Седма глава

Какво можеш да научиш за Създателя от една книга?

ВЕРОЯТНО ще се съгласиш, че една носеща информация, интересна книга е ценна наистина. Библията е такава книга. В нея ще намериш завладяващи разкази за живота на хора, в които се показват високи нравствени стойности. Ще намериш също ярки примери, онагледяващи важни истини. Един от нейните писатели, известен със своята мъдрост, казал, че ‘се стараел да намери угодни думи, и това, което било с правота написано, думи на истина’. — Еклисиаст 12:10.

Книгата, която наричаме Библията, всъщност представлява сбирка от 66 по–малки книги, писани в разстояние на повече от 1500 години. Например, между 1513 и 1473 г. пр.н.е. Моисей написал първите пет книги, започвайки с Битие. Йоан, един от Исусовите апостоли, бил последният библейски писател. Той написал история на живота на Исус (Евангелието на Йоан), а също и по–кратките писма и книгата Откровение, която е поставена на последно място в повечето Библии.

През 1500–те години от Моисей до Йоан около 40 души участвували в написването на Библията. Това били искрени, отдадени мъже, които искали да помогнат на другите да научат за нашия Създател. От техните писания можем да получим прозрение относно личността на Бога и да научим как можем да сме му угодни. Библията също ни дава възможност да разберем защо злото е толкова изобилно и как ще бъде премахнато. Библейските писатели говорят за времето, когато човечеството ще бъде по–пряко под ръководството на Бога и описват някои от вълнуващите обстоятелства, на които ще можем да се радваме тогава. — Псалм 37:10, 11; Исаия 2:2–4; 65:17–25; Откровение 21:3–5.

Вероятно съзнаваш, че мнозина отхвърлят Библията като древна книга с човешка мъдрост. Но милиони хора са убедени, че Бог е действителният ѝ Автор, че той е ръководел мислите на нейните писатели. (2 Петър 1:20, 21) Как можеш да определиш дали това, което записали библейските писатели, наистина е от Бога?

Съществуват редица съединяващи се линии на доказателства, които можеш да разгледаш. Много хора са направили това, преди да стигнат до извода, че Библията е нещо повече от просто човешка книга — че тя е от свръхчовешки източник. Нека онагледим това с едно–единствено доказателство. Правейки това, можем да научим повече за Създателя на нашата вселена, за Извора на човешкия живот.

Предсказания, които се сбъднали

Много от библейските писатели записали пророчества. Без изобщо да твърдят, че те лично могат да предсказват бъдещето, тези писатели отдали заслугата за това на Създателя. Например, Исаия идентифицирал Бога като онзи, ‘Който от началото изявява края’. (Исаия 1:1; 42:8, 9; 46:8–11) Способността да се предсказват събития, които ще се случат десетилетия или дори векове по–късно, бележи Бога на Исаия като единствен по рода си; той не е някакъв идол, като онези, на които са се покланяли и се покланят хората и до днес. Пророчествата представляват убедително доказателство, че Библията не е от човешки автор. Да разгледаме как книгата на Исаия потвърждава това.

Сравнението на съдържанието на Исаия с историческите данни показва, че книгата била написана около 732 г. пр.н.е. Исаия предсказал, че върху жителите на Йерусалим и Юда ще връхлети бедствие, защото се били провинили в проливане на кръв и идолопоклонство. Исаия предсказал, че страната ще бъде опустошена, Йерусалим и неговият храм ще бъдат унищожени, а оцелелите ще бъдат отведени като пленници във Вавилон. Но Исаия пророкувал също, че Бог няма да забрави пленения народ. Книгата предсказала, че един чуждестранен цар на име Кир щял да завладее Вавилон и да освободи юдеите, за да се завърнат в родината си. Всъщност Исаия описва Бога като онзи, ‘Който казва за Кира: „Той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно“, даже когато кажа на Йерусалим: „Ще се съгради“, и на храма: „Ще се положат основите ти“’. — Исаия 2:8; 24:1; 39:5–7; 43:14; 44:24–28; 45:1.

