Да живеем съответно на отдаването си на Бога „всеки ден“
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си [мъченическия си стълб — NW] всеки ден и нека Ме следва.“ — ЛУКА 9:23.
1. Кой е един от начините, по който можем да преценим своя напредък като християни?
„ДАЛИ бяхме наистина отдадени мъже?“ Отговорът на този въпрос, според Джон Ф. Кенеди, 35–ия президент на Съединените щати, е критерий за оценяването на успеха на онези, които заемат държавни постове. Въпросът би могъл да служи с по–дълбока значимост като един тест за нашия напредък като християнски служители.
2. Как един речник дефинира думата „отдаване“?
2 Но какво представлява отдаването? Webster’s Ninth New Collegiate Dictionary [„Девети нов академичен речник на Уебстър“] дефинира отдаването като „действие или ритуал на отдаване на едно божество или за свещена употреба“, „посвещаване или отделяне за специална цел“, „самопожертвувателна преданост“. Явно Джон Ф. Кенеди използувал думата, имайки предвид „самопожертвувателна преданост“. За един християнин отдаването означава много повече.
3. Какво е християнско отдаване?
3 Исус Христос казал на своите ученици: „Ако някой иска да тръгне след мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне мъченическия си стълб и непрекъснато да ме следва.“ (Матей 16:24, NW) Да бъдеш отделѐн за божествена употреба не означава просто да участвуваш в поклонение в неделя, или когато посетиш някое място на поклонение. То включва целия начин на живот на човека. Да бъдеш християнин означава да се отречеш от себе си или да се откажеш от себе си, служейки на Бога, на който служил Исус Христос — Йехова. Освен това един християнин вдига своя ‘мъченически стълб’, като издържа всякакви страдания, които може да си навлече, заради това, че е последовател на Христос.
Съвършеният пример
4. Какво означавало покръстването на Исус?
4 Когато бил на земята, Исус показал какво включва това да се отдадеш на Йехова. Той изпитвал следното: „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло.“ После добавил: „Ето, дойдох, (в свитъка на книгата е писано за Мене), да изпълня Твоята воля, о Боже.“ (Евреи 10:5–7) Като член на един отдаден на Бога народ, той бил отдаден на Йехова по рождение. И все пак в началото на своята земна служба, той отишъл да бъде покръстен в символ на това, че се представя да върши волята на Йехова, която за него щяла да включва принасяне на живота му като изкупителна жертва. Така той дал пример на християните да вършат всичко, което желае Йехова.
5. Как Исус показал един образцов възглед относно материалните неща?
5 След своето покръстване Исус следвал начин на живот, който накрая довел до жертвена смърт. Той не се интересувал от правене на пари или от лесен живот. По–скоро неговият живот бил съсредоточен върху службата му. Той съветвал своите ученици да ‘продължават да търсят първо Царството и Неговата праведност’, и сам живял според тези думи. (Матей 6:33, NW) Веднъж той дори казал: „Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.“ (Матей 8:20) Той би могъл да нагласи своите учения така, че да измъкне пари от последователите си. Като дърводелец, той могъл да си отдели време, за да изработи някоя красива мебел, която да продаде, и така да припечели няколко сребърника в повече. Но той не използувал своите умения, за да търси материално благополучие. Като отдадени служители на Бога, дали ние подражаваме на Исус, като поддържаме правилен възглед за материалните неща? — Матей 6:24–34.
6. Как можем да подражаваме на Исус в това да бъдем самопожертвувателни, отдадени служители на Бога?
6 Като поставял на първо място своята служба към Бога, Исус не търсел собствения си интерес. Неговият живот през тези три и половина години на публична служба бил живот на самопожертвувателност. Веднъж, след изпълнен с работа ден, без дори да отдели време за ядене, Исус бил готов да поучава хората, които били „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. (Матей 9:36; Марко 6:31–34) Макар и „уморен от пътуване“, той поел инициативата да разговаря с една самарянка, която дошла на Якововия кладенец в Сихар. (Йоан 4:6, 7, 13–15) Той винаги поставял благополучието на другите пред своето собствено. (Йоан 11:5–15) Ние можем да подражаваме на Исус, като щедро жертвуваме собствените си интереси, за да служим на Бога и на другите. (Йоан 6:38) Като мислим от гледна точка на това как можем наистина да угодим на Бога, а не да вършим само минималното, което се изисква, ние ще живеем съответно на своето отдаване.
