15. (а) Какъв е нашият девиз, и през какви преживявания Бог ни подкрепи победоносно? (б) Каква подкана от страна на Павел остава в сила и за наше време?

¹⁵ Следователно, девизът си остава — непоколебима издръжливост във вършенето на волята на Бога. (Римляни 2:6, 7) В миналото той ни пренесе през сурови изпитания, включително затвори и концентрационни лагери, и то ни пренесе триумфиращо, прославяйки своето име и цел.a През времето, което все още остава до края на нашето изпитание, Йехова ще продължава да прави същото. Подканата на Павел остава в сила и в наши дни: „Защото на вас ви трябва търпение с постоянство и издръжливост, за да можете да извършите и изцяло да осъществите волята на Бога, и така да получите и да отнесете с вас и да се радвате напълно на онова, което е обещано.“ — Евреи 10:36, The Amplified Bible [„Пространна Библия“]; Римляни 8:37.

16. Защо не трябва да гледаме на отдаването си на Йехова като на нещо ограничено във времето, или пък с някакви резерви?

¹⁶ Докато Йехова Бог има работа за нас сред този порочен свят, дотогава, следвайки примера на Исус, ние искаме да участвуваме в тази работа, докато тя бъде привършена. (Йоан 17:4) Нашето отдаване на Йехова не е основано на разбирането, че ще му служим за малко време и след това ще дойде Армагедон. Нашето отдаване е завинаги. Работата, която Бог има за нас, няма да свърши с битката на Армагедон. Но ние можем да видим грандиозните неща, които ще дойдат след тази велика война, само след като свършим работата, която трябва да се осъществи преди Армагедон. Тогава в добавка на щастливата привилегия да продължаваме да вършим божията работа, ние ще бъдем възнаградени с дългоочакваните благословии, които той е обещал. — Римляни 8:32.

Любовта към Бога ни помага да издържим

17, 18. (а) Какво ще ни помогне във време на трудности да издържим, имайки одобрението на Бога? (б) Какво ще ни помогне да спечелим победата, и какво не казваме за времето, което остава?

¹⁷ Може би в момент, когато сме притиснати от проблеми, ще се запитаме: ‘Как можем да издържаме повече?’ Какъв е отговорът? Като обичаме Бога с цялото си сърце, ум, душа и сила. „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася; не се гордее. Всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ (1 Коринтяни 13:4, 7, 8) Ако не издържим от любов към Бога, нашата издръжливост няма никаква стойност. Но ако издържим бремето заради нашата преданост към Йехова, тогава нашата издръжливост ще има за резултат задълбочаването на нашата любов към него. Любовта към Бога, неговия Баща, дала възможност на Исус да издържи. (Йоан 14:30, 31; Евреи 12:2) Ако нашата истинска подбуда е любовта ни към Бога, нашия Баща, тогава какво може да ни се случи, та да не можем да издържим?

¹⁸ Нашата непоколебима любов към Йехова Бог ни даде възможност да удържим победата си над света през това най–критично време на изпитание. И Йехова, чрез Исус Христос, ще продължава да ни дава нужната помощ, независимо от това колко дълго още ще бъде позволено на тази стара система на нещата да съществува. (1 Петър 5:10) Разбира се, ние не искаме да предсказваме колко още време остава, и не посочваме никаква конкретна дата. Ние оставяме това на великия Разпоредител на времето, Йехова Бог. — Псалм 31:15.

19, 20. (а) Как трябва да гледаме на всеки отминаващ ден, през който издържаме? (б) Какво неразумно нещо искаме да избегнем и защо?

¹⁹ Но поколението, за което беше предсказано, че ще види и преживее „завършека на системата на нещата“, вече е в доста напреднала възраст. (Матей 24:3, 32–35, NW) Затова нека никога не забравяме, че всеки ден, в който устояваме, означава един ден по–малко за Сатан и демоните му, през който те ще замърсяват вселената със самото си съществуване, и един ден по–близко до времето, когато Йехова няма повече да издържа съществуването на ‘съдовете на гнева, приготвени за погибел’. (Римляни 9:22) Скоро, след като дълготърпението на Йехова приключи, той ще излее яростта си върху безбожните мъже и жени. Така той ще разкрие божественото си неодобрение на техния начин на поведение, макар че им е позволил да съществуват през целия този период от време.

²⁰ Най–неразумното би било да прекратим любещите си усилия да спечелим славната награда, която ни е обещана чрез Исус Христос. Напротив, ние сме решени да продължаваме вярно като свидетели за Йехова в това жизнено важно време, когато Йехова се готви да реабилитира себе си като Върховен владетел.

Да бягаме с издръжливост в състезанието

„Нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено.“ — ЕВРЕИ 12:1, NW.

 1. (а) Какво ни се определя, когато се отдаваме на Йехова Бог? (б) За какъв вид състезание трябва да се приготви християнинът?

КОГАТО отдадохме себе си на Йехова чрез Исус Христос, Бог ни определи, фигуративно казано, едно състезание. В края на състезанието, всички, които са завършли успешно, ще бъдат удостоени с награда. Каква награда? Вечен живот! За да спечели тази великолепна награда, християнският бегач трябва да бъде подготвен не просто за кратък, бърз спринт, но за дълго бягане. Така че той ще има нужда от издръжливост. Той ще трябва да издържи не само продължителното натоварване на самото състезание, но и препятствията, които се появяват по време на състезанието.