Дали другите приемат твоя съвет?
ДОБРИЯТ съвет, даден по подходящ начин, винаги донася хубави резултати. Вярно ли е това? Не! Дори отлични съвети, давани от способни съветници, често биват пренебрегвани и отхвърляни. — Притчи 29:19.
Такова нещо се случило, когато Йехова посъветвал Каин, който бил развил в сърцето си омраза към своя брат Авел. (Битие 4:3–5) Тъй като знаел каква опасност представлява това за Каин, Бог му казал: „Защо си толкова разгневен и лицето ти е смръщено? Нима ако се обърнеш към правенето на добро, няма да бъдеш възвеличен? Но ако не се обърнеш към правенето на добро, грехът се е свил на кълбо на прага и теб дебне; и дали ти от своя страна ще съумееш да го овладееш?“ — Битие 4:6, 7, NW.
Така Йехова сравнил греха с един хищник, изчакващ да се нахвърли върху Каин, в случай че той продължава да трупа неприязън срещу брат си. (Сравни Яков 1:14, 15.) Все още имало време Каин да промени нагласата си — да ‘се обърне към правенето на добро’ вместо да следва пагубна линия на поведение. За съжаление Каин не се вслушал в това. Той отхвърлил съвета на Йехова и това довело до ужасни последствия.
Някои хора се обиждат и отхвърлят всякакъв вид съвети. (Притчи 1:22–30) Възможно ли е този, който дава съвета, да носи вината за това, че съветът бива отхвърлен? (Йов 38:2) Дали ти, който даваш съвет, затрудняваш другите да го приемат? Човешкото несъвършенство превръща това в реална опасност. Но ти можеш да намалиш вероятността да се случи такова нещо, като внимателно следваш библейските принципи. Нека да разгледаме няколко от тях.
‘Поправяй с кротък дух’
„Братя, дори ако човек предприема погрешна стъпка, преди самият той да е наясно с това, вие, които имате духовни качества, се опитвайте да поправяте този човек с кротък дух, като всеки от вас внимава относно себе си от страх, че може и вие да бъдете изкушени.“ (Галатяни 6:1, NW) Така апостол Павел посочил, че онези, които имат „духовни качества“, трябва да се опитват да поправят християнина, който „предприема погрешна стъпка, преди самият той да е наясно с това“. Понякога изглежда, че онези, които най–малко отговарят на изискванията за това, са най–склонни да дават наставления. Затова не бързай да даваш съвети на другите. (Притчи 10:19; Яков 1:19; 3:1) Преди всичко старейшините на сбора са тези, които са духовно годни да правят това. Разбира се, всеки зрял християнин трябва да отправи предупреждение, ако види, че някой брат навлиза в опасна зона.
Ако даваш наставления или съвет, бъди уверен, че каквото казваш се основава на богоугодна мъдрост, а не на човешки теории и философии. (Колосяни 2:8) Бъди като внимателния готвач, който се уверява, че всички продукти, които използува, са здравословни и не съдържат нищо, което може да бъде отровно. Постарай се съветът ти да бъде здраво основан на божието Слово, а не просто на лично мнение. (2 Тимотей 3:16, 17) Като правиш това, можеш да бъдеш сигурен, че съветът ти няма да навреди на никого.
Целта на съвета е да ‘поправи’ грешащия, а не да го кара насила да се промени. Гръцката дума, преведена като „поправям“, има връзка с един термин, който се отнася до наместването на изкълчена кост с цел да бъде предотвратена допълнителна вреда. Според лексикографа У. Е. Вайн тя също така подсказва „необходимостта от търпение и настойчивост в този процес“. Представи си нежността и уменията, които се изискват, за да се избегне причиняването на ненужна физическа болка. По същия начин някой, който дава съвет, трябва много да внимава да не нарани човека, когото съветва. Това е доста трудно, дори когато са те помолили за съвет. А когато не са те молили за съвет, се изискват още по–големи умения и тактичност.
Безспорно няма да ‘поправиш’ никого, ако го отчуждиш от себе си. За да избегнеш това, помни необходимостта от проява на ‘нежната привързаност на състраданието, на милост, смирение, мекота и дълготърпение’. (Колосяни 3:12, NW) Ако един лекар е нетърпелив и прекалено груб, пациентът може да пренебрегне съвета му и повече да не дойде за необходимото лечение.
Това не означава, че един съвет не бива да е строг. Исус Христос бил строг, когато съветвал седемте сбора в областта на Азия. (Откровение 1:4; 3:1–22) Той им дал някои много прями съвети, които им били необходими и трябвало да ги приложат. Но строгостта на Исус винаги била уравновесявана от качества като състрадание и милост, отразяващи любещия дух на неговия небесен Баща. — Псалм 23:1–6; Йоан 10:7–15.
Съветвай любезно
„Нека думите ви да бъдат винаги изпълнени с любезност, подправени със сол, така че да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Колосяни 4:6, NW) Солта може да засили вкуса на храната, като го направи приятен. Ако искаш съветът ти да бъде ‘добре приет’, той трябва да е поднесен ‘с любезност, подправен със сол’. Но дори и с най–добрите продукти храната може да бъде лошо приготвена или да бъде натрупана в чинията в непривлекателен вид. Това не подобрява апетита на никого. Всъщност може да бъде трудно човек да преглътне дори една такава отблъскваща хапка.
