Ти си скъпоценен в очите на Бога!

„Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост.“ — ЙЕРЕМИЯ 31:3.

 1. Как нагласата на Исус към обикновените хора от неговото време се различавала от тази на фарисеите?

ТЕ МОГЛИ да видят това в очите му. Този човек — Исус — изобщо не бил като техните религиозни водачи; той бил загрижен за хората. Той изпитвал съжаление към тези хора, защото ‘били отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир’. (Матей 9:36) Техните религиозни водачи трябвало да бъдат любещи пастири, които да представят един любещ, милостив Бог. Вместо това, те гледали отвисоко на обикновените хора като на простолюдие — и то прокълнато простолюдие!a (Йоан 7:47–49; сравни Езекиил 34:4.) Явно един такъв извратен, небиблейски възглед бил много различен от това как Йехова гледал на своя народ. Той бил казал на своя народ Израил: „Наистина те възлюбих с вечна любов.“ — Йеремия 31:3.

 2. Как тримата приятели на Йов се опитвали да го убедят, че той нямал никаква стойност в очите на Бога?

² Но фарисеите съвсем не били първите, които се опитвали да убедят възлюбените овце на Йехова, че те нямали никаква стойност. Разгледай случая на Йов. За Йехова той бил праведен и непорочен, но тримата „утешители“ намеквали, че Йов бил неморален, порочен отстъпник, който щял да умре, без да остави и следа подир себе си. Те твърдели, че каквато и праведност да покажел Йов, Бог нямало да я оцени, тъй като Бог не се доверявал дори на собствените си ангели и смятал, че небето е нечисто! — Йов 1:8; 4:18; 15:15, 16; 18:17–19; 22:3.

 3. Какви средства използува Сатан днес, като се опитва да убеди хората, че те нямат никаква стойност и не са обичани?

³ Днес Сатан все още използува тази коварна ‘хитрост’ — опитва се да втълпи на хората, че те не са обичани и нямат никаква стойност. (Ефесяни 6:11) Вярно е, че той често съблазнява хората, като въздействува на тяхната суетност и гордост. (2 Коринтяни 11:3) Но той също намира наслада и в това да смачка самоуважението на уязвимите. Особено това е така в тези критични ‘последни дни’. Много хора днес израстват в семейства, където няма „семейна обич“; мнозина трябва да се справят ежедневно с онези, които са свирепи, себелюбиви и упорити. (2 Тимотей 3:1–5) Годините на лошо отношение, расизъм, омраза или малтретиране могат да убедят тези хора, че нямат никаква стойност и че никой не ги обича. Един мъж писал: „Не изпитвам любов към никого, нито усещам да съм обичан от някого. Много ми е трудно да вярвам, че Бог изобщо е загрижен за мен.“

 4, 5. (а) Защо мисълта, че човек няма никаква стойност, е в противоречие с Писанията? (б) Кое е едно опасно последствие от това да смятаме, че нашите усилия нямат никаква стойност?

⁴ Идеята за това, че човек няма никаква стойност е насочена право в сърцето на истината от божието Слово — учението за откупа. (Йоан 3:16) Щом като Бог платил толкова висока цена — скъпоценния живот на своя собствен Син, — за да ни купи възможност да живеем вечно, несъмнено Той трябва да ни обича; несъмнено ние трябва да имаме някаква стойност в Неговите очи!

⁵ Освен това, колко обезсърчаващо би било да чувствуваме, че не сме угодни на Бога, че усилията ни нямат никаква стойност! (Сравни Притчи 24:10, NW.) С такава отрицателна нагласа, дори добронамереното насърчение, замислено да ни помогне да продължим своята служба към Бога, където е възможно, може за някои да звучи като осъждане. Може да изглежда, че това е ехо на вътрешното ни убеждение, че каквото и да правим, не е достатъчно.

 6. Кое е най–доброто противодействие на крайно отрицателните ни мисли за себе си?

⁶ Ако откриеш такива отрицателни чувства в себе си, не се отчайвай. Много от нас отвреме–навреме биват неоснователно критични към себе си. И помни, божието Слово е замислено за „поправление“ и за „събаряне крепости“. (2 Тимотей 3:16; 2 Коринтяни 10:4) Апостол Йоан писал: „От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко.“ (1 Йоан 3:19, 20) Тогава нека да разгледаме три начина, по които Библията ни учи, че ние сме скъпоценни за Йехова.

