Да живеем според християнското отдаване в свобода

„Където е духът на Йехова, там има свобода.“ — 2 КОРИНТЯНИ 3:17, NW.

 1. На кого са отдадени Свидетелите на Йехова, и защо те използуват юридически представителства?

СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА вярват, че тяхната религия ще бъде вечна. Затова те очакват да служат на Бога „с дух и истина“ през цялата вечност. (Йоан 4:23, 24) Тъй като притежават свободна воля, тези християни са се отдали безрезервно на Йехова Бог и са решени да живеят според това. За тази цел те разчитат на Словото на Бога и на Неговия свети дух. Като следват от все сърце своето християнско отдаване в дадена от Бога свобода, Свидетелите проявяват дължимото уважение спрямо ролята на правителствените ‘висшестоящи власти’ и използуват по правилен начин юридическите инструменти и възможности. (Римляни 13:1, NW; Яков 1:25) Например Свидетелите използуват Дружество „Стражева кула“ като юридически инструмент — един от многото в различните страни, — за да им помага да извършват своята дейност по помагането на събратята им човеци, особено в духовно отношение. Но Свидетелите са отдадени на Бога, а не на някое юридическо лице, и тяхното отдаване на Йехова ще трае вечно.

 2. Защо Дружество „Стражева кула“ и подобните на него юридически представителства са високо ценени от Свидетелите на Йехова?

² Като служители, отдадени на Бога, Свидетелите на Йехова са задължени да следват наставленията на Исус ‘да правят ученици от хора от всичките народи, покръствайки ги в името на Бащата, и на Сина, и на светия дух, учейки ги’. (Матей 28:19, 20, NW) Тази работа ще продължава до края на системата на нещата, защото Исус казал още: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ (Матей 24:3, 14, NW) Всяка година печатниците на Дружество „Стражева кула“ и подобни юридически организации снабдяват Свидетелите на Йехова с милиони Библии, книги, брошури и списания, които те да използуват в своята целосветска проповедна дейност. Следователно тези юридически представителства са много ценни, помагайки на отдадените служители на Бога да живеят според своето отдаване на Него.

 3. В какъв смисъл Свидетелите на Йехова използуваха преди израза „Дружеството“?

³ Някой може да отправи укор, че начинът, по който Свидетелите говорят за Дружество „Стражева кула“ — или по–често „Дружеството“, — показва, че те го смятат за нещо повече от юридическо средство. Дали те не го смятат за най–висшата инстанция относно въпросите на поклонението? Това е изяснено в книгата Jehovah’s Witnesses—Proclaimers of God’s Kingdom [„Свидетелите на Йехова — възвестители на божието Царство“]a, където се казва: „Когато в „Стражева кула“ [1 юни 1938 г.] се говори за ‘Дружеството’, това означава не просто едно юридическо представителство, а групата от помазани християни, които са образували това юридическо средство и го използуват. Така че този израз означава верния и разумен роб.“ (Матей 24:45) В този смисъл Свидетелите като цяло използуват израза „Дружеството“. Разбира се, юридическото сдружение и „верният и разумен слуга“ не са взаимозаменяеми изрази. Директорите на Дружество „Стражева кула“ биват избирани, докато Свидетелите, които образуват ‘верния слуга’, биват помазвани със светия дух на Йехова.

 4. (а) Как се изразяват много Свидетели, за да избегнат недоразуменията? (б) Защо трябва да бъдем уравновесени по отношение на терминологията?

⁴ За да избегнат недоразуменията, Свидетелите на Йехова се опитват да внимават относно начина, по който се изразяват. Вместо да казват „Дружеството учи“, много Свидетели предпочитат да използуват повече изрази като „в Библията се казва“ или „смятам, че Библията учи“. По този начин те подчертават личното решение, което всеки Свидетел е взел, приемайки библейските учения, и освен това избягват създаването на погрешно впечатление, че Свидетелите са свързани по някакъв начин със строгите правила на някаква религиозна секта. Разбира се, препоръките относно терминологията не бива да се превръщат в предмет на спорове. В края на краищата терминологията е важна само дотолкова, доколкото предотвратява недоразуменията. Необходима е християнска уравновесеност. Библията ни наставлява ‘да не се караме заради думи’. (2 Тимотей 2:14, 15, NW) Писанията постановяват и този принцип: „Ако не изричате с езика си думи, които са лесно разбираеми, как ще се знае какво е казано?“ — 1 Коринтяни 14:9, NW.

