Утешение от ‘Бога на всяка утеха’
„Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб.“ — 2 КОРИНТЯНИ 1:3, 4.
1, 2. От каква утеха имат нужда опечалените хора?
СКЪРБЯЩИТЕ хора имат нужда от истинска утеха — не от изтъркани фрази и клишета. Всички ние сме чували, че ‘времето ще излекува раните’, но дали тази мисъл ще утеши опечаления човек в ранните периоди на скръбта? Християните знаят, че Бог е обещал възкресение, но това не предотвратява дълбоката болка и травма от една внезапна загуба. И безспорно, ако си загубил дете, останалите живи деца не могат да заместят скъпата за теб рожба.
2 Когато загубим някого, най–много ни помага истинската утеха — утехата, която има здрава основа в божиите обещания. Имаме нужда също и от състрадание. Това несъмнено важи и за хората в Руанда, и особено за стотиците семейства на Свидетели на Йехова там, които загубиха близки в жестокото етническо клане. От кого могат всички опечалени да получат утеха?
Йехова — Богът на утехата
3. Как Йехова е дал пример за утешение?
3 Йехова е дал пример относно утехата за всички нас. Той изпратил своя единороден Син, Христос Исус, на земята, за да ни даде вечна утеха и надежда. Исус поучавал: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Той също казал на своите последователи: „Никой няма по–голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13) При един друг случай той казал: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28) И Павел заявил: „Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8) Чрез тези и много други стихове разбираме любовта на Бога и на Христос Исус.
4. Защо апостол Павел бил особено задължен на Йехова?
4 Апостол Павел бил особено наясно относно незаслужената милост на Йехова. Той бил избавен от мъртво в духовно отношение състояние — от това да бъде яростен преследвач на Христовите последователи към това самият той да бъде преследван християнин. (Ефесяни 2:1–5) Той описва своя живот: „Аз съм най–нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква, но с Божията благодат [чрез божията незаслужена милост — NW] съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, — не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.“ — 1 Коринтяни 15:9, 10.
5. Какво писал Павел за утехата от Бога?
5 Уместно било тогава Павел да напише: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа. Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.“ — 2 Коринтяни 1:3–7.
6. Какво означава гръцката дума, която е предадена като „утеха“?
6 Какви вдъхновяващи думи! Гръцката дума, предадена тук като „утеха“, е свързана с „покана да застанеш до някого“. Следователно „това е да застанеш до някого, за да го насърчиш, когато той понася жестоки изпитания“. (A Linguistic Key to the Greek New Testament [„Лингвистичен ключ към гръцкия Нов завет“]) Един библейски изследовател писал: „Тази дума . . . във всички случаи означава много повече от успокояващо съчувствие. . . . Християнската утеха е утехата, която вдъхва смелост, утехата, която дава възможност на човек да се справи с всичко, което може да му стори животът.“ Тя включва също и утешителни думи, които са основани на здраво обещание и надежда — онова за възкресението на мъртвите.
Исус и Павел — състрадателни утешители
7. Как Павел утешавал християнските си братя?
7 Какъв чудесен пример бил Павел в утешаването! Той могъл да напише на братята в Солун: „[Ние] сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. Като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си.“ Подобно на любещи, загрижени родители, всички ние можем да споделяме своята топлота и разбиране с другите, когато се намират в нужда. — 1 Солунци 2:7, 8, 11.
8. Защо учението на Исус е утеха за опечалените?
8 Проявявайки такава загриженост и милост, Павел само подражавал на своя велик Образец — Исус. Спомни си състрадателната покана, която Исус отправил към всички, както е записана в Матей 11:28–30 (NW): „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху си и научете се от мене, защото аз съм с кротък нрав и със смирено сърце, и вие ще намерите освежение за душите си. Защото моят ярем е милостив и моят товар — лек.“ Да, учението на Исус е освежаващо, защото дава надежда и обещание — обещанието за възкресението. Това са надеждата и обещанието, което предлагаме на хората, например, когато им оставяме брошурата When Someone You Love Dies [„Когато някой, когото обичаш, умре“]. Тази надежда може да помогне на всички нас, дори и ако скърбим от дълго време.
Как да утешим опечалените
9. Защо не трябва да сме нетърпеливи с опечалените хора?
9 Скръбта не се ограничава до някакъв определен период от време непосредствено след смъртта на близък човек. Някои хора носят бремето на своята скръб през целия си живот, особено онези, които са изгубили деца. Едно семейство на верни християни в Испания загубило своя 11–годишен син през 1963 г., починал от менингит. И досега те все още се просълзяват, когато говорят за Пакито. Годишнини, снимки, сувенири могат да предизвикат тъжни спомени. Затова никога не трябва да бъдем нетърпеливи и да мислим, че другите вече трябва да са превъзмогнали своята загуба. Един авторитет в медицината признава: „Чувството на потиснатост и промените в настроението могат да продължат години наред.“ Затова помни, че както физическите белези на тялото могат да ни останат за цял живот, така могат да останат и много емоционални белези.
