Съпруг и старейшина — уравновесяване на отговорностите
‘Надзорникът трябва да бъде мъж на една жена.’ — 1 ТИМОТЕЙ 3:2, NW.
1, 2. Защо целибатът на свещеничеството не е библейски?
ПРЕЗ първи век верните християни били загрижени за това да постигнат равновесие между различните си отговорности. Дали когато апостол Павел казал, че християнин, който остане неженен, „ще направи по–добре“, имал предвид, че такъв мъж ще бъде по–подходящ да служи като надзорник в християнския сбор? Дали той всъщност превръщал безбрачието в условие за старейшинство? (1 Коринтяни 7:38) Безбрачието (или целибатът) е изискване за католическото духовенство. Но дали целибатът на свещеничеството е библейски? Източноправославните църкви позволяват техните нисши свещеници да бъдат женени мъже, но не позволяват същото за епископите. Дали това е в хармония с Библията?
2 Много от дванадесетте апостоли на Христос, първите членове на християнския сбор, били женени мъже. (Матей 8:14, 15; Ефесяни 2:20) Павел писал: „Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа [Петър], да водим жена от сестрите?“ (1 Коринтяни 9:5) Изданието New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] се съгласява, че „законът за целибата е от църковен произход“ и че „служителите на Н[овия] З[авет] не били обвързани от целибат“. Свидетелите на Йехова следват библейския образец, а не църковния закон. — 1 Тимотей 4:1–3.
Старейшинството и бракът са съвместими
3. Какви библейски факти показват, че християнските надзорници могат да бъдат женени мъже?
3 Далеч от това да изисква мъжете, назначени за надзорници, да бъдат неженени, Павел писал на Тит: „Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери [стареи — NW; от гръцката дума презбѝтерос] във всеки град, както аз ти поръчах; ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство. Защото епископът [надзорникът — NW; от гръцката дума епѝскопос, откъдето идва и титлата „епископ“] трябва да бъде непорочен, като Божий настойник.“ — Тит 1:5–7.
4. (а) Откъде знаем, че бракът не е изискване за християнските надзорници? (б) Какво предимство има един неженен брат, който е старейшина?
4 От друга страна, бракът не е библейско изискване за старейшините. Исус останал неженен. (Ефесяни 1:22) Павел, един забележителен надзорник на християнския сбор от първи век, бил неженен по това време. (1 Коринтяни 7:7–9) Днес има много неженени християни, които служат като старейшини. Тяхното неженено състояние вероятно им оставя повече време да изпълняват задълженията си като надзорници.
‘Жененият мъж е разделен’
5. Какъв библейски факт трябва да признаят женените братя?
5 Когато един християнин се ожени, той трябва да осъзнае, че поема нови задължения, които ще изискват част от неговото време и внимание. Библията казва: „Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си [и е разделен — NW].“ (1 Коринтяни 7:32–34) В какъв смисъл разделен?
6, 7. (а) Кой е един от начините, по който един женен мъж е „разделен“? (б) Какви напътствия дава Павел на женените християни? (в) Какво влияние би могло да окаже това върху решението на мъжа да приеме дадено работно назначение?
6 Първо, жененият мъж се отказва от властта над своето собствено тяло. Павел изяснил това добре: „Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.“ (1 Коринтяни 7:4) Някои хора, които планират брак, може да смятат, че това няма голямо значение, тъй като сексуалните отношения няма да бъдат най–важното нещо в брака им. Но поради библейското изискване за предбрачно целомъдрие християните всъщност не познават истински интимните потребности на своя бъдещ партньор.
7 Павел показва, че дори брачни двойки, които ‘копнеят за духовното’, трябва да имат предвид своите сексуални потребности. Той съветвал християните в Коринт: „Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.“ (Римляни 8:5; 1 Коринтяни 7:3, 5) За съжаление има случаи на изневяра, когато този съвет не е бил следван. Така че един женен християнин трябва да обмисли внимателно всичко, преди да приеме работно назначение, което ще го раздели от съпругата му за дълъг период от време. Той вече не притежава същата свобода на движение, каквато е имал, докато е бил неженен.
8, 9. (а) Какво имал предвид Павел, когато казал, че женените християни ‘се грижат за това, което е световно’? (б) За какво трябва да се грижат женените християни?
8 В какъв смисъл може да се каже, че женените християни, включително и старейшините, ‘се грижат за това, което е световно [от ко̀смос]’? (1 Коринтяни 7:33) Съвсем очевидно е, че Павел не говорел за лошите неща от този свят, които всички истински християни трябва да отхвърлят. (2 Петър 1:4; 2:18–20; 1 Йоан 2:15–17) Божието Слово ни наставлява „да се отречем от нечестието и от световните [космико̀с] страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят“. — Тит 2:12.
