Защо е необходимо толкова време?
ПРЕДИ около 6000 години върховенството на Бога не е представлявало спорен въпрос. След завършването на своето чудесно дело на сътворението, „Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро.“ (Битие 1:31) След това той навлязъл в продължителен период на „почивка“; разбира се, не защото бил физически уморен. По–скоро, той почивал в смисъл, че приключил сътворителното си дело на земята, убеден, че неговата хубава цел относно това дело ще се изпълни напълно успешно. — Битие 2:1–3; Исаия 55:11.
Каква била тази цел? Йехова поставил първата човешка двойка в едно място, наречено градината Едем. Тяхна първоначална отговорност било да се грижат за райския си дом, включително и за неговия разнообразен животински свят. Също така те трябвало да родят и да отгледат деца. След време, когато семейството им се разраснело, те трябвало да разширят Рая до краищата на земята, подчинявайки се на божията заповед да ‘обладаят земята’. Така земята накрая би станала великолепен дом, изпълнен с щастливо, обединено семейство, което служи на своя небесен Баща. Такава била първоначалната цел на Бога. — Битие 1:27, 28; 2:8, 15, 20–22.
Дали Адам и Ева щели да вземат участие в изпълнението на тази велика цел чак до постигането ѝ? Всичко зависело от това, дали ще продължат да съдействуват за изпълнението на целта, подчинявайки се на своя Създател. Тяхното послушание не трябвало да бъде сляпо, неосмислено. Те били надарени със свободна воля, защото Бог искал да му служат, подтикнати от искрена благодарност. Като едно видимо напомняне за полагащото му се по право върховенство, той подготвил един прост тест. Адам и Ева можели да вземат от всички неща за ядене в градината, с изключение на едно. Това било едно плодно дърво, за което Бог казал: „В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ — Битие 2:16, 17.
Тези думи ни казват, че Адам и Ева не били създадени, за да остареят и умрат. Смърт би се появила, само ако те не биха се подчинили на тази проста заповед. Ако Адам и Ева бяха останали послушни на Бога, те щяха и до днес да живеят на земята като родители на едно целосветско семейство от съвършени техни потомци. — (Виж принципа, посочен в Псалм 37:29.)
Но едно от ангелските създания на Бога, сега наричано Сатан, започнало да критикува божия начин на управление. Сатан накарал Ева да яде от забранения плод, измамнически внушавайки ѝ, че тя ще преуспее, ако бъде независима от божията върховна власт. Истинският мотив на Сатан обаче било желанието да бъде бог на бъдещото семейство на човечеството. — Битие 3:1–5; Матей 4:8, 9; Йоан 8:44.
След като Йехова бил дал на първата човешка двойка всичко, от което имали нужда, Ева би трябвало да подкрепи неговото върховенство и да отхвърли лъжливото внушение на Сатан. За нещастие, обаче, тя не направила това и нарушила закона на Бога. По–късно Адам решил да се присъедини към съпругата си в нейната неразумна линия на поведение. По този начин своеволната двойка, а също и Сатан, се разбунтували срещу Бога, и така бил повдигнат спорният въпрос за божественото върховенство. — Битие 3:6.
Време е необходимо за разрешаване на жизнено важните въпроси
Йехова би могъл да унищожи на място тримата бунтовници още тогава. Но това не би дало окончателен отговор на въпросите, повдигнати от техния бунт. Може ли човекът успешно да се управлява, без участието на Бога? Справедливо ли е от страна на Бога да изисква подчинение на своето върховенство? Нещо повече, дали след подобно поведение от страна на първата човешка двойка, ще се намерят хора, които да изберат със собствената си свободна воля да служат себеотрицателно на Бога — дори и ако са подложени на изпитание от Сатан? (Йов 1:7–11; 2:4) Било необходимо време да се отговори на тези въпроси. Било необходимо време също така да се превъзмогнат последствията на този първи бунт и да се изпълни целта на Бога да направи земята рай, населен с безгрешна човешка раса. Ние все още очакваме окончателното разрешаване на тези въпроси.
В съгласие със своя закон, Бог отнел на Адам и Ева привилегията да живеят вечно. Те не заслужавали вече да вземат участие в изпълнението на неговата велика цел. Но преди да умрат, на тях им било разрешено да родят и отгледат потомство. Наистина, Адам и Ева не можели вече да предадат на своето потомство пълноценен, безгрешен живот. (Римляни 5:12) Но макар че следващите поколения се родили несъвършени и обречени на смърт, много хора имали възможността да покажат на чия страна стоят относно големия спорен въпрос за върховенството.
Разрешаването на спорния въпрос
Как Бог ще уреди нещата, свързани с неговото върховенство? В едно отношение въпросите, повдигнати още в Едем, са получили отговор. Хилядите години човешка история доказаха по болезнен начин лъжливостта на Сатановото твърдение, че Ева ще благоденствува, ако е независима от Бога. Човешкото управление, незачитащо Бога, представлява един постоянен провал. Както казва Библията: „Човек властвува над човека за негова повреда.“ — Еклисиаст 8:9.
От друга страна, много добри неща станали през годините, изминали откакто Адам и Ева съгрешили. Много от хората проявили несъкрушима преданост към върховенството на Йехова, като най–изключителен пример в това отношение е „Човешкият Син“ — самият Исус Христос. (Матей 20:18; Евреи 11:1–12:3) Онези, които са следвали божиите закони и са признавали неговото върховенство, са установили, че това наистина е най–добрият път. Те са се убедили в истинността на казаното в Притчи 10:22 (НС): „Благословията на Йехова — тя е, която обогатява, и при това не прибавя никаква болка.“ Нещо повече, благодарение на възкресението, осигурено от Бога, накрая те ще могат да вземат участие в изпълнението на великата цел на Бога. — Йоан 5:28, 29.
Йехова не е забравил изначалната си цел. На онези, които отхвърлят неговото върховенство, не ще бъде разрешено да властвуват на земята завинаги, и Библията предупреждава, че скоро Бог ще предприеме действия срещу тях. Както четем: „Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие.“ (Римляни 1:18, НС) Тази наближаваща проява на божия гняв, която Библията нарича Армагедон, ще покаже по неоспорим начин, че Бог наистина съществува. Само онези, които приемат неговото върховенство, ще преживеят това събитие. „Правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в нея. А нечестивите ще се отсекат от земята.“ — Притчи 2:21, 22.
Големият спорен въпрос и ти
Имайки предвид тези факти, всеки от нас — както Адам и Ева — трябва да направи своя избор. Ще се опитваме ли да живеем живот, независим от Бога? Или ще се подчиним на неговото върховенство? Помни, че това е най–важният въпрос, пред който си изправен днес. Всички други въпроси, колкото и значителни да изглеждат, са свързани със сегашния ти живот. Но този се отнася до вечния живот. Решението, което вземеш, ще засегне вечното ти бъдеще.
Как можеш да покажеш, че приемаш божието върховенство? Като старателно изучаваш неговото Слово, Библията, и правиш всичко, за да се подчиняваш на волята му, в съдружие с други истински християни. (Софония 2:2, 3) Ако вършиш това, ще имаш щастливата надежда да видиш изпълнението на това прекрасно обещание: „Още малко, и нечестивият не ще го има вече . . . Но кротките ще наследят земята, и ще се наслаждават с изобилен мир.“ (Псалм 37:10, 11) Какво великолепно възнаграждение за всички, които се покоряват на върховенството на Бога! И колко основателна причина е това за вземане на мъдро решение по този въпрос от изключителна важност!