10. Какво трябва да направим, за да помогнем на опечалените?
10 Кои са някои практически неща, които можем да направим, за да утешим опечалените в християнския сбор? Ние съвсем искрено можем да кажем на брат или сестра, които се нуждаят от утеха: „Само ми кажи ако има нещо, което мога да направя, за да помогна.“ Но колко често в действителност един скърбящ човек ни се обажда, за да каже: „Сетих се какво можеш да направиш, за да ми помогнеш“? Явно, ние трябва да поемем уместната инициатива, ако искаме да утешим скърбящия. Тогава какво можем да направим, за да има полза? Ето няколко практични препоръки.
11. Как нашето слушане може да бъде утеха за другите?
11 Да слушаме: Едно от най–полезните неща, които можеш да направиш, е да споделиш болката на скърбящия, като го изслушаш. Можеш да попиташ: „Искаш ли да поговорим за това?“ Остави човекът да реши. Един християнин си спомня за времето, когато баща му починал: „Наистина ми помогна това, че другите питаха какво се случи и след това наистина слушаха.“ Както съветвал Яков, бъди бърз да слушаш. (Яков 1:19) Слушай търпеливо и състрадателно. „Плачете с ония, които плачат“ — препоръчва Библията в Римляни 12:15. Помни, че Исус плакал с Марта и Мария. — Йоан 11:35.
12. Каква увереност можем да предложим на жалеещите?
12 Вдъхни увереност: Помни, че скърбящият човек отначало може да се чувствува виновен, мислейки, че може би е могъл да направи нещо повече. Увери човека, че сигурно всичко възможно е било направено (или говори за нещо друго, което знаеш, че е истинно и положително). Увери го, че онова, което чувствува, изобщо не е необичайно. Разкажи му за други хора, които познаваш и знаеш, че успешно са се възстановили от подобна загуба. С други думи, бъди внимателен и състрадателен. Нашата милостива помощ може да означава толкова много! Соломон писал: „Дума казана на място е като златни ябълки в сребърни съдове.“ — Притчи 16:24; 25:11; 1 Солунци 5:11, 14.
13. Как може да помогне това, че се поставяме на разположение?
13 Бъди на разположение: Постави се на разположение не само през първите няколко дни, когато идват много приятели и роднини, но ако е необходимо, и месеци по–късно, когато другите са се върнали към нормалната си рутина. Периодът на жалеенето може да се различава много в зависимост от отделния човек. Нашият християнски интерес и състраданието ни могат да означават толкова много във време на нужда. Библията казва, че „има приятел, който се държи по–близко и от брат“. Така поговорката „Приятел в нужда се познава“ е всеизвестна истина, според която трябва да живеем. — Притчи 18:24; сравни Деяния 28:15.
14. За какво можем да говорим, за да утешим скърбящите?
14 Говорѝ за добрите качества на починалия: Това е друга голяма помощ, когато бъде предложена в подходящия момент. Сподели положителни интересни случки, които си спомняш за починалия. Не се страхувай да използуваш името на починалия. Не се дръж така, като че ли изгубеният близък никога не е съществувал или е бил легенда. Утешително е да се знае онова, което се казвало в една публикация от Харвардското медицинско училище: „Своего рода възстановяване е постигнато, когато скърбящият може най–после да мисли за умрелия човек без съкрушителна мъка . . . Когато новата реалност бъде приета и асимилирана, скръбта избледнява в скъпи спомени.“ „Скъпи спомени“ — колко утешаващо е да си спомниш онези скъпоценни моменти, прекарани с близък човек! Един Свидетел, който загубил своя баща преди няколко години, казал: „Специален за мен е един спомен за това как четяхме Библията с баща ми скоро след като той започна да изучава истината. И как лежахме на брега на реката, разговаряйки за някои мои проблеми. Аз го виждах веднъж на три или четири години, затова тези случаи бяха скъпоценни.“
15. Как някой може да поеме инициативата да помогне?
15 Поеми инициативата, когато е уместно: Някои опечалени хора могат да се справят по–добре от други. Затова, в зависимост от обстоятелствата, предприемѝ практически стъпки, за да помогнеш. Една опечалена християнка си спомня: „Много казаха: ‘Ако има нещо, което мога да направя, кажи ми.’ Но една християнска сестра не ме попита. Тя отиде директно в спалнята, свали замърсеното спално бельо от леглото и го изпра. Една друга сестра взе кофа, вода и неща за чистене и изтърка килима, където съпругът ми беше повърнал. Те бяха истински приятелки и аз никога няма да ги забравя.“ Там, където съществува явна нужда за помощ, поеми инициативата — може би, като приготвиш ядене, помогнеш с почистването или като изпълниш поръчки. Разбира се, трябва да бъдем внимателни да не се натрапваме, когато скърбящият човек иска да бъде сам. Затова трябва да вземем присърце думите на Павел: „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ Милосърдието, търпението и любовта никога не се провалят. — Колосяни 3:12; 1 Коринтяни 13:4–8.
