Можеш ли да се довериш на съвестта си?

ПРИ нормални обстоятелства компасът е заслужаващ доверие уред. Неговата стрелка, насочвана от магнитното поле на земята, винаги показва север. Така, когато няма ориентири, които да ги водят, пътниците могат да разчитат на компаса относно посоката. Но какво става, когато някакъв магнит бива поставен в близост до компаса? Стрелката ще се насочи към магнита, вместо да показва север. Тя вече не е надежден водач.

Нещо подобно може да се случи със съвестта на човека. Създателят е внедрил това качество в нас, за да ни служи като надежден водач. Тъй като сме направени по божия образ, съвестта трябва постоянно да ни посочва правилната посока, когато е необходимо да вземаме решения. Тя трябва да ни подтиква да отразяваме моралните стандарти на Бога. (Битие 1:27) И често го прави. Например, християнският апостол Павел писал, че дори някои хора, които нямат разкрития от Бога закон, „по природа вършат това, което се изисква от закона“. Защо? Защото това ‘свидетелствува съвестта им’. — Римляни 2:14, 15.

И все пак съвестта не се отзовава винаги, когато това е необходимо. Поради човешкото несъвършенство ние имаме склонност да правим неща, за които знаем, че са погрешни. „Колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон — признал Павел, — но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“ (Римляни 7:22, 23) Ако доста често се отдаваме на погрешни влечения, съвестта ни може постепенно да се притъпи и в крайна сметка да престане да ни казва, че такова поведение е погрешно.

Но въпреки несъвършенството ние можем да приведем съвестта си в съгласие с божиите стандарти. Наистина, жизненоважно е да направим това. Една чиста, добре обучена съвест не само води до близки, лични взаимоотношения с Бога, но също така е много важна за нашето спасение. (Евреи 10:22; 1 Петър 1:15, 16) Освен това добре обучената съвест ще ни помогне да вземаме мъдри решения в живота, които ще допринесат за нашия мир и щастие. Псалмистът казал за човека с такава съвест: „Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се подхлъзнат.“ — Псалм 37:31.

Да обучаваме съвестта

Обучаването на съвестта означава повече от простото наизустяване на списък от закони и точното придържане към тях. Именно така постъпвали фарисеите в дните на Исус. Тези религиозни водачи познавали Закона и били развили една подробна традиция, уж за да помагат на хората да не нарушават Закона. Затова те незабавно протестирали, когато учениците на Исус късали класове на сабат и яли зърната им. И отправили предизвикателство пред Исус, когато на сабат той изцелил изсъхналата ръка на един мъж. (Матей 12:1, 2, 9, 10) Според традицията на фарисеите тези две постъпки представлявали нарушение на четвъртата заповед. — Изход 20:8–11.

Ясно е, че фарисеите изучавали Закона. Но дали тяхната съвест била в хармония с божиите стандарти? Едва ли! Та точно след като критикували относно това, което смятали за шокиращо нарушение на заповедта за сабат, фарисеите заговорничели против Исус „да Го погубят“. (Матей 12:14) Представи си само — тези праведни в собствените си очи религиозни водачи се наежвали при мисълта за ядене на прясно откъснати класове и за лекуване на сабат, но не изпитвали угризения да планират смъртта на Исус!

Главните свещеници проявили подобно изкривено мислене. Тези покварени мъже не изпитвали никаква вина, когато предложили 30 сребърника на Юда от съкровищницата на храма, за да предаде Исус. Но когато Юда неочаквано върнал парите, като ги хвърлил обратно в храма, съвестта на главните свещеници била изправена пред една дилема, свързана със закона. „Не е по закона да ги пуснем [сребърниците] в светата съкровищница — казали те, — защото те са цена за кръв.“ (Матей 27:3–6, NW) Явно главните свещеници се притеснявали, че парите на Юда вече били нечисти. (Сравни Второзаконие 23:18.) Но мъжете от същата тази група не видели нищо лошо в това да дадат пари, за да платят за предателството на божия Син!

Да бъдем в хармония с мисленето на Бога

Горните примери показват, че обучаването на съвестта изисква повече от това да изпълниш ума си със списък на разрешените и забранените неща. Наистина, познаването на божиите закони е много важно и подчинението спрямо тях е необходимо за спасението. (Псалм 19:7–11) Но освен да учим божиите закони, ние трябва да развиваме в себе си сърце, което е в хармония с мисленето на Бога. Тогава може да изпитаме изпълнението на пророчеството на Йехова, дадено чрез Исаия, което гласи: „Очите ти ще станат очи, виждащи твоя Велик наставник. И ушите ти ще чуват иззад тебе слово, което казва: ‘Това е пътят. Ходете по него’, ако вие, хора, трябва да вървите надясно, или ако трябва да вървите наляво.“ — Исаия 30:20, 21, NW; 48:17, NW.

Разбира се, това не означава, че когато сме изправени пред вземането на сериозно решение, някакъв буквален глас ще ни каже какво да правим. Но когато нашето мислене е в хармония с мисленето на Бога по този въпрос, съвестта ни ще бъде по–добре подготвена да ни помогне да вземем решения, които ще му бъдат угодни. — Притчи 27:11.

