Радвайте се в Йехова!

„Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.“ — ФИЛИПЯНИ 4:4.

 1. Защо можем да се запитаме какво имал предвид Павел, когато казал, че християните трябва да се радват всякога?

В ДНЕШНО време причините за радост може би изглеждат малко и не твърде чести. Хората от пръст, дори и истинските християни, се сблъскват със ситуации, които причиняват мъка — безработица, недобро здраве, смърт на близки хора, личностни проблеми или противопоставяне от страна на невярващи членове на семейството или бивши приятели. Как тогава трябва да разбираме подканата на Павел — „радвайте се всякога“? Дали това изобщо е възможно, като се имат предвид неприятните обстоятелства, както и изпитанията, с които ние трябва да се справяме? Едно разглеждане на контекста на тези думи ще ни помогне да изясним въпроса.

Да се радваме — защо и как?

 2, 3. Колко е важна радостта, както личи от случаите на Исус и древните израилтяни?

² „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.“ Това може да ни напомни за думите, отправени към израилтяните преди 24 века: „Радостта от Йехова е вашата крепост“ (NW), или според превода на Moffatt [„Мофат“]: „Да се радвате във Всевечния е вашата сила.“ (Неемия 8:10) Радостта дава сила и е като крепост, в която човек може да се укрие за утеха и защита. Радостта била нещо, което помогнало дори на съвършения човек Исус да издържи. „Заради предстоящата Нему радост, [той] издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.“ (Евреи 12:2) Ясно е, че за спасението е изключително важно да можеш да се радваш дори и сред трудности.

³ Преди да влязат в Обетованата земя, израилтяните получили следната заповед: „И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти.“ Последствията от това, че не служели с радост на Йехова, щели да бъдат изключително сериозни. „Всички тия проклетии ще дойдат върху тебе, та ще те гонят и ще те застигат, догде бъдеш изтребен . . . понеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и със сърдечна радост поради изобилието на всичко.“ — Второзаконие 26:11; 28:45–47.

 4. Поради какво бихме могли да нямаме радост?

⁴ Затова за членовете на помазания остатък днес, заедно с техните съобщници, ‘другите овце’, е наложително да изпитват радост! (Йоан 10:16) Като повторил своето напътствие — „пак ще кажа“, — Павел подчертал значението на радостта от всичко добро, което Йехова е направил за нас. Дали наистина се радваме? Или толкова се увличаме във всекидневната си житейска рутина, че понякога изпускаме из очи многобройните основания за радост, които имаме? Дали проблемите се натрупват толкова много, че ни пречат да виждаме Царството и неговите благословии? Дали позволяваме на други неща — непокорство спрямо божиите закони, пренебрегване на божествени принципи или изоставяне на християнските задължения — да ни ограбят радостта?

 5. Защо за един неблагоразумен човек е трудно да се радва?

⁵ „Нека благоразумието ви стане известно на всички хора. Господарят е близо.“ (Филипяни 4:5, NW) На неблагоразумния човек му липсва равновесие. Той може да не се грижи правилно за здравето си, като ненужно подлага тялото си на излишно напрежение или безпокойство. Може би той не е научил да приема ограниченията си и да живее според тях. Може би той си поставя твърде високи цели и след това се опитва да ги постигне, независимо на каква цена. Или пък той може да използува ограниченията си като извинение за забавяне на темпото или отпускане. Тъй като му липсва равновесие и е неблагоразумен, за него ще е трудно да се радва.

 6. (а) Какво трябва да виждат в нас нашите събратя християни, и само кога ще бъде възможно това? (б) Как думите на Павел от 2 Коринтяни 1:24 и Римляни 14:4 ни помагат да бъдем благоразумни?

