Помощ за вдовиците в техните изпитания

ЕДИН от най–известните разкази за вдовици е библейското повествование за Рут и нейната свекърва Ноемин. И двете били вдовици. Ноемин обаче загубила не само съпруга си, но и двамата си сина, единият от които бил съпругът на Рут. Тъй като те живеели в земеделско общество, което зависело много от мъжете, положението им било наистина трагично. — Рут 1:1–5, 20, 21.

Но Ноемин имала една изключителна приятелка и утешителка в лицето на своята снаха Рут, която отказала да я напусне. В крайна сметка Рут се оказала „по–желателна [за Ноемин] от седем сина“ — не само поради своята дълбока любов към Ноемин, но също поради дълбоката си любов към Бога. (Рут 4:15) Когато Ноемин препоръчала на Рут да се върне при моавското си семейство и при своите приятели, Рут отвърнала с един от най–трогателните изрази на лоялност, които някога са били записвани: „Гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог; гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.“ — Рут 1:16, 17.

Нагласата на Рут не останала незабелязана от Йехова Бог. Той благословил малкото семейство на Ноемин и Рут и накрая Рут се омъжила за израилтянина Вооз. Ноемин се грижила за тяхното дете, което станало праотец на Исус Христос, като че ли било нейно собствено. Този разказ е един пример за това как Йехова се отнася с любов към вдовиците, които се приближават към него и му се доверяват. Освен това Библията ни казва, че той възнаграждава онези, които любещо помагат на вдовиците в техните изпитания. Тогава как можем днес да подкрепим вдовиците сред нас? — Рут 4:13, 16–22; Псалм 68:5.

Предложи конкретна помощ, но без прекалено властничество

Когато предлагаме помощ на една вдовица, най–добре е подкрепата да бъде ясна и конкретна, но не прекалено властническа. Избягвай такива изказвания като „Кажи ми, ако се нуждаеш от нещо“. Това е все едно да кажем ‘Дано бъдеш стоплен и нахранен’ на някой, който е премръзнал и гладен, и след това да не направим нищо, за да помогнем. (Яков 2:16) Много хора няма да поискат помощ, когато се нуждаят от нещо, но вместо това мълчаливо ще страдат. За да се помогне на такива, е нужна проницателност, за да схванем какви са нуждите им. От друга страна, ако поемем твърде много инициатива — като всъщност започнем да ръководим живота на една вдовица, — това може да доведе до наранени чувства или до конфликт. Затова Библията набляга на нуждата от уравновесеност в отношенията ни с другите. Макар че ни насърчава да проявяваме неегоистичен личен интерес към хората, тя ни напомня да не се бъркаме в работите на другите. — Филипяни 2:4; 1 Петър 4:15.

Рут проявявала такава уравновесена нагласа към Ноемин. Макар че лоялно останала до своята свекърва, Рут нито я притеснявала, нито властвувала над нея. Тя поела такава разумна инициатива, като например, да намери храна за Ноемин и себе си, но също така следвала наставленията на Ноемин. — Рут 2:2, 22, 23; 3:1–6.

Разбира се, онова, от което се нуждае един, може много да се различава от потребностите на друг. Споменатата по–рано Сандра казва: „Аз имах онова, от което се нуждаех в моето нещастие — много мили и любещи приятели, които се събраха около мен.“ От друга страна, Илейн, за която вече стана дума, се нуждаела от време за себе си. Следователно, да бъдем полезни, означава да бъдем проницателни и да запазим равновесието между уважението към личния периметър на другия и готовността да помогнем, когато е необходимо.

Подкрепа от семейството

Ако вдовицата има отзивчиво, любещо семейство, то може да направи много, за да ѝ вдъхне увереност, че тя ще успее да се справи. Въпреки че някои хора от семейството ще са в състояние да предложат повече помощ от други, всички могат да допринесат за това. „Ако някоя вдовица има чада или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.“ — 1 Тимотей 5:4.

В много случаи може да не бъде нужна финансова подкрепа или „обезщетение“. Някои вдовици имат достатъчно средства, за да се погрижат за своите нужди, а други отговарят на изискванията за държавна помощ, която е на разположение в някои страни. Но когато вдовиците се нуждаят от средства, членовете на семейството трябва да помогнат. Ако една вдовица няма близки роднини, които да ѝ предложат подкрепа, или роднините ѝ не са в състояние да помогнат, Писанията насърчават събратята по вяра да започнат да ѝ помагат: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им.“ — Яков 1:27.