Да обърнем внимание на примера на Йосиф, който живял през 18–и век пр.н.е. Когато съпругата на Петефрий го подтикнала да извърши прелюбодейство с нея, Йосиф отказал с думите: „Как . . . да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9) В дните на Йосиф нямало писан закон от Бога, осъждащ прелюбодейството. Освен това Йосиф живеел в Египет, далече от дисциплината на семейството си или от патриархалните правила. Тогава какво помогнало на Йосиф да устои на изкушението? Просто казано, това била неговата обучена съвест. Йосиф бил приел божия възглед, че съпругът и съпругата трябва да са „една плът“. (Битие 2:24) Затова той разбрал, че би било погрешно да вземе съпругата на друг мъж. Мисленето на Йосиф било в хармония с мисленето на Бога по въпроса. Прелюбодейството нарушавало неговото чувство за морал.

Днес малко хора са като Йосиф. Сексуалната неморалност е много разпространена и мнозина не се чувствуват отговорни пред своя Създател, пред самите себе си или дори пред своите брачни партньори да останат морално чисти. Ситуацията прилича много на описаната в книгата на Йеремия: „Няма кой да се кае поради злото си и да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще както кон, който стремително тича в боя.“ (Йеремия 8:6) Така че днес повече от всякога има голяма нужда да бъдем в хармония с мисленето на Бога. Ние имаме чудесно средство, което да ни помогне в това отношение.

Помагало за обучаване на съвестта

Вдъхновеното Писание е „полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело“. (2 Тимотей 3:16, 17) Едно изучаване на Библията ще ни помогне да обучим това, което Библията нарича наши „възприемателни способности“, за да различаваме правилното от погрешното. (Евреи 5:14, NW) То ще ни помогне да развиваме любов към нещата, които Бог обича, и отвращение към нещата, които той мрази. — Псалм 97:10; 139:21.

Следователно целта на библейското изучаване е да се схванат духът и същността на истината, а не само формалните подробности. В броя на „Стражева кула“ от 1 септември 1976 г. се казва: „В своето изследване на Писанията трябва да се стремим да уловим значението на справедливостта, любовта и праведността на Бога и да ги внедрим дълбоко в сърцата си, така че те да станат част от нас, както храненето и дишането. Трябва да се опитваме да осъзнаем по–пълно чувството за морална отговорност, като развиваме силно усещане за това какво е правилно и какво погрешно. Освен това трябва да накараме съвестта си да почувствува по–силно своята отговорност към съвършения Законодател и Съдия. (Иса. 33:22) Така че когато научаваме неща за Бога, трябва да се опитваме да му подражаваме във всеки един аспект от живота.“

Да придобиваме „ум Христов“

Изучаването на Библията ще ни помогне също да придобием „ум Христов“, умствената нагласа на послушание и кротост, която била проявявана от Исус. (1 Коринтяни 2:16) Вършенето на волята на Баща му било радост, а не само една рутина, следвана автоматично, без да се мисли. Неговата нагласа била пророчески описана от псалмиста Давид, който писал: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.“a — Псалм 40:8.

Придобиването на „ум Христов“ е много важно за обучаването на съвестта. Когато бил на земята като съвършен човек, Исус отразявал качествата и личността на Баща си във възможно най–пълна степен, в рамките на човешките ограничения. Така той могъл да каже: „Който е видял мен, видял е и Бащата.“ (Йоан 14:9, NW) Във всяка ситуация, с която се сблъсквал на земята, Исус правел точно това, което Баща му искал от него да направи. Затова когато изучаваме живота на Исус, ние придобиваме ясна представа за това какъв е Йехова Бог.

Ние четем, че Йехова е „състрадателен и милосърден, небързащ да се гневи и изобилствуващ с любеща милост“. (Изход 34:6, NW) Много пъти Исус проявявал тези качества в отношенията си със своите апостоли. Когато те няколко пъти спорили за това кой от тях е по–велик, Исус търпеливо ги поучавал с думи и пример, че „който иска да стане велик сред вас, трябва да бъде ваш служител, и който иска да бъде пръв между вас, трябва да бъде ваш роб“. (Матей 20:26, 27, NW) Това е само един пример, който показва, че можем да се приведем в хармония с мисленето на Бога, като разглеждаме живота на Исус.

Колкото повече научаваме за Исус, толкова по–подготвени ще бъдем да подражаваме на нашия небесен Баща, Йехова. (Ефесяни 5:1, 2) Съвест, която е в хармония с мисленето на Бога, ще ни насочва в правилната посока. Йехова обещава на онези, които уповават на него: „Ще ти дам прозрение и ще те напътствувам в пътя, по който трябва да ходиш. Ще давам съвет, като окото ми ще бъде върху теб.“ — Псалм 32:8, NW.

Ползата от една обучена съвест

Като знаел непостоянството на несъвършените хора, Моисей предупредил израилтяните: „Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.“ (Второзаконие 32:46) Ние също трябва да напишем божия закон върху сърцата си. Ако направим така, е по–голяма вероятността съвестта ни да насочва нашите стъпки и да ни помага да вземаме правилни решения.

Разбира се, трябва да бъдем внимателни. Библейската притча казва: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ (Притчи 14:12) Защо често става така? Защото, както казва Библията: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е безнадеждно. Кой може да го познае?“ (Йеремия 17:9, NW) Затова е необходимо всички ние да следваме напътствието в Притчи 3:5, 6: „Уповавай на Господа [Йехова — NW] от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 7]

Като компас, обучената от Библията съвест може да ни насочва в правилната посока

[Източник]

Компас: С разрешението на Peabody Essex Museum, Salem, Mass.