Безбрачието — врата към служба без отвличане на вниманието
„[Това е] да служите на Господа без отвличане на ума.“ — 1 КОРИНТЯНИ 7:35.
1. Каква тревожна новина относно християните в Коринт стигнала до Павел?
АПОСТОЛ Павел бил загрижен за християнските си братя в Коринт (Гърция). Преди около пет години той бил основал сбора в този преуспяващ град, известен с неморалността си. И ето, около 55 г. от н.е., докато бил в Ефес (Мала Азия), той получил тревожни съобщения от Коринт относно партизанщина и разцепления, а също така и търпимост спрямо груб случай на неморалност. Освен това Павел бил получил писмо от християните в Коринт, които искали ръководство относно сексуалните отношения, безбрачието, брака, раздялата и повторния брак.
2. Как неморалността, която била заляла град Коринт, явно оказвала влияние на християните в този град?
2 Изглежда отявлената неморалност, с която изобилствувал Коринт, въздействувала на местния сбор по два начина. Някои християни се поддавали на атмосферата на морална разпуснатост и търпели неморалност. (1 Коринтяни 5:1; 6:15–17) Други пък, които всъщност реагирали на плътските удоволствия, заливащи целия град, явно изпаднали в крайност и препоръчвали въздържането от всякакви сексуални отношения, дори и за брачните двойки. — 1 Коринтяни 7:5.
3. С какви въпроси се занимавал Павел в началото на първото си писмо до Коринтяните?
3 В дългото писмо, което Павел написал на Коринтяните, първо обърнал внимание на проблема за раздорите. (1 Коринтяни, глави 1–4) Той подканял братята да не следват хора, защото това могло да доведе само до разцепления. Те трябвало да бъдат обединени като „съработници на Бога“. След това той им дал конкретни напътствия относно запазването на сбора морално чист. (Глави 5, 6) После апостолът се насочил към тяхното писмо.
Безбрачието препоръчано
4. Какво имал предвид Павел, когато казал, че ‘е добре човек да се не докосва до жена’?
4 Той започнал: „А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.“ (1 Коринтяни 7:1) Изразът „да се не докосва до жена“ тук означава да не се осъществяват физически контакти с жена за удовлетворяване на сексуални желания. Тъй като Павел вече бил осъдил блудството, сега той говорел за сексуалните отношения в брачната уредба. Следователно тук Павел препоръчвал запазването на безбрачие. (1 Коринтяни 6:9, 16, 18; сравни Битие 20:6; Притчи 6:29.) Малко по–нататък той писал: „А на неженените и на вдовците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.“ (1 Коринтяни 7:8) Павел не бил женен, може би бил вдовец. — 1 Коринтяни 9:5.
5, 6. (а) Защо е ясно, че Павел не препоръчвал монашески начин на живот? (б) Защо препоръчал Павел безбрачие?
5 Вероятно християните в Коринт били изложени на влиянието на гръцката философия, някои направления от която възхвалявали крайния аскетизъм, или пълно отричане на желанията. Дали това била причината, поради която Коринтяните питали Павел дали ще е „добре“ християните да избягват сексуалните отношения изобщо? Отговорът на Павел не отразявал влиянието на гръцката философия. (Колосяни 2:8) За разлика от католическите теолози той никъде не препоръчвал един безбрачен, аскетичен живот в манастир, сякаш неженените са особено святи от другите и биха могли да допринесат за своето спасение чрез начина си на живот и молитвите си.
6 Павел препоръчвал безбрачието „поради настоящата неволя“. (1 Коринтяни 7:26) Може би той имал предвид трудните времена, през които преминавали християните и които биха били затруднени още повече от брака. (1 Коринтяни 7:28) Неговият съвет за неженените християни бил: „Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.“ На вдовците казал: „Отвързан ли си от жена? Не търси жена.“ За християнската вдовица той писал: „Но, по моето мнение, по–щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.“ — 1 Коринтяни 7:8, 27, 40.
Не е задължение да останеш неженен
7, 8. Какво показва, че Павел не задължавал никой християнин да остане неженен?
7 Безспорно светият дух на Йехова ръководел Павел, когато той давал това напътствие. Цялото негово изложение относно безбрачието и брака показва уравновесеност и самоконтрол. Той не казва, че това е въпрос на вярност или на невярност. По–скоро това е въпрос на свободен избор, като везните се накланят в полза на безбрачието за онези, които могат да останат чисти в това състояние.
8 Веднага след като казал „добре е човек да се не докосва до жена“, Павел добавил: „Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.“ (1 Коринтяни 7:1, 2) След като посъветвал неженените и вдовците да „останат такива, какъвто съм и аз“, той бързо добавил: „Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по–добре е да се женят, отколкото да се разжегват.“ (1 Коринтяни 7:8, 9) И отново напътствията му към вдовците били: „Не търси жена. Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш.“ (1 Коринтяни 7:27, 28) Това уравновесено напътствие показва свобода на избора.
