Облечете се с кротост!

„Като божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ — КОЛОСЯНИ 3:12.

 1–3. Какво казал апостол Павел в Колосяни 3:12–14 за кротостта и други угодни на Бога качества?

ЙЕХОВА дава на народа си най–доброто фигуративно облекло. Всъщност, всички, които желаят да получат благоволението Му, трябва да са облечени в дреха, притежаваща здравите нишки на кротостта. Това качество е успокояващо, защото то намалява напрежението в трудни ситуация. То е и защита, тъй като отблъсква разприте.

² Апостол Павел подканял помазаните си събратя християни: „И тъй, като божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ (Колосяни 3:12) Времето на гръцкия глагол, предаден като „облечете се“, обозначава действие, което да бъде предприето с чувство на неотложност. Помазаните, които били избрани, свети и възлюбени от Бога, не трябвало да отлагат обличането си с такива качества като кротост.

³ Павел добавил: „Претърпявайте си [продължавайте да си претърпявате — NW] един на друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и [Йехова] е простил нам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството [която е съвършената връзка на единството — NW].“ (Колосяни 3:13, 14) Любовта, кротостта и други такива угодни на Бога качества правят възможно Свидетелите на Йехова „да живеят . . . в единодушие“. — Псалм 133:1–3.

Необходими са пастири с кротък характер

 4. От какви качества е изтъкана фигуративната дреха, с която са облечени истинските християни?

⁴ Истинските християни полагат усилия да ‘умъртвят природните си части по отношение на блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие’ и полагат усилия да отстранят старата дреха с тъкан от ярост, гняв, зло, обидна реч, неприлични думи. (Колосяни 3:5–11) Те събличат „старата личност“ (буквално „стария човек“) и обличат „новата личност“ (или „новия човек) — една подходяща одежда. (Ефесяни 4:22–22, Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]) Новата им дреха, изтъкана от милосърдие, благост, смирение, кротост и дълготърпение, им помага да разрешават проблеми и да живеят по угоден на Бога начин. — Матей 5:9; 18:33; Лука 6:36; Филипяни 4:2, 3.

 5. Какво във функционирането на християнския сбор превръща това да си част от сбора в истинска радост?

⁵ Хората, за които този свят смята, че са постигнали успех, често пъти са груби, дори жестоки. (Притчи 29:22) Колко освежаващо различно е положението при Свидетелите на Йехова. Християнският сбор не функционира по начина, по който някои хора управляват фирма, например — резултатен, но суров начин, който може да направи хората нещастни. Напротив, да бъдеш част от сбора е радост. Една от причините е това, че кротостта е аспект на мъдростта, проявявана от всички християни, и особено от мъжете, които са способни да поучават събратята си по вяра. Да, напътствията и съветите, давани от назначените старейшини, които поучават „с кроткостта на мъдростта“, донасят радост. — Яков 3:13.

 6. Защо християнските старейшини трябва да са кротки по дух?

⁶ Духът, или преобладаващата нагласа на божия народ изисква мъжете, на които е възложен надзорът в сбора, да бъдат с кротък нрав, разумни и разбиращи. (1 Тимотей 3:1–3) Служителите на Йехова са като мирни овце, а не като непокорни кози, заинатени мулета или хищни вълци. (Псалм 32:9; Лука 10:3) Тъй като са прилични на овце, необходимо е към тях да се проявява кротко и нежно отношение. (Деяния 20:28, 29) Да, Бог очаква старейшините да бъдат кротки, мили, любещи и търпеливи към неговите овце. — Езекиел 34:17–24.

 7. Как старейшините трябва да наставляват другите, или да помагат на болните в духовно отношение?

⁷ Като „слуга на [Господаря]“ един старейшина „трябва да бъде кротък към всички, способен да поучава, търпелив; с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината.“ (2 Тимотей 2:24, 25) Когато се опитват да помогнат на духовно заболелите, християнските пастири трябва да проявяват нежна загриженост, защото овцете принадлежат на Бога. Старейшините не бива да се отнасят към тях, както би се отнасял някой наемен работник, а трябва да бъдат кротки по нрав, като Добрия пастир Исус Христос. — Йоан 10:11–13.