Йехова те цени

 7. Как Исус учел всички християни за тяхната стойност в очите на Бога?

⁷ Първо, Библията директно учи, че всеки един от нас има стойност в очите на Бога. Исус казал: „Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога. Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се: вие сте много по–скъпи от врабчета.“ (Лука 12:6, 7) По онова време врабчето било най–евтино от птиците, продавани за храна, но нито едно от тях не било отминато от своя Създател. Така е положена основата за едно поразяващо сравнение: Когато става дума за хората — които струват много, много повече, — Бог знае всяка подробност. Сякаш космите на нашите глави са преброени един по един!

 8. Защо е реалистично да се мисли, че Йехова може да преброи космите на главите ни?

⁸ Наистина ли са преброени космите? Ако подозираш, че този аспект от притчата на Исус е нереалистичен, помисли: Бог помни своите верни служители толкова цялостно, че може да ги възкреси — да ги създаде отново с всяка подробност, включително и сложните им генетични кодове и всичките им години на спомени и преживявания. В сравнение с това преброяването на космите ни (от които средно на глава поникват около 100 000) би било просто нещо. — Лука 20:37, 38.

Какво намира Йехова в нас?

 9. (а) Кои са някои качества, които Йехова цени? (б) Защо мислиш, че такива качества са скъпоценни в очите му?

⁹ Второ, Библията ни показва какво цени Йехова в нас. Просто казано, той се радва на нашите положителни качества и на нашите усилия. Цар Давид казал на своя син Соломон: „Господ [Йехова — NW] изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума.“ (1 Летописи 28:9) Като изследва милиарди човешки сърца в този жесток, пълен с омраза свят, колко радостен трябва да бъде Бог, като попадне на сърце, което обича мира, истината и праведността! (Сравни Йоан 1:47; 1 Петър 3:4.) Какво става, когато Бог намери сърце, което прелива от любов към него, което се стреми да учи за него и да споделя това познание с другите? В Малахия 3:16 Йехова ни казва, че той слуша онези, които говорят с другите за него и дори има „възпоменателна книга“ за всички ‘ония, които се боят от Господа, и които мислят за името Му’. Такива качества са скъпоценни за него!

10, 11. (а) Как някои могат да са склонни да не вземат под внимание доказателствата, че Йехова цени техните добри качества? (б) Как примерът на Авия показва, че Йехова цени добрите качества, в каквато и степен да се проявяват те?

¹⁰ Но едно сърце, което се самоосъжда, може да отхвърли тези доказателства за стойността ни в очите на Бога. То може настоятелно да пошепва — ‘Има толкова много други хора, които са далеч по–образцови по отношение на тези качества от мене. Колко разочарован трябва да е Йехова, когато ме сравнява с тях!’ Йехова не сравнява своите служители помежду им, нито е строг, изискващ всичко или нищо по отношение на своите стандарти. (Галатяни 6:4) С голяма проницателност той чете сърцата и цени добрите качества, в каквато и степен да са проявени.

¹¹ Например, когато Йехова наредил да бъде екзекутиран, премахнат като ‘тор’ целият отстъпнически род на цар Йеровоам, Той заповядал само един от синовете на царя, Авия, да бъде погребан благоприлично. Защо? „В него . . . се намери нещо добро пред Господа Израилевия Бог.“ (3 Царе 14:10, 13) Дали това означавало, че Авия бил верен поклонник на Йехова? Не непременно, щом като и той умрял, както останалите от неговото зло домочадие. (Второзаконие 24:16) Все пак Йехова оценил ‘доброто нещо’, което видял в сърцето на Авия, и действувал според това, което видял. Matthew Henry’s Commentary on the Whole Bible [„Коментар върху цялата Библия от Матю Хенри“] отбелязва: „Където съществува дори и някакво добро нещо от този вид, то ще бъде намерено: Бог, който го търси, го вижда, колкото и малко да е, и то му е угодно.“ И не забравяй, че ако Бог намери в теб някакво добро качество дори и в малка степен, той може да го направи да расте дотогава, докато ти полагаш усилия да му служиш вярно.

12, 13. (а) Как Псалм 139:3 показва, че Йехова цени нашите усилия? (б) В какъв смисъл би могло да се каже, че Йехова отсява нашите действия?