Когато даваш съвет, е необходимо да подбереш правилните думи. Мъдрецът Соломон казал: „Като ябълки от злато в резбовани сребърни съдове е дума, казана в подходящото за нея време.“ (Притчи 25:11, NW) Вероятно той имал предвид един красиво резбован сребърен съд, в който са сложени изящно оформени златни ябълки. Колко приятно би било това за очите и колко би бил благодарен, ако го получиш като подарък! По същия начин добре подбраните, любезни думи могат да бъдат много привлекателни за човека, на когото се опитваш да помогнеш. — Еклисиаст 12:9, 10.
За разлика от това „оскърбителната дума възбужда гняв“. (Притчи 15:1) Зле подбраните думи могат лесно да доведат до болка и гняв вместо до признателност. Всъщност, не само лошо подбраните думи, но и погрешният тон може да накара човек да отхвърли един добър в същината си съвет. Даването на съвет по нетактичен, безчувствен начин може да бъде толкова навреждащо, колкото ако нападнеш някой с оръжие. „Има такъв човек, който говори необмислено, сякаш пробожда с меч“ — се казва в Притчи 12:18, NW. Защо да говориш необмислено и да затрудняваш другия да послуша съвета? — Притчи 12:15.
Както казал Соломон, съветът трябва да бъде ‘казан в подходящото за него време’. Подходящото време е много важно, ако искаме съветът да бъде успешен! Ясно е, че човек, който няма апетит, може да не оцени храната. Може би той скоро се е нахранил изобилно, или може би е болен. Да храниш насила някой, който не иска да яде, не е нито разумно, нито желателно.
Съветвай смирено
„Направете радостта ми пълна, като . . . не правите нищо от алчна завист или от егоизъм, но със смирение смятайте другите за по–горни от себе си, като гледате да проявявате лична заинтересуваност не само за своите неща, но и за нещата на другите.“ (Филипяни 2:2–4, NW) Ако ти си добър съветник, ще бъдеш подтикван от „лична заинтересуваност“ за добруването на другите. Освен това ще проявяваш „смирение“, когато общуваш с братята и сестрите, като смяташ другите за по–горни от теб. Какво означава това?
Смирението няма да ти позволи да възприемеш високомерна нагласа или тон. Никой от нас няма основания да се смята за по–горен от своите събратя по вяра. Всеки един от нас допуска грешки отвреме–навреме. Тъй като не можеш да видиш какво има в сърцето, е особено важно да не съдиш подбудите на този, когото съветваш. Той може да няма никакви лоши подбуди и да не съзнава съществуването на погрешна нагласа или действия. Дори ако донякъде съзнава, че не е в крак с божиите изисквания, несъмнено ще му бъде много по–лесно да приеме съвет, ако той е даден смирено, с искрена заинтересуваност за неговото духовно добруване.
Представи си как би се чувствувал, ако си поканен на гости, но домакинът се отнася към теб неприветливо и с пренебрежение! Несъмнено няма да изпиташ наслада от ястията. Наистина, „по–добре е ястие от зеленчуци, където има любов, отколкото хранен на ясла бик и омраза заедно с него“. (Притчи 15:17, NW) Също така дори най–добрият съвет би бил труден за приемане, ако този, който го дава, проявява неприязън към човека, когото съветва, или го подценява и го кара да се чувствува неудобно. Но любовта, взаимното уважение и доверието ще направят по–лесно даването и приемането на съвет. — Колосяни 3:14.
Съвет, който бил приет
Пророк Натан показал смирение, когато съветвал цар Давид. Любовта и уважението били ясно забележими в това, което Натан казал и направил. Натан започнал с една притча, която предполагала, че е възможно на Давид да му е трудно да послуша съвет. (2 Царе 12:1–4) Пророкът се обърнал към любовта на Давид към справедливостта и праведността, макар че тя не била явна в действията му, свързани с Витсавее. (2 Царе 11:2–27) Когато бил изяснен смисълът на притчата, искрената реакция на Давид била: „Съгреших против Йехова.“ (2 Царе 12:7–13 [NW]) За разлика от Каин, който не послушал Йехова, Давид смирено приел да бъде поправен.
Несъмнено Йехова ръководел Натан, като имал предвид несъвършенството на Давид и вероятността той да реагира неблагоприятно. Натан постъпил много тактично и явно смятал Давид за по–горен от себе си поради позицията на Давид като назначен от Йехова цар. Ако ти имаш позиция на известен авторитет, може да даваш подходящи съвети, но те биха били трудни за приемане, ако не проявяваш смирение.
Натан поправил Давид с кротък дух. Думите на пророка били любезни и внимателно подбрани, така че Давид да може да откликне по най–добрия начин. Натан не бил подтикнат от личен интерес, нито се опитвал да проявява морално или духовно превъзходство над Давид. Какъв хубав пример за това да казваш правилните думи по уместен начин! Ако проявяваш подобен дух, е много по–вероятно другите да приемат твоя съвет.
[Снимка на страница 22]
Твоят съвет трябва да бъде здравословен като питателна храна
[Снимка на страница 23]
Дали се стараеш съветът ти да е толкова приятен, колкото са златни ябълки в резбовани сребърни съдове?
[Снимка на страница 24]
Пророкът Натан смирено се обърнал към любовта на Давид към справедливостта и праведността