Варнава — ‘синът на утехата’

КОГА за последен път беше утешен от приятел? Спомняш ли си кога за последен път ти утеши някого? Отвреме–навреме всички ние се нуждаем от утеха и колко сме признателни на онези, които любещо ни я предлагат! Да дадеш утеха означава да отделиш време да слушаш, да разбереш и да помогнеш. Дали си готов да направиш това?

Варнава бил човек, който проявил такава готовност по образцов начин, той бил „добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра“. (Деяния 11:24) Защо било възможно това да се каже за Варнава? Какво бил направил той, за да заслужи това описание?

Щедър помощник

Всъщност името му било Йосиф, но апостолите го нарекли с прозвище, което точно описвало неговия характер — Варнава, което означавало „син на утехата“.a (Деяния 4:36, NW) Християнският сбор бил образуван неотдавна. Някои предполагат, че преди това Варнава бил един от учениците на Исус. (Лука 10:1, 2) Независимо дали това било така, или не, този човек имал добро име.

Малко след Петдесетница през 33 г. от н.е. Варнава, който бил левит от Кипър, по собствено желание продал малко земя и дал парите на апостолите. Защо постъпил така? Повествованието в Деяния ни казва, че по онова време между християните в Йерусалим ‘се раздавало на всекиго според колкото имал нужда’. Варнава явно видял, че има нужда, и от сърце предприел нещо във връзка с това. (Деяния 4:34–37) Може би той бил заможен, но не се поколебал да предложи както материалните си притежания, така и самия себе си за подпомагането на интересите на Царството.b „Когато Варнава намирал хора или ситуация, които изисквали насърчение, той давал всичкото насърчение, на което бил способен“ — отбелязва ученият Ф. Ф. Брус. Това личи от един втори случай, в който се появява той.

Около 36 г. от н.е. Савел от Тарс (бъдещият апостол Павел), който вече бил християнин, се опитвал да влезе във връзка с йерусалимския сбор, ‘но всички се бояли от него, понеже не вярвали, че е ученик’. Как той можел да убеди сбора, че обръщането му във вярата било истинско, а не просто стратегия за по–нататъшното опустошаване на сбора? ‘Варнава го взел, та го довел при апостолите.’ — Деяния 9:26, 27; Галатяни 1:13, 18, 19.

Не се казва защо Варнава оказал доверие на Савел. Но каквато и да е причината, ‘синът на утехата’ постъпил според прозвището си, като изслушал Павел и му помогнал в едно наглед безнадеждно положение. Макар че Савел тогава се върнал в родния си Тарс, между двамата мъже се зародило приятелство. През следващите години това щяло да има важни последствия. — Деяния 9:30.

В Антиохия

През около 45 г. от н.е. до Йерусалим стигнали вести за необикновени събития в сирийска Антиохия — много гръцки говорещи жители на този град ставали вярващи. Сборът изпратил Варнава да провери и да организира работата там. Те не можели да направят по–разумен избор. Лука казва: „Като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце. Понеже той беше добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.“ — Деяния 11:22–24.

Но това не било всичко, което той направил. Според учения Джузепе Ричоти, „Варнава бил практичен човек и веднага разбрал необходимостта да се действува, за да се осигури след този многообещаващ цъфтеж изобилна реколта. Следователно основната потребност била от работници за жетвата“. Тъй като идвал от Кипър, Варнава вероятно бил свикнал да има вземане–даване с езичници. Може би той се чувствувал особено подготвен да проповядва на такива хора. Но въпреки това той бил готов да включи и други в тази вълнуваща и насърчаваща дейност.

Варнава помислил за Савел. Много е вероятно той да знаел за пророческото разкритие, дадено на Анания по времето на обръщането на Савел във вярата — че досегашният преследвач бил ‘съд избран да разгласява Исусовото име пред народите’. (Деяния 9:15) Затова Варнава поел към Тарс — който бил на около 200 километра път, — за да намери Савел. Двамата работили заедно като партньори цяла година, и „първо в Антиохия“ през този период ‘учениците по божие провидение били наречени християни’. — Деяния 11:25, 26, NW.

По време на управлението на Клавдий различни части на Римската империя били връхлетени от глад. Според юдейския историк Йосиф Флавий, в Йерусалим „много хора умрели от недостиг на онова, което им трябвало, за да си осигурят храна“. Затова учениците в Антиохия решили ‘да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живеели в Юдея; което и сторили, и я изпратили до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла’. След като изпълнили тази задача докрай, двамата се върнали с Йоан Марко в Антиохия, където били сред пророците и учителите на сбора. — Деяния 11:29, 30; 12:25; 13:1.

Специално мисионерско назначение

Тогава станало нещо необикновено. „И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.“ Представи си само! Духът на Йехова наредил двамата да получат специално назначение. „И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и от там отплуваха за Кипър.“ Така че Варнава също с основание могъл да бъде наричан апостол — онзи, който е изпратен. — Деяния 13:2, 4; 14:14.

