6. Кой израз относно растежа се появява три пъти в книгата Деяния, и за какво се отнася той?

⁶ Един от начините, по които можем да изследваме изпълнението на Деяния 1:8, е като разгледаме израза „словото Божие растеше“, който се появява в различни варианти само три пъти в Библията и то в книгата Деяния. (Деяния 6:7; 12:24; 19:20, „Синодално издание“, 1998 г.) Словосъчетанието „словото Божие“, или „словото Господне“, в тези откъси се отнася за добрата новина — вълнуващото послание на божията истина, живото, притежаващо сила послание, което променило живота на онези, които го приели. — Евреи 4:12.

7. С какво е свързан растежът на божието слово в Деяния 6:7, и какво станало в деня на Петдесетница през 33 г. от н.е.?

⁷ Първото място, където се говори за растежа на божието слово, е Деяния 6:7. Там четем: „И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.“ (СИ–98) Тук растежът е свързан с увеличаването на броя на учениците. По–рано, в деня на Петдесетница през 33 г. от н.е., божият свети дух бил излян върху 120 ученици, които се били събрали в една горна стая. След това апостол Петър изнесъл вълнуващ доклад и още на същия ден започнали да вярват около 3000 от неговите слушатели. Колко били развълнувани всички, когато хиляди души се отправили към водните басейни в Йерусалим и околностите, за да бъдат покръстени в името на Исус — човекът, който преди около 50 дни бил повесен на стълб, като престъпник! — Деяния 2:41.

8. Как броят на учениците нараствал през годините след Петдесетница през 33 г. от н.е.?

⁸ Разбира се, това било само началото. Непрестанните усилия на юдейските религиозни водачи да прекратят проповедната дейност били напразни. Тези водачи се ядосвали от това, че ‘Йехова всеки ден прибавял към учениците онези, които били спасени’. (Деяния 2:47) Скоро ‘числото на мъжете стигнало до пет хиляди’. След това ‘множество повярвали в Господаря мъже и жени били прибавени’. (Деяния 4:4; 5:14) За случилото се по–късно четем: „По цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.“ (Деяния 9:31) След няколко години — вероятно около 58 г. от н.е. — се говорело за ‘хиляди повярвали’. (Деяния 21:20, „Цариградско Издание“, 1871 г.) Тогава вече имало и много вярващи езичници.

9. Как би описал първите християни?

⁹ Този числен растеж се дължал до голяма степен на обръщането във вярата. Религията била нова, но действувала енергично. Вместо да бъдат пасивни църковни членове, учениците били напълно отдадени на Йехова и на неговото Слово, като понякога научавали истината от хора, които били жестоко преследвани. (Деяния 16:23, 26–33) Онези, които приели християнството, направили това в резултат на обмислено решение, според съвестта си. (Римляни 12:1, „Верен“) Те били научени на божиите пътища; истината била в ума и сърцето им. (Евреи 8:10, 11) Учениците били готови да умрат за онова, в което вярвали. — Деяния 7:51–60.

10. Какво задължение приели първите християни, и какъв паралел откриваме днес?

¹⁰ Хората, които приели християнските учения, осъзнавали, че носят отговорността да споделят истината с другите. Това веднага допринесло за по–нататъшния числен растеж. Един учен, който се занимава с Библията, казал: „На това да се говори за вярата не било гледано като на право на много пламенните или на някои официално определени евангелизатори. Евангелизирането било привилегия и задължение на всеки член на църквата. ... Спонтанният размах на цялата християнска общност придал силен тласък на движението още от самото му начало.“ Ученият писал още: „Евангелизирането било жизнената сила на първите християни.“ Същото е вярно и за истинските християни днес.