По времето на Исаия, през 8–и век пр.н.е. такова предсказание може да е изглеждало невероятно. Тогава Вавилон дори не представлявал някаква значителна военна сила. Той бил подчинен на действителната световна сила по онова време — асирийската империя. Също толкова чудна била мисълта, че един победен народ, който е бил отведен в плен в далечна страна, щял да бъде освободен и отново да получи страната си. „Кой е чул такова нещо?“ — писал Исаия. — Исаия 66:8.

Но какво намираме, ако се преместим с два века напред в бъдещето? По–късната история на древните юдеи показала, че пророчеството на Исаия било изпълнено до най–малките подробности. Вавилон станал силен и унищожил Йерусалим. Името на персийския цар (Кир), неговото по–късно завоюване на Вавилон и връщането на юдеите са общоприети факти от историята. Толкова точно били изпълнени тези пророчества, че през 19–и век критиците твърдели, че книгата на Исаия е мистификация; твърдението им било горе–долу такова: ‘Исаия може да е писал първите няколко глави, но един по–късен писател от времето на цар Кир е довършил останалата част от книгата, за да изглежда като пророчество.’ Такива отхвърлящи твърдения са възможни, но какво показват фактите?

Истински предсказания?

Предсказанията от книгата на Исаия не се изчерпват със събитията, включващи Кир и юдейските пленници. Исаия също предсказал окончателната участ на Вавилон и неговата книга посочвала много подробности относно бъдещия Месия, или Спасител, който щял да страда и след това да бъде възвеличен. Можем ли да установим дали тези предсказания били написани много време предварително и следователно били пророчества, които трябвало да се изпълнят?

Да разгледаме следното. Исаия писал за окончателната участ на Вавилон: „И с Вавилон, славата на царствата, красивия град, с който се гордеят халдеите, ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора: никога няма да се насели, нито ще бъде обитаван из род в род.“ (Исаия 13:19, 20; глава 47) Как се развили събитията?

Фактите показват, че Вавилон дълго време съществувал благодарение на една сложна напоителна система от бентове и канали между реките Тигър и Ефрат. Изглежда около 140 г. пр.н.е. тази водоносна система била повредена при едно унищожително нашествие на партяните и в общи линии била съсипана. Какви били последиците? В изданието The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] се обяснява: „Почвата се пренаситила с минерални соли и една алкална кора се образувала на повърхността, така че земеделието станало невъзможно.“ Около 200 години по–късно Вавилон все още бил гъсто населен град, но не останал такъв много дълго. (Сравни 1 Петър 5:13.) До трети век от н.е. историкът Дио Касий (около 150–235 г. от н.е.) описва как един посетител във Вавилон не намерил нищо освен „могили, камъни и развалини“. (LXVIII, 30) Знаменателно е, че по това време Исаия бил мъртъв от векове, а цялата му книга вече била в обращение столетия наред. И ако ти посетиш Вавилон днес, ще видиш само развалините на този някога славен град. Макар че древни градове като Рим, Йерусалим и Атина са оцелели чак до днес, Вавилон е пуст, ненаселен, една руина; точно както предсказал Исаия. Предсказанието се сбъднало.

Сега нека се съсредоточим върху описанието, което Исаия направил на бъдещия Месия. Според Исаия 52:13 този специален служител на Бога в крайна сметка щял да бъде ‘възвисен и да се възнесе твърде високо’. Но в следващата глава (Исаия, 53 глава) се пророкувало, че преди своето възвисяване Месията ще преживее нещо изненадващо различно. Може би подробностите, записани в тази глава, която представлява всепризнато месианско пророчество, ще се окажат поразителни за теб.

Както можеш да прочетеш там, Месията щял да бъде презрян от своите сънародници. Сигурен, че ще стане така, Исаия писал, сякаш това вече се било случило. „Той бе презрян и отхвърлен от човеците.“ (Стих 3) Това лошо отношение щяло да бъде напълно неоснователно, тъй като Месията щял да прави добро на народа. „Нашите болести понесе той самият“ — така Исаия описал делата на изцеление на Месията. (Стих 4, NW) Въпреки това Месията щял да бъде изправен пред съд и несправедливо осъден, оставайки мълчалив пред своите обвинители. (Стихове 7, 8) Той щял да позволи да бъде предаден, за да бъде убит заедно с престъпниците; по време на екзекуцията тялото му щяло да бъде прободено. (Стихове 5, 12) Въпреки че умрял като престъпник, той щял да бъде погребан като богат човек. (Стих 9) И Исаия многократно заявил, че незаслужената смърт на Месията щяла да има изкупителна сила, като щяла да покрива греховете на другите хора. — Стихове 5, 8, 11, 12.

