Да вършим „всякакъв вид доброта“
„Плодът на светлината се състои от всякакъв вид доброта.“ — ЕФЕСЯНИ 5:9, NW.
1, 2. Какви две групи съществуват от древни времена и колко различно е положението им днес?
СЛЕД бунта в Едем преди около шест хиляди години, и отново след Потопа от времето на Ной, човечеството се разделило на две групи или организации — едната, съставена от онези, които се стремели да служат на Йехова, другата — от онези, които следвали Сатан. Дали тези организации съществуват и днес? Несъмнено те съществуват! Пророк Исаия говорел за тези две групи и предсказал състоянието им в наше време: „Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената; а над теб ще осияе [Йехова], и славата му ще ти се яви.“ — Исаия 60:1, 2.
2 Да, разликата между тези две организации е толкова голяма, колкото разликата между тъмнината и светлината. И както лъч светлина ще привлече един човек, изгубен в тъмното, така и светлината от Йехова, сияеща в този тъмен свят, е привлякла в божията организация милиони хора с правилна нагласа на сърцето. Така продължават и думите на Исаия: „Народите [другите овце] ще дойдат при светлината ти, и царете [помазаните наследници на Царството] при бляскавата ти зора.“ — Исаия 60:3.
3. Как християните изявяват славата на Йехова?
3 Как хората на Йехова показват славата на Йехова? Първо, те проповядват добрата новина за установеното божие небесно Царство. (Марко 13:10) Нещо повече, те подражават на Йехова — най–висшият пример на доброта, и така чрез своето поведение привличат кротките към светлината. (Ефесяни 5:1) Павел казва: „Някога вие бяхте тъмнина, а сега сте светлина във връзка с Господаря. Продължавайте да ходите като деца на светлината.“ И той продължава: „Защото плодът на светлината се състои от всякакъв вид доброта, праведност и истина. Продължавайте да проверявате какво е приемливо за Господаря; и престанете да участвувате с тях в безплодните дела, принадлежащи на тъмнината.“ — Ефесяни 5:8–11, NW. Какво има предвид Павел с израза „всякакъв вид доброта“?
4. Какво е доброта и как се проявява тя у християнина?
4 Както бе показано в предишната ни статия, добротата е качеството или състоянието на нравствено достойнство, добродетел. Исус казал, че само Йехова е добър в абсолютния смисъл. (Марко 10:18) Независимо от това, един християнин може да наподобява Йехова, култивирайки добротата като плод на духа. (Галатяни 5:22) Коментирайки агато̀с, гръцката дума за „добър“, Vine’s Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на думите на Новия и Стария завет от Вайн“] казва: „[Тя] описва онова, което бидейки добро по характер или състав, е полезно като резултат.“ Следователно християнинът, който развива доброта, едновременно ще е добър и ще прави добро. (Сравни Второзаконие 12:28.) Също така той ще избягва нещата, които са противоположни на добротата, „безплодните дела, принадлежащи на тъмнината“. Различните начини, по които един християнин може да прояви доброта в поведението си, са именно този „всякакъв вид доброта“, споменат от Павел. Кои са някои от тях?
„Върши добро“
5. Кой е един от видовете доброта, и защо християнинът трябва да го култивира?
5 Павел посочва един от тях в писмото си до Римляните. Когато говори за подчинението на властта, той казва: „Искаш ли, прочее, да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея.“ „Доброто“, за което говори той, е подчинението на законите и уредбите на светските власти. Защо един християнин трябва да им се подчинява? За да избегне ненужни конфликти с властите, поради които рискува да бъде наказан, и нещо по–важно — за да запази съвестта си чиста пред Бога. (Римляни 13:1–7) Макар че запазва на първо място подчинението си спрямо Йехова, християнинът ‘почита царя’, като не се бунтува срещу властите, на които Йехова Бог позволява да съществуват. (1 Петър 2:13–17) Така християните са добри ближни, добри граждани и дават добър пример.
Загриженост за другите
6. (а) Какъв е един друг аспект на добротата? (б) Кои са споменати в Библията като заслужаващи нашата загриженост?