⁶ Дори и противниците ни да гледат на нас като на фанатици, нашите събратя християни винаги трябва да могат да виждат нашето благоразумие. И те ще го виждат, ако ние сме уравновесени и не очакваме съвършенство нито от себе си, нито от другите. И най–вече ние трябва да се въздържаме от това да налагаме на другите товари, които надхвърлят онова, което божието Слово изисква от тях. Апостол Павел казал: „Не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви.“ (2 Коринтяни 1:24) Като бивш фарисей, Павел добре знаел, че закостенелите правила, създадени и налагани от онези, които са на власт, потъпкват радостта, докато полезните препоръки от съратниците я увеличават. Фактът, че „Господарят е близо“, трябва да напомня на благоразумния човек, че ние не трябва ‘да съдим чужд слуга; пред своя си господар той стои или пада’. — Римляни 14:4.

 7, 8. Защо християните могат да очакват да имат проблеми, но как въпреки това за тях е възможно да продължават да се радват?

⁷ „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“ (Филипяни 4:6) Днес ние преживяваме ‘усилните времена’, за които писал Павел. (2 Тимотей 3:1–5) Така че християните трябва да очакват, че ще се сблъскат с проблеми. Думите на Павел „радвайте се всякога“ не изключват възможността един верен християнин понякога да страда от атаки на униние и обезсърчение. Сам Павел признал съвсем реалистично: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.“ (2 Коринтяни 4:8, 9) Но радостта на християнина уталожва и в крайна сметка превъзмогва временните периоди на безпокойство и печал. Тя дава силата, нужна за това да продължаваме смело напред, като никога не забравяме многобройните причини за радост.

⁸ Когато възникнат проблеми, какъвто и да е техният характер, радостният християнин смирено проси помощта на Йехова чрез молитва. Той не се поддава на силно безпокойство. След като направи всичко, което е разумно, за да разреши сам проблема, той оставя изхода в ръцете на Йехова, в съгласие с поканата: „Прехвърли бремето си на самия Йехова, и той самият ще те подкрепи.“ Междувременно християнинът продължава да благодари на Йехова за цялата Му доброта. — Псалм 55:22, NW; виж също Матей 6:25–34.

 9. Как познанието за истината внедрява вътрешен мир, и какво добро въздействие има това върху християните?

⁹ „Божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности чрез Христос Исус.“ (Филипяни 4:7, NW) Познанието на библейската истина освобождава ума на християнина от лъжите и му помага да развие здрави образци на мислене. (2 Тимотей 1:13) Така той е подпомогнат да избягва лошото или неразумно поведение, което би могло да застраши мирните му отношения с другите. Вместо да изпитва чувство на безизходица поради несправедливостите и злото, той изцяло се надява на Йехова за разрешаването на проблемите на човечеството чрез Царството. Този вътрешен мир пази сърцето му, държи подбудите му чисти и насочва мисленето му по пътя на праведността. Чистите подбуди и правилното мислене на свой ред дават многобройни причини за радост, въпреки проблемите и натиска, които хаотичният свят донася.

10. Когато мислим или говорим единствено за какво, можем да изпитаме истинска радост?

¹⁰ „И накрая, братя, каквито неща са истинни, каквито неща са сериозни, каквито неща са праведни, каквито неща са непорочни, каквито неща са обични, за каквито неща се говори добре, каквато добродетел има и каквото заслужава похвала — продължавайте да мислите за тези неща.“ (Филипяни 4:8, NW) Християнинът не намира удоволствие в говоренето или мисленето за лоши неща. Това автоматично елиминира много от забавленията, които осигурява светът. Никой не може да запази християнската си радост, ако пълни ума и сърцето си с лъжи, глупави шеги и неща, които са неправедни, неморални, без добродетели, омразни и отвратителни. Казано направо — никой не може да намери истинска радост, като пълни ума и сърцето си с мръсотия. Колко е укрепващо да знаем, че в този покварен свят на Сатан християните имат толкова много хубави неща, за които да мислят и да говорят!

