Да живееш според брачния си обет!

ДЕНЯТ на сватбата е радостен ден. Но той е и много сериозно събитие. Младоженката и младоженецът дават тържествено обещание, което ще окаже влияние на целия им по–нататъшен живот. Присъствуващите на сватбата като гости са свидетели на това тържествено обещание, но главният свидетел е Йехова Бог.

Библията не изисква конкретни процедури или специална сватбена церемония. Но за да се признае божественият му произход, бракът по традиция бива сключен чрез полагането на брачен обет по време на религиозна церемония. От няколко години Свидетелите на Йехова използуват следния брачен обет: „Аз ... вземам теб ... да бъдеш моя законна съпруга (мой законен съпруг), за да те обичам и да те ценя (младоженката: и да те уважавам дълбоко) в съгласие с божествения закон, както е определен в Светото Писание за християнските съпрузи (съпруги), докато ние двамата живеем заедно на земята според божията уредба за брака.“a

Нещо, върху което да се замислим

Ако плануваш брак, би било много ценно да помислиш върху дълбочината и значението на този обет преди сватбения ден. Соломон казал: „Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога.“ (Еклисиаст 5:2) А ако вече си женен? Тогава ще извлечеш полза от размисъла върху важността на тържественото обещание, което си дал пред Йехова. Дали живееш според него? Християните приемат своите обещания сериозно. Соломон продължил: „Изпълни това, което си обрекъл. По–добре да се не обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш. Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежение.“ — Еклисиаст 5:4–6.

Едно разглеждане на брачния обет фраза по фраза несъмнено ще обогати разбирането ти за това тържествено обещание.

„Аз ... вземам теб“: Това са встъпителните думи на обета. Те подчертават, че ти поемаш лична отговорност за своето решение да се ожениш.

В християнската уредба няма библейско задължение да се ожениш. Самият Исус Христос останал неженен и препоръчвал безбрачието на онези, които ‘могат да приемат това’. (Матей 19:10–12) От друга страна, повечето от Исусовите апостоли били женени. (Лука 4:38; 1 Коринтяни 9:5) Ясно е, че решението за брак е лично решение. Никой не е упълномощен от Писанията да кара насила някого да сключи брак.

Така че ти носиш отговорността за това да се ожениш. Вероятно ти си избрал онази (онзи), за която ще се ожениш. Когато даваш брачния обет, казвайки: ‘Аз вземам теб . . .’, ти вземаш или приемаш тази личност с нейните (неговите) добродетели — но също така и с нейните (неговите) недостатъци.

След време вероятно ще откриеш неподозирани аспекти от личността на своята партньорка (партньор). Понякога ще има разочарования. Библията казва, че „всички съгрешиха и не достигат славата на Бога“. (Римляни 3:23, NW) Затова може би ще е необходимо да направиш промени, за да приемеш своя партньор. Това може да е трудно и понякога може да ти се иска да се откажеш. Помни обаче, че брачният обет е даден в присъствието на Йехова. Той може да ти помогне да успееш.

„Да бъдеш моя законна съпруга (мой законен съпруг)“: По време на най–първата сватба, когато Ева била омъжена за Адам, Йехова Бог казал, че „те ще бъдат една плът“. (Битие 2:24; Матей 19:4–6) Следователно брачният съюз е най–близкото взаимоотношение, което може да съществува между двама души. Бракът те въвежда в нова близост. Ти приемаш някой да бъде „твоя законна съпруга“ или „твой законен съпруг“. Това не прилича на никои други взаимоотношения. Действия, които причиняват съвсем малка вреда в други отношения, могат да причинят дълбока болка в брачната уредба.

Да вземем за пример библейското напътствие от Ефесяни 4:26. Там Библията казва: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви.“ Вероятно ти не винаги разрешаваш своите проблеми с близки и приятели толкова бързо, колкото би трябвало. Но партньорът ти е по–близък от всеки друг роднина или приятел. Ако не разрешиш проблема със своя брачен партньор бързо, това може да застраши специалната близост между вас двамата.

Дали допускаш някакво несъгласие между теб и твоя партньор да се превърне в един продължителен източник на напрежение или раздразнение? Дали недоразуменията и смущаващите ситуации продължават дни наред? За да живееш според обета си, когато възникнат трудности, не допускай нито един ден да мине, без да се помириш с партньора си. Това означава да простиш и да забравиш, както и да признаеш собствените си недостатъци и грешки. — Псалм 51:5; Лука 17:3, 4.

„За да те обичам“: Бъдещият съпруг дава обет ‘да обича и да цени’ своята съпруга. Тази любов включва романтичната любов, която вероятно е събрала двамата заедно. Но романтичната любов не е достатъчна. Любовта, за която дава обет християнинът (християнката), е по–дълбока и по–всеобхватна.

Ефесяни 5:25 (NW) казва: „Съпрузи, продължавайте да обичате съпругите си, точно както Христос обичаше сбора.“ Любовта на Исус към сбора едва ли би могла да бъде в същата категория, в която е романтичната любов между половете. Изразите „обичате“ и „обичаше“, използувани в този стих, идват от думата ага̀пе, която изразява любов, ръководена от принципи. Тук Библията заповядва на съпрузите да проявяват постоянна, непоколебима, издържаща любов към своите съпруги.

Това не е просто едно чувство от типа на „аз те обичам, защото ти ме обичаш“. Съпругът се стреми да поставя добруването на съпругата си дори преди своето собствено, а съпругата обича мъжа си по същия начин. (Филипяни 2:4) Култивирането на дълбока любов към твоя партньор ще ти помогне да живееш според брачния си обет.