7. Как можем да подражаваме на Исус в това винаги да отдаваме почит на Йехова?
7 Исус изобщо не се опитвал да привлече вниманието към себе си, като помагал на хората. Той бил отдаден на Бога, за да върши неговата воля. Затова той винаги полагал грижи Йехова, неговият Баща, да получи всичката слава за онова, което било постигнато. Когато някакъв велможа се обърнал към него с „Добри Учителю“, използувайки думата „добър“ като титла, Исус го поправил, като му казал: „Никой не е добър, освен един — Бог.“ (Лука 18:18, 19, NW; Йоан 5:19, 30) Дали и ние, като Исус, незабавно насочваме почитта от себе си към Йехова?
8. (а) Как Исус се отделил от света като отдаден на Бога мъж? (б) Как бихме могли да му подражаваме?
8 През целия си отдаден живот на земята Исус показал, че е отделил себе си за божествена служба. Той се запазил чист, така че могъл да се представи като „агнец без недостатък и пречист“, за да бъде изкупителната жертва. (1 Петър 1:19; Евреи 7:26) Той спазвал всичките заповеди на Моисеевия закон, като така изпълнил този Закон. (Матей 5:17; 2 Коринтяни 1:20) Той живеел съответно на своето собствено учение относно морала. (Матей 5:27, 28) Никой не можел основателно да го обвини в лоши подбуди. Всъщност, той ‘мразел беззаконието’. (Евреи 1:9) Като слуги на Бога, нека да подражаваме на Исус, като пазим своя живот и дори своите подбуди чисти в очите на Йехова.
Предупредителни примери
9. Какъв предупредителен пример споменал Павел, и защо трябва да разгледаме този пример?
9 В контраст с примера на Исус, ние имаме предупредителния пример на израилтяните. Дори след като заявили, че ще вършат всичко, което Йехова им казал да правят, те не изпълнили неговата воля. (Даниил 9:11) Апостол Павел насърчил християните да се поучат от онова, което сполетяло израилтяните. Нека да разгледаме някои случки, които Павел споменал в първото си писмо до Коринтяните, и да видим какви клопки трябва да бъдат избягвани от отдадените служители на Бога в наше време. — 1 Коринтяни 10:1–6, 11.
10. (а) Как израилтяните ‘похотствували за злото’? (б) Защо израилтяните били смятани за по–отговорни втория път, когато те недоволствували за храната, и какво можем да научим от този предупредителен пример?
10 Най–напред Павел ни предупредил да не „похотствуваме за злото“. (1 Коринтяни 10:6) Това може да ти напомни за случая, когато израилтяните се оплаквали, че трябвало да ядат само манна. Йехова им изпратил пъдпъдъци. Подобно нещо било станало около една година преди това в пустинята Син, точно преди израилтяните да заявят своето отдаване на Йехова. (Изход 16:1–3, 12, 13) Но ситуацията не била съвсем същата. Когато Йехова осигурил пъдпъдъци първия път, той не обвинил израилтяните за тяхното недоволство. Но този път нещата били различни. „А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.“ (Числа 11:4–6, 31–34) Какво се било променило? Като членове на отдаден на Бога народ, те вече били смятани за отговорни. Липсата им на признателност за нещата, осигурени от Йехова, ги довела до това да се оплакват против Йехова, макар че били обещали да вършат всичко, което казал Йехова! Подобно нещо днес е оплакването спрямо трапезата на Йехова. Някои хора не ценят духовните неща, осигурени от Йехова чрез ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45–47) Помни обаче, че нашето отдаване изисква от нас с благодарност да помним какво е направил Йехова за нас и да приемаме духовната храна, която дава Йехова.
11. (а) Как израилтяните омърсили своето поклонение към Йехова с идолопоклонство? (б) Как можем да бъдем повлияни от един вид идолопоклонство?
