Глава 16

Слушай съвет и приемай поука

 1. (а) Има ли сред нас някой, който да не се нуждае от съвет и поука? (б) Кои въпроси ще е добре да обсъдим?

ПОВЕЧЕТО от нас охотно се съгласяват с онзи стих, който казва: „Ние всички в много неща грешим.“ (Як. 3:2) Не е трудно да си припомним случаи, в които не сме се проявили като такива личности, каквито иска от нас да бъдем божието Слово, и каквито искаме да бъдем и самите ние. Затова признаваме, че Библията е права, когато ни казва: „Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър [в бъдещето си — NW].“ (Пр. 19:20) Ние знаем, че имаме нужда от такава помощ. Несъмнено вече сме направили промени в живота си, за да го приведем в съгласие с онова, което сме научили от Библията. Но как ще реагираме, ако наш събрат християнин ни посъветва лично по някакъв конкретен повод, във връзка с наша неразумна постъпка? Или ако той просто ни предложи да направим нещо, за да се усъвършенствуваме в някаква дейност?

 2. (а) Защо трябва да проявим признателност за даден ни личен съвет? (б) Как не бива да реагираме?

² Въпреки нашата незабавна вътрешна реакция, вследствие на несъвършената човешка природа, ние трябва да изразим искрена признателност за съвета и да се потрудим да го приложим. Резултатът от това ще бъде полезен. (Евр. 12:11) Но може би когато са ни съветвали, ние сме се опитвали да се оправдаем, да намалим сериозността на положението или да прехвърлим вината на някой друг. Реагирал ли си по този начин? Когато отново премисляме случилото се, изпитваме ли възмущение към онзи, който ни е посъветвал? Склонни ли сме да критикуваме недостатъците му, или начина, по който той ни е съветвал, сякаш това някак си ще извини нашите собствени слабости? Може ли Библията да помогне на човек да преодолее тези склонности?

ПРИМЕРИ, ЗАПИСАНИ ЗА НАША ПОУКА

 3. (а) Какво съдържа Библията, което може да ни помогне да развием правилен възглед спрямо съветите и наставленията? (б) Използувай дадените по–горе въпроси, за да анализираш как реагирали Саул и Озия на съветване.

³ Освен че осигурява изобилни преки назидания по този повод, божието Слово съдържа и истински случки с хора, които са били съветвани. Често пъти съветът бил и наставление, в смисъл, че този, който го получавал, трябвало да промени нагласата или поведението си. Като използуваш долните въпроси, за да изследваш някои от тези примери, ще откриеш, че има много неща, които могат да се окажат полезни за всички нас:

САУЛ, СИНЪТ НА КИС: Той не се подчинил изцяло на Йехова, когато, воювайки срещу амаличаните, пощадил царя и най–доброто от добитъка им. (1 Царе 15:1–11)

Какво в отговора, който Саул дал на порицанието от страна на Самуил, показва, че той се опитвал да омаловажи значението на грешката си? (ст. 20) На кого се опитал да прехвърли вината? (ст. 21) Какво извинение представил той, когато най–после си признал грешката? (ст. 24) Но дори и тогава за какво явно бил загрижен най–много? (ст. 25, 30)

ОЗИЯ: Той влязъл в храма на Йехова да запали тамян, макар че само свещениците били упълномощени да правят това. (2 Лет. 26:16–20)

Защо когато главният свещеник се опитал да спре цар Озия, царят се разярил? (Сравни стих 16.) Какъв бил резултатът? (стихове 19–21)

 4. (а) Защо и за Саул, и за Озия било трудно да приемат съвет? (б) Защо и днес това представлява сериозен проблем?

⁴ Защо в тези случаи на споменатите исторически личности им било толкова трудно да приемат, че се нуждаят от съвет? Основният проблем била гордостта, прекалено високото мнение за себе си. Мнозина днес си причиняват много мъка заради тази черта на характера. Когато достигнат до нещо, което смятат за особено положение, те било поради възрастта си, или поради длъжността си не приемат личен съвет. Изглежда смятат, че това показва някакъв недостатък у тях или петни репутацията им. Но онова, което наистина е признак за слабост, е гордостта. Тя не е нещо, което може да бъде извинено, просто защото е твърде често срещан недостатък. Тя е примка, която Сатан използува, за да замъгли мисленето на даден човек, така че той да се противопостави на любещата помощ, осигурена от Йехова чрез неговото Слово и неговата видима организация. Йехова предупреждава: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането.“ — Пр. 16:18; виж също Римляни 12:3; Притчи 16:5.

