Стой нащрек, напредвай смело!

Отчет за специалните събрания

КОЙ може основателно да каже, че не живеем в „усилни времена“? Като Свидетели на Йехова ние не сме застраховани срещу натиска на живота в „последните дни“. (2 Тимотей 3:1–5) Но ние осъзнаваме, че хората се нуждаят от помощ. Те не разбират значението на световните събития. Нуждаят се от утеха и надежда. Каква е главно нашата роля в подпомагането на нашите ближни?

Ние имаме дадена от Бога задача да споделяме добрата новина за установеното Царство на Бога. (Матей 24:14) Хората трябва да узнаят, че това небесно Царство е единствената надежда за човечеството. Но нашето послание не винаги е посрещано добре. В някои места нашата работа бе забранена и братята ни бяха преследвани. Ние обаче не се отказваме. С пълно доверие в Йехова, ние сме решени да останем нащрек и да продължаваме да вървим смело напред, като изявяваме добрата новина без забавяне. — Деяния 5:42.

Тази твърда решителност личеше на специалните събрания, които бяха проведени през октомври 2001 г. Годишното събраниеa на Пенсилванското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“ беше проведено в Конгресната зала на Свидетелите на Йехова в Джърси (Ню Джърси, САЩ) в събота, на 6 октомври. На следващия ден допълнителни събранияb бяха проведени на четири места, три в Съединените щати и едно в Канада.

В своите встъпителни думи председателстващият на годишното събрание Самюел Ф. Хърд — член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова — се позова на Псалм 92:1, 4 и след това каза: „Ние искаме да проявим своята благодарност.“ Наистина, причини за благодарност бяха осигурени от пет отчета от целия свят.

Отчети от близо и далеч

Брат Алфред Куачи съобщи за напредъка на проповедната дейност в Гана, известна преди като Златния бряг. Нашата работа в тази страна беше забранена в продължение на много години. Хората там често питат: „Защо? Какво направихте?“ Това предоставя възможност да се даде свидетелство — обясни брат Куачи. Когато през 1991 г. забраната беше вдигната, в Гана имаше 34 421 Свидетели на Йехова. През август 2001 г. общият брой беше 68 152 души — 98 процента растеж. В момента се планира строеж на една Конгресна зала с 10 000 места. Явно нашите духовни братя в Гана използват по най–добрия възможен начин своята религиозна свобода.

Въпреки политическия смут братята ни в Ирландия активно участват в службата и са уважавани заради своята неутрална позиция. В Ирландия има 115 сбора в 6 окръга — каза координаторът на Комитета на клона Питър Андрюс. Брат Андрюс разказа една случка с Лиам — едно десетгодишно момче, което безстрашно свидетелствало в училище. Лиам дал „Моята книга с библейски разкази“, издадена от Свидетелите на Йехова, на 25 от своите съученици, а също и на своята учителка. Лиам искал да бъде покръстен, но някой го попитал дали не е твърде млад. Лиам отговорил: „Не възрастта ми, но моята любов към Йехова трябва да бъде определящ фактор. Моето покръстване ще покаже колко много го обичам.“ Целта на Лиам е да стане мисионер.

През 1968 г. във Венецуела имало 5400 вестители на добрата новина. Но сега има над 88 000 души — отбеляза Стефан Йохансон, координатор на Комитета на клона. И там има потенциал за по–нататъшен растеж, защото над 296 000 души са посетили Възпоменанието през 2001 г. През декември 1999 г. поройни дъждове причинили кални свлачища, които според пресмятанията убили 50 000 човека, включително и някои Свидетели. Една от Залите на Царството била напълнена с кал до половин метър от тавана. Когато някой предложил сградата да бъде изоставена, братята отговорили: „Невъзможно! Това е нашата Зала на Царството и ние не искаме да я изоставяме сега.“ Те се захванали за работа, като отстранили тонове кал, камъни и други отломки. Сградата била ремонтирана и братята казват, че сега е по–хубава, отколкото преди да връхлети катастрофата!

Във Филипините се говори на 87 езика и диалекта — каза брат Дентън Хопкинсън, координаторът на Комитета на клона. През изминалата служебна година беше обявено пълното издание на „Свето писание — Превод на новия свят“ на трите основни езика за страната — себуано, илоко и тагалог. Брат Хопкинсън разказа една случка за едно деветгодишно момче, което прочело книгата „Добрата новина, която ти носи щастие“, издадена от Свидетелите на Йехова. Това момче се сдобило с други издания от клона, които също прочело, но семейството му се противопоставило. Години по–късно, когато бил в медицинско училище, този младеж се свързал с клона и поискал библейско изучаване. Бил покръстен през 1996 г. и скоро започнал целодневна служба. Сега той служи със съпругата си в офиса на клона.

