Как Йехова използува „глупостта“, за да спаси вярващите
„Понеже в божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.“ — 1 КОРИНТЯНИ 1:21.
1. В какъв смисъл Йехова ще използува „глупост“, и откъде знаем, че светът със своята мъдрост не е познал Бога?
КАКВО? Нима Йехова би използувал глупост? Не, разбира се! Но той може да използува — и наистина използува това, което изглежда глупост за света. Той прави това, за да спаси хората, които го познават и го обичат. Чрез своята мъдрост светът не може да познае Бога. Исус Христос изяснил това, когато казал в молитва: „Отче праведни, светът не те е познал.“ — Йоан 17:25.
2. Защо може да изглежда, че пътищата на Йехова и пътищата на света са успоредни едни на други, но какво показват фактите?
2 Думите на Исус показват, че пътищата на Йехова се различават от пътищата на света. На пръв поглед може да изглежда, че целта на Бога и целта на този свят са успоредни една на друга. Може да изглежда, че целите на този свят имат божията благословия. Например, Библията казва, че Бог ще установи праведно правителство, което ще донесе живот в мир, щастие и благоденствие за човечеството на земята. (Исаия 9:6, 7; Матей 6:10) Светът също тръби за целта си да даде мир, благоденствие и добро правителство на хората, посредством един т.нар. нов световен ред. Но целите на Бога и целите на света не са едни и същи. Целта на Йехова е да реабилитира себе си като Върховен владетел на вселената. Той ще направи това чрез небесно правителство, което ще премахне всички земни правителства. (Даниил 2:44; Откровение 4:11; 12:10) Така че Бог няма нищо общо с този свят. (Йоан 18:36; 1 Йоан 2:15–17) Затова Библията говори за два вида мъдрост — ‘мъдростта на Бога’ и ‘мъдростта на света’. — 1 Коринтяни 1:20, 21.
Основният недостатък на светската мъдрост
3. Макар че мъдростта на света може да изглежда впечатляваща, защо обещаваният от човека нов световен ред никога не може да донесе удовлетворение?
3 За онези, които не са ръководени от мъдростта на Бога, мъдростта на света изглежда впечатляваща. Съществуват светски философии, изразени на висок стил, които запленяват ума. Хиляди институти за висше образование предават познание, за което мнозина смятат, че идва от най–големите умове на човечеството. Обширни библиотеки са изпълнени с познание, което е натрупано през столетия човешки опит. Но въпреки всичко това новият световен ред, който светските управници предлагат, може да бъде управление единствено на несъвършени, белязани от греха, умиращи хора. Следователно, този ред ще бъде несъвършен, ще повтаря много от миналите грешки и никога няма да бъде в състояние да задоволи всички човешки нужди. — Римляни 3:10–12; 5:12.
4. На какво е подвластен предлаганият нов световен ред, и с какъв резултат?
4 Предлаганият човешки нов световен ред е подвластен не само на човешката слабост, но и на влиянието на злите духовни създания — да, на Сатан Дявола и неговите демони. Сатан е заслепил умовете на хората, така че те не вярват на „славното благовестие на Христа“. (2 Коринтяни 4:3, 4; Ефесяни 6:12) В следствие на това светът бива връхлетяван от безредие след безредие. Той се бори и обезсилва все повече в унищожителното си усилие да се управлява сам, без помощта на Бога и без да се съобразява с божията воля. (Йеремия 10:23; Яков 3:15, 16) Затова, както казал апостол Павел, „светът с мъдростта си не позна Бога“. — 1 Коринтяни 1:21.
5. Какъв е основният недостатък на мъдростта на този свят?
5 В такъв случай какъв е основният недостатък на мъдростта на света, включително и на неговите планове за нов световен ред? Той се състои в това, че светът пренебрегва онова, което никой не може да пренебрегне успешно — висшето върховенство на Йехова Бог. Светът арогантно отказва да признае божието върховенство. Той умишлено изключва Йехова от всички свои планове и разчита на собствените си възможности и машинации. (Сравни Даниил 4:31–34; Йоан 18:37.) Библията ясно казва, че „страхът от [Йехова] е начало на мъдростта“. (Притчи 9:10; Псалм 111:10) Но светът не е научил още това основно изискване за мъдростта. Тогава как може той да успее без божията подкрепа? — Псалм 127:1.