9. Как според Исус и Павел както бракът, така и безбрачието са дар от Бога?
9 Павел показал, че и бракът, и безбрачието са дарове от Бога. „Бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.“ (1 Коринтяни 7:7) Безспорно той имал предвид казаното от Исус. След като показал, че бракът идва от Бога, Исус посочил, че доброволното безбрачие заради службата на интересите на Царството е особен дар: „Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“ — Матей 19:4–6, 11, 12.
Приемане на дара на безбрачието
10. Как човек може ‘да приеме’ дара на безбрачието?
10 Макар че и Исус, и Павел говорели за безбрачието като за „дар“, никой от тях не казал, че това е чудодеен дар само за малцина. Исус казал, че „не могат всички да приемат тая дума“, и подканил онези, които могат да направят това, „да приемат“, както направили и Исус, и Павел. Вярно е, че Павел писал: „По–добре е да се женят, отколкото да се разжегват“, но той казал това за онези, които „не могат да се въздържат“. (1 Коринтяни 7:9) В по–ранните си писания Павел показал, че християните могат да избягват да пламват в страст. (Галатяни 5:16, 22–24) Да ходим по духа означава да оставим духа на Йехова да ръководи всяка наша стъпка. Могат ли младите християни да правят това? Да, ако следват отблизо Словото на Йехова. Псалмистът писал: „Как ще очисти младежът [или девойката] пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.“ — Псалм 119:9.
11. Какво означава да ‘ходим по духа’?
11 Тук се включва и това да се пазим от позволяващи всичко идеи, внушавани от много телевизионни предавания, филми, статии в списания, книги и текстове на песни. Тези идеи са ориентирани към плътта. Един млад християнин (или християнка), който иска да приеме безбрачието, трябва да ‘ходи не по плът, а по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни — за духовното’. (Римляни 8:4, 5) Нещата на духа са праведни, целомъдрени, обични, добродетелни. За християните — млади и стари — ще е добре ‘да зачитат’ тези неща. — Филипяни 4:8, 9.
12. Какво предимно означава това да приемеш дара на безбрачието?
12 Да приемеш безбрачието е до голяма степен въпрос на това да се установиш в сърцето си върху тази цел и да се молиш на Йехова да ти помогне да я осъществиш. (Филипяни 4:6, 7) Павел писал: „Но който се е установил в сърцето си, и няма такава необходимост, а има власт над собствената си воля и е решил в сърцето си да запази девствеността си, ще направи добре. Така и онзи, който отдава девствеността си в брак, прави добре, а който не я отдава, ще направи още по–добре.“ — 1 Коринтяни 7:37, 38, NW.
Безбрачие с цел
13, 14. (а) Какво сравнение направил апостол Павел между неженените и женените християни? (б) Кой е единственият начин нежененият християнин да ‘направи по–добре’ от женения?
13 Безбрачието не е заслуга само по себе си. Тогава в какъв смисъл то е ‘по–добро’? Всичко зависи от това как човек използува свободата, която то донася. Павел писал: „А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде свята и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си. И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.“ — 1 Коринтяни 7:32–35.
14 Един неженен християнин, който използува това свое състояние, за да осъществява егоистични цели, не постъпва „по–добре“ от женените християни. Той остава неженен, но не ‘заради царството’, а по лични причини. (Матей 19:12) Нежененият мъж (или жена) трябва да „се грижи за това, което е Господно“, да се грижи „как да угажда на Господа“ и как да ‘служи на Господа без отвличане на ума’. Това означава да посвети неразделено внимание на службата на Йехова и Христос Исус. Само като правят това, неженените християни — мъже или жени — постъпват „по–добре“ от женените християни.
Дейност без отвличане на ума
15. Каква е същината на твърдението на Павел в 1 Коринтяни, глава 7?
15 Това, което Павел твърди в тази глава, е следното: Докато бракът е законен и при определени обстоятелства е за препоръчване при някои хора, то безбрачието безспорно носи предимства за християните — мъже или жени, — които искат да служат на Йехова с минимално отвличане на вниманието. Докато вниманието на женения човек е разделено, то нежененият християнин има възможност да съсредоточи вниманието си върху онова, „което е Господно“.
16, 17. Как един неженен християнин по–добре може да се съсредоточи върху онова, „което е Господно“?
16 Кои са тези неща на Господаря, на които нежененият християнин може да посвети повече внимание от женените хора? В друг контекст Исус говорил за ‘божиите неща’ — нещата, които християнинът не може да даде на кесаря. (Матей 22:21) Тези неща се отнасят изцяло до живота, поклонението и службата на християнина. — Матей 4:10; Римляни 14:8; 2 Коринтяни 2:17; 3:5, 6; 4:1.