Всичко това се сбъднало. Разказите, записани от съвременниците на Исус — Матей, Марко, Лука и Йоан, — потвърждават, че предсказаното от Исаия наистина се е изпълнило. Някои от събитията станали след смъртта на Исус, така че не било възможно той да е манипулирал нещата по такъв начин. (Матей 8:16, 17; 26:67; 27:14, 39–44, 57–60; Йоан 19:1, 34) Цялостното изпълнение на месианските пророчества на Исаия оказало голямо въздействие върху искрените читатели на Библията през вековете и сред тях имало и такива, които преди не били приемали Исус. Ученият Уилям Уруик казва: „Много юдеи, записвайки причината да се обърнат към християнството, признали, че внимателният прочит на тази глава [Исаия, 53 глава] е разколебал увереността им в предишните вярвания и учители.“ — The Servant of Jehovah [„Служителят на Йехова“].a

Уруик написал това към края на 19–и век, когато някои хора все още може би се съмнявали, че Исаия, глава 53 е била написана векове преди раждането на Исус. Но откритията от тогава насам на практика премахнаха всяко основание за съмнение. През 1947 г. един бедуин пастир открил близо до Мъртво море един древен свитък, съдържащ цялата книга Исаия. Специалистите по древни ръкописи датират свитъка от 125 до 100 г. пр.н.е. После, през 1990 г. един анализ на свитъка с въглерод 14 показал, че свитъкът произлиза от периода между 202 г. и 107 г. пр.н.е. Да, този прочут свитък, съдържащ Исаия, бил вече доста стар по времето, когато се родил Исус. Какво разкрива сравнението му със съвременните Библии?

Ако посетиш Йерусалим, можеш да видиш фрагменти от свитъците от Мъртво море. В един запис, направен от археолога професор Игаел Ядин, се обяснява: „Не са минали повече от петстотин или шестстотин години от времето, когато били изречени думите в книгата Исаия, и времето, когато този свитък е бил преписан във 2–и век пр.н.е. Смайващо е, че макар и пазеният в музея свитък да е на повече от 2000 години, той е толкова близо до Библията, която четем днес на еврейски, или в преводи, направени от оригинала.“

Явно това трябва да окаже влияние върху възгледа ни. Относно какво? Това трябва да премахне всяко критично съмнение, твърдящо, че книгата Исаия не е нищо друго освен пророчество, написано едва след фактите. Сега е налице научно доказателство, че един препис от писанията на Исаия е бил направен повече от сто години преди Исус дори да е бил роден и много преди запустяването на Вавилон. Тогава как би могло да има съмнения относно това, че писанията на Исаия предсказвали както окончателната участ на Вавилон, така и незаслужените страдания, начина, по който умрял Месията, и лошото отношение към него? А историческите факти премахват всяко основание за съмнения, твърдящи, че Исаия не е предсказал точно пленничеството на юдеите, както и тяхното освобождаване от Вавилон. Тези и други такива изпълнени предсказания представляват само една от многобройните линии на доказателства, че действителният Автор на Библията е Създателят и че Библията е ‘боговдъхновена’. — 2 Тимотей 3:16.

Има много други показатели за това, че Библията е от божествен произход. Те включват точността на Библията в областта на астрономията, геологията и медицината, вътрешната хармония на нейните книги, писани от редица мъже в течение на стотици години, това, че тя е в съгласие с много факти от светската история и археология, а също и моралните принципи, които тя съдържа и които далеч превъзхождат принципите на околните за Израил народи от онова време, и освен това и днес са признати за единствени по рода си. Тези и други линии на доказателства са убедили безброй усърдни и честни хора, че Библията е автентична книга от нашия Създател.b

Това също може да ни помогне да направим няколко основателни заключения относно Създателя — да ни помогне да видим неговите качества. Нима неговата способност да вижда напред във времето не показва, че неговите възприемателни способности са далеч по–големи от нашите? Хората не знаят какво ще стане в далечно бъдеще, нито пък могат да го владеят. Създателят може. Той може както да вижда в бъдещето предварително, така и да подрежда събитията, за да бъде осъществена волята му. Уместно тогава Исаия описва Създателя като онзи, ‘Който от началото изявява края, и от древните времена нестаналите още неща, и казва: „Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко, що Ми е угодно“’. — Исаия 46:10; 55:11.

