„Сложете си пълните бойни доспехи от Бога“
ХРИСТИЯНИТЕ да носят бойни доспехи? Защо им е на тях такова военно оборудване? Нима те не са хора, които обичат мира? (2 Тимотей 2:24) Да, такива са. Но въпреки това всички истински християни участвуват в битка — битка, в която те не се стремят да убиват, а да побеждават.
Ако Сатан не се бил разбунтувал, такава битка изобщо нямало да бъде необходима. Но той се разбунтувал и подмамил Адам и Ева да се присъединят към неговия бунт. От този момент световната система, която се развила, лежи във властта на „лукавия“, Сатан Дявола. (1 Йоан 5:19) Онези, които се покоряват на законния Владетел, Йехова, трябва да се противопоставят на влиянието на света и неговия владетел. Те трябва да водят битка за духовния си живот. Затова християните биват подканени: „Сложете си пълните бойни доспехи от Бога, за да сте в състояние да застанете твърдо срещу машинациите на Дявола.“ — Ефесяни 6:11, NW.
Бойните доспехи
Обърни внимание, че ние се нуждаем от „пълните бойни доспехи от Бога“, ако искаме да бъдем добре защитени. Тогава нека разгледаме поотделно всяка част от тези доспехи, както са описани от апостол Павел, и да направим една честна оценка на себе си, за да определим дали сме напълно екипирани за духовна война. — Ефесяни 6:14–17.
„Затова стойте твърди, като препашете кръста си с истина.“ (Ефесяни 6:14а, NW) В библейски времена войниците носели кожен пояс, стигащ до 15 см ширина. Този пояс помагал да се предпазва кръстът. Когато войникът стегнел пояса си, това означавало, че той е готов за битка.
Колко уместно тогава божествената истина е сравнена с войнишки пояс! Това илюстрира добре, че ние трябва да държим божието Слово на истина близо до себе си, сякаш сме препасани с него. Ние трябва да размишляваме дълбоко върху мисловното съдържание на божието Слово. Това ще ни помогне да не бъдем заблудени от лъжи и измами. Нещо повече, изказванията от устата на Йехова ще ни поддържат и подсилват духовно, и ще укрепват нашата лоялност.
„Имайки на себе си нагръдника на праведността.“ (Ефесяни 6:14б, NW) Нагръдникът на войника предпазвал жизнено важен физически орган — сърцето. Следователно, в нашите дадени от Бога духовни доспехи, праведността предпазва сърцето ни. В Библията сърцето е подходящ символ на онова, което сме ние отвътре — нашите чувства, мисли и желания. И понеже Библията казва още, че сърцето е склонно към зло, тогава е жизнено важно да култивираме решимост да се държим за стандартите на Йехова за праведност. (Йеремия 17:9) Послушанието спрямо Бога не бива да бъде лицемерна външна показност; то трябва да идва отвътре. Това изисква ние да развием силна любов към праведността и една също толкова силна омраза към беззаконието. (Псалм 45:7) Така сърцето ни ще бъде защитено.
„С вашите нозе, обути със снаряжението на добрата новина на мира.“ (Ефесяни 6:15) Дали нозете ти са обути по този начин? Дали те редовно те водят на проповедна служба, за да прогласяваш добрата новина? Дали се стремиш да подобряваш качеството на своята проповедна и обучаваща дейност? Вярно е, че определени райони са сравнително неоткликващи на това. Хората могат да бъдат безразлични, апатични или антагонистични. Нашето проповядване дори може да ни донесе преследване. Но като постоянствуват, християните развиват издръжливост, качество, което осигурява защита срещу атаките на Сатан. Макар и преследван, Павел бил пламенен проповедник и ние сме насърчени да ‘бъдем негови подражатели, както е той на Христос’. — 1 Коринтяни 11:1.
Заетостта в проповедната дейност за Царството укрепва доверието ни в добрата новина. Освен това тя дава възможност на духа на Йехова да работи чрез нас при осъществяването на Неговата воля. Всъщност, тази дейност ни прави съработници на ангелите — и дори на самия Йехова. (1 Коринтяни 3:9; Откровение 14:6) И като ‘преизобилваме в делото на Господаря’, това ни прави „твърди, непоколебими“. (1 Коринтяни 15:58) Каква чудесна защита осигурява това!
„Вземете големия щит на вярата.“ (Ефесяни 6:16, NW) С голям щит войникът от древни времена се пазел от копия и стрели. Ако той не използувал щит, можел да бъде сериозно ранен или дори убит. Християните са изправени дори пред още по–смъртоносни оръжия — „огнените стрели на нечестивия“. Те включват всички средства, с които Сатан връхлита върху нас, за да отслаби вярата ни и да ни убие духовно. Те включват преследване, лъжи, измамни светски философии, материалистични примамки и изкушение за участие в неморалност. За да се защитим от всички тези неща, ние имаме нужда от голям щит. Нито една част от нас не може да бъде оставена незащитена без опасни последствия.
Авраам и жена му Сара имали силна вяра. Когато вече били минали възрастта за раждане на деца, те повярвали в обещанието на Бога, че ще им се роди потомък. По–късно Авраам показал забележителна вяра, като се подчинил на призива да принесе в жертва Исаак, единствения си син от възлюбената Сара. Йехова спрял ръката на Авраам и осигурил заместителна жертва. Но Авраам бил готов да се подчини. Защо? Защото той притежавал абсолютна вяра, че Йехова може да възкреси сина му и да изпълни обещанията, които дал относно него. — Римляни 4:16–21; Евреи 11:11, 12, 17–19.
