Дали духът на света те отравя?

НА 12 септември 1990 г. стана експлозия в една фабрика в Казахстан. Във въздуха бяха изхвърлени опасни радиоактивни вещества, заплашващи здравето на 120 000 местни жители, много от които излязоха на улиците да протестират срещу смъртоносната отрова.

Но с разкриването на повече информация, те откриха, че са живели в продължение на десетилетия в отровна среда. В течение на годините 100 000 тона радиоактивни отпадъци са били изхвърляни на неохранявано, открито място. Въпреки че опасността била пред праговете им, никой не я приемал на сериозно. Защо?

Всеки ден на местния спортен стадион служители поставяли информация относно нивото на радиоактивността, което създавало впечатлението, че не съществува никаква опасност. Цифрите били точни, но те показвали само гама радиацията. Алфа радиацията, която не била измервана, може да бъде също толкова смъртоносна. Много майки започнаха да разбират защо децата им са толкова болнави.

В духовен смисъл също можем да бъдем отровени от невидимо замърсяване. И както онези нещастни хора в Казахстан, повечето хора не съзнават тази заплашваща живота опасност. Библията определя това замърсяване като „духа на света“, който се ръководи не от друг, а от Сатан Дявола. (1 Коринтяни 2:12) Божият противник злонамерено използува този дух — или преобладаваща нагласа — на света, за да подкопае нашата богоугодна преданост.

Как духът на света може да изтощи нашата духовна сила? Като подсилва желанието на очите и като се възползува от нашето вродено себелюбие. (Ефесяни 2:1–3; 1 Йоан 2:16) Посредством примери ще разгледаме три различни области, в които светското мислене може постепенно да отрови нашата духовност.

Да търсим първо Царството

Исус подканил християните да ‘търсят първо Царството и божията праведност’. (Матей 6:33, NW) От друга страна, духът на света може да ни накара да придаваме излишна важност на нашите собствени интереси и удобство. Първоначалната опасност не се състои в това, че изобщо сме се отказали да следваме духовните интереси, но в поставянето им на второстепенно място. Можем да не забележим опасността — както хората в Казахстан — поради фалшиво чувство за сигурност. Годините на вярна служба и признателността ни за нашите духовни братя и сестри могат да ни унесат в мисълта, че никога не бихме могли да напуснем пътя на истината. Вероятно мнозина от сбора в Ефес мислели по същия начин.

Около 96 г. от н.е. Исус им дал следния съвет: „Имам това против теб, че си оставил любовта, която имаше в началото.“ (Откровение 2:4, NW) Тези християни, които служели от дълго време, издържали много трудности. (Откровение 2:2, 3) Те били поучавани от верни старейшини, включително и от апостол Павел. (Деяния 20:17–21, 27) С течение на годините обаче любовта им към Йехова намаляла и те изгубили своята духовна скорост. — Откровение 2:5.

Вероятно някои от християните в Ефес били засегнати от комерческия дух и преуспяването в града. За съжаление материалистичната нагласа на днешното общество по подобен начин е отвлякла със себе си и някои християни. Един решителен устрем към изпълнен с удобства начин на живот неизбежно би ни отклонил от духовните цели. — Сравни Матей 6:24.

Предупреждавайки относно тази опасност, Исус казал: „Светилникът на тялото е окото. Тогава, ако окото ти е просто, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е зло [„завистливо“ — бел. под линия], цялото ти тяло ще бъде тъмно.“ (Матей 6:22, 23, NW) ‘Простото’ око е око, което е фокусирано върху духовните неща, око, което е насочено към божието Царство. От друга страна ‘злото’ или ‘завистливото’ око е късогледо, способно да се фокусира само върху моментни плътски желания. Духовните цели и бъдещи награди се намират извън обсега му.

В предходния стих Исус казал: „Гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:21) Как можем да разберем дали сърцето ни е съсредоточено върху духовни или върху материални неща? Вероятно най–добрият белег са нашите разговори, тъй като ‘от онова, което препълва сърцето, говорят устата’. (Лука 6:45) Ако се улавяме постоянно да говорим за материални неща или за светски постижения, това доказва, че сърцето ни е разделено и че духовното ни зрение е разфокусирано.

Кармен, една сестра от Испания, се преборила с този проблем.a „Родена съм в истината — обяснява Кармен, — но когато бях на 18 години, основах собствена детска градина. След три години имах четири служителки, работата процъфтяваше и печелех много пари. Но вероятно онова, което най–много ме удовлетворяваше, беше фактът, че бях финансово независима и че ‘ми провървя’. Честно казано, сърцето ми беше в работата — тя беше голямата ми любов.

Смятах, че все пак мога да бъда Свидетелка, макар че повечето от времето си отдавах за служебни интереси. От друга страна имах постоянното чувство, че бих могла да направя повече, за да служа на Йехова. Това, което най–сетне ме убеди да поставя интересите на Царството на първо място, беше примерът на две приятелки, които бяха пионерки. Едната от тях, Хулиана, беше в моя сбор. Тя не ме караше да стана пионерка, но разговорите с нея и радостта, която тя явно извличаше от своята служба, ми помогнаха да преосмисля духовните си ценности.

