„С цена купени“

„Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога.“ — 1 Коринтяни 6:20.

1, 2. (а) Какво трябвало да бъде отношението към робите израилтяни според Моисеевия Закон? (б) Какъв избор имал робът, който обичал господаря си?

„РОБСТВОТО било широко разпространено и възприето в древността — се казва в „Илюстрован библейски речник на Холман“. — Икономиката на Египет, Гърция и Рим се основавала изцяло на робския труд. През първи век всеки трети човек в Италия и всеки пети в други области бил роб.“

² Въпреки че в древния Израил също имало робство, Моисеевият Закон осигурявал защита на робите израилтяни. Например според Закона един израилтянин можел да служи като роб не повече от шест години. В седмата година той имал право да „излезе свободен, без откуп“. Наредбите относно отношението към робите били справедливи и милостиви, затова в Моисеевия Закон се казвало: „Ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.“ (Изход 21:2–6; Левит 25:42, 43; Второзаконие 15:12–18)

 3. (а) Какъв вид робство приели християните през първи век? (б) Какво ни подбужда да служим на Бога?

³ Уредбата за доброволно робство ни дава предварителна представа за това под какво робство щели да бъдат истинските християни. Например библейските писатели Павел, Яков, Петър и Юда говорели за себе си като за роби на Бога и на Христос. (Тит 1:1; Яков 1:1; 2 Петър 1:1; Юда 1) Павел напомнил на християните в Солун, че ‘са се обърнали от идолите към Бога, за да служат [робуват — НС] на живия и истинен Бог’. (1 Солунци 1:9) Какво подбудило тези християни доброволно да станат роби на Бога? Да си припомним какво подбудило роба израилтянин да се откаже от свободата си. Не беше ли това любовта към господаря му? Робството на християните е основано на любовта към Бога. Когато опознаем и обикнем истинския и жив Бог, ние сме подтикнати да му служим „с цялото си сърце и с цялата си душа“. (Второзаконие 10:12, 13) Но какво означава да бъдем роби на Бога и на Христос? Как това засяга ежедневния ни живот?

„Всичко вършете за Божията слава“

 4. Как ставаме роби на Бога и на Христос?

⁴ Робът бива определян като „човек, който е законна собственост на друг човек или на други хора и е напълно подчинен на тях“. Ние ставаме законна собственост на Йехова, когато отдаваме живота си на него и се покръстваме. „Вие не сте свои си, защото сте били с цена купени“ — обяснява апостол Павел. (1 Коринтяни 6:19, 20) Тази цена, разбира се, е изкупителната жертва на Исус Христос, тъй като въз основа на нея Бог ни приема като свои служители, независимо дали сме помазани християни, или сме техни съобщници със земна надежда. (Ефесяни 1:7; 2:13; Откровение 5:9) Следователно от покръстването си ние „принадлежим на Йехова“. (Римляни 14:8, НС) Тъй като сме купени със скъпоценната кръв на Исус Христос, ние ставаме също негови роби и трябва да изпълняваме заповедите му. (1 Петър 1:18, 19)

 5. Какво е главното ни задължение като роби на Йехова, и как можем да го изпълняваме?

⁵ Робите трябва да се подчиняват на своя господар. Нашето робство е доброволно и е подбуждано от любов към Господаря. В 1 Йоан 5:3 се казва: „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.“ Следователно послушанието ни е доказателство за любовта и покорството ни. Това се вижда във всичко, което правим. „Ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“ — казва Павел. (1 Коринтяни 10:31) В ежедневния си живот, дори в малките неща, искаме да показваме, че ‘служим на Йехова като роби’. (Римляни 12:11, НС)

 6. Как това, че сме роби на Бога, засяга решенията, които вземаме в живота? Обясни с пример.

⁶ Например, когато вземаме решения, искаме сериозно да се замислим за това каква е волята на нашия небесен Господар Йехова. (Малахия 1:6) Трудните решения може да са изпитание за послушанието ни спрямо Бога. Дали тогава ще се вслушаме в неговите съвети, или ще следваме склонностите на своето „измамливо“ и „болно“ сърце? (Йеремия 17:9) Мелиса, една неомъжена християнка, била покръстена отскоро, когато един млад мъж започнал да проявява интерес към нея. Той изглеждал свестен човек и вече изучавал Библията със Свидетелите на Йехова. Въпреки това един старейшина говорил с Мелиса да има предвид мъдрия съвет да се омъжи ‘само в Господаря’. (1 Коринтяни 7:39; 2 Коринтяни 6:14) „Не ми беше лесно да последвам този съвет — признава Мелиса. — Но реших, че щом съм се отдала на Бога да върша неговата воля, трябва да се подчинявам на неговите ясни напътствия.“ Размишлявайки върху това, което се случило, тя казва: „Толкова се радвам, че се вслушах в този съвет, защото мъжът скоро прекъсна изучаването. Ако се бях обвързала с него, сега щях да съм омъжена за невярващ.“

7, 8. (а) Защо не трябва да сме прекалено загрижени да угаждаме на хората? (б) Дай пример за това как можем да преодолеем страха от човека.

