Глава 21

„Те не са част от света“

 1. (а) Какво се молел Исус за своите ученици в нощта преди да умре? (б) Защо е толкова важно да не бъдеш част „от света“?

ПРЕЗ НОЩТА, преди да бъде прикован на стълба, Исус настойчиво се молел за учениците си. Знаейки, че те ще бъдат поставени под огромен натиск от страна на Сатан, той казал на Баща си: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света [част от света — NW], както и аз не съм от света.“ (Йоан 17:15, 16) Защо отделянето от света е толкова важно? Защото Сатан е неговият владетел. Онези, които са част от света, са под неговия контрол. (Йоан 14:30; 1 Йоан 5:19) Ето защо за всеки християнин е жизнено важно да разбира какво се има предвид с това да не бъде част „от света“. Как изпълнил това Исус?

 2. В какво отношение Исус не бил част „от света“?

² Безспорно Исус не странял от другите хора. Това, че той не бил част „от света“, не означавало, че му липсвала любов към другите. Напротив, той обикалял от град на град, за да им каже добрата новина за Царството на Бога. Той лекувал болните, възвръщал зрението на слепите, възкресявал мъртви, и дори дал живота си за човечеството. Но той не обичал безбожническата нагласа и злите дела на хората, които били изпълнени с духа на света. Той отправил предупреждения относно развратните желания, материалистичния начин на живот и себелюбивото домогване към лична слава. (Мат. 5:27, 28; 6:19–21; Лука 12:15–21; 20:46, 47) Вместо да подражава на начина на живот, който водели отчуждените от Бога хора, Исус ходел в пътищата на Йехова. (Йоан 8:28, 29) Що се отнася до политическите разногласия между Рим и юдеите, Исус, макар че бил юдей, не вземал страна.

„МОЕТО ЦАРСТВО НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ“

 3. (а) Какво обвинение към Исус отправили пред Пилат юдейските религиозни водачи и защо? (б) Какво показва, че Исус не бил заинтересован да стане човешки цар?

³ Въпреки това религиозните водачи на евреите обвинили Исус в подривна дейност спрямо националните интереси. Те го арестували и го завели пред Понтий Пилат, римският губернатор. Истинската причина за тяхното безпокойство била, че Исусовото учение изобличавало лицемерието им. Обаче за да накарат губернатора да предприеме действия срещу Исус, те отправили обвинението: „Намерихме тоя, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на кесаря и казва за себе си, че е Христос цар.“ (Лука 23:2) Всъщност, една година преди това, когато хората искали да го направят цар, Исус отказал. (Йоан 6:15) Той знаел, че ще трябва да бъде небесен цар, и че времето, когато щял да стане цар, още не било дошло; освен това той трябвало да бъде възкачен на престола не чрез демократични или обществени действия, а от Йехова Бог.

 4. Какво показват фактите относно нагласата на Исус спрямо плащането на „данък на кесаря“?

⁴ Що се отнася до плащането на данъци, само три дни преди Исус да бъде арестуван, фарисеите се опитали да го накарат да каже нещо уличаващо го по този въпрос. Но в отговор на коварния им въпрос Исус казал: „Покажете ми един денарий [римска монета]. Чий образ и надпис има?“ Когато те отговорили: „Кесарев“, Исус казал: „Тогава отдавайте кесаревото на кесаря, а божието на Бога.“ — Лука 20:20–25.

 5. (а) Какъв урок дал Исус на своите ученици по време на арестуването си? (б) Как Исус обяснил на Пилат причината за своята постъпка?

⁵ Онова, което се случило по време на арестуването на Исус, показало, че той не подклаждал бунт срещу Рим, нито пък искал учениците му да правят такова нещо. Римски войници, а също и юдеи, дошли с мечове и тояги да заловят Исус. (Йоан 18:3, 12; Мар. 14:43) Като видял това, апостол Петър извадил меч и ударил един от мъжете, отрязвайки му дясното ухо. Но Исус смъмрил Петър с думите: „Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат.“ (Мат. 26:51, 52) На следващата сутрин, когато бил пред Пилат, Исус обяснил причината за това свое действие, казвайки: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството ми не е оттук.“ — Йоан 18:36.

 6. Какъв бил изходът от съда?

⁶ След като разгледал доказателствата, Пилат заявил, че ‘не намерил никаква вина относно онова, за което обвиняват’ Исус. Въпреки това той се покорил на исканията на тълпата и заповядал Исус да бъде прикован на стълб. — Лука 23:13–15; Йоан 19:12–16.

УЧЕНИЦИТЕ СЛЕДВАТ ВОДАЧЕСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ

 7. Как ранните християни показали, че избягвали духа на света, но че обичали хората?