Многобройни причини за радост

11. (а) Какво не бива никога да се приема като даденост, и защо? (б) Как участието в международен конгрес въздействувало на един делегат и съпругата му?

¹¹ Когато говорим за причините за радост, нека не забравяме нашето международно братство. (1 Петър 2:17) Докато светските народностни и етнически групи проявяват силна омраза едни към други, хората на Бога се сближават още повече в любов. Тяхното единство се вижда особено ясно по време на международните конгреси. За конгреса, проведен в Киев (Украйна) през 1993 г., един делегат от Съединените щати пише: „Сълзите на радост, сияещите лица, постоянните прегръдки на братска обич и поздравленията, изпращани от единия до другия край на стадиона от групи, размахващи цветни чадъри и носни кърпички, ясно говореха за теократичното единство. Сърцата ни се изпълват с гордост от онова, което Йехова постигна по чудодеен начин в световното ни братство. Това развълнува дълбоко съпругата ми и мен и добави нови измерения към нашата вяра.“

12. Как Исаия 60:22 се сбъдва пред очите ни?

¹² Колко укрепващо вярата е за християните днес да видят библейските пророчества, изпълнени пред очите им! Да разгледаме, например, думите на Исаия 60:22: „Най–малочисленият ще стане хиляда, и най–малкият силен народ; аз Господ [Йехова — NW] ще ускоря това на времето му.“ При раждането на Царството през 1914 г. само 5100 души — наистина малък народ — проповядваха активно. Но за последните пет години световното братство се увеличаваше по цялата земя средно с 5628 новопокръстени Свидетели всяка седмица! През 1993 г. беше достигнат най–големият брой от 4 709 889 активни служители. Представи си само! Това означава, че ‘малочисленият’ от 1914 г. още малко и буквално ще стане „хиляда“!

13. (а) Какво става от 1914 г. насам? (б) Как Свидетелите на Йехова спазват принципа от думите на Павел във 2 Коринтяни 9:7?

¹³ От 1914 г. месианският Цар е излязъл да покорява сред враговете си. Неговото управление е поддържано от изпълнени с готовност последователи измежду човечеството, които отдават време, сили и пари, за да продължава целосветската проповедна дейност, както и една международна строителна кампания. (Псалм 110:2, 3) Свидетелите на Йехова се радват, че се правят парични дарения, за да бъдат извършени тези дейности докрай, макар че парите почти не се споменават на техните събрания.a (Сравни 1 Летописи 29:9.) Няма нужда истинските християни да бъдат подканяни да дават; те смятат за своя привилегия да подкрепят своя Цар в степента, в която им позволяват обстоятелствата, „всеки . . . според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение“. — 2 Коринтяни 9:7.

14. Какво състояние сред членовете на божия народ е станало очевидно от 1919 г. насам, давайки им каква причина за радост?

¹⁴ Предсказаното възстановяване на истинското поклонение сред божия народ има за резултат създаването на един духовен рай. От 1919 г. насам той постепенно разширява границите си. (Псалм 14:7; Исаия 52:9, 10) Какъв е резултатът от това? Истинските християни изпитват „радост и веселие“. (Исаия 51:11) Производните добри плодове са доказателство за онова, което божият свети дух може да постигне посредством несъвършените хора. Цялата слава и чест принадлежат на Йехова, но каква по–голяма привилегия бихме могли да имаме от тази да станем съработници на Бога? (1 Коринтяни 3:9) Йехова е достатъчно могъщ, за да накара, ако трябва, и камъните да прогласяват посланието на истината. Но той е решил да не прибягва до този метод, а вместо това, да подбуди охотните създания, направени от пръст, да вършат неговата воля. — Лука 19:40.

15. (а) Кои съвременни събития следим с интерес? (б) Какво събитие очакваме с радостно нетърпение?