След известно време, когато бях на почивка в Съединените щати, гостувах на Глория, една сестра пионерка. Неотдавна тя беше овдовяла и се грижеше за петгодишната си дъщеря и за майка си, която беше болна от рак. Въпреки това тя беше пионерка. Нейният пример и искрената признателност, която тя изпитваше относно службата, трогнаха сърцето ми. Четирите кратки дни, които прекарах в дома ѝ, ме накараха да реша да дам на Йехова най–доброто от себе си. Най–напред станах редовна пионерка, а след няколко години със съпруга ми бяхме поканени да служим в Бетел. Сбогувах се с работата си — пречка за моя духовен напредък — и сега смятам, че животът ми е успешен в очите на Йехова, това, което наистина си струва.“ — Лука 14:33.

Ако се научим ‘да се грижим за по–важните неща’, както направила Кармен, това ще ни помогне да вземаме разумни решения относно своята работа, образование, дом и начин на живот. (Филипяни 1:10, NW) Но дали сме така уверени относно най–важните неща и когато става въпрос за времето за отдих? Това е друга област, в която духът на света оказва огромно влияние.

Постави почивката и развлеченията където им е мястото

Духът на света хитро използува естественото желание на хората за почивка и развлечения. Тъй като повечето хора нямат истинска надежда за бъдещето, разбираемо е, че те трябва да се стараят да изпълнят днешния ден с развлечения и отдих. (Сравни Исаия 22:13; 1 Коринтяни 15:32.) Дали ние се улавяме, че придаваме все по–голямо значение на почивката и развлеченията? Това може да бъде знак, че светският начин на мислене оформя нашите възгледи.

Библията предупреждава: „Който обича удоволствие [„развлечение“ — Lamsa („Ламса“)], осиромашава.“ (Притчи 21:17) Забавлението не е нещо погрешно, но любовта към него, или това да му се придава най–голямо значение, би довело до духовна сиромашия. Духовният ни апетит неизбежно ще бъде притъпен и ще имаме по–малко време за проповядване на добрата новина.

Поради тази причина божието Слово ни съветва да ‘бъдем умствено готови за действие, като проявяваме съвършен самоконтрол’. (1 Петър 1:13, The New English Bible [„Нова английска Библия“]) Самоконтролът е необходим, за да поставяме разумни граници на времето си за почивка и развлечения. Да бъдеш готов за действие, означава да бъдеш готов за духовни дейности, независимо дали това ще е изучаване, събрания или проповедна служба.

А необходимата почивка? Дали трябва да се чувствуваме виновни, когато си определяме време за отдих? Съвсем не. Почивката е нещо важно, особено в днешния свят на стреса. Въпреки това като отдадени християни ние не можем да допуснем животът ни да се върти около почивката и развлеченията. Прекалената почивка и развлечения могат да ни унесат и да вършим все по–малко смислени дейности. Това може да отслаби чувството ни за неотложност и може да насърчи също и задоволяването на собствените желания. Как тогава можем да имаме уравновесен възглед относно почивката?

Библията ни съветва да си вземем една шепа почивка, вместо да работим прекалено — особено ако светската работа не е необходима. (Еклисиаст 4:6) Въпреки че почивката помага на телата ни да възстановят силите си, източникът на духовна енергия е действената сила на Йехова. (Исаия 40:29–31) Ние получаваме този свети дух във връзка с нашите християнски дейности. Личното изучаване храни сърцата ни и подбужда нашите правилни желания. Присъствието на събранията подхранва признателността ни към нашия Създател. Участието в проповедната служба насърчава чувствата към другите. (1 Коринтяни 9:22, 23) Както Павел реалистично обяснил, „външният човек наистина се износва, но всеки ден вътрешният човек получава нова сила“. — 2 Коринтяни 4:16, Phillips [„Филипс“].

Илеана, майка на шест деца и съпруга на невярващ съпруг, води много зает живот. Тя има отговорности спрямо своето семейство и няколко други близки, което означава, че тя сякаш винаги бърза за някъде. Въпреки всичко тя винаги дава забележителен пример в проповядването и в подготовката за събранията. Как се справя тя с толкова много дейности?

„Събранията и проповедната служба наистина ми помагат да се справям с другите си отговорности — обяснява Илеана. — Например, след проповядването имам достатъчно време да мисля за това кога ще свърша домакинската си работа. Понякога пея, докато я върша. От друга страна, ако не съм отишла на някое събрание или ако не съм направила достатъчно в проповедната служба, домакинската работа се превръща в истинско мъчение.“

В какъв контраст е това с отдаването на прекомерно значение на почивката и развлеченията!

