Дали винаги се нуждаеш от библейска заповед?

КОГАТО беше дете, твоите родители вероятно ти определяха много правила. Като поотрасна, започна да разбираш, че те искат най–доброто за тебе. Като възрастен, макар че вече си самостоятелен, може би все още живееш според определени принципи, на които са те научили родителите ти.

Нашият небесен Баща, Йехова, ни дава редица конкретни заповеди чрез своето Слово, Библията. Например той забранява идолопоклонството, блудството, прелюбодейството и кражбата. (Изход 20:1–17; Деяния 15:28, 29) Като ‘растем’ в духовно отношение, започваме да разбираме, че Йехова желае най–доброто за нас и че заповедите му не са прекалено ограничаващи. (Ефесяни 4:15; Исаия 48:17, 18; 54:13)

Но възникват различни ситуации, във връзка с които няма точно определени заповеди. Затова някои хора смятат, че поради липсата на конкретна библейска заповед могат да правят каквото си поискат. Те твърдят, че ако Бог беше сметнал за необходимо, щеше да изрази волята си във вид на конкретна заповед.

Онези, които разсъждават по този начин, често вземат неразумни решения, за които после горчиво съжаляват. Те не разбират, че в Библията не се съдържат само заповеди, но в нея също се показва начинът на мислене на Бога. Когато изучаваме Библията и разберем възгледа на Йехова по даден въпрос, ние развиваме обучена от Библията съвест и получаваме помощ да направим избор, който отразява неговия начин на мислене. Когато постъпваме така, ние радваме сърцето му и извличаме полза от вземането на мъдри решения. (Ефесяни 5:1)

Забележителни библейски примери

Когато четем библейските разкази за служители на Бога в древността, разбираме за ситуации, при които те се съобразили с начина на мислене на Йехова, макар че нямало конкретна заповед. Да разгледаме примера на Йосиф. По времето, когато той се сблъскал с неморалните предложения на жената на Петефрий, нямало боговдъхновен писмен закон срещу прелюбодейството. Но дори и без конкретна заповед, Йосиф разбрал, че прелюбодейството е грях не само против собствената му съвест, но и ‘против Бога’. (Битие 39:9) Очевидно Йосиф осъзнал, че прелюбодейството е в противоречие с мисленето и волята на Бога, според казаното в Едем. (Битие 2:24)

Да разгледаме друг пример. В Деяния 16:3 научаваме, че преди да вземе Тимотей на своите мисионерски пътувания, Павел го обрязал. В 4 стих четем, че след това Павел и Тимотей ходели по градовете, като предавали „наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим“. Между тези наредби било и решението, че християните не са задължени да се обрязват! (Деяния 15:5, 6, 28, 29) Защо Павел решил, че Тимотей трябва да бъде обрязан? ‘Понеже всички знаели, че бащата на Тимотей е грък.’ Павел не искал да обиди или да спъне някого. Той смятал, че християните трябва да продължават да ‘препоръчват себе си на съвестта на всеки човек пред Бога’. (2 Коринтяни 4:2; 1 Коринтяни 9:19–23)

Този начин на мислене бил присъщ на Павел и Тимотей. Прочети откъси като Римляни 14:15, 20, 21 и 1 Коринтяни 8:9–13; 10:23–33 и виж колко силно бил загрижен Павел за духовното добруване на другите, особено за онези, които можели да се спънат от нещо, което всъщност не било погрешно. Павел писал за Тимотей: „Нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово. А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.“ (Филипяни 2:20–22) Какъв чудесен пример оставили тези двама християни за нас днес! Вместо да изберат личното си удобство или собствените си предпочитания, когато нямало конкретни заповеди от Бога, те подражавали на любовта на Йехова и Сина му, като вземали предвид как личните им решения можели да се отразят на духовността на другите.

Нека да разгледаме най–големия пример, примерът на Исус Христос. В своята Проповед на планината той ясно обяснил, че онзи, който разбира духа на Божиите закони, ще им се подчинява дори и да няма точно определена заповед или забрана. (Матей 5:21, 22, 27, 28) Нито Исус, нито Павел, нито Тимотей, нито Йосиф възприели начина на мислене, че при липсата на определена заповед от Бога човек може да прави каквото си поиска. За да следват начина на мислене на Бога, тези мъже живеели според двете заповеди, които Исус определил като най–големи — да обичаш Бога и да обичаш ближния си. (Матей 22:36–40)

Как постъпват съвременните християни?

Ясно е, че не трябва да се отнасяме към Библията като към правен документ, като очакваме всяко задължение да бъде изписано подробно и ясно. Ние радваме изключително много сърцето на Йехова, когато избираме да постъпим по начин, който отразява неговото мислене дори когато няма точно определен закон, който да ръководи поведението ни. С други думи, вместо да очакваме винаги да ни бъде казвано какво Бог иска да направим, ние можем да ‘разпознаваме каква е Божията воля’. (Ефесяни 5:17, СИ; Римляни 12:2) Защо тогава Йехова се радва? Защото така показваме, че сме загрижени повече за това да му бъдем угодни, отколкото за личните си предпочитания и права. Така става ясно, че много ценим любовта му и искаме да ѝ подражаваме, като я превръщаме в подбуждаща сила. (Притчи 23:15; 27:11) В допълнение на това действията, основани на напътствията от Библията, допринасят за духовното здраве, а често и за физическото.