Пуерто Рико развива „износ“ на Свидетели — обяснява координаторът на Комитета на клона Роналд Паркън. Има около 25 000 възвестители на острова и броят им остава същият години наред. Защо? Пресметнато е, че Пуерто Рико „изнася“ около 1000 вестители за година в Съединените щати, много от които се преместват поради икономически причини. Брат Паркън разказа за едно забележително съдебно решение във връзка с Луис — един седемнадесетгодишен Свидетел, който имал левкемия. Поради отказа на Луис да приеме кръв, неговият случай бил поет от съда. Съдийката поискала да говори с него направо, така че го посетила в болницата. Луис я запитал: „Защо ако извърша сериозно престъпление, ще ме съдите като възрастен, но когато искам да се подчиня на Бога, се отнасяте към мене като към непълнолетен?“ Съдийката се убедила, че той бил зрял млад човек, способен да решава за себе си.

След отчетите от далечни страни Харолд Коркърн от Комитета на клона в САЩ проведе интервюта с четирима дълговременни служители на Йехова. Артър Боно е от петдесет и една години в целодневната служба и сега служи в Комитета на клона в Еквадор. Анджело Катанзаро е петдесет и девет години в целодневната служба, през по–голямата част от които е служил като пътуващ надзорник. Ричард Ейбрахамсън завършил Училището Гилеад през 1953 г. и имал привилегията да упражнява надзор над дейността в Дания в продължение на 26 години, преди да се завърне в бруклинския Бетел. Най–накрая всички бяха радостни да чуят деветдесет и шест годишния Кери У. Барбър. Покръстен през 1921 г., брат Барбър е вече 78 години в целодневната служба и е член на Ръководното тяло от 1978 г.

Вълнуващи доклади

Годишното събрание включваше поредица от предизвикващи размисъл доклади. Брат Робърт У. Уолън изнесе доклад на тема „Народ за неговото име“. Ние сме хората, носещи божието име, и можем да бъдем намерени в над 230 страни. Йехова ни е дал „бъдеще и надежда“. (Йеремия 29:11) Ние трябва да продължаваме да проповядваме за божието Царство, като споделяме прекрасното послание на утеха и успокоение. (Исаия 61:1) „Нека ден след ден — каза в заключение брат Уолън — да продължаваме да оставаме верни на името, с което сме наречени — Свидетели на Йехова.“ — Исаия 43:10.

Последната част от програмата беше един симпозиум с трима членове на Ръководното тяло. Тя беше озаглавена „Сега е времето да бдите, да стоите твърдо във вярата, да бъдете силни“. — 1 Коринтяни 16:13, Ве.

Първо брат Стивън Лет изнесе доклад на тема „Бдете в този късен час“. „Физическият сън е дар — обясни брат Лет. — Той ни ободрява. Но духовният сън никога не е полезен.“ (1 Солунци 5:6) Тогава как можем да останем духовно будни? Брат Лет изброи три духовни „хапчета“: (1) Бъди зает в делото на Господаря. (1 Коринтяни 15:58) (2) Осъзнавай духовната си нужда. (Матей 5:3) (3) Откликвай на основания на Библията съвет, за да постъпваш мъдро. — Притчи 13:20.

Брат Тиодор Джаръс изнесе един вълнуващ доклад, озаглавен „Остани твърд при изпитание“. Като се позова на Откровение 3:10, брат Джаръс попита: „Кога е ‘времето на изпитанието’?“ Това изпитание идва ‘в деня на Господаря’, в който се намираме. (Откровение 1:10) Изпитанието се върти около ключовия въпрос — дали сме за божието установено Царство, или за Сатановата зла система на нещата? Докато това време на изпитание завърши, ние неизбежно ще се сблъскваме с изпитания или трудности. Ще останем ли лоялни към Йехова и неговата организация? ‘Ще трябва всеки един от нас поотделно да прояви такава лоялност’ — отбеляза брат Джаръс.