11 След това Павел предупредил: „Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях.“ (1 Коринтяни 10:7) Очевидно тук апостолът имал предвид поклонението пред телеца, което било осъществено точно след като израилтяните сключили договора с Йехова на планината Синай. Може би ще кажеш: ‘Като отдаден служител на Йехова, аз никога няма да се замеся в идолопоклонство.’ Забележи обаче, че според израилтяните те не били спирали да се покланят на Йехова; и все пак те въвели в практиката поклонението пред телеца — нещо отвратително за Бога. Какво включвала тази форма на поклонение? Хората принесли жертви пред телеца, и след това ‘седнали да ядат и да пият, и станали да се забавляват’. (Изход 32:4–6, NW) Днес някои хора могат да твърдят, че се покланят на Йехова. Но животът им може да е съсредоточен не върху поклонението на Йехова, а върху това да се наслаждават на нещата от този свят, и тези хора да се опитват да приспособят службата си на Йехова към тях. Вярно е, че това не е такава крайност като поклонението пред едно златно теле, но общо взето не е много по–различно. Да направиш бог от собствените си желания е съвсем далеч от това да живееш съответно на отдаването си на Йехова. — Филипяни 3:19.
12. Какво научаваме за отричането на себе си от случая на израилтяните с Ваалфегор?
12 В следващия предупредителен пример, който Павел споменал, също бил включен един вид развлечение. „Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.“ (1 Коринтяни 10:8) Израилтяните, които били подлъгани от неморалното удоволствие, предлагано от моавките, били въвлечени в поклонение на Ваалфегор в Ситим. (Числа 25:1–3, 9) Да се отречеш от себе си, за да вършиш волята на Йехова, включва приемането на неговите стандарти за онова, което е морално чисто. (Матей 5:27–30) В това време на деградирали стандарти на нас ни се напомня, че е необходимо да се пазим чисти от всякакво неморално поведение, като се подчиняваме на властта на Йехова да решава какво е добро и какво е лошо. — 1 Коринтяни 6:9–11.
13. Как примерът на Финеес ни помага да разберем какво включва отдаването на Йехова?
13 Макар че мнозина паднали в примката на блудството в Ситим, някои живеели съответно на целонародното отдаване на Йехова. От тях Финеес бил забележителен със своята пламенност. Когато видял как един израилтянски първенец води една мадиамка в своя шатър, Финеес веднага взел едно копие в ръцете си и ги пронизал. Йехова казал на Моисей: „Финеес . . . отвърна яростта ми от синовете на Израил, като не търпеше никакво съперничество спрямо мен всред тях затова аз не унищожих синовете на Израил, като настоявах за изключителна преданост.“ (Числа 25:11, NW) Да не търпим никакво съперничество спрямо Йехова — това означава отдаването. Ние не можем да позволим на нищо да заеме мястото, което отдаването на Йехова трябва да заема в нашите сърца. Пламенността ни за Йехова също ни подтиква да пазим сбора чист, като съобщаваме случаите на сериозна неморалност на старейшините, без да ги търпим.
14. (а) Как израилтяните изпитали Йехова? (б) Как пълното отдаване на Йехова ни помага да не се „уморяваме“?
14 Павел споменал един друг предупредителен пример: „Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.“ (1 Коринтяни 10:9) Тук Павел говорел за времето, когато израилтяните се оплаквали на Моисей от Бога, когато те ‘излезли от търпение в душата си поради пътя’. (Числа 21:4) Дали някога си правил тази грешка? Когато се отдаде на Йехова, дали мислеше, че Армагедон е съвсем близо? Дали търпението на Йехова е по–дълго, отколкото очакваше? Запомни, ние не отдадохме себе си на Йехова само за определен период от време, или само до Армагедон. Нашето отдаване продължава завинаги. Така че „нека да не се отказваме от вършенето на онова, което е добро, защото в определеното време ще пожънем, ако не се уморим“. — Галатяни 6:9, NW.
15. (а) Срещу кого недоволствували израилтяните? (б) Как нашето отдаване на Йехова ни подтиква да уважаваме теократичния авторитет?
