Подтикнати от „великите Божии дела“

„Слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“ — ДЕЯНИЯ 2:11.

 1, 2. Какво изумително нещо се случило в Йерусалим на Петдесетница през 33 г.?

ЕДНА сутрин, в края на пролетта на 33 г., на група мъже и жени — ученици на Исус Христос, които били събрани в частен дом в Йерусалим — се случило нещо изумително. „Внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени ... и те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици.“ — Деяния 2:2–4, 15.

² Пред къщата се събрало голямо множество от хора. Сред тях имало юдеи, „благочестиви човеци“, които били дошли в Йерусалим, за да празнуват празника Петдесетница. Те били смаяни, защото всеки от тях чул учениците да говорят на неговия роден език „за великите Божии дела“. Как било възможно това, след като всички онези, които говорели, били от Галилея? — Деяния 2:5–8, 11.

 3. Какво послание предал апостол Петър на множеството на Петдесетница?

³ Един от тези хора от Галилея бил апостол Петър. Той обяснил, че няколко седмици по–рано Исус Христос бил убит от неправедни хора. Но Бог възкресил своя Син от мъртвите. След това Исус се явил на мнозина от учениците си, включително на Петър и на други, които сега присъствали. Само преди десет дни Исус се бил възнесъл на небето. Именно той излял светия дух върху учениците си. Дали това имало някакво значение за онези, които празнували Петдесетница? Да, наистина имало. Исусовата смърт положила основата за това те да придобият прошка за греховете си и да получат „дара на Светия Дух“, ако проявят вяра в Исус. (Деяния 2:22–24, 32, 33, 38, Ве) Но как тези очевидци на събитията откликнали на „великите Божии дела“, за които чули? И как това повествование може да ни помогне да ценим своята служба на Йехова?

Подтикнати към действие!

 4. Какво пророчество от Йоил се изпълнило в деня на Петдесетница през 33 г.?

⁴ След като получили светия дух, учениците в Йерусалим веднага започнали да споделят добрата новина за спасение с другите хора, започвайки от голямото множество, което се било събрало през онази сутрин. Тяхното проповядване изпълнило забележителното пророчество, записано осем века по–рано от Йоил, Фатуилевият син: „Ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; още и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни ..., преди да дойде великият и страшен ден Господен [на Йехова — НС].“ — Йоил 1:1; 2:28, 29, 31; Деяния 2:17, 18, 20.

 5. В какъв смисъл християните от първи век пророкували? (Виж бележката под линия.)

⁵ Дали това означава, че Бог щял да издигне цяло поколение от пророци, мъже и жени, като Давид, Йоил и Девора, и щял да ги използва да предсказват бъдещи събития? Не. Християните — ‘синове и дъщери, слуги и слугини’ — щели да пророкуват в смисъл, че щели да бъдат подтикнати от духа на Йехова да изявяват ‘великите дела’, които Йехова бил извършил и предстояло да извърши. Така те щели да служат като говорителиa на Всевишния. Но как реагирало множеството? — Евреи 1:1, 2.

 6. Какво били подтикнати да направят много хора от множеството, след като чули проповедта на Петър?

⁶ След като множеството чуло обяснението на Петър, мнозина били подтикнати към действие. Те ‘приели на драго сърце думите му’ (СИ) и ‘в същия ден се прибавили около три хиляди души’. (Деяния 2:41) Като юдеи по рождение и еврейски прозелити, те вече имали основно познание за Писанията. Това познание и вярата в наученото от Петър им осигурили основата да бъдат покръстени „в името на Отца и Сина, и Светия Дух“. (Матей 28:19) След покръстването си ‘те постоянствали в поучението на апостолите’. В същото време те започнали и да споделят своята новонамерена вяра с други хора. Да, ‘всеки ден прекарвали единодушно в храма, като хвалели Бога и печелели благоволението на всичките люде’. В резултат на тази свидетелска дейност ‘Йехова всеки ден прибавял на църквата ония, които се спасявали’. (Деяния 2:42, 46, 47) В много от страните, където новите вярващи живеели, възникнали християнски сборове. Без съмнение този растеж се дължал поне отчасти на пламенните им усилия да проповядват ‘добрата новина’ (НС), когато се завърнали у дома. — Колосяни 1:23.