⁷ Тъй като сме роби на Бога, не бива да ставаме роби на човека. (1 Коринтяни 7:23) Разбира се, никой от нас не се чувства добре, когато е отхвърлен от другите, но трябва да помним, че християните имат стандарти, които са различни от тези на света. Павел попитал: ‘Искам ли да угаждам на хората?’ Неговото заключение било: „Ако все още се опитвам да угодя на човеците, няма да съм роб на Христос.“ (Галатяни 1:10, НС) Не можем просто да се поддадем на натиска от околните и да угаждаме на хората. Тогава какво да направим, когато сме под натиск да се подчиним?

⁸ Да разгледаме примера на Елена, млада християнка от Испания. В нейния клас някои от учениците дарявали кръв. Те знаели, че Елена, като Свидетелка на Йехова, не дарява кръв, нито приема кръвопреливане. Когато възникнала възможност да обясни възгледите си пред целия клас, Елена го направила. „Честно казано, много се притеснявах — казва тя. — Но се подготвих добре и бях приятно изненадана след това. Спечелих уважението на много от съучениците си и учителят ми каза, че е възхитен от дейността, която извършвам като Свидетелка. Но най–вече изпитах удовлетворение от това, че защитих името на Йехова и че успях ясно да обясня причините за библейското си становище.“ (Битие 9:3, 4; Деяния 15:28, 29) Да, като роби на Бога и на Христос, ние се отличаваме от другите. Но можем да спечелим уважението им, ако сме подготвени да защитим вярванията си и самите ние говорим с уважение. (1 Петър 3:15)

 9. Какво научаваме от ангела, който се явил на апостол Йоан?

⁹ Като помним, че сме роби на Бога, това ни помага да бъдем смирени. Веднъж апостол Йоан бил толкова развълнуван от великолепното видение за небесния Йерусалим, че паднал да се поклони пред краката на един ангел, който служел като говорител на Бога. „Недей! — казал ангелът. — Аз съм съслужител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.“ (Откровение 22:8, 9) Какъв хубав пример дал този ангел на всички роби на Бога! Някои християни могат да имат специални отговорности в сбора. Въпреки това, Исус казал: „Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга [роб — НС].“ (Матей 20:26, 27) Като последователи на Исус, всички ние сме роби.

‘Извършихме това, което бяхме длъжни да извършим’

10. Посочи примери от Библията на верни служители на Бога, за които не винаги е било лесно да вършат Божията воля.

¹⁰ За несъвършените хора не винаги е лесно да вършат Божията воля. Пророк Моисей не се съгласил веднага, когато Йехова му казал да отиде и да освободи израилтяните от египетско робство. (Изход 3:10, 11; 4:1, 10) След като получил задачата да провъзгласи присъда над жителите на Ниневия, Йона ‘станал и побягнал в Тарсис от Господното присъствие’. (Йона 1:2, 3) Варух, писарят на пророк Йеремия, се оплаквал, че се бил изморил. (Йеремия 45:2, 3) Как трябва да откликваме, когато желанията ни и предпочитанията ни са в противоречие с Божията воля? Отговорът се намира в една притча, разказана от Исус.

11, 12. (а) Разкажи накратко притчата на Исус, записана в Лука 17:7–10. (б) Какво научаваме от тази притча?

¹¹ Исус говорел за роб, който цял ден се грижел за стадото на господаря си на полето. Когато се прибрал вкъщи, изморен след 12–часова усърдна работа, господарят му не го поканил да си почине и да се наслади на хубава вечеря. Вместо това му казал: „Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш.“ Робът можел да се погрижи за своите нужди, след като изпълни това, което искал господарят му. Исус направил следното заключение: „Така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.“ (Лука 17:7–10)

¹² Исус не дал този пример, за да покаже, че Йехова не цени това, което правим в неговата служба. В Библията ясно се казва: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име.“ (Евреи 6:10) По–скоро от притчата на Исус научаваме, че робът не може да угажда на себе си или да се съсредоточава върху собствените си удобства. Когато се отдадохме на Бога и решихме да бъдем негови роби, ние се съгласихме да поставяме неговата воля пред своята. Нашата воля трябва да бъде подчинена на волята на Бога.

13, 14. (а) При какви обстоятелства може да е необходимо да превъзмогнем себе си? (б) Защо трябва да даваме предимство на Божията воля?

¹³ Редовното изучаване на Божието Слово и на изданията от „верния и разумен роб“ може да изисква големи усилия от наша страна. (Матей 24:45) Това сигурно е така, особено ако преди не сме имали навика да четем или ако в изданието се обсъждат „Божиите дълбочини“. (1 Коринтяни 2:10) Не трябва ли тогава да планираме време за лично изучаване? Може би трябва да се самодисциплинираме, да седнем и да отделим повече време на материала за изучаване. Ако не правим това, как ще развием желание за ‘твърдата храна, която е за зрелите хора’? (Евреи 5:14, НС)

¹⁴ А когато се прибираме вкъщи, изморени след дълъг работен ден? Може би трябва отново да напрегнем сили, за да посетим християнските събрания. Или може би ни е трудно да проповядваме на непознати. Павел признава, че понякога може да изявяваме добрата новина „с принуждение“. (1 Коринтяни 9:17) Но ние вършим тези неща, защото Йехова — нашият небесен Господар, когото обичаме — ни казва, че трябва да ги вършим. И нима не се чувстваме винаги удовлетворени и освежени, след като сме положили усилия да изучаваме, да посетим събранията или да излезем на проповедна служба? (Псалм 1:1, 2; 122:1; 145:10–13)

‘Не гледай назад’

15. Какъв пример ни е оставил Исус за подчинение на Бога?