„Да те ценя“: Според един речник, „да ценя“ означава ‘да смятам за скъп или да проявявам обич към’. Ти трябва да изразяваш своята любов както с думи, така и с дела! Особено съпругата има нужда от постоянни прояви на любовта на своя съпруг. Съпругът ѝ може да се грижи добре за физическите ѝ нужди, но това не е достатъчно. Има съпруги, които имат достатъчно храна и удобен дом, но които са много нещастни, защото са незабелязвани или пренебрегвани от своя брачен партньор.

От друга страна, съпруга, която знае, че е обичана и ценена, има изобилни основания да бъде щастлива. Разбира се, същото може да бъде казано и за съпруга. Истинската любов се засилва много от искрените изрази на нежност. В Песен на песните пастирът, който обича, възкликва: „Колко са хубави изразите на твоята нежност, сестро моя, невесто моя! Колко по–хубави са твоите изрази на нежност от виното и благоуханието на твоите масла — от всичките парфюми!“ — Песен на песните 4:10, NW.

„Да те уважавам дълбоко“: През вековете е имало мъже, които са малтретирали и унижавали жените. Дори и днес, според списание World Health [„Световно здраве“], „насилие срещу жени се среща във всяка страна и във всяка социална и икономическа класа. В много страни боят на съпругата се смята за право на мъжа“. Може би повечето мъже не се държат така. Но въпреки това изглежда, че много мъже не проявяват искрен интерес относно въпросите, които засягат жените. В резултат на това много жени са развили отрицателна нагласа спрямо мъжете. Някои съпруги са били чути да казват: „Аз обичам мъжа си, но не мога да го уважавам!“

Но Йехова Бог цени жената, която полага усилия да уважава съпруга си — дори и ако понякога той не отговаря на нейните очаквания. Тя признава, че той има дадено му от Бога назначение, или позиция. (1 Коринтяни 11:3; Ефесяни 5:23) Следователно дълбокото уважение към съпруга ѝ е част от нейното поклонение и послушание спрямо Йехова. Бог не отминава незабелязано послушанието на богоугодните жени. — Ефесяни 5:33; 1 Петър 3:1–6; сравни Евреи 6:10.

Уважението в брака трябва да бъде взаимно и трябва да бъде заслужено, а не само да бъде очаквано или изисквано. Например, саркастични или обидни думи нямат място в брачната уредба. Принизяващите изказвания по адрес на съпруга или на съпругата няма да бъдат нито любещи, нито да показват уважение. Нищо добро няма да се получи от разкриването на недостатъците на твоя партньор пред другите, нито от това да говориш за тях пред други хора. Дори и чрез шеги човек може да покаже огромна липса на респект в това отношение. Думите от Ефесяни 4:29, 32 се отнасят и за съпруга, и за съпругата. Там Библията казва: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата . . . . Бивайте един към друг благи, милосърдни.“

„В съгласие с божествения закон, както е определен в Светото Писание“: Бог иска ние да се радваме на свобода на избора. Той не ни обременява с един пълен списък на правила, регулиращи брачния живот. Но заради нашата полза той е определил някои насоки.

Днес е налице изобилие от напечатани материали върху брака и много хора имат своя собствена философия. Но бъди внимателен! Много от информацията за брака, която е в обращение днес, противоречи на Библията.

Разбери също, че обстоятелствата на всяка двойка са различни. В известен смисъл брачните двойки са като снежинките — може да изглеждат еднакви отдалеч, но всъщност всяка една от тях е уникална, различна от всички други. Комбинирането на твоята личност с личността на твоя брачен партньор не се повтаря при никоя друга двойка на света. Затова не бързай да приемаш личния възглед на някой друг. Няма създадена от човека формула, която да важи за всеки брак!

За разлика от това всички библейски заповеди са истински и приложими. Апостол Павел писал: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление.“ (2 Тимотей 3:16; Псалм 119:151) Ако четеш Библията и приемаш нейните учения като ръководство за ежедневния ти живот, ще можеш да живееш според брачния си обет. — Псалм 119:105.

„Докато ние двамата живеем заедно на земята“: Това говори за дълговременна ‘заедност’. Бог заповядва да „остави човек баща си и майка си и [да] се привърже към жена си“. (Битие 2:24) Йехова иска вие да бъдете заедно. Служете на Бога заедно. Изучавайте Словото му заедно. Отделете време да се разхождате заедно, да поседите заедно, да се храните заедно. Радвайте се на живота заедно!

Някои двойки полагат усилия да отделят всеки ден време просто да поговорят един с друг. Дори и след много години брачен живот тази ‘заедност’ е много важна за семейното щастие.

„Според божията уредба за брака“: Бракът е дар от Йехова Бог, който постановил брачната уредба. (Притчи 19:14) Ако не се следва неговата уредба, това ще представлява заплаха не само за твоето брачно щастие, но също така и за твоите взаимоотношения със Създателя. От друга страна, когато съпругът и съпругата култивират добри взаимоотношения с Йехова, показани чрез покорство спрямо неговите уредби, те ще имат мирни взаимоотношения с другите, включително и помежду си. — Притчи 16:7.

Никога не забравяй, че Йехова Бог е главният свидетел на твоя брачен обет. Продължавай да живееш според това тържествено обещание и твоят брак ще бъде източник на възхвала и слава за Йехова Бог!

[Бележка под линия]

[Текст в блока/Снимки на страница 22]

В известен смисъл брачните двойки са като снежинките. Всички те може да изглеждат еднакви отдалеч, но в действителност всяка двойка е уникално различна

[Източник]

Снежни кристалчета/Dover