 8. Какво се случило на кроткия Моисей и защо?

⁸ Понякога за един старейшина може да бъде трудно да запази кротък дух. „Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.“ (Числа 12:3) Но когато израелтяните се сблъскали с недостиг на вода при Кадис, те се скарали с Моисей и го обвинили, че ги е извел от Египет в безводната пустиня. Въпреки всичко, което Моисей кротко бил издържал, тогава той им отговорил прибързано, грубо. Той и Аарон се изправили пред народа и насочили вниманието към себе си, като Моисей казал: „Чуйте сега вие, бунтовници! Да ви извадим ли вода из тая канара?“ Тогава Моисей ударил канарата два пъти с тоягата си и Бог направил така, че да „потече много вода“ за хората и за добитъка им. Но Йехова бил недоволен, защото Моисей и Аарон не го осветили, така че Моисей не получил привилегията да въведе израелтяните в Обетованата земя. — Числа 20:1–13; Второзаконие 32:50–52; Псалм 106:32, 33.

 9. Как може кротостта на един старейшина да бъде поставена на изпитание?

⁹ Кротостта на християнския старейшина може също да бъде поставена на изпитание по различни начини. Например, Павел предупредил Тимотей, че може да се появят някои, които ще ‘се възгордеят’ и ще имат ‘болничава охота за разисквания и препирни за нищожности’. Павел добавил: „От които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината.“ Надзорникът Тимотей не трябвало да действува грубо, а да ‘бяга от тези неща’ и да ‘следва правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението и кротостта’. — 1 Тимотей 6:4, 5, 11.

10. Какво трябвало да напомни Тит на сбора?

¹⁰ Макар че за старейшините е необходимо да бъдат кротки, те трябва да са твърди по отношение на истината. Тит бил такъв, като напомнял на хората, свързани със сбора в Крит, „да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.“ (Тит 3:1, 2) Показвайки защо християните трябва да бъдат кротки спрямо всички хора, Тит подчертал колко нежен и любещ е бил винаги Йехова. Бог не е спасявал вярващите заради праведните им дела, но заради милосърдието си, проявено чрез Исус Христос. Кротостта и търпението на Йехова означават спасение и за нас. Затова, като Тит, и днешните старейшини трябва да напомнят на сборовете да бъдат покорни на Бога, подражавайки Му посредством кроткото си отношение към другите. — Тит 3:3–7; 2 Петър 3:9, 15.

Кротостта ръководи мъдрия съветник

11. Как според Галатяни 6:1, 2 трябва да се дават наставления?

¹¹ А ако една от фигуративните овце сгреши? Павел казал: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните [които сте духовно годни — NW], поправяйте такъв с кротък дух; но . . . пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен. Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.“ (Галатяни 6:1, 2) Напътствието е по–въздействено, ако е дадено с кротък дух. Дори когато старейшините се опитват да наставляват разгневен човек, те трябва да проявят самоконтрол, осъзнавайки, че „мек език троши кости“. (Притчи 25:15) Някой, който е твърд като кост, може да омекне от едно кротко изказване и твърдостта му да се стопи.

12. Как кроткият дух може да помогне на даващия съвета?

¹² Йехова е кротък по дух наставник и неговият мек начин на обучение е въздействуващ в сбора. Това особено проличава, когато старейшините сметнат за необходимо да напътствуват някой, нуждаещ се от духовна помощ. Яков, ученикът на Исус, писал: „Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.“ Кротостта произтича от уважението и благодарността за „мъдростта, която е отгоре“, съчетани със скромното признаване на собствените ограничени възможности. Кроткият и смирен дух предпазва напътствуващия от правенето на нараняващи забележки, от грешки, и прави наставленията му по–лесни за възприемане. — Яков 3:13, 17.

