Без навигационни уреди — без компас дори — мореплавателите от първи век се ориентирали единствено чрез очите си. Затова пътуването било най⁠–​сигурно, когато видимостта била най⁠–​добра — общо взето от края на май до средата на септември. Търговците можели да си опитат късмета по море през двата месеца преди и след този период. Но през зимата мъглата и облаците често закривали ориентирите на сушата, както и слънцето през деня и звездите през нощта. Мореплаването било смятано за прекратено (на латински — маре клаусум) от 11 ноември до 10 март, освен в изключителни случаи, когато това се налагало спешно и неотложно. Онези, които пътували в края на сезона, се излагали на риска да презимуват в някое чуждо пристанище. — Деяния 27:12; 28:11.

Павел явно бил наясно с опасностите на пътуването по море извън благоприятния за това сезон. Той дори изказал мнение против отпътуването в края на септември или началото на октомври: „Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.“ (Деяния 27:9, 10) Но офицерът, който отговарял за случая, пренебрегнал думите му и това довело до корабокрушението край Малта.