⁷ Историята на ранното християнство, записана и в Библията, и в други исторически трудове, показва, че учениците на Исус разбирали какво се иска от тях, за ‘да не бъдат част от света’. Те се стремели да избягват духа на света. И понеже избягвали изпълнените с насилие и разврат зрелища по римските арени и театри, те били осмивани като човеконенавистници. Само че, далеч от мисълта да ненавиждат ближния си, те изразходвали силите си, за да помогнат на другите да извлекат полза от любещите мерки, които Бог взел за спасението.

 8. (а) Какво понесли тези ранни ученици поради това, че не били част „от света“? (б) Но какъв бил техният възглед за политическите управници и плащането на данъци и защо?

⁸ И както техния Учител, така и самите те били обект на усилено преследване, често от страна на лъжливо информирани правителствени чиновници. (Йоан 15:18–20) Но към 56 г. от н.е. апостол Павел писал на събратята си християни в Рим, подчертавайки отново наставленията, дадени от Исус. Павел ги подканил ‘да се покоряват на властите, които са над тях’, на политическите управници, „защото няма власт, която да не е от Бога“. Това не значи, че Йехова установява светските правителства, но че те управляват с негово разрешение. Павел обяснил, че „те са отредени от Бога“, защото Бог предвидял и предсказал реда, в който те ще дойдат на власт. Следователно ‘властите, които са над нас’ представляват „божията наредба“ за настоящия момент, докато самото божие Царство начело с Исус Христос стане единственото правителство, което ще управлява земята. Затова Павел посъветвал християните да проявят уместно почитание към светските представители на властта и да плащат данъците, които са им наложени от тях. — Рим. 13:1–7; Тит 3:1, 2.

 9. (а) Какво не бива да се изпуска от внимание при подчинението на ‘властите над нас’? (б) Как историята показва, че ранните християни старателно следвали примера на Исус?

⁹ Но Павел не казал подчинението им да бъде абсолютно, без да се съобразяват с Бога, божието Слово и християнската си съвест. Те знаели, че Исус се покланял само на Йехова, че Исус отказал народът да го направи цар, и че казал на Петър да прибере меча си. Те съвестно се придържали към водачеството на своя Учител. Книгата On the Road to Civilization—A World History [„По пътя към цивилизацията — история на света“] (от Хекел и Сигман, стр. 237, 238) съобщава: „Християните отказвали да участвуват в определени задължения на римските граждани. Християните . . . смятали за оскверняване на вярата си постъпването на военна служба. Те не заемали политически постове. Не участвували в поклонението на императора.“

10. (а) Защо християните в Йерусалим постъпили така през 66 г. от н.е.? (б) Как това осигурява ценен образец?

¹⁰ Учениците на Исус пазели строг неутралитет относно политическите и военни спорове по тяхно време. През 66 г. от н.е. юдеите от римската провинция Юдея се разбунтували срещу кесаря. Римската армия бързо обсадила Йерусалим. Какво направили християните в града? Те си спомнили съвета на Исус да останат неутрални и да се махнат измежду воюващите армии. Когато римската войска се оттеглила временно, християните използували възможността и избягали отвъд река Йордан в планинската област Пела. (Лука 21:20–24) Със своя неутралитет те послужили като образец на вярност за по–късните християни.

НЕУТРАЛНИ ХРИСТИЯНИ ВЪВ ВРЕМЕТО НА КРАЯ

11. (а) С каква работа са заети Свидетелите на Йехова и защо? (б) Спрямо какво са неутрални те?

¹¹ Дали историята показва, че във „времето на края“, от 1914 г. насам, някаква група хора е следвала линията на християнския неутралитет, подражавайки на онези ранни християни? Да, Свидетелите на Йехова са го правели, правят го и сега. По цялата земя те са заети да проповядват, че божието Царство е единственото средство, чрез което могат да настанат мир, благоденствие и трайно щастие за обичащите праведността хора по цялата земя. (Мат. 24:14) Но по отношение на конфликтите между народите, те запазват строг неутралитет.

12. (а) Как неутралитетът на Свидетелите е в контраст с онова, което практикува духовенството? (б) Какво включва за Свидетелите на Йехова неутралитетът спрямо политиката?

¹² В рязък контраст с това, духовенството на псевдохристиянството взема голямо участие в политическите дела на света. В някои страни членовете му водят активни кампании за или против даден кандидат за власт. Някои членове на духовенството лично заемат политически постове. Други оказват голям натиск върху политиците, за да подкрепят програми, които са одобрени от духовенството. Навсякъде „консервативните“ членове на духовенството са близки съюзници на силните на деня, докато „прогресивните“ свещеници и проповедници може да оказват подкрепа на революционни движения, борещи се за свалянето им от власт. Но Свидетелите на Йехова не се месят в политиката, независимо от това в коя страна живеят. Те не пречат на онова, което другите правят относно присъединяването към политически партии, кандидатирането за постове или участието в избори. Но тъй като Исус е казал, че учениците му няма да са част „от света“, то Свидетелите на Йехова не вземат никакво участие в политическите дейности.