6 Добротата на Йехова се проявява в това, че той осигурява за всички жители на земята „дъждове и родовити времена“. Това има за резултат ‘сърца, пълни с храна и веселба’ и го показва като истински грижовен Бог. (Деян. 14:17) Ние можем да му подражаваме в това отношение, като проявяваме загриженост към другите за малки и големи неща. Към кого по–точно? Павел говори най–вече за старейшините, „които се трудят между вас, като ваши настойници в [Господаря] и ваши увещатели“. Той подканя християните ‘да ги почитат твърде много с любов заради делото им’. (1 Солунци 5:12, 13) Как можем да направим това? Като им сътрудничим изцяло — например, като участвуваме в необходимата работа в Залата на Царството. И макар винаги да се чувствуваме свободни да се обърнем към старейшините за помощ, ние не бива да бъдем прекалено изискващи от тях. По–скоро трябва да се стремим както можем да облекчим товара на тези усилно работещи пастири, много от които имат и семейни задължения в добавка към задълженията си в сбора.
7. По какви начини можем да проявим внимание спрямо възрастните?
7 Възрастните хора също заслужават нашето внимание. Една конкретна заповед от Моисеевия закон гласи: „Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога да се боиш. Аз съм [Йехова].“ (Левит 19:32) Как може да се проявява това внимание? По–младите могат да предложат да помогнат с пазаруването или с други домакински задължения. Старейшините грижовно могат да проверят дали някой от по–възрастните не се нуждае от помощ във връзка с посещаването на събранията. По време на конгресите младите, енергични братя ще внимават да не блъснат бавно движещите се по–възрастни хора, опитвайки се да ги задминат, и ще бъдат търпеливи, когато някой възрастен е малко по–бавен при сядане или при вземане на храна.
8. Как можем да проявим загриженост към друга група, която заслужава това и е спомената в Библията?
8 Псалмистът споменава друга група, която заслужава внимание: „Щастлив е оня, който оказва внимание на нисшия.“ (Псалм 41:1, NW) Може да е лесно да се окаже внимание на знаменитите или богати хора, но как стои въпросът с нисшите или бедните? Библейският писател Яков показал, че проявата на не по–малка загриженост към тях е изпитание на нашата праведност и християнска любов. Дано издържим това изпитание, като се отнасяме с внимание към всички, независимо от положението им. — Филипяни 2:3, 4; Яков 2:2–4, 8, 9.
„Бъдете милосърдни“
9, 10. Защо християните трябва да бъдат милосърдни и как може да бъде проявен този вид доброта?
9 Друг вид доброта е показан в притчите на Исус. В една от тях Исус разказал за един самарянин, който намерил един ограбен и пребит човек, оставен да лежи на пътя. Един левит и един свещеник вече били минали покрай ранения, отказвайки да му помогнат. Но самарянинът спрял и му оказал помощ, като направил дори повече, отколкото нормално би се очаквало. Разказът често бива наричан притчата за добрия самарянин. Какъв вид доброта проявил самарянинът? Милосърдие. Когато Исус накарал слушателя си да посочи кой се е проявил като ближен на ранения, прозвучал правилният отговор: „Онзи, който му показа милост.“ — Лука 10:37.
10 Милосърдните християни наподобяват Йехова, за когото Моисей казал на израелтяните: „[Йехова] твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.“ (Второзаконие 4:31) Исус показал как трябва да ни влияе божието милосърдие: „Бъдете прочее милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.“ (Лука 6:36) Как можем да проявим милосърдие? Както личи от Исусовата притча, един от начините е винаги да сме готови да помогнем на нашия събрат, дори и това да е свързано с риск или неудобства. Добрият човек няма да пренебрегне страданията на брата си, ако е в състояние да направи нещо във връзка с това. — Яков 2:15, 16.
11, 12. Какво включва милосърдието според притчата на Исус за слугите, и как можем ние да проявим това днес?