Духовната красота е угодна на Йехова

Живеем в свят, който все повече бива завладян от външния вид. Хората харчат огромни суми пари за лечения, предназначени да подобрят вида им и да намалят въздействието на старостта. Сред тези неща са присаждането и боядисването на косата, имплантацията на гърди и козметичната хирургия. Милиони хора посещават центрове за намаляване на теглото, гимнастически салони и курсове по аеробика, или си купуват видеокасети с физически упражнения и книги за диети. Светът би искал да ни накара да повярваме, че ключът към щастието е нашият външен вид, че начинът, по който изглеждаме, е всичко.

В Съединените щати едно проучване, цитирано от списание „Нюзуик“, разкри, че 90 процента от белите юноши в Америка са „недоволни от телата си“. Отчаяният стремеж към идеална фигура може да засегне нашата духовност. Дора била млада Свидетелка на Йехова, която се срамувала от външния си вид, защото имала наднормено тегло. „Когато отивах по магазините, ми беше трудно да намеря дрехи, подходящи за моя размер — обяснява тя. — Изглежда елегантните дрехи бяха направени само за слаби девойки. Още по–лошо беше, че хората се изказваха пренебрежително относно теглото ми, което много ме натъжаваше, особено когато това идваше от мои духовни братя и сестри.

В резултат на това бях все повече завладяна от външния си вид до такава степен, че духовните ценности започнаха да заемат второ място в живота ми. Сякаш щастието ми зависеше от талията ми. Оттогава изминаха няколко години, и сега, след като съм по–зряла като жена и като християнка, виждам нещата по по–различен начин. Въпреки че се грижа за външния си вид, съзнавам, че духовната красота е тази, която е по–важна, и това ми дава по–голямо задоволство. Едва след като разбрах това, бях способна да поставя интересите на Царството на правилното им място.“

Сара била една вярна жена в миналото, която имала такова уравновесено виждане. Макар че Библията говори за нейната физическа красота дори на възраст над 60 години, тя привлича вниманието най–вече върху нейните хубави качества — скритата личност на сърцето. (Битие 12:11; 1 Петър 3:4–6) Тя проявила мил и скромен дух и послушно се подчинявала на своя съпруг. Сара не се притеснявала прекалено относно това как другите гледат на нея. Въпреки че произхождала от заможно семейство, тя охотно живяла в палатки в продължение на повече от 60 години. Тя кротко и неегоистично подкрепяла своя съпруг; тя била жена на вярата. Именно това я правело истински красива жена. — Притчи 31:30; Евреи 11:11.

Като християни ние сме заинтересувани от това да подобряваме духовната си красота, красота, която ще расте и устоява, ако се грижим редовно за нея. (Колосяни 1:9, 10) Ние можем да се грижим за своя духовен външен вид по два основни начина.

Ние ставаме по–красиви в очите на Йехова, когато участвуваме в нашата животоспасяваща служба. (Исаия 52:7; 2 Коринтяни 3:18–4:2) Освен това, като се учим да проявяваме християнските качества, нашата красота се задълбочава. Има изобилни възможности за подобряването на нашата духовна красота: „Обичайте се един друг . . . ; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит. . . . Бивайте . . . пламенни по дух. . . . Предавайте се на гостолюбие. . . . Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат. . . . Никому не връщайте зло за зло. . . . Живейте в мир с всичките човеци.“ (Римляни 12:10–18) Култивирането на такава нагласа ще ни направи скъпи както за Бога, така и за нашите ближни, и ще намали лошия вид на нашите наследени грешни склонности. — Галатяни 5:22, 23; 2 Петър 1:5–8.

Ние можем да се преборим с духа на света!

Отровният дух на света може да отслаби нашата морална безкомпромисност по толкова много коварни начини. Може да ни накара да сме недоволни от това, което имаме, и силно да желаем да поставим собствените си интереси и нужди пред божиите. Или може да ни накара да мислим за човешки неща, а не за божиите, като придаваме на почивката и развлеченията или на външния вид прекомерно значение. — Сравни Матей 16:21–23.

Сатан е твърдо решен да унищожи нашата духовност, и духът на света е едно от основните му оръжия. Помни, че Дяволът може да променя методите си от тези на рикаещ лъв до тези на предпазлива змия. (Битие 3:1; 1 Петър 5:8) Понякога светът побеждава някой християнин чрез брутално преследване, но по–често бавно го отравя. Павел се опасявал повече относно втората опасност: „Боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.“ — 2 Коринтяни 11:3.

За да се защитим от хитростите на змията, необходимо е да разпознаем пропагандата, която „е от света“, и след това твърдо да я отхвърлим. (1 Йоан 2:16) Не бива да се изкушаваме да мислим, че светският начин на мислене е безобиден. Отровният въздух на системата на Сатан е достигнал тревожни стойности. — Ефесяни 2:2.

След като вече сме разпознали светското мислене, можем да се борим с него, като пълним умовете и сърцата си с чистото учение на Йехова. Като цар Давид нека да кажем: „Направи ме, Господи [Йехова — NW], да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си и учи ме; защото Ти си Бог на спасението ми.“ — Псалм 25:4, 5.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 26]

Стремежът към удобен начин на живот може да ни отклони от духовните цели