¹² Йехова цени и нашите усилия по подобен начин. В Псалм 139:1–3 (NW) четем: „О, Йехова, ти ме изследва целия, и ме познаваш. Ти опозна сядането ми и ставането ми. Ти разбираш мисълта ми отдалеч. Моето пътуване и лягането ми за почивка си измерил ти, и дори си се запознал с всичките ми пътища.“ Така че Йехова е наясно с всички наши действия. Но той далеч не само е наясно с тях. На еврейски език изразът „дори си се запознал с всичките ми пътища“ може също да носи значението на „за теб моите пътища са нещо ценно“ или „ти цениш всички мои пътища“. (Сравни Матей 6:19, 20.) Но как Йехова би могъл да цени нашите пътища, когато ние сме толкова несъвършени и грешни?

¹³ Интересно е да се отбележи, че според някои изследователи, когато Давид писал, че Йехова е „измерил“ неговите пътувания и лягането му за почивка, еврейският израз буквално означавал да „пресея“ или „отвея“. Един справочник отбелязва: „Това означава . . . да отвея плявата и да оставя зърното — да запазя всичко, което е ценно. Затова тук означава, че Бог, така да се каже, го пресял. . . . Той разпръснал всичко, което било плява, или всичко, което било без стойност, и видял какво имало там, което било истинско и от значение.“ Сърцето, което се самоосъжда, може да пресее нашите действия по обратния начин, като ни порицава безмилостно за минали грешки и като отхвърля постиженията ни като нищожни. Но Йехова прощава нашите грехове, ако искрено се разкаем и усилно се стараем да не повторим своите грешки. (Псалм 103:10–14; Деяния 3:19) Той отсява и запомня нашите добри дела. Всъщност, той ги помни завинаги, ако ние му останем верни. Той би сметнал за неправедност да ги забрави, а той никога не е неправеден! — Евреи 6:10.

14. Какво показва, че Йехова цени нашето участие в християнската служба?

¹⁴ Кои са някои от добрите дела, които Бог цени? Всъщност, всичко, което вършим в подражание на неговия Син, Исус Христос. (1 Петър 2:21) Тогава несъмнено една много важна работа е разпространяването на добрата новина на божието Царство. В Римляни 10:15 четем: „Колко са прекрасни нозете на тия, които благовествуват доброто!“ Макар обикновено да не смятаме своите неотличаващи се с особени достойнства крака за „прекрасни“, думата, която използувал тук Павел, била същата, която е използувана в гръцкия превод „Септуагинта“ за описанието на Ревека, Рахил и Йосиф — и тримата били забележими със своята красота. (Битие 26:7; 29:17; 39:6) Следователно, това, че сме ангажирани в службата на нашия Бог, Йехова, е много хубаво и скъпоценно в неговите очи. — Матей 24:14; 28:19, 20.

15, 16. Защо Йехова цени нашата издръжливост, и как думите на цар Давид в Псалм 56:8 подчертават този факт?

¹⁵ Друго качество, което Бог цени, е нашата издръжливост. (Матей 24:13) Помни — Сатан иска да обърнеш гръб на Йехова. Всеки ден, през който оставаш верен на Йехова, е още един ден, през който си помогнал да се даде отговор на укорите на Сатан. (Притчи 27:11) Понякога издръжливостта не е лесно нещо. Проблеми със здравето, финансови трудности, емоционална болка и други пречки могат да превърнат всеки ден в изпитание. Издръжливостта при сблъсък с такива изпитания е особено скъпоценна за Йехова. Ето защо цар Давид молил Йехова да сложи неговите сълзи в един фигуративен ‘съд’, като се молел с пълна вяра — „Не са ли те записани в Твоята книга?“ (Псалм 56:8) Да, Йехова цени и помни всичките сълзи и страдания, които издържаме при запазването на предаността си към него. Те също са скъпоценни в неговите очи.

¹⁶ Като се имат предвид нашите по–добри качества и усилията ни, е ясно, че Йехова намира много неща във всеки един от нас, които да цени! Независимо от това как се отнася към нас светът на Сатан, Йехова ни смята за скъпоценни и за част от „отбраните неща на всичките народи“. — Агей 2:7.