Накрая брат Джон И. Бар изнесе доклад на тема „Ставай все по–силен като духовна личност“. Като се позова на Лука 13:23–25, той отбеляза, че ние трябва да напрягаме всичките си сили ‘да влезем през тесните врата’. Мнозина не успяват, защото не са достатъчно усърдни, за да стават все по–силни. За да станем напълно израснали християни, трябва да се научим да прилагаме библейските принципи във всички аспекти на живота. Брат Бар изтъкна: „Сигурен съм, че ще се съгласите, че сега е времето (1) да продължаваме да поставяме Йехова преди всичко друго; (2) да укрепваме в сила; и (3) да напрягаме всичките си сили за извършването на волята на Йехова. По този начин ние ще бъдем готови да минем през тясната врата, която води до прекрасен живот без край.“

Когато краят на събранието наближи, имаше един въпрос, на който не бе отговорено: Какъв е годишният текст за 2002 служебна година? На този въпрос беше отговорено на следващия ден.

Допълнително събрание

Очакванията бяха големи в неделя сутринта, когато започна програмата на допълнителното събрание. Тя започна с обобщение на седмичното изучаване на урока от „Стражева кула“, последвано от кратко представяне на някои основни моменти от годишното събрание. След това всички с радост чуха един доклад за годишния текст за 2002 г.: „Елате при мене ... и аз ще ви освежа.“ (Матей 11:28, НС) Докладът беше основан на статиите за изучаване, публикувани след това в изданието на „Стражева кула“ от 15 декември 2001 г.

След това някои хора, които през август 2001 г. бяха делегати на специалните конгреси „Учители на божието слово“ във Франция и Италияc, споделиха своите впечатления. Най–накрая, като основен момент от програмата за този ден, двата последни доклада за деня бяха изнесени от гостуващи докладчици от бруклинския Бетел.

Първият доклад беше озаглавен „Смело да уповаваме на Йехова през тези усилни времена“. Докладчикът разви следните главни мисли: (1) Смелото упование в Йехова винаги е било жизненоважно за божиите хора. Библията съдържа много примери на онези, които са проявявали смелост и вяра, когато са се сблъсквали с противопоставяне. (Евреи 11:1–12:3) (2) Йехова ни дава сериозно основание, за да му се доверим безусловно. Неговите дела и Словото му гарантират, че той се грижи за своите служители и че никога няма да ги забрави. (Евреи 6:10) (3) Смелостта и упованието са особено необходими днес. Ние сме ‘мразени’, както Исус предсказал. (Матей 24:9) За да издържим, ние се нуждаем от доверие в божието Слово, от увереност, че божият дух е с нас, и от смелост, за да продължаваме да изявяваме добрата новина. (4) Примерите показват, че ние се сблъскваме с противопоставяне именно днес. Всички бяха дълбоко развълнувани, когато докладчикът направи връзка с това, което нашите братя издържат в Армения, Франция, Грузия, Казахстан, Русия и Туркменистан. Наистина, сега е времето да проявяваме смелост и упование в Йехова!

Последният докладчик разви темата „Движи се напред, обединен с организацията на Йехова“. Докладът обхвана много навременни мисли. (1) Напредъкът на хората на Йехова е наблюдаван навсякъде. Нашата проповедна работа и конгресите ни поставят пред очите на обществото. (2) Йехова е установил една организация, която е обединена. През 29 г. Исус бил назначен от светия дух, за да доведе „всички неща“ — тези с небесна перспектива, както и тези със земна надежда — в обединеното семейство на Бога. (Ефесяни 1:8–10, НС) (3) Конгресите са една забележителна проява на международно единство. Това беше ясно доказано на специалните конгреси, проведени във Франция и Италия през месец август 2001 г. (4) Една вълнуваща резолюция беше приета във Франция и Италия. Докладчикът сподели няколко извадки от тази подтикваща към действие резолюция. Пълният текст на резолюцията се намира по–долу.

Към края на последния доклад гостуващият докладчик прочете едно трогателно съобщение, приготвено от Ръководното тяло. В него се казваше отчасти следното: „Днес е времето да бъдем нащрек и да продължаваме да бдим, като виждаме как се развиват събитията в света ... Ние искаме да ви предадем любещата загриженост на Ръководното тяло за вас и за всички останали хора от народа на Бога. Нека Той ви благославя богато, като вършите всеотдайно неговата воля.“ Хората на Йехова навсякъде са решени да останат будни в тези усилни времена и да продължават да напредват смело с обединената организация на Йехова.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки от страници 29 до 31]

Резолюция

През август 2001 г. във Франция и Италия бяха проведени специалните конгреси „Учители на божието слово“. На тези конгреси беше представена една вълнуваща резолюция. Следва текстът на тази резолюция.