 5. Използувай въпросите, които са част от този абзац, за да подчертаеш какви поуки трябва да извлечем от повествованията за Моисей и Давид.

⁵ От друга страна Писанието съдържа чудесни примери на хора, които приели съвет. От тях също могат да се извлекат ценни поуки. Помисли за:

МОИСЕЙ: Неговият тъст му дал практичен съвет как да се справи с тежкото натоварване от работата, която вършел, без да съсипе здравето си. Моисей го послушал и веднага приложил съвета. (Из. 18:13–24)

Защо, макар че имал големи пълномощия, Моисей бил така възприемчив към разумния съвет? (Сравни Числа 12:3.) Колко е важно за нас това качество? (Соф. 2:3)

ДАВИД: Той се провинил в блудство, след това замислил да убие съпруга на жената, за да може да се ожени за нея и така да прикрие блудството. Изминали месеци преди Йехова да изпрати Натан да порицае Давид. (2 Царе 11:2–12:12)

Дали Давид се разгневил на порицанието, дали омаловажил прегрешението и дали се опитал да прехвърли вината на някой друг? (2 Царе 12:13; Пс. 51: надписът и стихове 1–3) Дали това, че Бог приел разкаянието на Давид, означавало, че той и домочадието му вече били освободени от лошите последствия на грешното му поведение? (2 Царе 12:10, 11, 14; Из. 34:6, 7)

 6. (а) Какво изпитвал Давид спрямо онези, които му давали разумен съвет? (б) Как можем да извлечем полза, ако с готовност приемаме такъв съвет? (в) Какво не бива да забравяме, ако бъдем сурово порицани?

⁶ Цар Давид добре знаел ползата от вслушването в разумни съвети и се случвало дори да благодари на Бога за онзи, чрез когото получавал такъв съвет. (1 Царе 25:32–35; виж също Притчи 9:8.) Дали и ние сме като него? Ако е така, то ще бъдем предпазени от казване и правене на много неща, за които впоследствие можем да съжаляваме. Но ако се окажем в ситуация, която ще доведе до строго порицание, както се случило с Давид поради греха му с Витсавее, нека не забравяме факта, че това порицание е доказателство за любовта на Йехова, имаща за цел нашето вечно добруване. — Пр. 3:11, 12; 4:13.

ЦЕННИ КАЧЕСТВА, КОИТО ТРЯБВА ДА КУЛТИВИРАМЕ

 7. Какво качество посочил Исус, че трябва да имат хората, за да влязат в Царството?

⁷ За да имаме добри отношения с Йехова и с нашите християнски братя, ние трябва да развием определени качества на личността. Исус подчертал едно от тях, когато изправил едно дете посред учениците си и казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по–голям в царството небесно.“ (Мат. 18:3, 4, „Бълг. превод на Библията“, 1925 г.) Тези ученици трябвало да се променят. Те трябвало да се отърват от гордостта си и да развият смиреност.

 8. (а) Пред кого трябва да бъдем смирени и защо? (б) Ако сме смирени, как ще откликваме на съвети?

⁸ По–късно апостол Петър писал на събратята си християни: „А всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.“ (1 Пет. 5:5, „Бълг. превод на Библията“, 1925 г.) Ние знаем, че трябва да се смиряваме пред Бога, но този стих казва, че трябва да сме смирени, или покорни също и в отношенията си със своите братя по вяра. Ако сме такива, няма неразумно да отхвърляме предложенията, които те може да ни дадат. Ние ще искаме да се учим един от друг. (Пр. 12:15) И ако братята ни сметнат за необходимо да ни коригират чрез съвет, тогава признавайки, че Йехова любещо използува това средство, за да ни оформя, ние няма да го отхвърлим. — Пс. 141:5.

 9. (а) Кое важно качество е тясно свързано със смиреността? (б) Защо трябва да сме загрижени за въздействието на нашето поведение върху другите?