Божият дух намалява необходимостта от правила

 5. Как трябва да се разбира 1 Коринтяни 10:23?

⁵ „Всичко е законно, но не всичко е полезно — отбелязал апостол Павел. И добавил: — Всичко е законно, но не всички неща са укрепващи.“ (1 Коринтяни 10:23, NW) Павел явно нямал предвид, че е законно да се правят неща, които божието Слово ясно осъжда. Като се направи съпоставка с около 600–те закона, дадени на древния Израил, се вижда, че заповедите, управляващи християнския живот, са сравнително малко. Така че много неща са оставени на съвестта на всеки отделен християнин. Човекът, който се е отдал на Йехова, се радва на свободата, която е резултат от ръководството на божия дух. Като е направил истината своя, християнинът следва своята обучена от Библията съвест и уповава на божието ръководство чрез светия дух. Това помага на отдадения християнин да определи какво ще бъде ‘укрепващо’ и какво ще бъде „полезно“ за него самия и за другите. Той съзнава, че решенията, които взема, ще засегнат неговите лични взаимоотношения с Бога, на когото се е отдал.

 6. Как можем ние да покажем по време на християнските събрания, че сме направили истината своя?

⁶ Един Свидетел показва, че е направил истината своя, като се изказва по време на християнските събрания. Отначало той може да повтаря казаното в изучаваната публикация. След време обаче ще напредне дотолкова, че ще изразява библейските учения със свои думи. Така той дава доказателство, че развива своите мисловни способности, а не просто повтаря онова, което са казали други. Обличането на мислите в собствени думи и изразяването на точните думи на истината по искрен начин ще му донесат наслада и ще покажат, че той е вътрешно убеден. — Еклисиаст 12:10; сравни Римляни 14:5б.

 7. Какви решения вземат свободно служителите на Йехова?

⁷ Свидетелите на Йехова са подбуждани от любов към Бога и към ближните си. (Матей 22:36–40) Вярно е, че те са тясно свързани помежду си с връзката на подобната на Христовата любов като целосветско братство. (Колосяни 3:14; 1 Петър 5:9) Но тъй като притежава свободна воля, всеки един лично е решил да известява добрата новина за божието Царство, да остане политически неутрален, да се въздържа от кръв, да избягва определени видове забавления и да живее според библейските стандарти. Никой не му е наложил тези решения. Това са решения, които влизат в рамките на един начин на живот, избран доброволно от потенциалните Свидетели, още преди да предприемат крачката на християнското отдаване.

Дали отговарят пред Ръководното тяло?

 8. Какъв въпрос трябва да бъде изяснен?

⁸ Библията ясно показва, че истинските християни не служат на Бога по принуда. Тя казва: „Йехова е Дух; и където е духът на Йехова, там има свобода.“ (2 Коринтяни 3:17, NW) Но как този факт може да се съчетае с идеята за един ‘верен и разумен роб’ и с неговото Ръководно тяло? — Матей 24:45–47, NW.

 9, 10. (а) Как принципът на главенството се прилага в християнския сбор? (б) Какво било необходимо в християнския сбор от първи век поради следването на принципа за главенството?

⁹ За да отговорим на този въпрос, трябва да помним библейския принцип за главенството. (1 Коринтяни 11:3) В Ефесяни 5:21–24 Христос е идентифициран като „глава на сбора“ (NW), като онзи, на когото „се подчинява“ сборът. Свидетелите на Йехова разбират, че „верният и разумен роб“ е съставен от Исусовите духовни братя. (Евреи 2:10–13) Класът на този ‘верен роб’ е назначен, за да осигурява за божия народ духовна „храна навреме“. В това време на края Христос е назначил този роб „над всичките си притежания“. Следователно неговата позиция заслужава уважението на всеки, който твърди, че е християнин.