15 Накрая, Павел предупредил да не ‘роптаем’ срещу назначените служители на Йехова. (1 Коринтяни 10:10) Израилтяните недоволствували силно против Моисей и Аарон, когато 10 от 12–те съгледвачи, изпратени да разгледат Ханаанската земя, донесли лоши новини. Те дори говорили за заменяне на Моисей като техен глава и за връщане в Египет. (Числа 14:1–4) Дали днес приемаме ръководството, което ни е дадено чрез действието на светия дух на Йехова? При вида на богатата духовна трапеза, която се осигурява от класа на верния и разумен слуга, е ясно кого използува Исус, за да раздава „храна на време“. (Матей 24:45) Всеотдайното отдаване на Йехова изисква от нас да покажем уважение спрямо назначените служители. Нека никога не ставаме като съвременните роптатели, които са се обърнали към един нов ‘глава’, фигуративно казано, който да ги води обратно в света.
Дали това е всичко, на което съм способен?
16. Какви въпроси може би ще искат да си зададат отдадените служители на Бога?
16 Израилтяните нямало да изпаднат в такива сериозни грешки, ако помнели, че тяхното отдаване на Йехова било безрезервно. За разлика от тези неверни израилтяни, Исус Христос живял съответно на своето отдаване до край. Като последователи на Христос, ние подражаваме на неговия пример на отдаване от цяло сърце, като живеем живота си „не вече по човешки страсти, а по Божията воля“. (1 Петър 4:2; сравни 2 Коринтяни 5:15.) Волята на Йехова днес е „да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината“. (1 Тимотей 2:4) За тази цел ние трябва да проповядваме „тази добра новина за Царството“, преди да дойде краят. (Матей 24:14, NW) Колко усилия полагаме в тази служба? Може да си зададем въпроса: ‘Дали това е всичко, на което съм способен?’ (2 Тимотей 2:15) Обстоятелствата са различни. На Йехова е угодно да му служим „според колкото има човек, а не според колкото няма“. (2 Коринтяни 8:12; Лука 21:1–4) Никой не трябва да съди за дълбочината и искреността на отдаването на някой друг. Всеки трябва лично да прецени степента на своето собствено отдаване на Йехова. (Галатяни 6:4) Нашата любов към Йехова трябва да ни подтикне да се запитаме: ‘Как мога да зарадвам Йехова?’
17. Каква е връзката между отдаване и признателност? Дай пример.
17 Отдаването ни към Йехова се задълбочава, като израстваме в своята признателност към него. Един 14–годишен младеж в Япония се отдал на Йехова и символизирал това чрез покръстване във вода. По–късно той искал да следва висше образование и да стане учен. Той никога не мислел за целодневна служба, но като отдаден служител на Бога не искал да напусне Йехова и неговата видима организация. За да осъществи своята цел за кариера, той посещавал университет. Там той видял завършилите университета да бъдат принуждавани да отдадат целия си живот на своите бизнес компании или на своите учения. Той се питал: ‘Какво правя тук? Мога ли наистина да следвам техния начин на живот и да се отдам на светската работа? Нима вече не съм отдаден на Йехова?’ С възродена признателност той станал редовен пионер. Разбирането му за неговото отдаване се задълбочило и го подтикнало да реши в сърцето си да отиде там, където имало нужда от него. Той посетил Училището за подготовка на служители и получил назначение да служи като мисионер в чужда страна.
18. (а) Какво се включва в нашето отдаване на Йехова? (б) Каква награда можем да пожънем от своето отдаване на Йехова?
18 Отдаването засяга целия ни живот. Ние трябва да се отречем от себе си и „всеки ден“ да следваме чудесния пример на Исус. (Лука 9:23) След като сме се отрекли от себе си, ние не молим Йехова за ваканция, за отпуска. Нашият живот е в съгласие с принципите, които е установил Йехова за своите служители. Дори в областите, където можем да направим личен избор, за нас е добре да помислим дали вършим всичко, на което сме способни, за да живеем един живот, отдаден на Йехова. Като Му служим всеки ден, стараейки се да Му угодим, ние ще успеем като християни и ще бъдем благословени с усмивка на одобрение от Йехова — единственият, който заслужава нашето отдаване от цяло сърце.
Можеш ли да обясниш?
◻ Какво означавало отдаването за Исус Христос?
◻ Защо трябва да избягваме да недоволствуваме против Йехова?
◻ По какъв начин можем да не позволим на идолопоклонството неуловимо да проникне в нашия живот?
◻ Помненето на какво ще ни помогне да не се „уморяваме“, вършейки божията воля?
[Снимка на страница 17]
Отдадените християни ‘не се отказват от вършенето на онова, което е добро’