Свидетелствувай за Йехова и не отмалявай
„Размислете за този, който издържа от грешните такова противоречие против техните собствени интереси, за да не отмалявате и да не ставате малодушни“ (ЕВРЕИ 12:3).
1, 2. Какви убедителни доказателства за своето възкресение дал Исус на учениците си?
„ВИДЯХ Господаря!“ С тези думи Мария Магдалена възвестила изненадващата новина за възкресението на Исус (Йоан 20:18). За учениците му, потънали в скръб след неговата смърт, започнал 40-дневен период на емоционални преживявания.
2 Исус не искал неговите последователи да имат каквото и да било съмнение в това, че той живее. Затова, както писал Лука, „представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“ (Деяния на апостолите 1:3). Един път се „яви на повече от 500 братя наведнъж“ (1 Коринтяни 15:6). Сега вече те били съвсем сигурни. Исус отново живее!
3. Какво се питали учениците във връзка с Царството и защо ги учудил неговият отговор?
3 Учениците на Исус мислели тогава единствено за едно земно „Божие Царство“, което според тях щял да наследи израилевия народ (Лука 19:11; 24:21). Затова запитали Исус: „Господарю, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?“ Несъмнено се учудили, когато им отговорил: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отеца е положил в собствената си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас светия дух и ще бъдете свидетели за мене, както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария и до най-отдалечената част на Земята“ (Деяния на апостолите 1:6–8). Каква огромна задача им поверил! И с каква голяма отговорност е свързана! Ще успеят ли да я изпълнят? Отговорът на този въпрос получили скоро и то по изумителен начин.
Приемане на предизвикателството
4. Разкажи какво се случило в деня на Петдесятница от 33 г.н.е.?
4 Лука казал: „И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със светия дух и почнаха да говорят чужди езици, според както духът им даваше способност да говорят.“ Шумът бил толкова силен, че привлякъл вниманието на много евреи, дошли на празника в Ерусалим. Чули за свое голямо учудване, че някои говорят на ‘техните езици за великите Божии дела’ (Деяния на апостолите 2:1–11).
5. Какъв размер скоро приело изпълнението на думите на Исус от Деяния на апостолите 1:8?
5 Не губейки време, Петър в убедително изказване представил на събраните, че прикования от тях към стълба „Исус, Назарянинът“ бил „Господарят“, когото Давид предрекъл с думите: „Йехова каза на моя Господар: ,Седи отдясно ми, докле положа враговете ти за твое подножие‘“ Слушателите, дълбоко разтърсени от тая вест, започнали да питат: „Мъже, братя, какво да сторим?“ В отговор Петър казал: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви.“ Какво последвало? Покръстили се около три хиляди! (Деяния на апостолите 2:14–41). Следователно в Ерусалим се започнало със свидетелствуването. Оттам то се разпространило по цяла Юдея, обхванало Самария и накрая достигнало „до най-отдалечената част на Земята“. Делото на разгласяване на Царството се разпространявало така бързо, че около 60 г.н.е. апостол Павел могъл да напише, че благата вест била „проповядвана на всяка твар под небесата“ (Колосяни 1:23).
Разрастване на делото и преследавне
6, 7. (а) Как в първото столетие разширяването на Царството било съпътствувано с преследването на християните? (б) Какво било спешно необходимо на християните в Ерусалим и как било удовлетворено?
6 Наскоро след празника на Петдесятницата през 33 г.н.е., учениците на Исус имали възможност да си припомнят неговите думи: „Слугата не е по-горен от Господаря си. Ако мене ме преследавха и вас ще преследват“ (Йоан 15:20). Обстоятелството, че „Божието учение растеше и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много“, причинило яростта на еврейските религиозни водачи. Въз основа на фалшиви обвинения Стефан бил убит с камъни. Много от враговете изглеждало чакали на такъв сигнал, тъй като „на същия ден се подигна голямо гонение против еклезията в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи“ (Деяния на апостолите 6:7; 7:58–60; 8:1).