¹⁰ Целта на главенството е да запазва единството и да осигурява това ‘всичко да става с приличие и ред’. (1 Коринтяни 14:40) През първи век за постигането на тази цел измежду класа на ‘верния и разумен роб’ били избрани няколко помазани християни, които да представят цялата група. Както показали последвалите събития, надзорът, който извършвало това ръководно тяло през първи век, бил одобрен и благословен от Йехова. Християните от първи век с радост приели тази уредба. Да, всъщност те приветствували добрите ѝ резултати и били благодарни за тях. — Деяния 15:1–32.

11. Как трябва да се гледа на днешното Ръководно тяло?

¹¹ Значението на една такава уредба е налице и днес. Понастоящем Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова се състои от десет помазани християни, като всички от тях имат десетилетия християнски опит зад гърба си. Те предлагат духовно ръководство на Свидетелите на Йехова, както правело и ръководното тяло през първи век. (Деяния 16:4) Подобно на първите християни, Свидетелите с радост очакват от зрелите братя от Ръководното тяло основани на Библията напътствия и ръководство по въпросите на поклонението. Макар че и членовете на Ръководното тяло са роби на Йехова и Христос като своите събратя християни, Библията ни наставлява: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, защото те бдят за душите ви като отговорни за тях, за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.“ — Евреи 13:17.

12. Пред кого трябва да отговаря всеки отделен християнин?

¹² Дали позицията на надзор, която Писанията дават на Ръководното тяло, означава, че всеки един от Свидетелите на Йехова трябва да отговаря пред него за делата си? Не, според думите на Павел към християните в Рим: „Ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. . . . Всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.“ — Римляни 14:10–12.

13. Защо Свидетелите на Йехова отчитат своята проповедна дейност?

¹³ Но нима не е вярно, че от всеки отделен Свидетел се очаква да отчита проповедната си дейност? Да, но целта на това е ясно обяснена в един наръчник на Свидетелите, където се казва: „Първите последователи на Исус Христос се интересували от сведенията за напредъка в проповедната дейност. (Марко 6:30) С благоуспяването на работата, заедно с разказите за забележителните преживявания на онези, които участвували в проповядването на добрата новина, се изготвяли и статистически сведения. . . . (Деяния 2:5–11, 41, 47; 6:7; 1:15; 4:4) . . . Колко насърчаващо било за тези верни християнски работници да чуят сведения за онова, което било постигнато! . . . По същия начин съвременната организация на Йехова се стреми да поддържа точни данни за работата, която е извършена в изпълнение на Матей 24:14.“

14, 15. (а) Как 2 Коринтяни 1:24 се отнася до Ръководното тяло? (б) Въз основа на какво трябва да вземат лични решения отделните християни, и какъв факт признават така?

¹⁴ Ръководното тяло е любещ дар и пример на вяра, достоен за подражание. (Филипяни 3:17; Евреи 13:7) Като се придържат към Христос като свой образец и като го следват, членовете на Ръководното тяло могат да повторят думите на Павел: „Не че сме господари над вярата ви, но сме съработници за радостта ви, защото чрез своята вяра вие стоите.“ (2 Коринтяни 1:24, NW) Като наблюдава тенденциите, Ръководното тяло насочва вниманието към ползата от следването на библейските напътствия, предлага препоръки относно прилагането на библейските закони и принципи, предупреждава относно скрити опасности и осигурява на ‘съработниците’ необходимото насърчение. Така то изпълнява своето християнско настойничество, помага им да запазват радостта си и ги укрепва във вярата, така че те да стоят твърдо. — 1 Коринтяни 4:1, 2; Тит 1:7–9.

¹⁵ Ако един Свидетел вземе решение въз основа на библейското напътствие, предложено от Ръководното тяло, той прави това по собствена воля, защото неговото изучаване на Библията го е убедило, че това е правилният път. Всеки Свидетел е повлиян от Словото на Бога, за да прилага здравите библейски напътствия, предлагани от Ръководното тяло, като напълно съзнава, че решенията, които взема, ще повлияят на неговите лични взаимоотношения с Бога, на когото е отдаден той. — 1 Солунци 2:13.