Да опознаем Автора по–добре

Ние опознаваме някого, като разговаряме с него и като виждаме как той реагира в различни обстоятелства. И двете неща са възможни, когато опознаваме други хора, но как стои въпросът с опознаването на Създателя? Не можем да участвуваме в директен разговор с него. Но както вече установихме, той разкрива много за себе си в Библията — както чрез това, което казва, така и чрез начина, по който действува. Освен това тази уникална книга всъщност отправя към нас покана да развиваме взаимоотношения със Създателя. Тя ни подканя: „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.“ — Яков 2:23; 4:8.

Разгледай една основна стъпка: Ако искаш да бъдеш приятел с някого, сигурно ще поискаш да научиш името му. Тогава какво е името на Създателя и какво разкрива за него то?

Еврейската част от Библията (често наричана Стар завет) ни дава уникалното име на Създателя. То е представено в древните ръкописи с четири еврейски съгласни, които могат да бъдат изписани като ЙХВХ. Името на Създателя се появява около 7000 пъти, много по–често от титли като Бог или Господар. Векове наред тези, които чели еврейската Библия, използували това лично име. След време обаче много юдеи развили един суеверен страх да произнасят божието име, затова не запазили неговото произношение.

„В крайна сметка първоначалното произношение било изгубено; съвременните опити за възстановяването му са само предположения“ — се отбелязва в един еврейски коментар върху Изход. Трябва да се признае, че не можем да бъдем сигурни как Моисей е произнасял божието име, което намираме в Изход 3:18 и 6:3. Но откровено казано, кой днес ще се смята задължен да се опитва да произнася името на Моисей или на Исус с точните звуци и интонация, използувани по времето, когато те живели? И въпреки това ние не се въздържаме да говорим за Моисей и Исус, използувайки имената им. Тогава вместо да бъдем прекалено загрижени относно това как точно хората от един древен народ, говорещи друг език, произнасяли божието име, защо да не използуваме начина на произнасяне, който е общоприет в нашия език? Например, Jehovah се използува в английския език от 400 години и продължава да е широко прието като името на Създателя. В България „Йехова“ се използува вече над 130 години и е най–разпространената форма на името на Създателя в българския език.

Но има нещо много по–важно от подробностите относно произнасянето на това име. Това е неговото значение. На еврейски божието име е каузативна форма на глагола хава̀х, означаваща „ставам“ или „оказвам се“. (Битие 27:29, NW; Еклисиаст 11:3, NW) В изданието The Oxford Companion to the Bible [„Оксфордски наръчник към Библията“] се посочва значението „‘той причинява’ или ‘ще причини да стане’“. Така че можем да кажем, че личното име на Създателя буквално означава „той причинява да става“. Обърни внимание, че се набляга не на действията на Създателя в далечното минало, каквото може да имат предвид някои хора, когато използуват израза „първопричина“. Защо не става дума за това?

Защото божието име е свързано с това, което Създателят смята да направи. Еврейските глаголи в общи линии се намират в две състояния, и това, което участвува в името на Създателя, „изразява действия ... в процес на развитие. То не изразява просто продължителността на едно действие, ... а неговото развитие от началото към завършването му“. (A Short Account of the Hebrew Tenses [„Кратък разказ за времената в еврейския език“]) Да, чрез своето име Йехова разкрива, че е активен автор на цели. Така научаваме, че — с едно постоянно прогресиращо действие — той става изпълнител на обещания. Много хора намират удовлетворение и увереност в това да знаят, че Създателят винаги осъществява своите цели.