9 Следователно жененият християнин „се грижи за това, което е световно“, в смисъл, че той (или тя) с основание е загрижен за ежедневните неща, които са част от нормалния семеен живот. Тук се включват домът, прехраната, облеклото, почивката — да не говорим за многобройните други грижи, ако в семейството има деца. Но дори и да няма деца, за да е успешен бракът, и съпругът, и съпругата трябва да се грижат ‘да угодят’ на брачния си партньор. Това е от особен интерес за християнските старейшини, тъй като те уравновесяват своите отговорности.
Добри съпрузи, както и добри старейшини
10. За да бъде един християнин подходящ за старейшина, какво трябва да виждат неговите братя и външните хора?
10 Макар че бракът не е изискване за старейшините, ако един християнин се ожени, преди да бъде препоръчан за старейшина, той несъмнено трябва да покаже стремеж да бъде добър, любещ съпруг, който упражнява правилно главенство. (Ефесяни 5:23–25, 28–31) Павел писал: „Ако един мъж се стреми към поста на надзорник, той желае добро дело. Затова надзорникът трябва да бъде безупречен, мъж на една жена.“ (1 Тимотей 3:1, 2, NW) Трябва да бъде явно, че старейшината полага максимални усилия да бъде добър съпруг, независимо от това дали съпругата му е християнка, или не. Дори и хората извън сбора трябва да могат да забележат, че той се грижи добре за съпругата си и за другите си задължения. Павел добавил: „При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.“ — 1 Тимотей 3:7.
11. Какво показва изразът „мъж на една жена“, затова какви мерки трябва да вземат старейшините?
11 Разбира се, изразът „мъж на една жена“ изключва полигамията, но също така и говори за брачна вярност. (Евреи 13:4) Особено старейшините трябва да бъдат много внимателни, когато помагат на сестри в сбора. Те трябва да избягват да бъдат сами, когато посещават сестра, нуждаеща се от съвет и утеха. Те ще направят добре, ако бъдат придружени от друг старейшина, помощник–служител или дори от собствената си съпруга, ако правят просто насърчително посещение. — 1 Тимотей 5:1, 2.
12. На какво описание трябва да се стремят да отговарят съпругите на старейшините и на помощник–служителите?
12 Между другото, като изброявал изискванията за старейшини и помощник–служители, апостол Павел споменал нещо и за съпругите на онези, които биха могли да получат такива привилегии. Той писал: „Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.“ (1 Тимотей 3:11) Християнският съпруг може да направи много, за да помогне на съпругата си да отговори на това описание.
Библейски задължения към съпругата
13, 14. Дори и ако съпругата на един старейшина не е Свидетелка, защо той трябва да остане при нея и да бъде добър съпруг?
13 Разбира се, това напътствие, дадено на съпругите на старейшините или помощник–служителите, предполага, че тези съпруги също са отдадени на Бога християнки. По принцип това е така, защото от християните се изисква да се женят „само в Господаря“. (1 Коринтяни 7:39, NW) Но как стои въпросът с брат, който вече е бил женен за невярваща, когато е отдал своя живот на Йехова, или брат, чиято съпруга отпадне от пътя, без той да има вина за това?
14 Това само по себе си не би му попречило да стане старейшина. Но то също не би било оправдание за раздяла с жена му, просто защото тя не споделя вярванията му. Павел наставлявал: „Вързан ли си в жена? Не търси развързване.“ (1 Коринтяни 7:27) Той казал още: „Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир. Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?“ (1 Коринтяни 7:12, 15, 16) Дори и ако жена му не е Свидетелка, един старейшина трябва да бъде добър съпруг.
15. Какъв съвет дал апостол Петър на съпрузите християни, и какви биха могли да бъдат последиците, ако един старейшина се окаже съпруг, пренебрегващ жена си?
15 Независимо от това дали съпругата му е сестра по вяра, или не, християнският старейшина трябва да съзнава, че съпругата му има нужда от любещото му внимание. Апостол Петър писал: „Вие съпрузи, продължавайте да живеете по такъв начин с тях [вашите съпруги], според познанието, отдавайки им почит като на по–слаб съсъд, женски съсъд, след като сте сънаследници с тях на незаслужената благодат на живота, за да не бъдат възпрепятствувани молитвите ви.“ (1 Петър 3:7, NW) Един съпруг, който умишлено не се грижи за потребностите на жена си, застрашава своите собствени отношения с Йехова; това би могло да затвори достъпа му до Йехова като с „облак, за да не премине молитвата“ му. (Плачът на Йеремия 3:44) Това може да доведе до там той да бъде негоден да служи като християнски надзорник.
16. Каква основна мисъл изразил Павел, и какво трябва да мислят старейшините по този въпрос?