Божието слово проявява сила

 7. (а) Какво привлича хора от всички народи в организацията на Йехова днес? (б) Какъв потенциал за бъдещ растеж виждаш в целосветския и в местния район? (Виж бележката под линия.)

⁷ А какво можем да кажем за онези, които желаят да станат служители на Бога днес? Те също трябва внимателно да изучават божието Слово. Като правят това, те опознават Йехова като Бог, който е „милостив и състрадателен, небързащ да се гневи и изобилстващ с любеща милост и истина“. (Изход 34:6, НС; Деяния 13:48) Те научават за любещата мярка на Йехова за откупа посредством Исус Христос, чиято пролята кръв може да ги очисти от всеки грях. (1 Йоан 1:7) Освен това с признателност научават за божията цел да има „възкресение на праведни и неправедни“. (Деяния 24:15) Любовта към източника на ‘великите дела’ изпълва сърцата им и те са подтикнати да известяват тези скъпоценни истини. След това стават отдадени, покръстени божии служителиb и продължават да ‘растат в познаването на Бога’. — Колосяни 1:10б; 2 Коринтяни 5:14.

 8–10. (а) Как случката с една християнка доказва, че божието Слово „проявява сила“? (б) На какво те учи тази случка относно Йехова и неговите взаимоотношения със служителите му? (Изход 4:12)

⁸ Познанието, което божиите служители придобиват от изучаването си на Библията, не е повърхностно. То вълнува техните сърца, променя начина им на мислене и става част от тях. (Евреи 4:12, НС) Например, една жена на име Кемъл била наета, за да се грижи за възрастни хора. Една от нейните клиентки била Марта, Свидетелка на Йехова. Тъй като била тежко болна от деменция, Марта се нуждаела от постоянен надзор. Трябвало да ѝ бъде напомняно да яде, дори да гълта храната си. Но както ще видим, едно нещо оставило незаличима следа в ума на Марта.

⁹ Един ден Марта видяла Кемъл да плаче, тъй като се измъчвала от лични проблеми. Марта прегърнала Кемъл и я поканила да изучава Библията с нея. Но дали било възможно човек в състоянието на Марта да води библейско изучаване? Да! Макар че била загубила много от паметта си, Марта не била забравила своя величествен Бог, нито скъпоценните истини, които научила от Библията. По време на изучаването Марта наставлявала Кемъл да чете всеки абзац, да намира цитираните стихове, да прочита посочения отдолу въпрос и след това да отговаря. Това продължило известно време и въпреки ограниченията на Марта, Кемъл напредвала в библейското познание. Марта съзнавала, че Кемъл има нужда да общува с други хора, които имат интерес към службата на Бога. Като имала предвид това, тя дала на изучаващата рокля и чифт обувки, така че Кемъл да има подходящо облекло, когато посети първото си събрание в Залата на Царството.

¹⁰ Кемъл била развълнувана от любещия интерес, пример и увереност на Марта. Тя стигнала до заключението, че това, на което Марта се опитала да я научи от Библията, било от жизненоважно значение, тъй като Марта била забравила почти всичко, но не и наученото от Писанията. По–късно, когато била преместена в друга институция, осигуряваща грижи за възрастни хора, Кемъл осъзнала, че било време да предприеме действия. При първа възможност тя отишла в една Зала на Царството, като си сложила роклята и обувките, които Марта ѝ дала, и помолила за библейско изучаване. Кемъл напредвала добре и била покръстена.

Подтикнати да отразяваме стандартите на Йехова

11. В добавка на своята пламенност в проповедната служба, как още можем да покажем, че посланието за Царството ни подбужда?

