Харизматичната дарба — възхвала на човека или слава на Бога?
„ЕДИН владетел трябва да превъзхожда своите поданици не само като е по–добър от тях, но трябва и в известен смисъл да ги омагьосва“ — писал известният гръцки пълководец Ксенофонт. Днес мнозина биха нарекли това „омагьосване“ харизма.
Разбира се, не всички човешки владетели притежават такава харизма. Но онези, които я притежават, използуват своята дарба, за да внушават преклонение и да манипулират масите за собствени цели. Вероятно най–известният пример в ново време е Адолф Хитлер. „[През 1933 г.] за повечето германци Хитлер притежаваше — или скоро щеше да приеме — ореола на един истински харизматичен водач — пише Уилям Л. Шайрър в своята книга The Rise and Fall of the Third Reich [„Възходът и падението на Третия райх“]. — През последвалите дванадесет бурни години те трябваше да го следват сляпо, сякаш той притежаваше божествено прозрение.“
Историята на религията също е пълна с харизматични водачи, които вдъхновявали хората да им се посветят изцяло, но донасяли бедствия върху своите последователи. „Внимавайте някой да не ви заблуди — предупредил Исус, — защото много човеци ще идват в мое име, казвайки ‘Аз съм Христос’, и ще заблудят мнозина.“ (Матей 24:4, 5, Phillips [„Филипс“]) Не само през първи век имало харизматични фалшиви Христосовци. През 70–те години на нашия век Джим Джонс обявява себе си за „месията от Храма на народа“. Той е описван като „притежаващ харизма свещеник“ със „странна сила над хората“ и през 1978 г. предизвика едно от най–големите масови самоубийства в историята.a
Явно харизматичната дарба може да бъде опасна. Библията обаче говори за друг дар, или дарове, идващи от Бога и на разположение на всички и за всеобща полза. Гръцката дума за този дар е ха̀ризма и се появява 17 пъти в Библията. Един специалист по гръцки език го определя като ‘щедър и незаслужен дар, нещо, дадено на човек, без да е заслужено или спечелено, нещо, което идва от божията милост и което никога не би могло да бъде постигнато или притежавано поради собствените усилия на човека’.
Така че от библейска гледна точка ха̀ризма е дар, получен благодарение на божията незаслужена милост. Кои са някои от тези дарове, които Бог милостиво ни е дал? И как можем ние да ги използуваме, за да го възхваляваме? Нека разгледаме три от тези милостиви дарове.
Вечният живот
Най–големият от всички дарове несъмнено е дарът на вечния живот. Павел писал на сбора в Рим: „Заплатата на греха е смърт; а Божият дар [ха̀ризма] е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 6:23) Струва си да се отбележи, че „заплатата“ (смъртта) е нещо, което ние сме заслужили, макар и неволно, чрез своята грешна природа. От друга страна вечният живот, който Бог дава на разположение, е нещо напълно незаслужено, което никога не бихме могли да придобием поради свои собствени заслуги.
Дарът на вечния живот трябва да бъде ценѐн и споделян. Ние можем да помогнем на хората да опознаят Йехова, да му служат и така да бъдат облагодетелствувани с дара на вечния живот. В Откровение 22:17, NW се казва: „Духът и невястата продължават да казват: ‘Ела!’ И всеки, който чуе, нека каже: ‘Ела!’ И всеки, който е жаден, нека дойде; всеки, който желае, нека вземе безплатно живодарна вода.“
Как можем ние да заведем другите при тази даряваща живот вода? Най–вече като използуваме резултатно Библията в своята служба. Вярно е, че в някои части на света хората рядко четат или мислят за духовни неща, но въпреки това винаги има възможности да ‘събудим ухото’ на някого. (Исаия 50:4) В това отношение можем да бъдем сигурни в подбуждащата сила на Библията, защото „божието слово е живо и излъчва сила“. (Евреи 4:12, NW) Независимо дали става дума за практическата мъдрост на Библията, за утехата и надеждата, които тя дава, или за нейното обяснение относно целта на живота, божието Слово може да докосне сърцето и да помогне на хората да поемат по пътя на живота. — 2 Тимотей 3:16, 17.
Освен това основаната на Библията литература може да ни помогне да казваме „Ела!“. Пророк Исаия предсказал, че в това време на духовна тъмнина „Йехова ще засияе“ над своя народ. (Исаия 60:2, NW) Изданията на Дружество „Стражева кула“ отразяват тази благословия от Йехова и всяка година довеждат хиляди хора при Йехова, Източника на духовно просветление. На техните страници не се отдава слава на хора. Както обяснява встъплението на „Стражева кула“, „целта на списанието „Стражева кула“ е да възвеличава Йехова Бог като Върховен господар на вселената. . . . [То] насърчава вярата в сега властвуващия божи Цар, Исус Христос, чиято пролята кръв открива пред човечеството възможност за получаване на вечен живот“.