13. Как „кротостта на мъдростта“ влияе на начина, по който се дава наставлението?

¹³ „Кротостта на мъдростта“ изключва възможността наставникът да бъде необмислено рязък или груб. Но все пак загриженост за едно приятелство или за нечие одобрение не бива да накара един старейшина да каже неща, чиято цел е да угодят, вместо да представят едно прямо наставление, основано на божието Слово. (Притчи 24:24–26; 28:23) Напътствието, което Амнон получил от братовчед си, съответствувало на желанието му, но му струвало живота. (2 Царе 13:1–19, 28, 29) Следователно, днешните старейшини не бива да разводняват библейските принципи, за да улеснят нечия съвест, защото това би могло да постави живота на този човек в опасност. Като Павел, старейшините не бива да се въздържат да кажат на другите „цялата божия воля“. (Деяния 20:26, 27; 2 Тимотей 4:1–4) Един зрял християнски старейшина проявява страх от Бога и дава праведни съвети с кротостта на мъдростта.

14. Защо един старейшина трябва да внимава да не взема решения за неща, които другите трябва лично да решат?

¹⁴ Кротостта, съчетана с небесна мъдрост, ще възпре старейшината от предявяване на сурови изисквания. Той трябва също да осъзнае, че е неразумно и неуместно той да взема решение, което друг човек трябва сам да направи лично. Ако взема решения вместо другите, старейшината ще трябва да носи и отговорността за последствията, а също и вината, ако крайният резултат не е добър. Старейшината може да обърне внимание на онова, което казва Библията, но ако по дадения въпрос няма библейски закон, личната преценка и съвест на отделния човек трябва да определят какво ще направи или няма да направи той. Както казал апостол Павел: „Всеки има да носи своя си товар.“ (Галатяни 6:5; Римляни 14:12) Но онзи, който търси съвет, може да бъде подпомогнат да вземе правилно решение, като старейшината задава въпроси, които помагат на този човек да разсъди върху стихове от Библията, свързани с възможните линии на поведение, които той би могъл да предприеме.

15. Какво трябва да се направи, ако старейшината не знае отговора на даден въпрос?

¹⁵ Ако старейшината не знае отговора на някой въпрос, той не бива да даде какъв да е отговор, само за да не се изложи. Кротостта на мъдростта ще го възпре от налучквания и от даване на може би грешен отговор, който би могъл да причини беда по–късно. Има „време за мълчание и време за говорене“. (Еклисиаст 3:7; сравни Притчи 21:23.) Един старейшина трябва „да говори“, само когато знае отговора на въпроса, или е направил достатъчно проучване, за да даде точен отговор. Разумно е теоретизиращите въпроси да бъдат оставяни без отговор. — Притчи 12:8; 17:27; 1 Тимотей 1:3–7; 2 Тимотей 2:14.

Ценността на множеството съветници

16, 17. Защо е уместно старейшините да се консултират помежду си?

¹⁶ Молитва и проучване ще помогнат на старейшините да отговорят на въпроси и да се справят с трудни проблеми, но трябва да се помни, че „в множеството на съветниците [намеренията] се утвърждават“. (Притчи 15:22) Съветването с други старейшини има за резултат ценно обединяване на мъдростта. (Притчи 13:20) Не всички старейшини имат еднакъв опит или библейско познание. Затова кротостта на мъдростта би трябвало да подтикне по–неопитния старейшина да се съветва със старейшините, имащи повече познание и опит, особено когато трябва да се разгледа сериозен въпрос.

¹⁷ Когато старейшини бъдат избрани да се занимаят с някой сериозен въпрос, те също могат дискретно да потърсят помощ. Моисей избрал „способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба“, за да му помогнат в съденето на Израел. Макар че били старейшини, те нямали толкова познание и опит, колкото имал Моисей. Затова „мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами“. (Изход 18:13–27) Следователно, ако е необходимо, би било правилно и днешните старейшини, занимаващи се с труден случай, да потърсят помощта на опитни надзорници, макар и след това сами да вземат окончателното решение.