7 Преследването за известно време утихнало. После, Ирод Агрипа I, наредил да бъде убит апостол Яков. Заловен бил също и Петър, обаче ангел го избавил. Малко по-късно братята в Ерусалим изпаднали в нищета и съвярващите от другаде трябвало да им дадат материална помощ (Деяния на апостолите 9:31; 12:1–11; 1 Коринтяни 16:1–3). Когато апостол Павел дошъл в Ерусалим, тълпата обхваната от религиозен фанатизъм крещяла: „Да се махне такъв от Земята! Защото не е достоен да живее“ (Деяния на апостолите 22:22). Няма съмнение, че на християните в този град, както и в цяла Юдея им били необходими много насърчения, за да продължават смело да разгласяват Царството. Исус обещал на учениците си, че „светият дух, когото Отеца ще изпрати в неговото име“, ще им бъде „помощник“ (Йоан 14:26). Но как Отеца щял да им помогне и да влее в сърцата им утеха? Отговорът на този въпрос дошъл отчасти чрез апостол Павел.
Послание на Павел към евреите
8. (а) Какво подбудило Павел да напише Посланието към Евреите? (б) На какви подробности от това послание искаме сега да обърнем внимание и защо?
8 Около 61-ва година Павел пребивавал в затвора в Рим. Знаел обаче, какво става със съвярващите му в Ерусалим, затова под ръководството на духа на Йехова написал на тях писмо, известно като Послание към евреите. Блика от него сърдечна загриженост за братята и сестрите от еврейски произход. Апостолът знаел какво им е необходимо, за да изградят вярата си в Йехова и своето доверие към него, като към техен Помощник. Тези качества им позволили ‘с търпение да тичат на предлежащото пред тях съревнование’ и с упование да казват. „Йехова, е мой помощник, няма да се убоя; Какво може да ми стори човек?“ (Евреи 12:1; 13:6). Именно на тези подробности от Посланието към евреите, а по-точно на главите 11 до 13 искаме сега да обърнем внимание. Защо? Тъй като Свидетелите на Йехова се намират днес в същото положение, както тогава първите християни.
9. Кой спорен въпрос, пред който стояли първите християни продължава да е актуален и благодарение на какво можем да победим в него?
9 По време на днешното поколение много хора реагирали благоприятно на посланието за Царството. Отдали се на Йехова, покръстили се и станали негови свидетели. Обаче това разширяване на истинското обожаване било съпътствувано от яростни преследвания, в които много от тях изгубили живота си, както Стефан, Яков и други верни свидетели от I-вия век. Засегнат е същия спорен въпрос, както и тогава. Кой пред лицето на нарастващото противопоставяне спрямо проповядваното Царство ще излезе победоносно от изпитанията на своята чистота? Нещо повече, кой ще изправи чело пред страшните събития, когато скоро днешното поколение ще бъде сполетяно от „голямото бедствие“? (Матей 24:21). Отговорът гласи: Тези, които се подвизават „в доброто войнствуване на вярата“, които са „твърди във вярата“. Тези ще могат да кажат накрая: „Това е победоносната сила, която победи света: нашата вяра“ (1 Тимотей 6:12; 1 Петър 5:9; 1 Йоан 5:4).
Да подражаваме образците на вяра
10. (а) Какво е вяра? (б) Как гледа Бог на верните мъже и жени от древните времена?
10 Какво всъщност е вяра? Павел отговорил: „Вярата е увереното очакване на ония неща, за които се надяваме, очевидното доказателство за действителности, въпреки че не се виждат. Защото поради нея за старовременните мъже добре се свидетелствуваше“ (Евреи 11:1, 2). В подкрепа на тази дефиниция, Павел показва вяра в действие. Описва значителни моменти от живота на някои „старовременни мъже“, в това число също на жени като Сара и Рахав. Колко насърчително за нас е уверението, че ‘Бог не се срамува да се нарече техен Бог’! (Евреи 11:16). По повод на нашата вяра може ли Бог същото да каже и за нас? Дано, в края на всеки ден можем да потвърдим, че с нищо не сме допринесли за неговото опетняване.
11. Как може да ни е от помощ обикалящия ни „голям облак от свидетели“?
11 Описанията за тези верни мъже и жени, Павел завършил с насърчението: „Следователно и ние, които сме заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас съревнование?“ (Евреи 12:1). Наистина, тези свидетели, образци на вяра спят сега в гробовете, но дали те са живи в нашите умове? Познаваш ли тях самите, също и преживяванията им дотолкова, че да отговориш потвърждаващо на това? Би било това една от многобройните ползи, произхождащи от редовното изучаване на Библията, съпътствувано чрез пресъздаване в нашето въображение вълнуващите преживявания на този „облак от свидетели“. Ако вземем при сърце почетния образец, който са ни оставили, ще бъде това от голяма полза за нас в преодоляването на всякакви симптоми на липса на вяра. Благодарение на това ще бъдем в състояние смело и неустрашимо да свидетелствуваме за истината, независимо от обстоятелствата (Римляни 15:4).
Да не отмаляваме
12. (а) Как ни помага примерът на Исус да не отмаляваме в усърдието си и да не станем малодушни? (б) Какви примери на хора, които не отмаляват в усърдието си имаме днес?
12 Най-прекрасният образец на вяра е Исус. Затова Павел набляга: „С търпение нека тичаме на предлежащото пред нас съревнование, като внимателно гледаме на Исуса, начинателя и усъвършителя на вярата ни. . . . Защото съсредоточено размислете за този, който издържа̀ от грешните такова противоречие против техните собствени интереси, за да не отмалявате и да не ставате малодушни“ (Евреи 12:1–3). Колко съсредоточено размишляваме върху примера на Исус? Колко „внимателно“ гледаме на него? (1 Петър 2:21). Сатана иска ’да отмалеем и станем малодушни‘. Той иска да престанем да свидетелствуваме. Как се стреми към това? Понякога чрез явно преследване от страна на светските или религиозни власти, както това било в I-вия век. През по-миналата година разгласяването на Царството беше забранено в около 40 страни. Обезкуражи ли това нашите братя? Не! Благодарение на тяхната предана работа там се кръстили през 1988 година повече от 17 000 души. Какво поощрение трябва да бъде това за всички живеещи в райони, където има по-голяма свобода! И тъй да разгласяваме благата вест за Царството и да не отмаляваме в усърдието си!
13. (а) Какви по-малки неща биха могли да ни обезкуражат в проповедната дейност? (б) Каква радост виждал пред себе си Исус и как можем да оформим у себе си същото радостно настроение?
13 Има обаче други по-малки неща, можещи да ни обезкуражат. Принадлежат към тях: натиск в разделено семейство, лошо психическо самочувствие, недобро здраве, влияние на средата, падане духом поради липсата на положителни резултати в службата и най-после нетърпение, че края на тази система още не е настъпил. Обаче, какво помогнало на Исус да издържи физическите и психически страдания? „Предстоящата му радост“ (Евреи 12:2). Извор на сили и радост за него била мисълта, че оправдавайки Отца от упреците, радвал неговото сърце, а също такъв извор била и перспективата на бъдещото щастие когато предостави на други чудесните благословии на месианското Царство (Псалм 2:6–8; 40:9, 10; Притчи 27:11). Бихме ли могли още по-съсредоточено да придобиваме радостното настроение на Исус? Нека да помним също думите от 1 Петър 5:9: „Същите неща по отношение на страдания се [изпълняват] на цялото ви братство в света.“ Знанието за това, че Йехова ни разбира, сърдечната връзка с международното общество на братята, също и съзерцанието на радостите под властта на Царството — всичко това ще ни помогне сега, когато краят е толкова близо, да не отмаляваме в службата за Йехова, в проповядването и във вярата.
Защо Йехова ни дисциплинирва
14. Какви ползи могат да произлязат от понасянето на трудности и изпитания?
14 После Павел обяснява защо понякога страдаме и срещаме трудности. Окуражава ни да гледаме на това като на форма на дисциплинирване. Разяснява: „Сине мой, не презирай дисциплинирването на Йехова, нито да отслабваш, когато те изобличава той; Защото Йехова дисциплинира този, когото люби“ (Евреи 12:5, 6). Дори и Исус „се научи на послушание от това, което пострада“ (Евреи 5:8). Без съмнение и ние трябва да се научим на послушание. Помисли, колко добрини произтичат от поддаването ни към това дисциплиниране. Павел написал: „Принася правда, като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него“. Колко подкрепящи са тези думи! (Евреи 12:11).
15. Как според съвета на Павел можем „да направим за нозете си прави пътища“?
15 Ако по такъв начин се отнасяме към „дисциплинирването от Йехова“, тогава ще вземем присърце добрия съвет на апостол Павел: „Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колена и направете за нозете си прави пътища“ (Евреи 12:12, 13). Понякога много лесно е да се отклоним от ‘стеснения път, който води към живот’ (Матей 7:14). Веднъж сгрешил в това отношение апостол Петър и също други от Антиохия. Защо? Не „постъпили право по истината на благовестието“ (Галатяни 2:14). Трябва винаги да сме послушни на нашия велик Учител, Йехова Бог и изцяло да се ползуваме от помощта, предоставена посредством „верния и разумен роб“. Чрез това ’изправяме пътя‘ за нашите нозе (Матей 24:45–47; Исаия 30:20, 21).
16. (а) Как в еклезията би могъл да поникне „отровен корен“? (б) Защо свързва Павел неморалността с нецененето на святите неща и как можем да дадем отпор на тази опасност?
16 След това Павел припомня: „Внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой отровен корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него“ (Евреи 12:15). Роптаене, недоволство, изнамирането на грешки в начина на уреждане на нещата в еклезията, могат да станат нещо от рода на „отровен корен“, който може бързо да изникне и да повлияе негативно на чистите мисли на другите християни. Такова отрицателно мислене може да се предотврати като размишляваме върху многобройните благословии, които истината е донесла в нашия живот (Псалм 40:5). Друга опасност са неморалните наклонности и ‘неценене на святите неща’, както в случая с Исав (Евреи 12:16). Тези две заплахи Павел разглежда заедно, защото едната лесно води до другата. Обаче никой християнин няма да се поддаде на това себелюбиво чувство, ако послуша съвета на Петър: „Съпротивете му се [на Дявола], стойки твърдо във вярата“ (1 Петър 5:9).
„Действителности, въпреки че не се виждат“
17. Сравни внушителните събития на планината Синай с тези, пред които стоят християните днес?
17 Нашата вяра зависи пряко от „действителности, въпреки че не се виждат“ (Евреи 11:1). Някои от тях Павел обсъдил в Евреи 12:18–27. Той описал внушителните събития, станали при планината Синай, когато Бог сам проговорил на Израел, а Мойсей казал: „Изпълен съм с боязън и треперене.“ После апостолът добавил: „Но пристъпихме до планината Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим и мириади тържествуващи ангели, в общото събрание и на първородните.“ Когато старовременните израилтяни били събрани на планината Синай, така казал Павел, Божият глас разтърсил Земята, но сега Бог обещал: „Още веднъж аз ще разтърся не само Земята, но и небето.“ Въпреки че тези думи на първо място са насочени към помазаните с дух християни, „голямото множество“ хора, сравнени с овце, също може да ги вземе присърце. (Откровение 7:9). Съзнаваш ли напълно това, за което говорил Павел? Стоим пред едно събрание от десетки хиляди ангели. Разбира се, че стоим също и пред Йехова. От дясната му страна е Исус Христос. Нашето положение и свързаната с това отговорност трябва да ни изпълва с още по-дълбока почит и боязън, отколкото старовременните израилтяни при планината Синай! И да не забравяме, че в разтърсването на приближаващата битка в Хармагедон, сегашните зли небеса и земята ще загинат един път завинаги. Със сигурност днес не е време да се „отказваме“ да слушаме Божието Слово и съдържащите се в него заповеди.
18. Единствено благодарение на какво ще устоим в свидетелствуването за Йехова без да отслабнем?
18 Живеем в период от историята, който изпълва с боязън. Като Свидетели на Йехова сме изпратени до най-отдалечените кътчета на Земята да разгласяваме благата вест за установеното Божие Царство. Изпълняването на тази задача изисква непоколебима вяра — вяра, която не позволява да отмаляваме в усърдието ни и ни кара да приемаме дисциплинирване от Йехова. Имайки такава вяра „нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание“ (Евреи 12:28). Ще продължаваме да свидетелствуваме за Йехова, без да отмаляваме в усърдието ни.
Как би отговорил?
◼ Защо можем да извлечем полза от Посланието на Павел към евреите?
◼ Пред какъв спорен въпрос застават днес християните?
◼ Какъв пример можем да извлечем от примера на верните свидетели от древни времена?
◼ Защо Йехова дисциплинирва тези, които обича?
◼ Какво да правим, за да свидетелствуваме без да отмаляваме?