Една християнка, която е целодневна проповедничка и години наред е имала забележителен успех в службата си, казва колко са ценни „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, като помагат на хората да се приближат до Бога: „Когато хората, с които изучавам Библията, започнат да четат „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ и да изпитват наслада от това, те напредват много бързо. Смятам, че тези списания са безценна помощ, за да могат хората да опознаят Йехова.“
Привилегии в службата
Тимотей бил християнски ученик, който бил удостоен с друг дар, заслужаващ специално внимание. Апостол Павел му казал: „Не пренебрегвай дарбата [ха̀ризма], която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите.“ (1 Тимотей 4:14) Какъв бил този дар? Ставало дума за назначаването на Тимотей като пътуващ надзорник, привилегия в службата, която той трябвало да изпълнява с чувство за отговорност. В същия откъс Павел подканил Тимотей: „Внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването. Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си.“ — 1 Тимотей 4:13, 16.
Старейшините днес също трябва да ценят своите привилегии в службата. Както посочва Павел, един от начините, по които те могат да правят това, е като ‘внимават на поучението си’. Вместо да подражават на светските водачи с харизматична дарба, те насочват вниманието към Бога, а не към себе си. Исус, техният образец, бил забележителен учител и несъмнено притежавал магнетична личност, но смирено отдал славата на Баща си. „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил“ — казал той. — Йоан 5:41; 7:16.
Исус прославил своя небесен Баща, като използувал божието Слово като авторитет за своето учение. (Матей 19:4–6; 22:31, 32, 37–40) Павел също подчертал необходимостта надзорниците да се ‘държат здраво за вярното слово относно своето умение да поучават’. (Тит 1:9, NW) Като основават своите доклади здраво на Писанията, старейшините всъщност ще казват същото, което казал и Исус: „Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря.“ — Йоан 14:10.
Как могат старейшините да се ‘държат здраво за вярното слово’? Като съсредоточат своите доклади и задачи на събранията върху божието Слово, като обясняват текстовете, които използуват, и като наблягат на тях. Вълнуващите примери или забавните анекдоти, особено ако се прекали с тях, могат да отвлекат вниманието на слушателите от божието Слово и да го насочат към личните способности на докладчика. От друга страна, именно библейските стихове ще стигнат до сърцето и ще подтикнат слушателите към действие. (Псалм 19:7–9; 119:40; сравни Лука 24:32.) Такива доклади не насочват вниманието към човеците и отдават повече слава на Бога.
Друг начин, по който старейшините могат да бъдат по–резултатни учители, е като се учат един от друг. Както Павел помогнал на Тимотей, така един старейшина може да помогне на друг старейшина. „Желязо остри желязо; така и човек остри лицето си срещу приятеля си.“ (Притчи 27:17; Филипяни 2:3) Старейшините извличат полза, като споделят мисли и препоръки. Един новоназначен старейшина обясни следното: „Опитен старейшина отдели време, за да ми покаже как съставя публичен доклад. В своята подготовка той включи реторични въпроси, словесни илюстрации, примери или кратки случки, както и библейски откъси, които внимателно беше изследвал. Научих от него как да разнообразявам докладите си, за да избегна сухото, монотонно представяне.“
Всички ние, които се радваме на привилегии в службата, било като старейшини, помощник–служители или пионери, трябва да ценим своя дар. Малко преди смъртта си Павел напомнил на Тимотей ‘да разпалва дарбата [ха̀ризма] от Бога, която има’, което при Тимотей означавало някакъв специален дар на духа. (2 Тимотей 1:6) В израилтянските домове огънят често бил просто във вид на тлеещи въглени. Било възможно те ‘да се разпалят’, за да се появят пламъци и повече топлина. Така че ние сме насърчени да вложим сърцата си и енергията си в своите задачи, като разпалваме като огън духовния дар, с който сме удостоени.
Духовни дарове, които да бъдат споделяни
Любовта на Павел към неговите братя в Рим го подтикнала да напише: „Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба [ха̀ризма] за вашето утвърждаване, тоест, за да се утеша между вас, взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.“ (Римляни 1:11, 12) Павел гледал на нашата способност да укрепваме вярата на другите, като разговаряме с тях, като на духовен дар. Размяната на такива духовни дарове ще доведе до утвърждаване на вярата и до взаимно насърчение.