„КАТО СВИДЕТЕЛИ НА ЙЕХОВА, всички ние, събрани на този конгрес „Учители на божието слово“, бяхме наставлявани чрез учение, което носи голяма полза. Източникът на това учение беше ясно идентифициран. Учението не произлиза от човек. То идва от Онзи, който е описан от древния пророк Исаия като наш „Велик наставник“. (Исаия 30:20, НС) Обърнете внимание на напомнянето от Йехова, както е записано в Исаия 48:17: ‘Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.’ Как постига това Йехова? Първият начин е чрез най–превежданата и разпространявана книга в света, Библията, в която ни е казано с ясни думи: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно.“ — 2 Тимотей 3:16.

Днес човечеството отчаяно се нуждае от такова полезно обучение. Защо можем да кажем това? Имайки предвид променящата се, объркана сцена на този свят, какво признават мислещите хора? Просто това — въпреки че милиони хора биват обучавани в световните образователни институции, е налице печална липса на истински ценности и неумение да се прави разлика между добро и зло. (Исаия 5:20, 21) Библейската неграмотност изобилства. Макар че чрез употребата на компютри техническият прогрес осигурява достъпа до море от информация, къде са отговорите на такива жизненоважни въпроси като: Каква е целта на живота? Как трябва да разбираме събитията в наше време? Има ли сигурна надежда за бъдещето? Дали мирът и сигурността ще бъдат някога действителност? Освен това на рафтовете на библиотеките се намират милиони страници във връзка с неща, обхващащи почти всяка област на човешките усилия. Но човечеството повтаря грешките от миналото. Престъпността се увеличава. Болестите, за които се смяташе, че са изкоренени, се появяват отново, докато други, такива като СПИН, се разпространяват обезпокоително. Семейният живот се разпада със смайваща бързина. Замърсяването разрушава околната среда. Тероризъм и оръжия за масово унищожение заплашват мира и сигурността. Проблеми без решения продължават да се трупат. Каква е нашата уместна роля в подпомагането на нашия ближен в тези кризисни времена? Има ли учение, което да обяснява причината за положението на човечеството и не само да посочва пътя за един по–добър живот сега, но също така да предлага светла, сигурна надежда за бъдещето?

Задачата, която ни възлага Библията, е: ‘Идете, правете ученици от хора от всичките народи, като ги учите да пазят всичко, което Христос е заповядал.’ (Матей 28:19, 20, Ве) Тази задача била дадена от Исус Христос след неговата смърт и възкресение, когато той получил всичката власт в небесата и на земята. Тя надхвърля всяка дейност, извършвана от хора. От божията гледна точка нашата задача, която се съсредоточава върху духовните нужди на онези, които гладуват за праведност, има първостепенна важност. Ние имаме добре обосновани причини от Писанията да приемем тази задача сериозно.

Това изисква да вършим тази дейност като най–важното нещо в своя живот. С божията благословия и помощ, работата ще бъде извършена, въпреки множеството противоположни влияния, пречки и противопоставящи се въздействия от религиозни и политически сили, целящи да забавят напредъка на тази целосветска учебна програма. Ние сме уверени и вярваме, че тази дейност ще продължава да процъфтява и ще достигне своя велик завършек. Защо можем да бъдем сигурни? Защото Господарят Исус Христос обещал, че ще бъде с нас в поверената ни от Бога служба до завършека на тази система на нещата.

Часът на отчаяното човечество е наближил. Нашата сегашна задача трябва да бъде изпълнена, преди да настъпи окончателният край. Затова ние, като Свидетели на Йехова, решаваме следното:

Първо: Като отдадени служители, ние сме решени да продължаваме да поставяме интересите на Царството на първо място в своя живот и да продължаваме да израстваме духовно. За да постигнем тази цел, се молим в съгласие с думите от Псалм 143:10: „Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог.“ Всичко това изисква да бъдем добри изследователи на Библията, да полагаме усилия ежедневно да четем Библията, да се занимаваме с лично изучаване и изследване. За да направим своя напредък явен за всички хора, ние ще положим всяко разумно усилие да се подготвяме и да извлечем пълна полза от теократичното обучение, осигурявано на събранията на сбора, на окръжните конгреси, на областните, националните и международните конгреси. — 1 Тимотей 4:15; Евреи 10:23–25.