Изследователи и войници

16. Защо някои биват изключвани, въпреки че решенията относно поведението са личен въпрос?

¹⁶ Но ако решенията относно поведението са личен въпрос, тогава защо някои Свидетели на Йехова биват изключвани? Никой не определя своеволно, че извършването на определен грях изисква изключване. По–скоро това действие е библейско изискване само в случаите, когато член на сбора, без да се разкайва, върши сериозен грях, като изброените в глава 5 на Първо Коринтяни. Следователно, макар че един християнин може да бъде изключен за вършене на блудство, това става само когато този човек откаже да приеме духовната помощ на любещите пастири. Свидетелите на Йехова не са единствените, които следват този християнски принцип. В изданието The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религията“] се казва: „Всяка общност има правото да се пази от несъгласяващи се членове, които може да застрашават общото благополучие. В религиозен контекст това право често е допълнително утвърждавано от вярването, че санкцията [на отстраняването] влияе върху позицията на този човек пред Бога.“

17, 18. Как това, че изключването е уместно, може да бъде онагледено?

¹⁷ Свидетелите на Йехова са изследователи на Библията. (Исус Навиев 1:8; Псалм 1:2; Деяния 17:11) Програмата за библейско образование, осигурена от Ръководното тяло, може да бъде сравнена с една училищна програма, съставена от училищния съвет. Макар че самият съвет не е източник на преподавания материал, той съставя програмата, определя метода на обучение и издава необходимите наредби. Ако някой явно отказва да живее според изискванията на това училище, създава проблеми на съучениците си или позори името на училището, той може да бъде изключен. Училищните власти имат правото да действуват за доброто на всички ученици.

¹⁸ Освен че са изследователи, Свидетелите на Йехова са и войници на Исус Христос, наставлявани да ‘воюват усърдно в добрата битка за вярата’. (1 Тимотей 6:12, NW; 2 Тимотей 2:3) Разбира се, непреставащо поведение, недостойно за един християнски войник, може да доведе до божественото неодобрение. Като личност, притежаваща свободен избор, християнският войник може да вземе решение според своите желания, но трябва да понесе последствията от своето решение. Павел разсъждава така: „Никой, който служи като войник, не се замесва в търговските житейски дела, за да може да получи одобрението на онзи, който го е записал за войник. Освен това ако някой се състезава дори в игрите, не получава венец, ако не се е състезавал според правилата.“ (2 Тимотей 2:4, 5, NW) Зрелите християни, включително и тези от Ръководното тяло, остават изцяло на разположение на своя Водач, Исус Христос, като спазват „правилата“, така че да могат да спечелят наградата на вечния живот. — Йоан 17:3; Откровение 2:10.

19. В какво можем да бъдем сигурни, след като изследвахме фактите относно християнското отдаване?

¹⁹ Нима фактите не показват ясно, че Свидетелите на Йехова са служители на Бога, а не роби на човеците? Като отдадени християни, радващи се на свободата, за която Христос ги е освободил, те оставят духът на Бога и Неговото Слово да ръководят живота им, като служат обединено със своите братя в сбора на Бога. (Псалм 133:1) Доказателството за това трябва да изтрие и всяко съмнение относно източника на тяхната сила. Заедно с псалмиста те могат да пеят: „Йехова е моята сила и моят щит. В него уповава сърцето ми и аз получавам помощ, така че сърцето ми ликува, и с песента си ще го възхвалявам.“ — Псалм 28:7, NW.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Как Дружество „Стражева кула“ и подобни юридически представителства помагат на Свидетелите на Йехова?

◻ Как християните извличат полза от ролята на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова?

◻ Защо хората на Йехова отчитат своята проповедна дейност?

◻ При какви обстоятелства е уместно изключването на един отдаден християнин?

[Снимка на страница 19]

Ръководното тяло от първи век запазило единството на ученията

[Снимка на страница 23]

По целия свят Свидетелите на Йехова се радват на свободата, за която Христос ги освободи