Моисей също имал такава вяра, от каквато се нуждаем ние. Той отхвърлил богатството на Египет, избирайки вместо това да страда с потиснатия божи народ. Защо? Защото той вярвал, че Йехова съществува и ще донесе спасение на израелтяните. Толкова силна била вярата на Моисей, че ‘той издържал, като един който вижда Невидимия’. — Евреи 11:6, 24–27.
Дали ние имаме подобна вяра в Йехова? Дали отношенията ни с Йехова са толкова близки, че сякаш можем да го видим? Дали сме готови да направим всякаква жертва, или да понесем всякакви трудности, за да запазим отношенията си с Бога? Имаме ли пълна вяра в Йехова? (Евреи 11:1) Ако това е така, огнените стрели на Сатан няма да си пробият път през нашия щит на вярата.
„Приемете шлема на спасението.“ (Ефесяни 6:17а, NW) Войнишкият шлем предпазвал главата, следователно, и мозъка — органа на невралната координация и мисленето. Християнската надежда за спасение е сравнена с шлем, защото тя защищава ума. Християнският ум е направен нов чрез точното познание, но все още принадлежи на слаб и несъвършен човек. (Римляни 7:18; 12:2) Ако ние позволим на ума си да се храни с унищожаващо вярата, нечисто мислене, произведено от духа на този свят, нашата увереност в спасението ще отслабне и в крайна сметка може да умре. От друга страна, ако ние постоянно храним ума си с укрепващите слова на Бога, нашата надежда ще остане ярка и ясна. Дали ти държиш своя шлем на спасението плътно сложен?
„Меча на духа, тоест, божието Слово.“ (Ефесяни 6:17б, NW) Сентенцията, че най–добрата защита е нападението, е вярна в християнската война. Когато нашите нозе, обути с добрата новина на мира, ни водят сред невярващите, ние не сме оставени без оръжие. Божието Слово, Библията, действува като могъщ меч, който съсича духовните лъжи и фалшивите идеи, и помага на хората с правилна нагласа на сърцето да намерят духовна свобода. — Йоан 8:31, 32.
Исус показал силата на това оръжие, когато на практика влязъл в бой със Сатан Дявола. Когато бил изкушаван в пустинята, Исус се защитил срещу трите сатански атаки, като използувал резултатно божието Слово, и като казал: „Писано е.“ (Матей 4:1–11) Ако се научим да използуваме умело този меч, ние можем да помогнем на кротките хора да се измъкнат от властта на Сатан. Освен това и старейшините на сбора използуват божието Слово, за да предпазят стадото от личности, които се опитват да отвърнат вярата на по–слабите. — Деяния 20:28–30.
Умението на войника да борави с меча не се постига лесно. Обучение и дълги, всеотдайни упражнения се изискват, за да бъде сръчен той в употребата му. Подобно на това, в духовната война са необходими много изучаване и редовна употреба в службата, за да станем умели в използуването на божието Слово. Тогава нека на всяка цена положим необходимите усилия, за да станем опитни духовни фехтовачи, способни да ‘излагат право словото на истината’. — 2 Тимотей 2:15.
Продължавайте в молитва, стойте твърдо
Всички части на нашите духовни доспехи са жизнено важни, за да останем лоялни към Бога. Но как можем да задържим на себе си тези бойни доспехи? Редовното изучаване на Библията, предварителната подготовка за християнските събрания и след това внимателното слушане и активното участие в тях ще ни помогнат да оставаме облечени в своите доспехи. (2 Тимотей 3:16; Евреи 10:24, 25) Редовната и пламенна проповедна служба, заедно с доброто християнско общество също ще ни помогне да запазим своите защитни и нападателни духовни доспехи в добро състояние. — Притчи 13:20; Римляни 15:15, 16; 1 Коринтяни 15:33.
Развиването на правилна умствена нагласа е също важно. Ние трябва да откажем да позволяваме на примамките на света да отвличат вниманието ни. Вместо това, нека култивираме „здраво [просто — NW] око“. (Матей 6:19–24) В подражание на Исус Христос, ние трябва също да се научим да обичаме праведността и да мразим беззаконието. (Евреи 1:9) Всички тези неща ще ни помогнат да останем облечени в своите дадени от Бога духовни доспехи.
След обсъждането на всяка част от духовните доспехи, Павел приключва с думите: „С всяка форма на молитва и молба . . . продължавайте в молитва чрез духа при всяка възможност. И затова бдете с цялото постоянство и с молба за всички светии.“ (Ефесяни 6:18, NW) Верните войници поддържат връзка с генералния щаб на армията и се подчиняват на заповедите. Като християнски войници, ние трябва да бъдем в постоянна връзка с нашия Владетел, Йехова Бог, чрез неговия велик „заповедник на племената“, Исус Христос. (Исаия 55:4) Това не може да стане чрез повърхностна молитва, а чрез сърдечна молба, която отразява близост и дълбока отдаденост към Йехова. Като общуваме редовно с Йехова, ние всеки ден получаваме сила, която ни подкрепя в битката.
Исус казал: „Аз победих света.“ (Йоан 16:33) Йехова също иска от нас да бъдем победители. Когато смъртта на апостол Павел наближила, той могъл да каже: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:7, NW) Нека и ние бъдем в състояние да кажем подобни думи за нашето участие в конфликта. Ако наистина желаем това, тогава нека ‘да устоим твърдо срещу машинациите на Дявола’, като оставаме облечени в пълните бойни доспехи от Бога. — Ефесяни 6:11, NW.