Гледната точка на Библията

Дали християнското единство означава еднообразие?

ЗА РЕЛИГИЯТА днес е характерна липсата на единство. Даже хората от една и съща църква имат различни и противоположни вярвания относно поведението и религиозните учения. Един писател казва: „Дори е трудно да намериш двама души, които да вярват в абсолютно същия Бог. Явно днес всеки си има собствена теология.“

В пълен контраст с това апостол Павел поучавал християните от Коринт през първи век да ‘говорят в съгласие’ и да са „съвършено съединени в един ум и в една мисъл“. (1 Коринтяни 1:10) Някои днес критикуват напътствието на Павел. „Хората са различни — спорят те — и е погрешно да се настоява християните да мислят или да действат еднакво.“ Но дали наистина Павел съветвал хората да действат като роботи? Дали Библията позволява лична свобода?

Единство, а не еднообразие

В друго свое писмо Павел насърчил християните да служат на Бога с ‘мисловните си способности’. (Римляни 12:1, НС) Тогава несъмнено той не би се опитвал да накара членовете на сбора в Коринт да действат автоматично, без да мислят. Но защо им казал да бъдат „съвършено съединени в един ум и в една мисъл“? Павел дал този съвет, защото сборът в Коринт имал сериозен проблем. В него се били оформили отделни групички и някои смятали Аполос за свой водач, а други поддържали Павел, Петър или приемали само Христос. Тази липса на единство не била нещо маловажно, понеже застрашавала мира в сбора.

Павел искал коринтяните да ‘се стараят в свръзката на мира да опазят единството в Духа’ точно както съветвал по–късно християните в Ефес. (Ефесяни 4:3) Той насърчавал братята да следват Исус Христос обединено, а не да се разединяват на групички. Така можели да имат мирно единство и общи цели. (Йоан 17:22) Съветът на Павел към коринтяните трябвало да поправи мисленето им и да допринесе за единството, а не за еднообразието. (2 Коринтяни 13:9, 11)

Единството е важно и що се отнася до ученията. Последователите на Исус разбирали, че има само „една вяра“, както има и само „един Бог и Отец“. (Ефесяни 4:1–6) Затова християните се стараят вярванията им да са в хармония с истината, която Бог е разкрил в своето Слово за себе си и за целите си. Те са обединени във вярванията си за това кой е Бог и какви са неговите изисквания. Те живеят и според чистите морални стандарти, посочени в Божието Слово. (1 Коринтяни 6:9–11) Така християните остават обединени в морално отношение и във връзка с ученията.

Как да се справяме с различията

Това не означава обаче, че на всеки християнин се казва точно как да мисли и какво да прави във всички житейски ситуации. Повечето неща са въпрос на личен избор. Да разгледаме един пример. Много християни от Коринт през първи век изпитвали опасения да ядат месо, което можело да идва от езически храм. Някои силно вярвали, че яденето ще е равностойно на фалшиво поклонение, докато други смятали, че няма значение откъде идва месото. Когато се занимавал с този деликатен въпрос, Павел не установил правило, което да казва на християните какво да правят. Вместо това показал, че хората могат да вземат различни решения.a (1 Коринтяни 8:4–13)

Днес християните понякога вземат решения, които се различават от решенията на другите християни по въпроси като професия, здравеопазване, почивка и други области, изискващи личен избор. Тези различия могат да са обезпокоителни за някои хора. Те може би се чудят дали различията в гледната точка могат да доведат до спорове и разцепления в сбора. Но това може да бъде избегнато. Да онагледим с пример: композиторите работят само с ограничен брой ноти, но възможностите да създадат красива музика са безкрайни. По подобен начин християните правят избор в рамките на Божиите принципи. Те имат известна свобода, когато вземат някои лични решения.

Как може да се запази християнското единство и в същото време да се уважава личният избор? Ключът е любовта. Любовта към Бога ни подтиква да се подчиняваме с готовност на заповедите му. (1 Йоан 5:3) Любовта към ближните ни подтиква да уважаваме правото им по лични въпроси да вземат решения по съвест. (Римляни 14:3, 4; Галатяни 5:13) Павел оставил хубав пример в това отношение, като зачел авторитета на ръководното тяло от първи век относно едно учение. (Матей 24:45–47; Деяния 15:1, 2) В същото време той насърчавал всички да уважават съвестта на събратята си християни по въпроси, свързани с личния избор. (1 Коринтяни 10:25–33)

Ясно е, че никой не трябва да бъде съден, когато взема решение по съвест, което не противоречи на библейските принципи. (Яков 4:12) От друга страна, лоялните християни няма да настояват на личните си права, ако това спъва съвестта на другите или единството в сбора. Нито пък ще твърдят, че имат свобода на действията относно нещо, което е ясно забранено в Божието Слово. (Римляни 15:1; 2 Петър 2:1, 19) Любовта към Бога трябва да ни подтиква да настроим съвестта си според Божието мислене. Това от своя страна ще ни държи обединени със събратята ни по вяра. (Евреи 5:14)

[Бележки под линия]