Проповядването на Царството — глупаво или практично?
6, 7. (а) Какво проповядват онези, които са водени от божията мъдрост, но как гледа светът на тях? (б) В хармония с чия мъдрост проповядва духовенството на псевдохристиянството, и с какъв резултат?
6 От друга страна, тези, които познават Бога, проявяват божията мъдрост и избират да бъдат ръководени от нея. Както предсказал Исус Христос, те проповядват „тази добра новина на царството . . . по цялата населена земя“. (Матей 24:14, NW; 28:19, 20) Дали това проповядване е практично сега, когато нашата земя е изпълнена с вражда, замърсяване, бедност и човешко страдание? За светски мъдрите такова проповядване за божието Царство изглежда чиста глупост, нещо, лишено от всякаква практичност. Те гледат на проповедниците на божието Царство като на полипите от дребни ракообразни, които затрудняват хода на кораба на Държавата и забавят напредването ѝ към идеалното политическо правителство. В това те биват подкрепяни от духовенството на псевдохристиянството, което проповядва в хармония с мъдростта на света и не казва на хората онова, което те трябва да знаят за новия свят на Бога и неговото царско правителство, макар че това било основното учение на Христос. — Матей 4:17; Марко 1:14, 15.
7 Историкът Х. Дж. Уелс обърнал внимание на този провал от страна на духовенството на псевдохристиянството. Той писал: „Забележителна е изключителната значимост, която Исус придавал на онова, което той наричал небесно Царство, и неговата сравнителна нищожност в действията и ученията на повечето от християнските църкви.“ Но ако хората от това поколение искат да получат живот, първо те трябва да чуят за божието установено Царство, а за тази цел някой трябва да проповядва добрата новина за него. — Римляни 10:14, 15.
8. Защо проповядването на добрата новина е най–практичното нещо, което може да се върши днес, но каква линия на поведение ще остане без трайна полза?
8 Следователно, проповядването на добрата новина е най–практичното нещо за правене днес. Това е така, защото посланието за Царството осигурява истинска надежда, която изпълва човешките сърца с радост в тези последни дни на „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1–5; Римляни 12:12; Тит 2:13) И докато животът в този свят е несигурен и кратък, животът в божия нов свят ще бъде вечен, сред радост, изобилие и мир именно тук, на земята. (Псалм 37:3, 4, 11) Както казал Исус Христос, „какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ Ако човек загуби правото си да живее в божия нов свят, каква полза ще му донесе сегашният свят, който отминава? Сегашната наслада на този човек от материалните неща е повърхностна, напразна и мимолетна. — Матей 16:26; Еклисиаст 1:14; Марко 10:29, 30.
9. (а) Когато един човек, който бил поканен да стане последовател на Исус помолил за отсрочка, какво го посъветвал да направи Исус? (б) Какво влияние трябва да ни окаже отговорът на Исус?
9 Един човек, когото Исус поканил за свой последовател, казал: „Позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ Какво го посъветвал да направи Исус? Знаейки, че този човек все ще отлага най–важната работа, просто за да чака, докато родителите му изживеят остатъка от своя живот, Исус отговорил: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай божието царство.“ (Лука 9:59, 60) Тези, които проявяват мъдрост, като се подчиняват на Христос, не могат да се отвърнат от изпълнението на своята задача да проповядват посланието за Царството. Божествената мъдрост им казва ясно, че този свят и неговите управници са осъдени. (1 Коринтяни 2:6; 1 Йоан 2:17) Поддръжниците на божието върховенство знаят, че единствената истинска надежда за човечеството е в намесата и управлението на Бога. (Захария 9:10) И докато онези, които притежават мъдростта на този свят не вярват в божието Царство и не искат това небесно правителство, то хората, водени от божествената мъдрост, вършат онова, което носи истинска полза на техните ближни, подготвяйки ги за вечен живот в обещания нов свят на Йехова. — Йоан 3:16; 2 Петър 3:13.
„Глупост за онези, които погиват“
10. (а) Когато Савел от Тарс бил обърнат към правата вяра, каква дейност поел той, и как гледал на нея? (б) С какво били известни древните гърци, но как Бог гледа на тяхната мъдрост?