Второ: За да бъдем учени от Бога, ние трябва да се храним изключително на неговата трапеза и старателно да обръщаме внимание на библейското предупреждение относно заблуждаващите учения на демоните. (1 Коринтяни 10:21; 1 Тимотей 4:1) Ние ще вземем специални предпазни мерки, за да избегнем навреждащи елементи, в това число религиозни лъжи, безплодни мисли, позорни сексуални извращения, бедствието на порнографията, упадъчни развлечения и всичко, което не е ‘в съгласие със здравото учение’. (Римляни 1:26, 27; 1 Коринтяни 3:20; 1 Тимотей 6:3; 2 Тимотей 1:13) Като почитаме ‘даровете в човеци’, които отговарят на изискванията да поучават това, което е ползотворно, ние искрено уважаваме техните усилия и от цяло сърце им съдействаме в поддържането на чистите и праведни морални и духовни стандарти от божието Слово. — Ефесяни 4:7, 8, 11, 12; 1 Солунци 5:12, 13; Тит 1:9.

Трето: Като родители християни, желанието ни ще бъде от цяло сърце да наставляваме своите деца не само с думи, но също чрез пример. Наша първостепенна грижа е да им помагаме още от малки да ‘научат свещените писания, за да станат мъдри за спасение’. (2 Тимотей 3:15) Ние ясно ще помним, че възпитанието им в дисциплинирането и умственото наставление от Йехова ще им даде най–добрата възможност да изпитат божественото обещание, че ‘ще им бъде добре и ще живеят много години на земята’. — Ефесяни 6:1–4.

Четвърто: Когато се появят тревоги или сериозни проблеми, ние първо ‘ще известим своите молби на Бога’, като сме уверени, че „божият мир, който надвишава всяка мисъл“, ще ни пази. (Филипяни 4:6, 7, НС) Като застанем под ярема на Христос, ние ще намерим освежение. Като знаем, че Бог се грижи за нас, ние няма да се колебаем да прехвърлим своите тревоги на него. — Матей 11:28–30; 1 Петър 5:6, 7.

Пето: В израз на своята благодарност към Йехова за привилегията да бъдем учители на неговото Слово, ние ще подновим своите усилия да ‘излагаме право словото на истината’ и да ‘изпълним докрай службата си’. (2 Тимотей 2:15; 4:5, Ве) Тъй като сме напълно наясно какво означава това, нашето искрено желание е да търсим достойните и да култивираме засетите семена. Освен това ние ще подобрим своето поучаване чрез резултатно водене на повече домашни изучавания на Библията. Това ще ни помогне в по–пълна степен да сме в хармония с волята на Бога, който иска „да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. — 1 Тимотей 2:3, 4, НС.

Шесто: През изминалия век и в годините от сегашния Свидетелите на Йехова в много страни изпитаха различни форми на противопоставяне и преследване. Но Йехова доказа, че е с нас. (Римляни 8:31) Неговото безпогрешно Слово ни уверява, че ‘ни едно оръжие, скроено против нас’, за да затрудни, да забави или спре нашата дейност по проповядване и поучаване за Царството, няма да успее. (Исаия 54:17) В благоприятно време или във време на трудности, ние не можем да спрем да говорим истината. Ние сме решени да изпълняваме своята задача по проповядване и поучаване с чувство за неотложност. (2 Тимотей 4:1, 2) Нашата цел е да споделяме колкото е възможно по–пълно добрата новина за божието Царство с хората от всички народи. Така те ще продължават да имат възможност да научат за мярката, осигурена за придобиване на вечен живот в един праведен нов свят. Като едно обединено множество от учители на божието Слово, нашето решение е да продължаваме да следваме примера на великия учител Исус Христос и да отразяваме неговите богоугодни качества. Ние ще направим всичко това за честта и славата на нашия Велик наставник и Дарител на живота Йехова Бог.

Всички присъстващи на този конгрес, които сте съгласни с приемането на тази резолюция, моля, кажете ДА!“

Когато заключителният въпрос от резолюцията беше зададен на 160 000 присъстващи на трите конгреса във Франция и пред 289 000 души на девет места в Италия, гръмко „да“ проехтя на многобройните езици, на които говореха делегатите.