След като пропътували Кипър надлъж и нашир и обърнали във вярата Сергий Павел, римския провинциален управител на този остров, те продължили за Перга на южното крайбрежие на Мала Азия, където Йоан Марко се оттеглил и се върнал в Йерусалим. (Деяния 13:13) Изглежда, че дотогава Варнава имал водеща позиция, може би като по–опитния партньор. От този момент нататък Савел (който вече е наричан Павел) поема ръководството. (Сравни Деяния 13:7, 13, 16; 15:2.) Дали Варнава бил наранен от това? Не, той бил зрял християнин, който смирено признал, че Йехова използува също и неговия партньор по могъщ начин. Посредством тях Йехова искал и други райони да чуят добрата новина.

Всъщност преди те двамата да бъдат изхвърлени от писидийска Антиохия, цялата област чула божието Слово от Павел и Варнава и редица жители приели посланието. (Деяния 13:43, 48–52) В Икония ‘повярвали голямо множество юдеи и гърци’. Това подтикнало Павел и Варнава да прекарат значително време там, като ‘дързостно говорели за Господа, Който свидетелствувал за словото на Своята благодат, като давал да стават знамения и чудеса чрез техните ръце’. Като научили, че се готви заговор, за да бъдат убити с камъни, двамата мъдро избягали и продължили дейността си в Ликаония, Листра и Дервия. Въпреки опасното за живота преживяване в Листра, и Варнава, и Павел продължили ‘да утвърждават душите на учениците, като ги увещавали да постоянствуват във вярата, и ги учели, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство’. — Деяния 14:1–7, 19–22.

Тези двама енергични проповедници нямало да се оставят да бъдат сплашени. Точно обратното, те се върнали да укрепват новите християни там, където вече се били сблъскали със силно противопоставяне, като вероятно помагали на отговарящи на изискванията мъже да застанат начело на новите сборове.

Въпросът за обрязването

Около 16 години след Петдесетница през 33 г. от н.е. Варнава участвувал в един исторически случай, свързан с въпроса за обрязването. „А някои слязоха [в сирийска Антиохия] от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.“ Варнава и Павел знаели от опит, че това не било вярно, и затова оспорили тази идея. Вместо да налагат своя авторитет, те разбрали, че този въпрос трябвало да бъде разрешен за доброто на цялото братство. Затова те насочили спора към ръководното тяло в Йерусалим, където техните сведения помогнали за разрешаването на въпроса. След това Павел и Варнава, описвани като „любимите ни . . . човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос“, били сред онези, на които било възложено да съобщят на братята в Антиохия решението. Когато било прочетено писмото на ръководното тяло и били изнесени доклади, сборът ‘се зарадвал за насърчението’ (NW) и бил ‘утвърден’. — Деяния 15:1, 2, 4, 25–32.

„Рязко гневно избухване“

След толкова много положителни сведения за Варнава, ние може би смятаме, че никога не бихме могли да стигнем неговия пример. Но ‘синът на утехата’ бил несъвършен, точно като всички нас. Когато заедно с Павел планирали второ мисионерско пътуване, за да посетят сборовете, възникнало несъгласие. Варнава бил решил да вземе и своя братовчед Йоан Марко, но Павел смятал, че това е неуместно, тъй като Йоан Марко се бил отделил от тях по време на първото мисионерско пътуване. Тогава имало ‘рязко гневно избухване помежду им, така че те се разделили; и Варнава взел Марко със себе си и отплавали за Кипър’, а ‘Павел избрал Сила и тръгнали’ в друга посока. — Деяния 15:36–40, NW.

Колко жалко! Но въпреки това този случай ни казва още нещо за характера на Варнава. „Трябва да се каже, като неумираща чест за Варнава, че той бил готов да поеме риск и да се довери втори път на Марко“ — казва един учен. Както предполага същият автор, много е възможно „доверието, което Варнава му оказал, да е помогнало да се възстанови увереността на самия Марко и да го е подтикнало отново да се отдаде изцяло на делото“. Както се оказало по–нататък, това доверие било напълно оправдано, защото дошло време, когато дори и Павел признал ползата от Марко в християнската служба. — 2 Тимотей 4:11; сравни Колосяни 4:10.

Примерът на Варнава може да ни подтикне да отделим време, за да изслушваме, да разбираме и да насърчаваме потиснатите и да осигуряваме практическа помощ, където виждаме нуждата от това. Разказът за неговата готовност да служи на братята си с мек нрав и смелост, както и прекрасните резултати, които произвело това, сам по себе си вече е насърчение. Каква благословия е да имаме хора като Варнава в нашите сборове днес!

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 23]

Варнава ‘бил добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра’