Друг пример за човек, който знаел кога да се извини, е апостол Павел. Веднъж той трябвало да се защитава пред Синедриона, юдейският върховен съд. Силно разгневен от откровените думи на Павел, първосвещеникът Анания наредил на онези, които стоели до Павел, да го ударят по устата. Тогава Павел му казал: „Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?“ Когато присъстващите обвинили Павел, че хули първосвещеника, апостолът незабавно признал грешката си, като казал: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“ — Деяния 23:1–5.

Думите на Павел, че онзи, който е поставен като съдия, не бива да прибягва до насилие, били верни. Въпреки това той се извинил, че без да знаеa, говорил на първосвещеника по начин, който можело да се сметне за неуважителен. Извинението на Павел предразположило членовете на Синедриона да изслушат това, което искал да каже.