А това несъмнено е необходимо. В тази зла система, в която живеем, всички ние се сблъскваме със стрес в някакво отношение. Но редовната размяна на насърчение може да ни помогне да постоянствуваме. Мисълта за размяна — едновременно даване и получаване — е важна за поддържането на нашата духовна сила. Вярно, понякога всеки един от нас се нуждае от насърчение, но ние всички можем да се укрепваме взаимно.
Ако сме нащрек, за да забележим, че някои събратя по вяра са потиснати, може би ще „можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога“. (2 Коринтяни 1:3–5) Гръцката дума за утеха (пара̀клесис) буквално означава „повикване за помощ при някого“. Ако когато е необходимо, ние бъдем до някого, за да протегнем ръка за помощ на наш брат или сестра, несъмнено когато самите ние сме в беда, ще получим същата любеща подкрепа. — Еклисиаст 4:9, 10; сравни Деяния 9:36–41.
Голяма полза донасят също и любещите пастирски посещения на старейшините. Макар че има случаи, когато посещения се правят, за да се даде библейски съвет относно даден въпрос, изискващ внимание, повечето пастирски посещения са възможности за насърчения, за ‘утешаване на сърцата’. (Колосяни 2:2) Когато надзорниците правят такива укрепващи вярата посещения, те наистина дават духовен дар. Като Павел, и те ще установят, че тази неповторима форма на даване е възнаграждаваща, и ще развият ‘копнеж’ към своите братя. — Римляни 1:11.
Това било така и при един старейшина от Испания, който разказва следната случка: „Изглеждаше, че Рикардо, едно 11–годишно момче, не проявява голям интерес към събранията и към сбора като цяло. Затова попитах родителите на Рикардо дали мога да посетя сина им и те охотно се съгласиха. Те живееха в планината на около един час път с кола от моя дом. На Рикардо явно му хареса интереса, който проявих към него, и откликна незабавно. Скоро той стана непокръстен вестител и изпълнен с енергия член на сбора. Сдържаността му беше заменена от един по–щастлив и общителен характер. Няколко души в сбора попитаха: ‘Какво става с Рикардо?’ Сякаш го забелязваха за първи път. Като си припомням това решаващо пастирско посещение, смятам, че аз извлякох по–голяма полза от Рикардо. Сега, когато влезе в Залата на Царството, неговото лице сияе и той тича към мен да ме поздрави. Каква радост е да се види духовният му напредък.“
Безспорно подобни пастирски посещения биват богато благословени. Тези посещения са в хармония с молбата на Исус: „Паси агънцата Ми.“ (Йоан 21:15) Разбира се, не само старейшините могат да дават такива духовни дарби. Всеки в сбора може да подбуди другите към любов и добри дела. (Евреи 10:23, 24) Както алпинистите, които се катерят по една планина, са вързани един за друг, така и ние сме свързани заедно с духовни връзки. Неизбежно това, което правим и казваме, засяга другите. Една остра забележка или сурова критика може да отслабят връзките, които ни обединяват. (Ефесяни 4:29; Яков 3:8) От друга страна, добре подбрани думи на насърчение и любеща помощ могат да помогнат на нашите братя да превъзмогнат трудностите си. По този начин ние ще споделяме духовни дарове с трайна стойност. — Притчи 12:25.
Отразяване на божията слава в по–пълна степен
Ясно е, че всеки християнин има харизма в известна степен. Ние сме удостоени със скъпоценната надежда на вечния живот. Ние имаме също духовни дарове, които можем да споделяме един с друг. И можем да се стремим да вдъхновяваме другите или да ги подбуждаме към правилни цели. Някои от нас имат допълнителни дарове под формата на привилегии в службата. Всички тези дарове са доказателство за божията незаслужена милост. И тъй като всеки дар, който можем да имаме, е нещо, което сме получили от Бога, ние нямаме причини да се хвалим. — 1 Коринтяни 4:7.
Като християни ние ще направим добре да се запитаме: ‘Дали аз ще използувам каквато и степен на харизма да имам, за да донеса слава на Йехова, Дарителя на „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“? (Яков 1:17) Дали ще подражавам на Исус и ще служа на останалите според своите способности и обстоятелства?’
Апостол Петър обобщава нашето задължение в това отношение с думите: „Според дарбата [ха̀ризма], която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа.“ — 1 Петър 4:10, 11.
[Бележка под линия]
a Умряха общо 913 души, сред които и самият Джим Джонс.
[Информация за източника на снимката на страница 23]
Corbis-Bettmann
UPI/Corbis-Bettmann