Тихик — заслужаващ доверие „роб в Господаря“ заедно с Павел

ПРИ различни случаи Тихик пътувал с апостол Павел и действувал като негов пратеник. Той бил пратеник, на когото можело да бъдат поверени пари и отговорности на надзор. Тъй като Писанията изтъкват, че той бил достоен за доверие — едно много важно качество за всички християни, — вероятно ще искаш да знаеш повече за него.

Павел описал Тихик като свой ‘любим брат и верен служител, и роб в Господаря заедно с него’. (Колосяни 4:7, NW) Защо апостолът гледал по такъв начин на него?

Организирането на помощи за Йерусалим

Около 55 г. от н.е. християните в Юдея имали нужда от материална помощ. С помощта на сборовете в Европа и Мала Азия Павел организирал събирането на средства, за да им се помогне. Тихик, който бил от Азия, изиграл важна роля в организирането на помощите.

След като дал напътствия относно това как да бъде извършено това дарение, Павел предложил достойни за доверие мъже да бъдат изпратени в Йерусалим или да отидат там с него, като носят събраните пари. (1 Коринтяни 16:1–4) Когато предприел дългото си пътуване от Гърция за Йерусалим, той бил придружен от няколко мъже, единият от които явно бил Тихик. (Деяния 20:4) Такава голяма група може да е била необходима заради това, че те носели пари, които им били поверени от различни сборове. Важен фактор може да е била необходимостта от сигурност, тъй като разбойници заплашвали безопасното пътуване. — 2 Коринтяни 11:26.

Тъй като Аристарх и Трофим придружили Павел до Йерусалим, някои смятат, че вероятно Тихик и другите направили същото. (Деяния 21:29; 24:17; 27:1, 2) Понеже Тихик участвувал в организирането на помощите, той е един от неколцината, за който се предполага, че е ‘братът’, който работил с Тит в Гърция във връзка със събирането на средствата и който бил ‘назначен от сборовете да бъде спътник на Павел във връзка с този любезен подарък’. (2 Коринтяни 8:18, 19, NW; 12:18) Ако първата задача, изпълнена от Тихик, била отговорна, то втората не била по–малко сериозна.

От Рим за Колоса

Пет или шест години по–късно (60–61 г. от н.е.) Павел се надявал да бъде освободен от своето първо затворничество в Рим. Тихик бил с него, на стотици километри от дома. И ето — Тихик щял да се връща отново в Азия. Това дало възможност на Павел да напише писма до християнските сборове в този район и да изпрати избягалия Филимонов роб Онисим обратно в Колоса. Тихик и Онисим носели поне три писма, които днес са включени в библейския канон — едно до Ефесяните, едно до Колосяните и едно до Филимон. Може би било изпратено писмо и до сбора в Лаодикия, един град на около 18 километра от Колоса. — Ефесяни 6:21; Колосяни 4:7–9, 16; Филимон 10–12.

Тихик не бил само куриер. Той бил доверен личен пратеник, понеже Павел писал: „Тихик, моят любим брат и верен служител, и роб в Господаря заедно с мен, ще ви запознае с всички мои дела. Изпращам го при вас именно за да знаете нещата, свързани с нас, и за да утеши сърцата ви.“ — Колосяни 4:7, 8, NW.

Ученият Е. Рандолф Ричардс посочва, че човекът, който носел писмо, „често бил лична връзка между автора и получателите, в добавка към писмената връзка . . . [Една причина] за това да е необходим достоен за доверие куриер била, [че] той често носел допълнителна информация. Едно писмо можело да обясни положението накратко, често съобщавайки преценката на автора, но от куриера се очаквало да опише на получателя всички детайли“. Докато писмото можело да се занимава с учения и спешни въпроси, другите неща щели да бъдат предадени устно от един заслужаващ доверие пратеник.

В писмата до християните в Ефес, в Колоса и до Филимон не се казва много относно това как се чувствувал Павел. Така че Тихик трябвало лично да сподели информация, да обясни условията, при които се намирал Павел в Рим, и да схване положението в сборовете достатъчно добре, за да може да ги насърчи. Послания и отговорности от този вид били поверявани само на онези, на които можело да се разчита, че ще представят вярно автора на писмото. Тихик бил такъв човек.

Надзор в далечни назначения

След като бил освободен от домашен арест в Рим, Павел възнамерявал да изпрати Тихик или Артем при Тит на остров Крит. (Тит 1:5; 3:12) По време на второто затворничество на Павел в Рим (вероятно около 65 г. от н.е.) апостолът отново изпратил Тихик в Ефес, вероятно за да заеме мястото на Тимотей, който тогава можел да пътува, за да бъде при Павел. — 2 Тимотей 4:9, 12.

Не е ясно дали през този период Тихик отишъл и в Крит, и в Ефес. Но споменавания като това предполагат, че той останал един от най–близките съратници на Павел до последните години от службата на апостола. Щом Павел мислел да го изпрати на отговорна и вероятно трудна мисия вместо Тимотей и Тит, е ясно, че Тихик бил станал зрял християнски надзорник. (Сравни 1 Тимотей 1:3; Тит 1:10–13.) Неговата готовност да пътува и да бъде използуван в отдалечени назначения го направила полезен за Павел и за целия християнски сбор.

Днес самопожертвувателни християни охотно служат в местните сборове на Свидетелите на Йехова или се поставят на разположение в подкрепа на интересите на Царството на други места. Хиляди са приели с радост назначения като мисионери, пътуващи надзорници, международни служители на строителни обекти, назначения в световната централа на Дружество „Стражева кула“ или в някой от неговите клонове. Като Тихик те не бият на очи, но са усърдни работници, ‘верни служители’, които са скъпи за Бога и обичани от другите християни като достойни за доверие ‘роби в Господаря заедно с тях’.