16. Как едно писмо или картичка може да донесе утеха?
16 Напиши писмо или изпрати утешителна картичка: Често се пренебрегва стойността на съболезнованията в писмо или чрез една хубава картичка, изразяваща съчувствие. Какви са техните предимства? Те могат да бъдат четени многократно. Няма нужда такова писмо да бъде дълго, но то трябва да покаже твоето състрадание. То трябва също да отразява една духовна нотка, но без да бъде поучаващо. Само простото послание „Ние сме тук, до теб“ може да донесе утеха.
17. Как молитвата може да донесе утеха?
17 Моли се с тях: Не подценявай стойността на своите молитви заедно със скърбящите си събратя християни и за тях. Библията казва в Яков 5:16: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“ Например, когато опечалените ни чуят, че се молим за тях, това им помага да превъзмогнат някакво отрицателно чувство, като например вина. В моментите ни на слабост, на отпускане, Сатан се опитва да ни подкопае със своите ‘хитрости’, или “коварни дела“. Точно тогава ние се нуждаем от утехата и подкрепата на молитвата, както заявил Павел: ‘С всяка форма на молитва и молба продължавайте да се молите при всеки случай в дух. И за тази цел бдете с цялото постоянство и с молба за всичките светии.’ — Ефесяни 6:11, 18, Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]; сравни Яков 5:13–15.
Какво да избягваме
18, 19. Как можем да покажем тактичност в нашите разговори?
18 Когато един човек е опечален, има и неща, които не бива да се правят или казват. Притчи 12:18 предупреждава: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.“ Понякога, без да осъзнаваме, ние не успяваме да бъдем тактични. Например, можем да кажем: „Знам как се чувствуваш.“ Но дали наистина е така? Дали си страдал от точно същата загуба? Освен това хората реагират по различни начини. Твоите реакции може би не са били еднакви с реакциите на опечаления човек. Може да бъде по–разумно да кажеш: „Наистина ти съчувствувам, защото преживях подобна загуба, когато моят . . . почина преди известно време.“
19 Проява на тактичност би било и да се избягват коментарии относно това дали починалият ще бъде възкресен, или не. Някои братя и сестри са били дълбоко засегнати от осъдителни бележки, направени относно бъдещите шансове за починал невярващ брачен партньор. Ние не сме съдиите на това кой ще бъде възкресен или кой няма. Можем да изпитаме облекчение, че Йехова, който вижда сърцето, ще бъде много по–милостив, отколкото повечето от нас биха били някога. — Псалм 86:15; Лука 6:35–37.
Стихове, които носят утеха
20, 21. Кои са някои стихове, които могат да утешат скърбящите?
20 Един от най–големите източници на помощ — когато бива предложен в подходящо време — е разглеждането на обещанията на Йехова за мъртвите. Тези библейски мисли ще бъдат от полза, независимо от това дали скърбящият човек е вече Свидетел или е човек, когото срещаме в службата. Кои са някои от тези стихове? Знаем, че Йехова е Богът на всяка утеха, защото той казал: „Аз, Аз съм, Който ви утешавам.“ Той още казал: „Както един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша.“ — Исаия 51:12; 66:13.
21 Псалмистът писал: „Това е моята утеха в скръбта ми, че словото Ти ме съживи. Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, и се утеших. Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха според словото Ти към Твоя слуга.“ Забележи, че думата „утеха“ е използувана многократно в тези пасажи. Да, ние можем да намерим истинска утеха за себе си и за другите, като се обърнем към Словото на Йехова във време на страдание. Това, съчетано с любовта и състраданието на братята, може да ни помогне да преживеем своята загуба и отново да изпълним живота си с радостна дейност в християнската служба. — Псалм 119:50, 52, 76.
22. Каква перспектива стои пред нас?
22 Можем също да превъзмогнем своята скръб до известна степен и като бъдем заети с помагането на другите в тяхната беда. Като насочим вниманието си към другите, които имат нужда от утеха, ние също изпитваме истинското щастие от даването в духовен смисъл. (Деяния 20:35) Нека да споделяме с тях видението за деня на възкресението, когато хората от всички предишни народи, поколение след поколение, ще посрещнат от мъртвите своите близки, които са били загубили, в един нов свят. Каква перспектива! Какви сълзи на радост ще бъдат пролени тогава, когато ще видим отново, че Йехова е наистина Богът, „който утешава съкрушените“! — 2 Коринтяни 7:6, NW.
Спомняш ли си?
◻ Как Йехова е ‘Богът на всяка утеха’?
◻ Как Исус и Павел утешавали опечалените?
◻ Кои са някои от нещата, които можем да направим, за да утешим опечалените?
◻ Какво не трябва да правим в отношенията си със скърбящите?
◻ Кои са твоите любими стихове за утеха, когато някой загуби свой близък?
[Снимка на страница 15]
Тактично поеми инициативата да помогнеш на опечалените