17 Неженените хора като цяло са по–свободни да отделят време за служба на Йехова, което може да донесе полза на тяхната духовност и на обема на тяхната служба. Те могат да отделят повече време за лично изучаване и размисъл. Неженените християни често могат по–лесно от женените да вмъкнат четене на Библията в своята програма. Те могат да се подготвят по–добре за събранията и проповедната служба. Всичко това им носи ‘тяхна собствена полза’. — 1 Коринтяни 7:35.
18. Как могат много неженени братя да покажат, че искат ‘да служат на Господа без отвличане на ума’?
18 Много неженени братя, които вече служат като помощник–служители, са свободни да кажат на Йехова: „Ето ме, изпрати мене.“ (Исаия 6:8) Те могат да кандидатствуват за Училището за подготовка на служители, което е запазено само за неженени помощник–служители и старейшини, свободни да служат там, където нуждата е по–голяма. Дори и братя, които не са свободни да оставят сбора си, могат да се поставят на разположение, за да служат на своите братя като помощник–служители или старейшини. — Филипяни 2:20–23.
19. Как са благословени много неженени сестри, и кой е един от начините, по които те могат да бъдат благословия за сбора?
19 Неженените сестри, които нямат за свой глава човек, с когото да се съветват и на когото да се доверяват, може би с по–голяма готовност ще ‘възлагат бремето си на Йехова’. (Псалм 55:22, NW; 1 Коринтяни 11:3) Това е особено важно за сестри, които са останали неженени поради любовта си към Йехова. Ако след време те се омъжат, това ще стане „само в Господаря“, тоест, само за някой, който е отдаден на Йехова. (1 Коринтяни 7:39, NW) Старейшините са благодарни да имат в сбора неженени сестри; те често посещават болните и възрастните и им помагат. Това донася щастие на всички. — Деяния 20:35.
20. Как много християни показват, че ‘служат на Господа без отвличане на ума’?
20 Много млади християни са уредили нещата си така, че ‘да служат на Господа без отвличане на ума’. (1 Коринтяни 7:35) Те служат на Йехова като целодневни служители — пионери, мисионери или в някой от офисите на клоновете на Дружество „Стражева кула“. Каква щастлива група са те! Колко освежаващо е тяхното присъствие! Да, в очите на Йехова и на Исус те са „като росата“. — Псалм 110:3.
Това не е обет за постоянно безбрачие
21. (а) Защо е ясно, че Павел не насърчавал даването на обет за безбрачие? (б) Какво имал предвид той, когато говорел за ‘преминаването на разцвета на младостта’?
21 Ключов момент в напътствието на Павел е това, че християните ще направят „добре“ да приемат безбрачието в живота си. (1 Коринтяни 7:1, 8, 26, 37) Той обаче изобщо не ги подканя да дадат обет за безбрачие. Точно обратното, той писал: „Ако някой мисли, че не постъпва добре спрямо своята девственост, ако е преминал разцвета на младостта, и ако така трябва да стане, нека прави каквото иска; той не греши. Нека се женят.“ (1 Коринтяни 7:36, NW) Гръцката дума (хипѐракмос), преведена като „преминал разцвета на младостта“, буквално означава „прехвърлил най–високата точка“ и се отнася за преминаването на връхната точка на сексуалното желание. Така че онези, които са прекарали няколко години неженени и които накрая са решили, че трябва да се оженят, са напълно свободни да се оженят за брат или сестра по вяра. — 2 Коринтяни 6:14.
22. Защо за един християнин е полезно във всяко едно отношение да не се жени твърде млад?
22 Годините, които един млад християнин (или християнка) прекарва в служба на Йехова без отвличане на вниманието, са мъдро вложение. Те му (ѝ) позволяват да придобие практическа мъдрост, опит и прозрение. (Притчи 1:3, 4) Човек, който е останал неженен заради Царството, е в много по–добра позиция по–късно, ако реши така, да поеме задълженията на брачния живот и може би на родителството.
23. Какво може да имат предвид някои хора, които замислят брак, но какви въпроси ще бъдат разгледани в следващите статии?
23 Някои християни, които са прекарали няколко години, служейки на Йехова целодневно, внимателно избират бъдещия си брачен партньор така, че да могат да продължат заедно в някаква форма на целодневната служба. Това безспорно е много похвално. Някои могат дори да си представят, че ще се оженят с идеята, че няма да позволят брака им да попречи на тяхната служба по никакъв начин. Но дали един женен християнин трябва да се чувствува толкова свободен тогава да се съсредоточи върху своята служба на Йехова, колкото когато е бил неженен? Този въпрос ще бъде разгледан в следващите статии.
За преговор
◻ Защо апостол Павел смятал, че е необходимо да пише до сбора в Коринт?
◻ Откъде знаем, че Павел не препоръчвал монашески начин на живот?
◻ Как може човек ‘да приеме’ безбрачието?
◻ Как неженените сестри извличат полза от това свое състояние?
◻ Как неженените братя могат да извлекат полза от своята свобода, за да служат на Йехова „без отвличане на ума“?