11 Друга от Исусовите притчи показва, че милосърдната доброта включва готовност да простим на другите. Исус разказал за един слуга, който дължал на господаря си десет хиляди таланта. Тъй като не бил в състояние да плати, слугата помолил за милост и господарят милосърдно му простил огромния дълг от 60 000 000 денарии. Слугата обаче излязъл от там и намерил един свой събрат слуга, който му дължал само сто денарии. Тогава слугата с опростения дълг немилосърдно хвърлил длъжника си в затвора, докато този човек изплати дълга си. Ясно е, че безмилостният слуга не бил добър човек и когато господарят чул за случилото се, му поискал сметка. — Матей 18:23–35.
12 Ние сме в ситуация, подобна на тази на слугата с опростения дълг. Въз основа на Исусовата жертва Йехова е опростил огромен дълг от грях на нашата сметка. Несъмнено тогава ние ще трябва да сме готови да простим на другите. Исус казал, че трябва да сме готови да прощаваме „седемдесет пъти по седем“, без ограничения. (Матей 5:7; 6:12, 14, 15; 18:21, 22) Така че един милосърден християнин няма да таи вражда. Той няма да трупа неприязън, или да отказва да говори със своя събрат християнин поради лоши чувства. Такава липса на милосърдие не е белег за християнска доброта.
Щедри и гостоприемни
13. Какво друго включва добротата?
13 Добротата се проявява също и чрез щедрост и гостоприемство. Веднъж един млад човек дошъл при Исус за съвет. Той казал: „Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“ Исус му казал, че той трябва да съблюдава непрестанно божиите заповеди. Да, послушанието спрямо заповедите на Йехова е един от аспектите на добротата. Младият мъж смятал, че той вече прави това, доколкото може. Явно неговите ближни го смятали вече за добър човек, но въпреки това той усещал, че нещо му липсва. Затова Исус му казал: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и ме следвай.“ (Матей 19:16–22) Младежът си отишъл натъжен. Той бил много богат. Ако бил последвал съвета на Исус, щял да покаже, че не притежава материалистична нагласа. И щял да извърши едно добро дело на истински себеотрицателна щедрост.
14. Какви добри напътствия дали Йехова и Исус относно щедростта?
14 Йехова подканял израелтяните да бъдат щедри. Например, четем: „Непременно да му дадеш [на своя постигнат от бедност ближен] и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това [Йехова] твоят Бог ще те благослови във всичките ти дела и всичките ти предприятия.“ (Второзаконие 15:10; Притчи 11:25) Исус Христос лично подканял към щедрост: „Давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата.“ (Лука 6:38) Освен това самият Исус бил много щедър. Веднъж той бил отделил малко време за почивка. Множествата го открили и дошли при него. Исус щедро забравил за почивката и се посветил на тълпата. По– късно той проявил изключително гостоприемство, като осигурил храна за това голямо множество. — Марко 6:30–44.
15. Как учениците на Исус дали превъзходен пример в проявяването на щедрост?
15 Верни на наставленията на Йехова и Исус, много от учениците на Исус били забележително щедри и гостоприемни. В ранните дни на християнския сбор, мнозина от дошлите да празнуват Петдесетница през 33 г. от н.е. чули проповядването на апостолите и повярвали. Оставайки дълго след като празникът бил отминал, за да могат да научат повече, те привършили храната си. Затова местните вярващи продали имотите си и дали парите, за да подкрепят новите си братя, давайки им възможност да стъпят здраво във вярата. Каква проява на щедрост било това! — Деяния 4:32–35; виж също Деяния 16:15; Римляни 15:26.
16. Посочи някои от начините, по които ние днес можем да бъдем гостоприемни и щедри.
16 Днес такава, подобна на Христовата щедрост се проявява, когато християните даряват време и пари за местните сборове и за световната проповедна дейност. Тази щедрост е налице и когато те се притичват на помощ на братята си, пострадали от природни бедствия или война. Тя се проявява в грижите за окръжния надзорник, дошъл на своето редовно посещение. Или когато „сирачетата“ щедро биват поканени да участвуват в забавленията и семейните библейски изучавания на християнските семейства — това също е щедрост, проява на християнска доброта. — Псалм 68:5.
Да казваме истината
17. Защо е трудно да се практикува истинността днес?