16 Както беше казано, същината на Павловото твърдение е, че когато един мъж се ожени, той се отказва от тази степен на свобода, която е имал като неженен мъж, която му е позволявала да ‘служи без отвличане на ума’. (1 Коринтяни 7:35) Сведенията показват, че някои женени старейшини не винаги са били уравновесени в разсъжденията си относно вдъхновените разсъждения на Павел. В желанието си да постигнат онова, което мислят, че трябва да вършат добрите старейшини, те може да пренебрегнат някои от задълженията си на съпрузи. За някои е трудно да откажат привилегия в сбора, дори и ако се вижда ясно, че приемането ѝ ще бъде в духовен ущърб на съпругите им. Те се радват на привилегиите, които придружават брака, но дали желаят да изпълнят задълженията, които ги придружават?
17. Какво се е случило с някои съпруги, и как това би могло да бъде избегнато?
17 Безспорно пламенността на старейшината е похвална. Но въпреки това дали един християнин е уравновесен, ако при изпълняването на своите задължения в сбора, той пренебрегва библейските си задължения към своята съпруга? Като има желание да подпомогне членовете на сбора, един уравновесен старейшина трябва да бъде загрижен и за духовността на съпругата си. Някои съпруги на старейшини са отслабвали духовно, а някои са стигали до духовно „корабокрушение“. (1 Тимотей 1:19, NW) Макар че съпругата носи отговорността за изработването на своето собствено спасение, в някои случаи духовният проблем би могъл да бъде избегнат, ако старейшината беше ‘хранил и се грижил за’ съпругата си, „както и Христос за църквата“. (Ефесяни 5:28, 29) За да бъдат сигурни, старейшините трябва да ‘внимават на себе си и на цялото стадо’. (Деяния 20:28) Ако те са женени, това включва и техните съпруги.
„Житейски скърби“
18. Кои са някои аспекти на ‘скърбите’, които понасят женените християни, и как това би могло да повлияе на дейността на един старейшина?
18 Апостолът писал също: „Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.“ (1 Коринтяни 7:28) Павел жалел онези, които можели да последват неговия пример на безбрачие, предпазвал ги от грижите, които неизбежно идват с брака. Дори и ако семейството няма дете, тези грижи могат да включват здравни проблеми или финансови затруднения, както и библейски задължения към възрастните родители на партньора. (1 Тимотей 5:4, 8) Един старейшина трябва по образцов начин да поеме тези задължения и понякога това ще повлияе на дейността му като християнски надзорник. За щастие, много старейшини вършат добра работа, като изпълняват и семейните си задължения, и задълженията си спрямо сбора.
19. Какво имал предвид Павел, като казал: „Тия, които имат жени, нека бъдат като че нямат“?
19 Павел добавил: „Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат като че нямат.“ (1 Коринтяни 7:29) Разбира се, като се има предвид всичко онова, което той вече бил написал в тази глава за Коринтяните, е ясно, че Павел нямал предвид това, че женените християни трябва по някакъв начин да пренебрегват съпругите си. (1 Коринтяни 7:2, 3, 33) Той показал какво има предвид, като написал: „[Нека] които си служат със света, [да бъдат] като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава.“ (1 Коринтяни 7:31) Днес „светът преминава“ още повече, отколкото по времето на Павел или на апостол Йоан. (1 Йоан 2:15–17) Затова женените християни, които усещат необходимостта да правят някои жертви, следвайки Христос, не могат да бъдат изцяло потопени в радостите и привилегиите на брачния живот. — 1 Коринтяни 7:5.
Самопожертвувателни съпруги
20, 21. (а) Какви жертви са готови да правят много съпруги на християни? (б) Какво може една съпруга с основание да очаква от своя съпруг, дори и ако той е старейшина?
20 И както старейшините правят жертви за ползата на другите, така и много съпруги на старейшини полагат усилия да постигнат равновесие между своите задължения в брака и важните интереси на Царството. Хиляди съпруги християнки с радост сътрудничат, помагайки на своите съпрузи, за да могат те да изпълняват задълженията си на надзорници. Йехова ги обича за това и той благославя хубавия дух, който те проявяват. (Филимон 25) Въпреки това уравновесените напътствия на Павел показват, че съпругите на надзорниците имат основания да очакват разумно количество време и внимание от страна на своите съпрузи. Библейско задължение на женените старейшини е да посвещават достатъчно време на своите съпруги, така че да постигнат равновесие в своите отговорности на съпрузи и надзорници.
21 А ако освен че е съпруг, един християнски старейшина е и баща? Това добавя още към неговите задължения и разкрива пред него една допълнителна област на надзор, както ще видим от следващата статия.
За преговор
◻ Какви библейски факти показват, че един християнски старейшина може да бъде женен?
◻ Какво трябва да съзнава един неженен старейшина, ако се ожени?
◻ В кои отношения един женен християнин „се грижи за това, което е световно“?
◻ Как много съпруги на надзорници показват хубав дух на самопожертвувателност?
[Снимки на страница 17]
Макар и зает с теократични дейности, един старейшина трябва да отделя любещо внимание на своята съпруга