⁹ Друго качество, което е тясно свързано със смиреността, е искрената загриженост за доброто на другите. Ние не можем да отречем факта, че онова, което правим, засяга другите хора. Апостол Павел наставлявал ранните християни в Коринт и Рим да се грижат за съвестта на другите. Той нямал предвид, че те трябва да изоставят всички свои лични предпочитания, но ги подканил да не правят нищо, което би насърчило някой друг да предприеме каквото и да било срещу съвестта си, довеждайки го по този начин до духовна разруха. Изразявайки ясно основния принцип, Павел писал: „Никой да не търси своята лична полза, но всеки — ползата на другиго. . . . И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за божията слава. Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на божията църква [сбора на Бога — NW].“ — 1 Кор. 10:24–33; 8:4–13; Рим. 14:13–23.

10. Какво може да покаже дали ние редовно прилагаме този библейски съвет?

¹⁰ Дали ти си човек, който винаги поставя доброто на другите хора преди своите лични предпочитания? Много са начините, по които може да се направи това, но нека да разгледаме един пример: Общо взето, облеклото и външния вид са просто въпрос на личен вкус, стига да сме скромни, спретнати и чисти. Но ако разбереш, че поради средата и навиците на хората в твоя район, начинът ти на обличане и външният ти вид пречат на другите да чуят вестта за Царството, ще промениш ли каквото е необходимо? Дали за теб животът на другия е по–важен от това да угодиш на себе си?

11. Какво показва, че е важно да култивираме тези качества, ако наистина искаме да бъдем християни?

¹¹ Когато обсъдените по–горе качества станат част от нашата личност, това ще е доказателство, че сме започнали да придобиваме нагласата на Христос. Исус дал съвършен пример за смиреност. (Йоан 13:12–15; Флп. 2:5–8) Проявявайки загриженост за другите, вместо просто да прави каквото му се харесва, той ни дал модел за следване. — Рим. 15:2, 3.

НЕ ОТХВЪРЛЯЙ ПОУЧЕНИЕТО НА ЙЕХОВА

12. (а) Какви промени трябва да направим всички ние, за да сме личности, които се харесват на Бога? (б) Какво ще ни помогне?

¹² Понеже всички ние сме грешници, необходими са промени в нагласата ни, в нашата реч и поведение, за да можем да отразяваме личността на нашия Бог. Необходимо е да се облечем в „новия човек“ [„новата личност“ — NW]. (Кол. 3:5–14; Тит 2:11–14) Съветите и наставленията ни помагат да разберем в кои области са необходими корекции и как да направим тези корекции.

13. (а) Посредством какво Йехова осигурява наставления и дисциплиниране за всички нас? (б) Какво трябва да правим ние?

¹³ Основният източник на тези напътствия е самата Библия. (2 Тим. 3:16, 17) След това, чрез библейската литература и събранията, осигурени от видимата организация на Йехова, той ни помага да разберем как да ги прилагаме. Ще признаем ли смирено своята лична нужда от тези напътствия — дори и да сме ги чували преди това, — и ще се опитваме ли постоянно да правим подобрения?

14. Още каква помощ осигурява Йехова за всеки един от нас поотделно?

¹⁴ Йехова не ни оставя да се борим сами с неща, които може би представляват особен проблем за нас. С любеща загриженост той ни осигурява индивидуална помощ. Милиони хора са се възползували от тази помощ посредством домашните библейски изучавания. Родителите имат специална отговорност да възпитават децата си, за да ги предпазят от поведение, което по–късно в живота би могло да им причини много болка. (Пр. 6:20–35; 15:5) А в рамките на сбора онези, които отговарят на духовните изисквания, носят отговорността да използуват Писанието, за да коригират другите, когато забележат нуждата от такова нещо, правейки го обаче с кротък дух. (Гал. 6:1, 2) По тези начини Йехова ни наставлява и съветва, за да можем да му се покланяме като обединен народ.

СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР

● Как Йехова любещо ни помага да видим къде лично ние имаме нужда от промени?

● Защо на много хора им е трудно да приемат съвет? Сериозен проблем ли е това?

● Кои безценни качества ще ни помогнат да бъдем възприемчиви към съвети? Как Исус дал пример в това отношение?