10 Савел от Тарс, който станал Павел, апостол на Исус Христос, поел това животоспасяващо дело. Разумно ли е да вярваме, че когато Христос обърнал Павел в правилната вяра, му възложил да се включи в някаква глупава дейност? Павел не смятал така. (Филипяни 2:16) По това време гърците били смятани за най– интелектуалния народ на света. Те се хвалели със своите велики философи и мъдри мъже. Но макар че Павел говорел гръцки, той не следвал гръцката философия и образование. Защо? Защото тази мъдрост на света е глупост за Бога.a Павел търсел божествена мъдрост, която го подтикнала да проповядва добрата новина от къща на къща. Най–великият Проповедник на всички времена — Исус Христос — дал примера за това и го инструктирал да върши същата работа. — Лука 4:43; Деяния 20:20, 21; 26:15–20; 1 Коринтяни 9:16.
11. Каква била същността на онова, което Павел казал за своята задача да проповядва и за мъдростта на света?
11 За своята задача да проповядва Павел казва следното: „Христос ме изпрати . . . да отида и да прогласявам добрата новина, не с мъдри речи, за да не бъде направен безполезен позорният стълб на Христос. Защото думите за позорния стълб [Христовата изкупителна жертва] са глупост за онези, които погиват, но за нас, които биваме спасени, те се божия сила. Защото е писано: ‘Аз ще погубя мъдростта на мъдрите хора и ще отхвърля настрани разума на разумните хора.’ Къде е мъдрият човек [като например философът]? Къде е книжникът? Къде е обсъждащият тази система на нещата? Нима Бог не направи мъдростта на света глупава? Защото след като, в мъдростта на Бога, светът чрез своята мъдрост не позна Бога, Бог сметна за добре чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси онези, които вярват.“ — 1 Коринтяни 1:17–21, NW.
12. Какво постига Йехова чрез „глупостта на онова, което се проповядва“, и как реагират онези, които искат „мъдростта, която е отгоре“?
12 Колкото и невероятно да звучи, самите хора, които светът нарича глупави, са онези, които Йехова използува като свои проповедници. Да, чрез глупостта на службата на тези проповедници, Бог спасява онези, които вярват. Йехова урежда нещата по такъв начин, че проповедниците на тази „глупост“ да не могат да прославят себе си, а също и другите хора да не могат с основание да прославят онези, чрез които са чули добрата новина. Това е така, „за да не се похвали ни една твар пред Бога“. (1 Коринтяни 1:28–31; 3:6, 7) Вярно е, че проповедникът играе важна роля, но това, което спомага за спасението на човека, ако той повярва, е посланието, възложено на проповедника за проповядване. Онези, които искат „мъдростта, която е отгоре“, няма да презрат посланието на проповедника, защото той изглежда глупав и нисш, защото е преследван, и защото върви от къща на къща. Вместо това кротките хора ще уважават прогласяващия Царството като проповедник, получил задачата си от Йехова и идващ в името на Бога. Те ще придадат голямо значение на посланието, което проповедникът донася чрез думите си и чрез печатно слово. — Яков 3:17; 1 Солунци 2:13.
13. (а) Как евреите и гърците гледали на проповядването за разпънатия Христос? (б) От какви групи от хора нямало много призовани да бъдат последователи на Христос, и защо?
13 Продължавайки своето обсъждане на божиите пътища, Павел казва: „Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос божия сила и божия премъдрост. Защото божието глупаво е по–мъдро от човеците, и божието немощно е по–силно от човеците. Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните.“ — 1 Коринтяни 1:22–27; сравни Исаия 55:8, 9.
14. (а) Какво посочват Свидетелите на Йехова, ако бъдат запитани за пълномощия? (б) Защо Павел отказал да угоди на гърците чрез каквато и да било проява на светска мъдрост?
14 Когато Исус бил на земята, юдеите искали знамение от небето. (Матей 12:38, 39; 16:1) Но Исус отказал да даде каквото и да било знамение. Подобно на това, и днес Свидетелите на Йехова не показват подобни на знамение пълномощия. Вместо това, те посочват своята задача да проповядват добрата новина, както е записано в такива библейски стихове като Исаия 61:1, 2; Марко 13:10 и Откровение 22:17. Древните гърци търсели мъдрост, по–висше образование относно нещата на този свят. Но макар че Павел бил образован в мъдростта на света, той отказал да угоди на гърците, като прояви това по какъвто и да било начин. (Деяния 22:3) Той писал и говорил на разговорния гръцки език, езика на обикновените хора, вместо на класически гръцки. Павел казал на Коринтяните: „И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя божията тайна . . . И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от дух и от сила, за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на божията сила.“ — 1 Коринтяни 2:1–5.