Какво е направил Йехова, за да покаже своята любов

17. Защо Христовата изкупителна жертва трябва да ни убеди, че Йехова и Исус обичат всеки един от нас като личност?

¹⁷ Трето, Йехова прави много, за да докаже своята любов към нас. Без съмнение, изкупителната жертва на Христос е най–убедителният отговор на сатанската лъжа, че ние нямаме никаква стойност и не сме обичани. Никога не трябва да забравяме, че мъчителната смърт, която Исус изстрадал на мъченическия стълб, и дори по–голямата мъка, която издържал Йехова, наблюдавайки смъртта на своя възлюбен Син, са доказателство за тяхната любов към нас. Освен това, тази любов се отнася лично към всеки един от нас. Ето как гледал на нея апостол Павел, когато писал: ‘Божият Син ме възлюби и предаде Себе Си за мене.’ — Галатяни 2:20.

18. В какъв смисъл Йехова ни привлича към Христос?

¹⁸ Йехова доказва своята любов към нас, като помага на всеки един от нас да извлече полза от жертвата на Христос. Исус казал в Йоан 6:44: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“ Чрез проповедната работа, която достига до всеки от нас поотделно, и чрез своя свети дух, който Йехова използува, за да ни помогне да разберем и да приложим духовните истини, независимо от нашите ограничения и несъвършенства, сам Йехова ни привлича към своя Син и към надеждата за вечен живот. Следователно Йехова може да каже за нас, както казал за Израил: „Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост.“ — Йеремия 31:3.

19. Защо привилегията на молитвата би трябвало да ни убеди, че Йехова изпитва лична любов към нас?

¹⁹ Вероятно обаче благодарение на привилегията на молитвата, ние изпитваме любовта на Йехова по най–съкровен начин. Той кани всеки от нас да ‘се моли непрестанно’ към него. (1 Солунци 5:17) Той слуша! Той дори е описан като онзи, ‘Който слуша молитва’. (Псалм 65:2) Той не е прехвърлил тази своя длъжност на никоя друга личност, нито дори на собствения си Син. Помисли си само: Създателят на вселената ни подканя да се обърнем към него в молитва, със свобода на изказа. Твоите молби могат дори да подтикнат Йехова да направи нещо, което иначе не би направил. — Евреи 4:16, NW; Яков 5:16; виж Исаия 38:1–16.

20. Защо любовта на Бога към нас не е извинение за проява на горделивост или егоизъм от наша страна?

²⁰ Никой уравновесен християнин не би приел това доказателство на любовта и цененето на Бога като извинение за това да смята себе си за по–важен, отколкото е в действителност. Павел писал: „Чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по–виден да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.“ (Римляни 12:3) Така че като се радваме на топлината на любовта на нашия небесен Баща, нека да бъдем благоразумни и да помним, че любещата милост на Бога е незаслужена. — Сравни Лука 17:10.

21. На коя сатанска лъжа трябва постоянно да се противопоставяме, и за коя божествена истина трябва винаги да размишляваме?

²¹ Нека всеки от нас да прави всичко, което е по силите му, за да се противопостави на всички онези идеи, които Сатан прокарва в този умиращ стар свят. Тук се включва и отхвърлянето на идеята, че нямаме никаква стойност или че не сме обичани. Ако животът в тази система те е научил да гледаш на себе си като пречка, която е толкова голяма, че дори и огромната любов на Бога не може да я преодолее, или пък да смяташ своите добри дела като толкова незначителни, че дори и неговите очи, които виждат всичко, да не могат да ги забележат, или пък мислиш, че твоите грехове са толкова големи, че дори и смъртта на неговия Син не може да ги покрие, ти си бил учен на една лъжа. Отхвърли подобни лъжи с цялата отврата, която те заслужават! Нека винаги помним вдъхновените думи на апостол Павел от Римляни 8:38, 39: „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“

[Бележка под линия]

Какво мислиш?

◻ Защо Сатан се опитва да ни убеди, че нямаме никаква стойност и не сме обичани?

◻ Как Исус учел, че Йехова цени всеки един от нас?

◻ Как разбираме, че Йехова цени нашите добри качества?

◻ Как можем да бъдем сигурни, че Йехова цени нашите усилия?

◻ Как Йехова е доказал своята любов към всеки един от нас като личност?

[Снимка на страница 13]

Йехова забелязва и запомня всички онези, които мислят за неговото име