17 Когато Павел описал плода на светлината, той свързал добротата с праведността и истината, и ще бъде правилно да се каже, че истинността е разновидност на добротата. Добрите хора не казват лъжи. Независимо от това, в днешно време да казваш истината е особено трудно, тъй като лъжата е толкова разпространена. Много хора лъжат, когато попълват данъчните си документи. Служителите лъжат относно работата, която вършат. Лъжейки, ученици и студенти преписват на контролни и изпити. Бизнесмени лъжат, когато сключват сделки. Децата лъжат, за да избегнат наказание. Зловредните клюкари, лъжейки, унищожават репутацията на други хора.
18. Как Йехова гледа на лъжците?
18 Лъжата е противна на Йехова. Между „седемте неща“, които той мрази, са „лъжлив език“ и „неверен свидетел, който говори лъжа“. (Притчи 6:16–19) „Всичките лъжци“ са споменати между страхливите, убийците и блудните, за които няма да има място в божия нов свят. (Откровение 21:8) По–нататък пословицата ни казва: „Който ходи в правотата си, бои се от [Йехова], но опакият в пътищата си го презира.“ (Притчи 14:2) Лъжецът е опак в пътищата си. Следователно, който лъже, показва, че презира Йехова. Какво ужасно нещо! Нека винаги казваме истината, дори и това да доведе до мъмрене или финансова загуба. (Притчи 16:6; Ефесяни 4:25) Онези, които казват истината, подражават на Йехова, „Бога на истината“. — Псалм 31:5.
Култивирай доброта
19. Какво се среща понякога в света, правещо чест на Създателя?
19 Това са само някои от ‘видовете’ доброта, които християнинът трябва да култивира. Вярно е, че хората от света проявяват доброта в известна степен. Например, някои са гостоприемни, а други — милосърдни. Наистина, онова, което направило притчата за добрия самарянин толкова забележителна, било, че Исус разказал за един неюдей, който проявил милосърдие, докато старейшините в юдейския сбор не проявили такова. Наистина е чест за Създателя на човека, че такива черти все още се проявяват естествено у някои хора, дори и след шест хиляди години несъвършенство.
20, 21. (а) Защо християнската доброта е различна от всяка друга доброта, която виждаме у хората от света? (б) Как християнинте могат да култивират доброта, и защо трябва да сме усърдни в това?
20 Обаче за християните добротата е нещо повече от едно качество, което те могат да притежават, но могат и да не притежават. Тя е качество, което те трябва да развиват във всичките му аспекти, тъй като трябва да подражават на Бога. Как е възможно това? Библията ни казва, че можем да научим добротата. „Научи ме на добро“ — се молел псалмистът на Бога. Как? Той продължил: „Защото аз повярвах твоите заповеди.“ И добавил: „Ти си благ [добър — NW] и правиш добро. Научи ме на твоите повеления.“ — Псалм 119:66, 68.
21 Да, ако научим заповедите на Йехова и им се подчиняваме, ние ще развием доброта у себе си. Винаги помни, че добротата е плод на духа. Ако търсим духа на Йехова чрез молитва, общуване и изучаване на Библията, тогава на нас несъмнено ще ни бъде оказана помощ да развием това качество. Нещо повече, добротата е могъща. Тя може да надвие дори на злото. (Римляни 12:21) Колко важно е тогава да вършим добро спрямо всички, особено спрямо нашите християнски братя. (Галатяни 6:10) Ако правим така, ще бъдем сред хората, които се радват на „слава и почест и мир“, обещани „на всеки, който прави добро“. — Римляни 2:6–11.
Можеш ли да отговориш?
◻ Как можем непрестанно да вършим добро с оглед на висшестоящите власти?
◻ Кой по–специално заслужава нашата загриженост?
◻ Как се проявява милосърдието?
◻ Какви дела на щедрост и гостоприемство характеризират днешните християни?
◻ Как може да се култивира доброта?
[Снимка на страница 14]
Загрижеността за другите е един от аспектите на добротата
[Снимка на страница 17]
Като Велик учител, Исус щедро раздавал от себе си