¹¹ Днес има повече от шест милиона Свидетели на Йехова, които, като Марта и Кемъл, ‘проповядват добрата новина за царството’ по целия свят. (Матей 24:14, НС; 28:19, 20) Както християните през първи век те са силно развълнувани от „великите Божии дела“. Те са благодарни, че имат привилегията да носят името на Йехова и че той излива своя дух върху тях. Затова полагат максимални усилия ‘да живеят достойно за Йехова и да Му бъдат угодни във всичко’, като прилагат неговите стандарти във всеки аспект на живота си. Освен другите неща тези усилия обхващат уважение към стандартите на Бога по отношение на облеклото и външния вид. — Колосяни 1:10а; Тит 2:10.

12. Какъв конкретен съвет за облеклото и външния вид можем да намерим в 1 Тимотей 2:9, 10?

¹² Да, Йехова е определил стандарти относно нашия външен вид. Апостол Павел посочил някои от божиите изисквания в това отношение. „Подобно на това желая жените да се украсяват със спретнато облекло, със скромност и благоразумие, не с прически със сплетени коси и злато или перли, или много скъпо облекло, а по начин, който подхожда на жениc, които твърдят, че почитат Бога, тоест с добри дела.“ Какво научаваме от тези думи? — 1 Тимотей 2:9, 10, НС.

13. (а) Какво означава да имаш „спретнато облекло“? (б) Защо можем да кажем, че стандартите на Йехова са разумни?

¹³ Думите на Павел показват, че християните трябва „да се украсяват със спретнато облекло“. Те не трябва да бъдат немарливи по отношение на външността си. Всички, дори онези със скромни средства, могат да отговорят на тези разумни стандарти, като се уверят, че дрехите им са спретнати, чисти и прилични. Например, всяка година Свидетелите в една южноамериканска страна изминават много километри през джунглата и след това пътуват в продължение на часове с кану, за да присъстват на областния конгрес. Не е рядкост някой да падне в реката или да скъса дрехите си на храст по време на пътуването. Така че когато делегатите на конгреса пристигнат в района, където ще бъде проведен конгресът, външният им вид често е занемарен. Затова те отделят време, за да зашият копчета, да поправят циповете си, да изперат и изгладят дрехите, които ще облекат за конгреса. Те ценят поканата да се хранят на трапезата на Йехова и желаят да са облечени прилично.

14. (а) Какво означава да се обличаме със „скромност и благоразумие“? (б) Какво се включва в това да се обличаме ‘като хора, които твърдят, че почитат Бога’?

¹⁴ По–нататък Павел показва, че ние трябва да се обличаме със „скромност и благоразумие“. Това означава, че външният ни вид не трябва да бъде показен, странен, предизвикателен, с прекалено разкриващи дрехи или по последна дума на модата. Освен това ние трябва да се обличаме по начин, който отразява ‘почит към Бога’. Това ни дава повод за размисъл, нали? Въпросът не е да се обличаме прилично само когато посещаваме събранията на сбора, а след това да не ни е грижа за облеклото през останалото време. Личният ни външен вид трябва винаги да отразява почтителна, изпълнена с уважение нагласа, защото ние сме християни и служители на Бога двайсет и четири часа на ден. Ясно е, че нашите дрехи за работа и училище ще бъдат подходящи за естеството на задачите, които ще бъдат изпълнявани. Но трябва да се обличаме скромно и с достойнство. Ако облеклото ни винаги отразява вярата ни в Бога, никога няма да се чувстваме потиснати да свидетелстваме неофициално, тъй като се смущаваме от външния си вид. — 1 Петър 3:15.

„Не любете света“

15, 16. (а) Защо е важно да не подражаваме на хората от света относно облеклото и външния вид? (1 Йоан 5:19) (б) Поради каква причина трябва да избягваме модата в облеклото и външния вид?