Неговата цел — твоя цел

Макар че божието име отразява една цел, за много хора е трудно да видят наличието на истинска цел в своето собствено съществуване. Те виждат как човечеството се блъска от една криза в друга — войни, природни катастрофи, епидемии от болести, бедност и престъпления. Дори и привилегированите малцина, които някак успяват да избегнат тези унищожителни въздействия, често признават, че са измъчвани от упорити съмнения относно бъдещето и смисъла на живота си.

Библията казва следното: „Физическият свят беше подчинен на отчаяние, не по свое желание, но поради волята на Създателя, който поставяйки го в това положение, му даде надеждата, че един ден той може да бъде избавен ... и да бъде направен да участвува в славната свобода на децата на Бога.“ (Римляни 8:20, 21, The New Testament Letters [„Писмата от Новия завет“] в превод на Дж. У. Уонд) Разказът в Битие показва, че в един момент хората се радвали на мир със своя Създател. В отговор на лошото им поведение Бог справедливо подложил хората на една ситуация, която в известен смисъл довела до отчаяние. Нека да видим как се развило това, какво показва то за Създателя и какво можем да очакваме за бъдещето.

Според тази записана история, чиято достоверност е доказуема по много начини, първите създадени хора били наречени Адам и Ева. Повествованието показва, че те не били оставени да се лутат без цел или без указания относно божията воля. Както и всеки любещ, загрижен баща измежду хората ще се погрижи за потомството си, така и Създателят дал на първите човеци полезни напътствия. Той им казал: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ — Битие 1:28.

Така първите човеци имали смислена цел в живота. В нея се включвало това да се грижат за екологията на земята и да населят земното кълбо с хора, притежаващи чувство за отговорност. (Сравни Исаия 11:9.) Никой не може основателно да обвинява Създателя за настоящото състояние на нашата замърсена планета, сякаш той бил дал на хората извинение да експлоатират и унищожават земното кълбо. Думата „обладайте“ не била разрешително за експлоатация. Тя означавала култивиране и грижи за планетата, която била поверена на хората за стопанисване. (Битие 2:15) Освен това те щели да имат продължаващо във времето бъдеще, през което да осъществят тази смислена задача. Перспективата да не умират е в съгласие с факта, че хората притежават капацитет на мозъка, надхвърлящ далеч това, което може да бъде използувано изцяло в един живот, продължаващ 70, 80 или дори 100 години. Мозъкът бил замислен да бъде използуван безкрайно.

Йехова Бог, като автор и ръководител на своето творение, дал на хората свобода на действие относно осъществяването на своята цел за земята и за хората. Той не бил прекалено взискателен, нито налагал неуместни ограничения. Например, той възложил на Адам нещо, което би донесло наслада на всеки зоолог — задачата да изучи и назове животните. След като наблюдавал характерните им особености, Адам им дал имена, много от които са описателни. (Битие 2:19) Това е само един пример как хората могли да използуват своите дарби и способности в хармония с божията цел.

Можеш да разбереш, че мъдрият Създател на цялата вселена лесно могъл да запази контрола си над всяка ситуация на земята, дори и ако хората изберат неразумна или навреждаща линия на поведение. Историческият разказ ни съобщава, че Бог дал само една ограничаваща заповед на Адам: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ — Битие 2:16, 17.

Тази заповед изисквала хората да признаят правото на Бога да изисква послушание. От времето на Адам до днес няма човек, който да не е бил принуден да приеме закона за земното притегляне и да живее в съгласие с него; би било неразумно и навреждащо да се постъпва иначе. Тогава защо хората трябва да отказват да живеят в съгласие с друг закон, или заповед, на благодетелния Създател? Създателят ясно показал последствията от отхвърлянето на неговия закон, но дал на Адам и Ева възможността да му се подчинят доброволно. Не е трудно да се види в повествованието за ранната история на човека, че Създателят позволява на хората свобода на избора. Но въпреки това той иска създанията му да бъдат максимално щастливи, като живеят в хармония с добрите закони, които той постановява.