¹⁵ Исус Христос показал подчинението си спрямо небесния си Баща по превъзходен начин. „Слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил“ — казал Исус на учениците си. (Йоан 6:38) Когато бил силно разтревожен в Гетсиманската градина, той се молел: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“ (Матей 26:39)

16, 17. (а) Как трябва да гледаме на нещата, които сме оставили в миналото? (б) Обясни защо Павел бил реалист в това, че гледал на светските си перспективи като на „измет“.

¹⁶ Исус Христос иска да останем верни на решението си да бъдем роби на Бога. Той казал: „Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.“ (Лука 9:62) Да мислим непрекъснато за нещата, които сме оставили в миналото, докато служим на Бога, не е правилно. По–скоро ние трябва да ценим това, което сме придобили, като сме избрали да бъдем роби на Бога. Павел писал на филипяните: „Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо — познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия.“ (Филипяни 3:8)

¹⁷ Помисли за всичко, което Павел считал за измет и което изоставил заради духовните възнаграждения като роб на Бога. Той оставил зад себе си не само удобствата в света, но също и възможността да стане водач в юдаизма. Ако Павел бил продължил да изповядва юдаизма, най–вероятно щял да се издигне на позиция, подобна на позицията на Симеон, който бил син на Гамалиил — учителят на Павел. (Деяния 22:3; Галатяни 1:14) Симеон станал водач на фарисеите и — въпреки опасенията си — имал значителна роля в бунта на юдеите срещу Рим през 66–70 г. Той загинал в този конфликт или от ръцете на юдейски екстремисти, или на римски войници.

18. Дай пример как духовните постижения носят възнаграждения.

¹⁸ Много Свидетели на Йехова са последвали примера на Павел. „Няколко години след като завърших училище, започнах работа като секретарка на известен адвокат в Лондон — разказва Джин. — Работата ми харесваше и печелех добри пари, но чувствах, че мога да правя повече за Йехова. Накрая напуснах работа и започнах пионерска служба. Толкова съм радостна, че предприех тази стъпка преди почти 20 години! Целодневната служба толкова много обогати живота ми — нещо, което никоя секретарска работа не може да направи. Да виждаш как Словото на Йехова променя живота на човека е изключително удовлетворяващо, и да имаш дял в това е прекрасно. Това, което ние даваме на Йехова, е нищо в сравнение с това, което получаваме.“

19. Какво трябва да сме решени да правим, и защо?

¹⁹ След време обстоятелствата ни могат да се променят. Отдаването ни на Бога обаче не се променя. Ние си оставаме роби на Йехова, но той оставя на нас да решим как по най–добрия начин да използваме времето си, енергията си, способностите си и други ценни неща, които притежаваме. Следователно любовта ни към Бога се отразява на решенията, които вземаме в това отношение. Те също показват до каква степен сме готови да правим жертви. (Матей 6:33) Не трябва ли да сме решени да даваме най–доброто на Йехова, независимо от обстоятелствата си? Павел писал: „Ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.“ (2 Коринтяни 8:12)

‘Имате плод’

20, 21. (а) Какъв плод даваме като роби на Бога? (б) Как Йехова възнаграждава онези, които дават най–доброто от себе си?

²⁰ Да си роб на Бога не е потискащо. Напротив, така се освобождаваме от навреждащата форма на робството, която ограбва щастието ни. Павел писал: „Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят — живот вечен.“ (Римляни 6:22, СИ) Това, че сме роби на Бога, дава плод на святост, в смисъл, че имаме полза от святото, или морално чистото, поведение. А в бъдеще можем да придобием вечен живот.

²¹ Йехова е щедър към своите роби. Когато правим най–доброто, на което сме способни в неговата служба, той ни отваря „небесните отвори“ и излива ‘благословение върху нас, тъй щото да не стига място за него’. (Малахия 3:10) Каква наслада ще бъде да служим като роби на Йехова през цялата вечност!

Спомняш ли си?

• Защо ставаме роби на Бога?

• Как показваме, че се подчиняваме на Божията воля?

• Защо трябва да бъдем готови да даваме предимство на волята на Йехова, а не на своята?

• Защо не бива ‘да гледаме назад’?

[Снимка на страници 16, 17]

Уредбата за доброволното робство в Израил ни дава предварителна представа за робството на християните

[Снимка на страница 17]

Ставаме роби на Бога при покръстването си

[Снимки на страница 17]

Християните поставят Божията воля на първо място

[Снимка на страница 18]

Моисей не приел веднага задачата си