Нека видим как можем да приложим този принцип във връзка с лични въпроси.

Избор на забавления

Да разгледаме случая на един младеж, който иска да си купи определен музикален албум. Мелодиите, които е чул, са много приятни, но той се притеснява, защото на гърба на обложката се вижда, че текстовете са неприлични и сексуално насочени. Освен това младежът знае, че голяма част от музиката на певеца изразява гняв и враждебност. Като човек, който обича Йехова, този младеж се интересува какво е Неговото мнение по въпроса и какво изпитва Той. Как може да си изясни Божията воля по въпроса?

В своето писмо до галатяните апостол Павел изброява делата на плътта, както и плодовете на Божия дух. Вероятно знаеш, че плодовете на Божия дух са: любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота, самоконтрол. Но знаеш ли кои са делата на плътта? Павел пише: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.“ (Галатяни 5:19–23)

Обърни внимание на последния израз при изброяването — „тям подобни“. Павел не направил изчерпателен списък на всичко, което може да се причисли към делата на плътта. Това не означава, че човек може да си мисли: „От библейска гледна точка са ми позволени всички дейности, които Павел не изброява като дела на плътта.“ По–скоро читателите трябва да използват възприемателните си способности, за да разпознаят нещата, които може да не са сред изброените, но са ‘подобни на тях’. Онези, които без да се разкайват вършат неща, които не са сред споменатите, но са ‘подобни на тях’, няма да наследят благословиите на Божието Царство.

Затова трябва да разпознаваме, или да си изясняваме, какво не е угодно в очите на Йехова. Дали е трудно? Представи си, че лекарят ти те посъветва да ядеш повече плодове и зеленчуци, а да избягваш кексове, сладолед и подобни неща. Дали ще ти е трудно да определиш към кои от тях спада тортата? Сега прочети отново плодовете на Божия дух и делата на плътта. Към кои от тях принадлежи споменатият музикален албум? Несъмнено няма нищо общо с любовта, добротата, самоконтрола или с другите качества на Божия дух. Не се нуждаем от конкретна заповед, за да разберем, че този вид музика не е в съгласие с начина на мислене на Бога. Същите принципи се отнасят и за четивата, филмите, телевизионните програми, компютърните игри, уебстраниците и т.н.

Приемлив външен вид

В Библията се съдържат принципи и по отношение на външния вид и облеклото. Те ръководят всеки християнин така, че да поддържа своя външен вид подходящ и угоден на Бога. Човекът, който обича Йехова, вижда в това още една възможност да постъпи така, че да зарадва небесния си Баща, а не да угоди на себе си. Както разбрахме вече, фактът, че Йехова не е дал определени правила по даден въпрос, не означава, че не е загрижен за действията на служителите си. Начинът на обличане се различава в отделните страни, та дори и само в една, и се променя през определени периоди от време. Бог обаче осигурява основни принципи, които да ръководят служителите му във всеки период от време и във всяка страна.

Например в 1 Тимотей 2:9, 10 се казва: „Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.“ Затова християнките и християните трябва да се замислят как хората в техния район очакват да се обличат онези, които „са се посветили на благочестието“. Изключително важно е един християнин да се замисли какъв извод въз основа на външния му вид ще си направят хората за библейското послание, което носи. (2 Коринтяни 6:3) Един образцов християнин няма да бъде прекалено загрижен за собствените си предпочитания или предполагаеми права, а по–скоро за това да не би да отвлича вниманието на другите или да ги спъва. (Матей 18:6; Филипяни 1:10)

Когато един християнин вижда, че определен начин на обличане притеснява или спъва другите, той може да подражава на апостол Павел, като постави духовното добруване на другите пред своите лични предпочитания. Павел казал: „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.“ (1 Коринтяни 11:1) А за Исус писал: „И Христос не угоди на Себе Си.“ Наставленията на Павел към всеки християнин са ясни: „Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.“ (Римляни 15:1–3)

Да изострим възприемателните си способности

Как можем да развием възприемателните си способности, така че да знаем какво е угодно на Йехова без конкретна заповед по въпроса? Ако ежедневно четем неговото Слово, изучаваме го редовно и размишляваме върху прочетеното, възприемателните ни способности ще се подобрят. Но това няма да стане светкавично. Подобно на физическия растеж на едно дете, духовното израстване става постепенно и не може да се види веднага. Затова трябва да сме търпеливи и да не се огорчаваме, ако не забелязваме незабавно подобрение. От друга страна, възприемателните ни способности няма да се изострят от само себе си просто с течение на годините. Трябва да използваме това време, като редовно изучаваме Божието Слово, както беше споменато по–горе, и като възможно най–пълно прилагаме наученото. (Евреи 5:14)

Може да се каже, че докато заповедите на Бога проверяват послушанието ни, то принципите му проверяват дълбочината на духовността ни и желанието ни да му бъдем угодни. Като израстваме духовно, за нас ще бъде от голямо значение да подражаваме на Йехова и Сина му. Ще се стремим да основаваме решенията си на Божия възглед за нещата, както показва Библията. Когато радваме небесния си Баща с всичко, което правим, ще установим, че и ние самите изпитваме по–голяма радост.

[Снимки на страница 23]

Начинът на обличане се различава на отделните места, но при избора си трябва да се ръководим от библейските принципи