единството всред нас. От това се създава задружно, успешно действие за поощрение на интересите на Царството. Да, да бъдем благодарни за надзора на тези, които поемат ръководството, ще окаже положително влияние, защото тогава Бог ще благослови делото на проповядване и правене на ученици (Матей 28:19, 20). Съвместната работа със старейшините ни подготвя също за вечния живот в новата система на нещата.

23. Към какво трябва да се чувстваме подтикнати според 1 Йоан 5:3?

²³ Тъй като любим Йехова, не е неприятно да му се подчиняваме. Апостол Йоан писал: „В това се състои любовта към Бога, да пазим неговите заповеди; а неговите заповеди не са тежки“ (1 Йоан 5:3). Лоялни християни радостно се покоряват на заповедите на Йехова и се чувствуват подтикнати да работят заедно с тези, които са натоварени с надзора над еклезията. Колко благодарни трябва да бъдем за това, че се намираме в Божията организация и имаме такива „дарби във форма на хора“! (Ефесяни 4:8). Бидейки с пълно упование в това, че Бог ръководи своя народ, нека винаги се покоряваме на тези, които имат привилегията да поемат ръководството сред Свидетелите на Йехова.

Как би отговорил?

◼ Защо трябва да се покоряваме на тези, които поемат ръководството?

◼ Какво трябва да бъде отношението ни към службата, която вършат упорито работещите старейшини?

◼ Защо съвета на старейшините трябва незабавно да се последва?

◼ Каква полза се създава от нашата благодарна реакция към любвеобилното наглеждане?

‘Говорѝ Божието Слово с Прямота’

ЙЕХОВА Бог може да подготви своите служители ‘да говорят Божието Слово с прямота’ (Деяния на апостолите 4:31). Дори и ако някой все още е неопитен в пътищата на библейската истина и в евангелизирането, не трябва да се въздържа от проповядване на благата вест с прямота. В Бряг на слоновата кост (Африка) двама възвестители на благата вест срещнали по време на службата от къща на къща един университетски професор. Серики, по-младият свидетел, се чувствувал неспособен да разговоря с такъв образован човек и предоставил разговора на другия свидетел.

Професорът бил обезпокоен поради расовите предразсъдъци и обвинил Бог за съществуващите расови проблеми, понеже той е създал различните раси. След дълъг разговор, който изглеждал като че ли безрезултатен, Серики се осмелил и учтиво ги прекъснал (1 Солунци 2:2). Бил забелязал, че къщата на професора имала изящен, многоцветен вид и го попитал: „Защо къщата ви не е измазана само с един цвят?“

„Вие да не мислите, че съм луд!“ отговорил професора. Серики отвърнал: „Не, но защо трябва да очакваме, че Бог е дал един и същи цвят на всяко нещо и на всеки човек?“ Това било убедително. Въз основа на това съвсем просто, но ефикасно сравнение, стеснителният преди това Серики, могъл да даде добро свидетелство.