¹⁵ Напътствието, записано в 1 Йоан 2:15, 16, също осигурява ръководство при нашия избор на облекло и външен вид. Ние четем: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, — не е от Отца, но е от света.“

¹⁶ Колко е навременен този съвет! В това време, характеризиращо се с изключително силен натиск от страна на околните, не бива да позволяваме светът да контролира нашия избор на облекло. През последните години се снижиха стандартите по отношение на облеклото и външния вид. Дори облеклото на хората в областта на бизнеса и в деловите среди не винаги може да бъде сигурен образец за това какво е подходящо за християните. Това е допълнителна причина, поради която трябва постоянно да внимаваме да не ‘бъдем формувани според тази система на нещата’, ако искаме да живеем според божиите стандарти и така ‘да украсяваме във всичко учението на Бога, на нашия Спасител’. — Римляни 12:2, НС; Тит 2:10.

17. (а) Какво трябва да вземем под внимание, когато си купуваме дрехи или избираме стил на обличане? (б) Защо главите на семейства трябва да се интересуват от външния вид на членовете на семейството?

¹⁷ Преди да решим дали да купим една дреха, е мъдро да се запитаме: „Защо този стил ми харесва? Дали така приличам на някой добре известен артист, някой, на когото се възхищавам? Дали той не е характерен за хора, участващи в улична банда, или за група, която поощрява независим, бунтовен дух?“ Също така трябва да разгледаме внимателно дрехата. Ако това е пола или рокля, какво можем да кажем за дължината? А за кройката? Дали дрехата е скромна, подходяща и достойна, или е твърде прилепнала, предизвикателна или размъкната? Запитай се: „Дали ако облека тази дреха, ще дам причина за спъване?“ (2 Коринтяни 6:3, 4) Защо това трябва да ни интересува? Защото Библията казва: „Понеже и Христос не угоди на Себе си.“ (Римляни 15:3) Главите на християнските семейства трябва да се интересуват от външния вид на членовете на семейството. Подтиквани именно от уважение към славния Бог, на когото се покланят, главите на семействата няма да се колебаят да предложат настойчив, любещ съвет, когато е необходим. — Яков 3:13.

18. Какво те подтиква да обърнеш сериозно внимание на облеклото и външния си вид?

¹⁸ Посланието, което носим, идва от Йехова, който е самото въплъщение на достойнство и святост. (Исаия 6:3) Библията ни подканва да му подражаваме „като възлюбени чада“. (Ефесяни 5:1) Облеклото и външният ни вид могат да говорят добро или лошо за нашия небесен Баща. Несъмнено искаме да зарадваме сърцето му! — Притчи 27:11.

19. Каква е ползата от това да изявяваме „великите Божии дела“ на другите?

¹⁹ Какво изпитваш относно „великите Божии дела“, за които научи? Да, каква привилегия е това, че сме научили истината! Тъй като проявяваме вяра в пролятата кръв на Исус Христос, нашите грехове са простени. (Деяния 2:38) В резултат на това имаме свобода на изказа пред Бога. Ние не се страхуваме от смъртта, както онези, които нямат надежда. По–скоро имаме уверението на Исус, че един ден „всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат“. (Йоан 5:28, 29) Йехова е проявил милост, като ни е разкрил всички тези неща. Освен това той излива върху нас своя свети дух. Следователно признателността за всички тези добри дарове трябва да ни подтиква да уважаваме неговите извисени стандарти и да го възхваляваме пламенно, като известяваме тези ‘велики дела’ на другите хора.

[Бележки под линия]

Как ще отговориш?

• За какви ‘велики дела’ чули хората на Петдесетница през 33 г., и как реагирали?

• Как един човек станал ученик на Исус Христос, и какво включва това да бъдеш ученик?

• Защо е важно да обръщаме внимание на облеклото и външния си вид?

• Кои фактори трябва да бъдат взети предвид, когато решаваме дали една дреха или стил са подходящи?

[Снимка на страница 15]

Петър известява, че Исус е възкресен от мъртвите

[Снимки на страница 17]

Дали твоят външен вид говори добро за Бога, на когото се покланяш?

[Снимки на страница 18]

Християните, които са родители, трябва да се интересуват от външния вид на членовете на семейството