18. Кои са решаващите фактори, осигуряващи правилно решение относно дисциплинарни въпроси?

¹⁸ Юдейската „Мишна“ казва, че в Израел броят на онези, които съставлявали съда на селището, бил различен в зависимост от сериозността на случая. Да, множеството на съветниците е истинска ценност, макар че броят сам по себе си не е гаранция за правилност, защото мнозинството също може да греши. (Изход 23:2) Решаващите фактори, осигуряващи вземането на правилни решения, са Писанието и божият дух. Мъдростта и кротостта ще подтикнат християните да им се подчинят.

Свидетелствуване с кротост

19. Как кротостта помага на Свидетелите на Йехова да свидетелствуват на другите?

¹⁹ Кротостта също помага на служителите на Йехова да свидетелствуват на хора с различна нагласа. (1 Коринтяни 9:22, 23) Понеже Исус поучавал с кротост, смирените хора не се страхували от него, както се страхували от суровите религиозни водачи. (Матей 9:36) Разбира се неговите меки обноски привличали „овцете“, а не злите „кози“. (Матей 25:31–46; Йоан 3:16–21) Макар че Исус използувал силни думи, когато се обръщал към приличните на кози лицемери, Свидетелите на Йехова трябва да бъдат кротки, когато разпространяват осъдителните послания днес, защото те нямат същото прозрение и пълномощия, които имал Исус. (Матей 23:13–36) Когато чуят вестта за Царството, проповядвана с кротост, ‘онези, които имат правилна нагласа за вечен живот, стават вярващи’, подобно на онези прилични на овце хора, които чули Исус. — Деяния 13:48, NW.

20. Как един изучаващ Библията може да извлече полза от обучението с кротост?

²⁰ Добри резултати се постигат чрез свидетелствуване и напътствуване с кротост, както и като се обръщаме към хората на основата на логиката, библейските принципи и истината. „Почитайте със сърцата си Христа като [Господар] — писал Петър, — като бъдете винаги готови да отговаряте, но с кротост и страхопочитание, на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петър 3:15) Един изучаващ, който бива обучаван с мекота, може да концентрира вниманието си върху материала, а ако изучаването се води по рязък, спорещ начин, на него ще му е трудно да се съсредоточи и може дори да спре. Като Павел, служителите, напътствуващи с кротост, могат да кажат: „Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение.“ (2 Коринтяни 6:3) Дори и противници понякога откликват положително на онези, които поучават с кротост.

Кротост се изисква от всички

21, 22. Как кротостта носи полза на всички от народа на Йехова?

²¹ Християнската кротост не бива да бъде проявявана само за да впечатли хората извън организацията на Йехова. Това качество е необходимо също и във взаимоотношенията сред божия народ. (Колосяни 3:12–14; 1 Петър 4:8) Сборовете биват изграждани духовно, когато кротки по дух старейшини и помощник–служители работят заедно в съгласие. Проявата на кротост и други угодни на Бога качества е важна за всеки един от народа на Йехова, защото има „един закон“ за всички. — Изход 12:49; Левит 24:22.

²² Кротостта допринася за мира и щастието на божия народ. Следователно тя трябва да е част от тъканта от качества, образуваща дрехата, носена от всички християни в къщи, в сбора и навсякъде. Да, за всички служители на Йехова е необходимо да бъдат облечени с кротост.

Как би отговорил?

◻ Защо християнските надзорници трябва да имат кротък дух?

◻ Как кротостта ръководи мъдрия наставник?

◻ Каква е стойността на множеството съветници?

◻ Защо е полезно да се свидетелствува с кротост?

[Снимка на страница 15]

Хората на Йехова са прилични на овце и отношението към тях трябва да е кротко

[Източник]

Гаро Налбандиян

[Снимка на страница 17]

Кротостта дава възможност на хората на Йехова да свидетелствуват на хора с различна нагласа