В една от предишните глави отбелязахме, че Създателят направил разумни творения, които не могат да бъдат видени — духовните същества. Началната история на човека разкрива, че един от тези духове бил обзет от мисълта да заеме мястото на Бога. (Сравни Езекиил 28:13–15.) Той злоупотребил със свободата на избора, която Бог дава, и подмамил първите хора към нещо, което може да се нарече открит бунт. Чрез едно дръзко действие на пряко непослушание — това, че яли от „дървото за познаване доброто и злото“ — двамата от първата човешка двойка поискали независимост от божието ръководство. И нещо повече — тяхната линия на поведение показала, че те застанали на страната на твърдението, че Създателят крие нещо добро от човека. Изглеждало така, сякаш Адам и Ева настоявали сами да решават какво е добро и какво лошо — независимо от преценката на техния Създател.

Колко неразумно би било мъжете и жените да решат, че не им харесва законът за земното притегляне и да постъпват в противоречие с него! И точно толкова неразумно било Адам и Ева да отхвърлят моралните стандарти на Създателя. Нямало съмнение, че хората ще изпитат отрицателните последствия от нарушаването на основния божи закон, изискващ послушание, точно както и при този, който не зачита закона за земното притегляне, настъпват навреждащи последици.

Историята ни казва, че Йехова взел мерки. В „деня“, в който отхвърлили волята на Създателя, Адам и Ева започнали своя упадък, насочвайки се към смъртта си, точно както Бог бил предупредил. (Сравни 2 Петър 3:8.) Това разкрива друга страна от личността на Създателя. Той е Бог на справедливостта и не проявява слабост, отминавайки явното непослушание. Неговите стандарти са мъдри и справедливи и той ги поддържа неотменно.

В съответствие със своите забележителни качества той милостиво не прекратил веднага човешкия живот. Защо? Поради загрижеността си спрямо потомците на Адам и Ева, които още не били заченати тогава и които не носели пряка вина за грешната линия на поведение на своите прародители. Загрижеността на Бога за бъдещия живот ни говори за това какъв е Създателят. Той не е безмилостен съдия, лишен от чувства. Не, той постъпва честно, като иска да даде възможност на всеки един, и освен това показва уважение спрямо свещеността на човешкия живот.

Това обаче не означавало, че следващите поколения от хора щели да се радват на същите носещи наслада условия, при които били поставени двамата от първата човешка двойка. Поради това, че Създателят позволил Адам да има потомство, „физическият свят бил подчинен на отчаяние“. Но това не било крайно отчаяние или безнадеждност. Припомни си, че в Римляни 8:20, 21 се казва също и че Създателят ‘му дал надеждата, че един ден той може да бъде избавен’. Това е нещо, за което трябва да имаме желание да узнаем повече.

Можеш ли да го намериш?

Врагът, който довел двамата от първата човешка двойка до бунт, се описва в Библията като Сатан Дявола, което означава „противник“ и „клеветник“. В присъдата, изречена по адрес на този основен подстрекател на бунта, Бог го осъдил като враг, но положил основата за това бъдещите хора да имат надежда. Бог казал: „И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15, ЦБ–1871) Явно тук е използуван фигуративен, или образен език. Какво означава казаното, че ще дойде някакво „семе“?

Други части на Библията хвърлят светлина върху този заинтригуващ стих. Те показват, че той е свързан с факта, че Йехова е верен на името си и ‘става’ каквото е необходимо, за да изпълни целта си за хората на земята. Правейки това, той използувал един конкретен народ и историята на неговите взаимоотношения с този древен народ съставлява значителна част от Библията. Нека да разгледаме накратко тази важна история. Като правим това, можем да научим повече за качествата на нашия Създател. Да, можем да научим много скъпоценни неща за него, като изследваме още повече книгата, която той осигурил за хората — Библията.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 107]

Векове след като Библията била предсказала това, могъщият Вавилон бил разрушен и останал в руини и до днес

[Снимка на страница 110]

Този свитък на Исаия, преписан през втори век пр.н.е., бил открит в една пещера близо до Мъртво море. Той предсказал в подробности събития, които станали стотици години след като той бил написан

[Снимка на страница 115]

Това писмо, написано на древен еврейски език върху парче от глинен съд, било намерено при разкопки край Лахиш. Божието име (виж стрелките) се среща два пъти, което показва, че името на Създателя е било познато и използувано повсеместно

[Снимка на страница 117]

Исак Нютон формулирал закона за земното притегляне. Законите на Създателя са разумни и да действуваме в съгласие с тях, е за наше добро