13. Какво показват фактите за позицията на Свидетелите на Йехова относно тяхното участие във война?

¹³ Както предсказал Исус, през това „време на края“ народите често водят войни, и дори отделни фракции вътре в самите нации се бият една срещу друга. (Мат. 24:3, 6, 7) Но каква позиция заемат на фона на всичко това Свидетелите на Йехова? Техният неутралитет спрямо тези конфликти е добре известен по всички краища на света. В съгласие с позицията, която заел Исус Христос и която след това била проявявана от ранните му ученици, списанието „Стражева кула“ заявило в броя си от 1 ноември 1939 г. (англ.): „Всички, които са на страната на Господаря, ще бъдат неутрални по отношение на воюващите народи, и ще бъдат изцяло и напълно за великия Теократ [Йехова] и за неговия Цар [Исус Христос].“ Фактите показват, че Свидетелите на Йехова във всички страни и при всякакви обстоятелства продължават да държат тази позиция. Те не са позволили разделящата политика и войните на света да пречупят международното им братство на поклонници на Йехова. — Иса. 2:3, 4; сравни 2 Коринтяни 10:3, 4.

14. (а) Какво още отказали да правят Свидетелите заради неутралната си позиция? (б) Как те обясняват причината за това?

¹⁴ Едно проучване на историческите факти показва, че Свидетелите на Йехова не само са отказвали да обличат военна униформа и да вземат оръжие в ръка, но и вече повече от половин век отказват да изпълняват и нестроева военна служба или да приемат друг вид работни назначения, заместващи военната служба. Защо? Защото те са изучавали божиите изисквания и тогава са взели лично решение по съвест. Никой не им казва какво трябва да направят. Нито пък те се намесват в онова, което други са избрали да правят. Но когато трябва да обяснят позицията си, Свидетелите на Йехова дават ясно да се разбере, че като хора, които са се предоставили на Бога чрез отдаването си, те са задължени да използуват телата си в негова служба и сега не могат да ги предоставят на земни господари, които действуват противоположно на божията цел. — Рим. 6:12–14; 12:1, 2; Мих. 4:3.

15. (а) Какво са понесли Свидетелите на Йехова заради това, че са отделени от света? (б) Как християнските принципи са ги ръководели, дори и когато те са били в затвора?

¹⁵ Резултатът от това е точно такъв, какъвто го предсказал Исус: „Понеже не сте от света, . . . затова светът ви мрази.“ (Йоан 15:19) Много от Свидетелите на Йехова са били хвърляни в затвора, защото не са искали да нарушат християнския си неутралитет. Някои са били подлагани на брутални изтезания, дори до смърт. Други са продължавали да проявяват неутралитета си през дълги години на затвор. Книгата Values and Violence in Auschwitz [„Стойности и насилие в Освиенцим“] (от Анна Павелчинска, стр. 89) съобщава: „Всеки знаеше, че никой от Свидетелите на Йехова [в концентрационния лагер] няма да изпълни заповед, противоположна на религиозната му вяра и убеждения, или да предприеме някакво действие, насочено срещу друг човек, дори и този човек да е убиец и офицер от СС.“ От друга страна, той би извършил всяка друга работа, дори и най–противната, по най–добрия начин, на който е способен, ако за него тя е морално неутрална.“

16. (а) Към какво маршируват всички народи, и затова какво се стремят да не позволят Свидетелите на Йехова? (б) И тъй, защо отделянето от света е толкова важно нещо?

¹⁶ Свидетелите на Йехова разбират, че всички народи маршируват към „войната във великия ден на всемогъщия Бог“ при Армагедон. Като обединен народ, служителите на Йехова са заели позицията си на страната на Неговото месианско Царство. Затова те са нащрек, за да не позволят да се окажат в противопоставяща се на това Царство позиция. (Откр. 16:14, 16; 19:11–21) Те разбират сериозността на Исусовото изказване, че неговите истински последователи „не са [част] от света“. Те знаят, че скоро този стар свят ще премине и само онези, които искрено вършат волята на Бога, ще останат завинаги. — 1 Йоан 2:15–17.

СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР

● Как Исус показал какво включва това да не бъдеш част „от света“?

● Какво показва нагласата на ранните християни относно (1) духа на света? (2) светските управници и плащането на данъци? (3) военната служба?

● По какъв начин Свидетелите на Йехова в днешно време са дали доказателство за християнския си неутралитет?