¹⁵ Изпълнени със страхопочитание, служителите на Йехова днес наблюдават световните събития, които са свързани с библейските пророчества. Народите полагат големи — но напразни — усилия да постигнат траен мир. Събитията ги принуждават да призовават Организацията на обединените нации да се намесва с действия в проблемните зони на света. (Откровение 13:15–17) Междувременно божият народ вече очаква с голямо нетърпение едно от най–радостните събития, ставало някога, събитие, което се приближава все повече и повече с всеки изминат ден. „Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.“ — Откровение 19:7.

Проповядването — бреме или радост?

16. Онагледи с пример как ако един християнин не прилага на практика онова, което е научил, това би могло да го лиши от радостта му.

¹⁶ „Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.“ (Филипяни 4:9) Като прилагат на практика онова, което научават, християните могат да очакват да получат божията благословия. Едно от най–важните неща, които те са научили, е необходимостта да се проповядва добрата новина на другите. И наистина, кой би могъл да се радва на вътрешен мир, или да има радост, ако не е предал на хората с честни сърца информация, от чуването на която зависи животът им? — Езекиил 3:17–21; 1 Коринтяни 9:16; 1 Тимотей 4:16.

17. Защо нашата проповедна дейност винаги трябва да бъде източник на радост?

¹⁷ Каква радост е да намерим подобни на овце хора, които искат да научат за Йехова! Да, онези, които служат от правилни подбуди, винаги ще гледат на службата за Царството като на източник на радост. Това е така, защото главната причина за това да бъдеш Свидетел на Йехова е да възхваляваш името на Йехова и да поддържаш неговата позиция като Върховен владетел. (1 Летописи 16:31) Който признава този факт, ще се радва дори и когато хората неразумно отхвърлят добрата новина, която той им носи. Той ще знае, че един ден проповядването сред невярващите ще престане; но възхвалата на името на Йехова ще продължи вечно.

18. Какво подтиква един християнин да върши волята на Йехова?

¹⁸ Истинската религия подтиква онези, които я практикуват, да вършат нещата, изисквани от Йехова, не защото трябва, а защото искат да ги вършат. (Псалм 40:8; Йоан 4:34) За много хора това се оказва трудно за разбиране. Веднъж една жена казала на една Свидетелка, която я посетила: „Знаете ли, вие наистина заслужавате похвала. Аз със сигурност никога не бих тръгнала от къща на къща да проповядвам своята религия като вас.“ С усмивка Свидетелката отговорила: „Разбирам какво чувствувате. Преди да стана Свидетелка на Йехова, нищо не можеше да ме накара да отида при хората и да говоря за религия. Но сега сама искам това.“ Жената се замислила малко и казала: „Явно вашата религия предлага нещо, което моята не може да предложи. Може би трябва да се поинтересувам от това.“

19. Защо днес е времето да се радваме както никога досега?

¹⁹ Годишният текст за 1994 г., закачен на видно място в нашите Зали на Царството, редовно ни напомня: „Уповавай на Йехова с цялото си сърце.“ (Притчи 3:5, NW) Би ли могла да съществува по–голяма причина за радост от това, че сме успели да възложим цялото си упование на Йехова, нашата крепост, в която намираме убежище? Псалм 64:10 обяснява: „Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него.“ Сега не е време за колебания или за отказване. Всеки месец ни приближава все повече до осъществяването на онова, което са копнели да видят служителите на Йехова още от времето на Авел. Сега е времето да уповаваме на Йехова с цялото си сърце, знаейки, че никога преди не сме имали толкова много причини за радост!

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Защо трябва да се радваме според Неемия 8:10?

◻ Как Второзаконие 26:11 и 28:45–47 показват колко е важна радостта?

◻ Как Филипяни 4:4–9 може да ни помогне винаги да се радваме?

◻ Каква причина за радост ни дава годишният текст за 1994 г.?

[Снимка на страница 16]

Руските и немските Свидетели се радват да бъдат част от едно международно братство

[Снимка на страница 17]

Споделянето на истината с другите е причина за радост