42.

Как да намалим проблемите в брака — Матей 5:27–32.

Как да се справяме с безпокойството — Матей 6:25–34.

Как да разпознаваме религиозната измама — Матей 6:5–8, 16–18; 7:15–23.

Как да намерим смисъла на живота — Матей 6:9–13, 19–24, 33; 7:7–11, 13, 14, 24–27; Лука 6:46–49.

[Блок на страница 159]

Човек на действието

Исус Христос не бил пасивен отшелник. Той бил решителен човек на действието. Той пътувал по ‘околните села и поучавал’, като помагал на хората, които били „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. (Марко 6:6; Матей 9:36; Лука 8:1) За разлика от много богати религиозни водачи днес, Исус не трупал богатство; той ‘нямал где глава да подслони’. — Матей 8:20.

Макар че Исус насочвал усилията си главно към духовното лекуване и хранене, той не пренебрегвал физическите нужди на хората. Той лекувал болните, недъгавите и обладаните от демони. (Марко 1:32–34) В два случая той нахранил хиляди от своите ентусиазирани слушатели, защото изпитал жал към тях. (Марко 6:35–44; 8:1–8) Чудесата, които той вършел, били подбудени от неговата загриженост за хората. — Марко 1:40–42.

Исус проявил решителност, когато очистил храма от алчните търговци. Онези, които го наблюдавали, си припомнили думите на псалмиста: „Ревността за Твоя дом ще ме изяде.“ (Йоан 2:14–17) Той не се въздържал да осъжда със силни думи лицемерните религиозни водачи. (Матей 23:1–39) Нито се поддал на натиска от страна на хората със значими политически позиции. — Матей 26:59–64; Йоан 18:33–37.

Ще бъдеш развълнуван, когато четеш за изпълнената с динамика служба на Исус. Много от хората, които правят това за първи път, започват с краткия, но жив разказ на Марко за този човек на действието.

[Блок на страница 164]

Исус ги подтикнал към действие

В книгата Деяния можем да намерим историческо повествование за това как Петър, Йоан и другите свидетелствували относно възкресението на Исус. Голяма част от книгата разказва за събития, включващи един интелигентен изследовател на закона на име Савел, или Павел, който бил яростен противник на християнството. Възкресеният Исус му се явил. (Деяния 9:1–16) След като притежавал необоримо доказателство, че Исус е жив в небесата, Павел започнал да свидетелствува пламенно за този факт както на юдеи, така и на неюдеи, сред които и философи, и управници. Много е впечатляващо да четеш за това, което той казал на тези образовани, влиятелни хора. — Деяния 17:1–3, 16–34; 26:1–29.

В течение на няколко десетилетия Павел написал много книги от т.нар. Нов завет, или Християнските гръцки писания. Повечето Библии имат съдържание, или списък на книгите в тях. Павел написал 14 от тях — от Римляни до Евреи. Тези книги осигурили дълбоки истини и мъдро ръководство за християните по онова време. Те са дори още по–ценни за нас, които нямаме пряк достъп до апостолите и другите очевидци на поучаването, делата и възкресението на Исус. Ще установиш, че писанията на Павел могат да ти помогнат в семейния живот, в отношенията ти с колегите и съседите и в това да насочваш живота си така, че той да притежава истински смисъл и да ти носи удовлетворение.

[Снимка на страница 146]

Учените извършват оплождане ин витро. Създателят пренесъл живота на своя Син, за да се роди като човек

[Снимка на страница 148]

Много от онези, които чули Исус да говори и видели как се отнася той с хората, опознали Баща му по–добре

[Снимка на страница 154]

Исус измил краката на апостолите, като с това дал пример на смирение, което е ценено от Създателя

[Снимка на страница 157]

Една компютърна грешка (или вирус) може да бъде премахната от системата; човечеството се нуждае от Исусовия откуп, за да може да се избави от наследеното несъвършенство

[Снимка на страница 163]

Очевидци видели как Исус е положен в една гробница (като тази) и бил възкресен за живот на третия ден