15. За какво напомня Петър на онези, които се подиграват на добрата новина, и как днешната ситуация е подобна на ситуацията от времето на Ной?
15 В тези последни дни хората, които се подиграват на добрата новина за идващия нов свят на Бога и наближаващия край на този свят, получават напомнянето на апостол Петър, че светът от времето на Ной „потопен от водата, загина“. (2 Петър 3:3–7) Какво направил Ной, когато бил изправен пред този катастрофален край на света? Много хора го смятат само за строител на ковчега. Но Петър казва, че когато Бог причинил Потопа над древния свят, Той ‘опазил с още седем души Ноя, проповедника на правдата’. (2 Петър 2:5) Със своята светска мъдрост живелите преди Потопа хора несъмнено се присмивали на онова, което Ной проповядвал, и го наричали глупаво, нереалистично и непрактично. Днес истинските християни са изправени пред подобна ситуация, щом Исус сравнил нашето поколение с поколението от времето на Ной. Но независимо от присмивачите, проповядването на добрата новина на Царството е нещо повече от приказване. Подобно на проповядването, извършено от Ной, то означава спасение за проповедника и за онези, които го слушат! — Матей 24:37–39; 1 Тимотей 4:16.
„Нека стане глупав, за да стане мъдър“
16. Какво ще се случи на мъдростта на този свят при Армагедон, и кой ще преживее за новия свят на Бога?
16 Скоро, при Армагедон, Йехова Бог ще унищожи „мъдростта на мъдрите“. Той ще отхвърли настрани „разума на разумните“ човеци, които правеха предвиждания за това как техния нов световен ред ще донесе по–добри условия за човечеството. „Войната на великия ден на Всемогъщия Бог“ ще изпепели цялата софистика, философия и мъдрост на този свят. (1 Коринтяни 1:19; Откровение 16:14–16) Единствените хора, които ще преживеят тази война и ще получат живот в новия свят на Бога, са онези, които се подчиняват на това, което този свят нарича глупост — да, славната добра новина за Царството, идваща от Йехова.
17. Как Свидетелите на Йехова са станали „глупави“, и какво са решени да правят божиите проповедници на добрата новина?
17 Свидетелите на Йехова, водени от духа му, не се срамуват да проповядват това, което този свят нарича „глупост“. Вместо да се опитват да бъдат светски мъдри, те стават „глупави“. Как? Като вършат проповядването на Царството, за да могат да бъдат мъдри, както писал Павел: „Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век [в тази система на нещата — NW], нека стане глупав, за да бъде мъдър. (1 Коринтяни 3:18–20) Проповедниците на добрата новина, изпратени от Йехова, знаят животоспасяващата стойност на своето послание и ще продължават да го проповядват без прекъсване, до края на този свят и неговата мъдрост във войната на Армагедон. Скоро Йехова Бог ще реабилитира своето всемирно върховенство и ще донесе вечен живот за всички онези, които сега вярват в „глупостта на онова, което се проповядва“ и действуват според нея.“
[Бележки под линия]
a Независимо от всичките философски спорове и изследвания на мъдрите мъже от древна Гърция, техните писания показват, че те не са успели да намерят истинска основа за надежда. Професорите Дж. Р. Стерът и Семюъл Ангъс посочват: „Няма друга литература, която да съдържа толкова много патетични оплаквания относно горестите на живота, преходността на любовта, измамността на надеждата, жестокостта на смъртта.“ — Funk and Wagnalls New “Standard” Bible Dictionary [„Нов ‘стандартен’ библейски речник на Фънк и Уагнълс“], 1936 г., стр. 313.
Какви са твоите отговори?
◻ Какви два вида мъдрост има?
◻ Какъв е основният недостатък на светската мъдрост?
◻ Защо проповядването на добрата новина е най–практичното нещо, което може да се върши днес?
◻ Какво ще се случи скоро с цялата мъдрост на света?
◻ Защо Свидетелите на Йехова не се срамуват да проповядват това, което светът нарича „глупост“?
[Снимка на страница 23]
Гърците търсели светска мъдрост и често смятали проповядването на Павел за глупост