Онези, които постъпват според тези библейски принципи, наистина ‘почитат вдовиците’. (1 Тимотей 5:3) Да почиташ един човек в действителност означава да проявяваш уважение към него. Хората, към които бива проявявана почит, се чувствуват ценени, обичани и достойни. Те нямат усещането, че другите им помагат само от чувство за задължение. Въпреки че за известно време самата Рут била вдовица, тя наистина почитала Ноемин, като охотно и любещо се погрижила за физическите и емоционалните ѝ нужди. В действителност нагласата на Рут бързо ѝ спечелила чудесна репутация, така че бъдещият ѝ съпруг казал за нея: „Целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.“ (Рут 3:11) В същото време любовта на Ноемин към Бога, нейният невзискателен характер и дълбоката ѝ признателност за положените от Рут усилия в нейна полза несъмнено са допринесли за това на Рут да ѝ е приятно да ѝ помага. Какъв чудесен пример е Ноемин за вдовиците днес!

Приближавай се към Бога

Разбира се, членовете на семейството и приятелите не могат да запълнят празнотата, оставена от смъртта на брачния партньор. Поради тази причина за опечаления човек е важно да се приближава много към ‘Отца на милостите и Бога на всяка утеха, който ни утешава във всяка наша скръб’. (2 Коринтяни 1:3, 4; „Верен“) Да разгледаме примера на Анна, една предана на Бога вдовица, която била на 84 години по време на раждането на Исус.

Когато съпругът на Анна умрял, след като били женени само седем години, тя се обърнала към Йехова за утеха. ‘Тя не се отделяла от храма, дето нощем и денем служела Богу в пост и молитва.’ (Лука 2:36, 37) Дали Йехова откликнал на богоугодната преданост на Анна? Да! Той проявил любовта си към нея по един специален начин, като ѝ позволил да види бебето, което щяло да порасне, за да бъде Спасителят на света. Как това развълнувало и утешило Анна! Очевидно тя изпитала истината от Псалм 37:4, NW: „Наслаждавай се изключително в Йехова, и той ще ти даде желанието на сърцето ти.“

Бог работи посредством събратята християни

Илейн заявява: „Дълго време след смъртта на Дейвид аз изпитвах физическа болка, като нож, пробождащ гръдния ми кош. Мислех, че страдам от киселини. Един ден болката стана толкова силна, че мислех, че трябва да отида на лекар. Една проницателна духовна сестра и приятелка изказа предположение, че причина за това може да бъде мъката ми и ме насърчи да моля Йехова за помощ и утеха. Приех съвета ѝ още там и непосредствено след това отправих една тиха, но идваща от сърцето молитва, като молех Йехова да ме подкрепя в мъката ми. И той го направи!“ Илейн започнала да се чувствува по–добре и скоро след това дори болката ѝ изчезнала.

Особено старейшините в сбора могат да предложат на скърбящите вдовици приятелство по един мил начин. Чрез осигуряването на редовна духовна подкрепа и утеха по един тактичен и проницателен начин, старейшините могат да им помогнат да останат близо до Йехова въпреки своите изпитания. Където е необходимо, старейшините могат също да помагат в уреждането на материална помощ. Такива състрадателни, проницателни старейшини наистина стават „заслон от вятър“. — Исаия 32:2; Деяния 6:1–3.

Постоянна утеха от новия Цар на земята

Онзи, когото възрастната Анна се зарадвала да види преди около две хиляди години, сега е станал месианският Цар на божието небесно Царство. Скоро това правителство ще унищожи всички причини за печал, включително и смъртта. За това Откровение 21:3, 4 казва: „Ето, скинията на Бога е с човеците ... Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ Забелязваш ли, че този пасаж говори за „човеците“? Да, хората ще бъдат освободени от смъртта и от всяко жалеене и плач, които тя причинява.

Но има дори още по–добра новина! Библията също обещава възкресение за мъртвите. „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му [на Исус], и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29) Точно като Лазар, когото Исус възкресил от смъртта, те ще излязат от гроба като хора, а не като духовни създания. (Йоан 11:43, 44) Онези, които след това ‘вършат добро’, ще бъдат доведени до човешко съвършенство и лично ще изпитат бащинската грижа на Йехова, когато той ‘отваря ръката Си и удовлетворява желанието на всичко живо’. — Псалм 145:16.

Онези, които са загубили близък човек в смъртта и които вярват в тази сигурна надежда, намират източник на голяма утеха. (1 Солунци 4:13) Така че ако ти си вдовица, постарай се да ‘се молиш непрестанно’ за утехата и помощта, от които се нуждаеш всекидневно, за да се грижиш за различните свои бремена. (1 Солунци 5:17; 1 Петър 5:7) И всеки ден отделяй време да четеш божието Слово, така че мислите на Бога да могат да те утешат. Ако правиш тези неща, ще можеш да усетиш как въпреки всички изпитания и предизвикателства, които си срещнала като вдовица, Йехова може наистина да ти помогне да намериш мир.

[Текст в блока на страница 5]

Да бъдеш полезен, означава да запазиш равновесието между уважението към личния периметър на другите и готовността да бъдеш на разположение, когато има нужда от теб

[Снимка на страница 7]

Възрастната вдовица Анна била благословена от Бога